Само за 24 часа през изминалата седмица централните банки на

Само за 24 часа през миналата седмица централните банки на трите най-големи стопански блока в света стигнаха до радикално разнообразни решения.    Европейската централна банка увеличи лихвените проценти, Федералният запас на Съединени американски щати ги задържа на същите равнища, а Китай ги понижи. Японската централна банка пък резервира политиката си на свръхниски лихвени проценти, както се очакваше.   За вложителите става все по-трудно да схванат световната стопанска система – и евентуално става все по-трудно за Федералния запас да ограничи инфлацията, показва в разбор The Wall Street Journal.   Причината за тези противоречащи си ходове е, че главните стопански системи от ден на ден се движат в собствен локален темп.    Европа е в техническа криза, само че централната банка чака инфлацията да продължи.    Китай няма проблем с инфлацията, само че страда от последствията от продължителните локдауни и имотния балон.    Икономиката на Съединени американски щати се оправя изненадващо добре. Инфлацията понижава, само че под повърхността някои ценови знаци остават настойчиво високи.     Глобалното разминаване към този момент повлия съществено на валутите.    Китайският юан отслабна тази година, което би трябвало да направи износа на страната по-конкурентен, да ограничи вноса и да помогне на стопанската система ѝ.     Но с изключение на в случаите, когато Китай се насочва към всеобхватни тласъци, както през 2009 година или след спукването на балона на акциите през 2015 година, пазарите му остават леко изолирани от световните.   За американските вложители по-важни са ходовете в Европа, където ЕЦБ и Английската централна банка се възприемат от вложителите като по-агресивни от Фед. Това покачва доходността на облигациите им и тласка $ надолу по отношение на еврото и стерлинга.     Подобни ходове са в действителност най-логичните, разяснява WSJ.    Целият смисъл на плаващия валутен курс е да могат централните банки свободно да дефинират лихвите, съгласно проблемите, пред които са изправени личните им стопански системи.    Проблемът за американските вложителите идва от чувствителността им към слабостта на $ и загубата на доверие, което това носи.   Те не са привикнали да мислят за вложенията си в други валути. Ролята на $ като международна аварийна валута, с изключение на за световни транзакции, го прави стандарт и за премерване на цената. Неговият курс към момента има бездънен резултат, който американските вложители постоянно пропущат.   Когато доларът нарастне, американците са по-богати, защото могат да купуват повече задгранични артикули със същите пари. Но в последно време те евентуално се усещат по-бедни, тъй като доларът и акциите се движат в противоположни направления.    В исторически проект доларът и акциите са тясно свързани единствено при рецесии, когато доларът е купуван като леговище, а акциите са избягвани поради риска в тях.    След 2008 година противоположната връзка в придвижването на $ и акциите (долар нагоре, акции надолу) се ускори, а след почналата ликвидация на акциите през 2022 година, тя е толкоз мощна, че седмичните придвижвания в $ изясняват към половината от придвижването на S&P 500.   Едно от вероятните пояснения е, че защото Фед увеличи лихвите, доларът се ускори внезапно, което е неприятна вест за американските акции. Но по-късно ЕЦБ и Bank of England станаха по-агресивни в повишението на лихвите, доларът стартира да отслабва и бичият пазар на американските акции започва, напомня WSJ.    Погледнете на американските акции през взор на европейците  Преоценени в евро те в никакъв случай не спаднаха с повече от 20% - границата която нормално дефинира дали сме в мечи пазар, нито пък се повишиха толкоз, че да кажем, че са влезнали в нов бичи пазар. Драмата беше в придвижванията на валутата, а не на акциите.   Това може да направи нещата по-трудни за Фед, показва WSJ.    По-високите лихви в Европа би трябвало да подтиснат търсенето, в това число за износа на Съединени американски щати за района, като в същото време покачат доходността по облигациите в Съединени американски щати, защото някои вложители ще преминат към европейски облигации в търсене на по-висока рентабилност. По принцип и двете неща са неприятни за стопанската система на Съединени американски щати и за американските акции.   Но до момента в който вложителите считат че доларът и акциите би трябвало да се движат в противоположни направления, по-слабият $ самичък по себе си ще значи, че американските вложители ще се усещат по-богати, макар че имат същата покупателна дарба в задгранична валута.    А нормално тогава вложителите, са склонни да заемат и харчат повече, подкрепяйки стопанската система – тъкмо противоположното на забавянето, което Фед желае. По-слабият $ също по този начин покачва конкурентоспособността на производството в Съединени американски щати, като още веднъж поддържа стопанската система. Така без Фед да прави нищо, повишението на лихвите на други места може да даде подтик на стопанската система на Съединени американски щати.     Отслабването на $ оказва съществено въздействие и отвън Съединени американски щати.    Тъй като финансовите пазари са глобализирани, доста страни и компании заемат в долари, а доста огромни световни вложители мислят в долари. Затова слабият $ ще е добра вест за всички тях. Ефектът от това беше, че европейските акции в локална валута и разрастващите се пазари, като се изключи Китай, нарастнаха съвсем тъкмо толкоз, колкото и S&P 500.   Оказва се че даже и когато главните стопански системи и политики на централните банки се разминават, финансовите пазари остават тясно интегрирани и свързани, поради въздействието на една обща световна мощ: $.