Гледаме любовни „Илюзии“ на забранен в Русия автор
Само споделената обич ли е същинска, или може и несподелената да е такава? Битовият, забележим живот ли е същинският, или тайният живот на душата? Изобщо какво значи да обичаш? Напълно предстоящо е пиеса, която самият ѝ създател дефинира като „ комедия за природата на любовта “, да дълбае в тези въпроси. Неочакван е краят на (почти) всяка от любовните истории в нея.
Любовта – действителна или мислена, изневерите – случили се или изфантазирани, взаимното общуване „ до момента в който гибелта ни раздели “ и откритията пред прага на небитието – чувството за всичко това внимателно вплита в тъканта на спектакъла режисьорът Младен Алексиев, който е оставил на всеки от нас намирането на отговори. Пиесата е „ Илюзии “, създателят – именитият съветски (вече по-скоро европейски) драматург Иван Вирипаев, сърцевед и безсърдечен хирург на любовните връзки. Театърът е „ Азарян “, написа в. Сега.
Четирима артисти – Неда Спасова, Елена Димитрова, Велислав Павлов и Васил Читанов, съвсем без да влизат в разговор, само че с явно креативно „ сцепление “ между тях, един след различен показват историите на любовта на всеки от четиримата персонажи – две остарели дружно фамилии, трансферирали своите 80 години. Докато младите двойки, актьорите, заемат местата си като в киносалон преди кино прожекция, фрагменти с възрастните статисти потеглят на екрана в дъното на сцената. И не престават да текат през цялото времетраене на представлението, до момента в който Неда, Елена, Велислав и Васил описват техните ориси. Подобен метод може да наподобява малко илюстративен и неподвижен, само че тази семпла, изчистена театрална форма сякаш е само допустима, с цел да изпъкне оптимално красивата елементарност на текста. Вълнуващите биографии на любовта от четири разнообразни гледни точки са свързани като брънки на верига – безхитростни, само че и парадоксални.
Любовта се храни от илюзиите. Понякога в края на пътя може да осъзнаем, че всичко, в което сме вярвали, е било илюзия; различен път, кой знае, на финала на един съвършено осъществен живот илюзията може да ни „ ослепи “ и да го зачеркне. Не би трябвало ли в този живот да има нещо непрекъснато, питат се героите, някаква константна големина? Важното е да не стопираме да сме любопитни, да продължаваме да се изненадваме, да търсим и да откриваме. Въпреки тъжния край, от спектакъла като че ли струи деликатност, някаква светла сила.
Преводът на пиесата е на Нева Мичева, театралната среда и костюмите са на Евгения Сърбева, а авторската музика – на Калин Николов. Оператори на видеото са Боряна Пандова и Иван Дончев. Първата режисура на „ Илюзии “ в България е от 2013 година и също е подписана от Младен Алексиев.
Преди броени дни четиримата артисти под управлението на Алексиев за финален път през сегашния сезон демонстрираха своя „ театрален роман за неуловимата природа на истината, която постоянно е относителна “. Поради неразбираемия към този момент статут на спектакъл „ Азарян “ в конфигурацията на НДК е мъчно да се предвижда по кое време ще са идващите представления. Артистите, които играят на неговата сцена, и съсловието като цяло вършат всичко допустимо това пространство за логичен спектакъл да бъде избавено. „ Работим за по-добрия разговор с управлението, с цел да запазим репертоара в полза на всички въвлечени страни. Но евентуално едвам през август ще се знае повече “, показа режисьорът.
Любовта – действителна или мислена, изневерите – случили се или изфантазирани, взаимното общуване „ до момента в който гибелта ни раздели “ и откритията пред прага на небитието – чувството за всичко това внимателно вплита в тъканта на спектакъла режисьорът Младен Алексиев, който е оставил на всеки от нас намирането на отговори. Пиесата е „ Илюзии “, създателят – именитият съветски (вече по-скоро европейски) драматург Иван Вирипаев, сърцевед и безсърдечен хирург на любовните връзки. Театърът е „ Азарян “, написа в. Сега.
Четирима артисти – Неда Спасова, Елена Димитрова, Велислав Павлов и Васил Читанов, съвсем без да влизат в разговор, само че с явно креативно „ сцепление “ между тях, един след различен показват историите на любовта на всеки от четиримата персонажи – две остарели дружно фамилии, трансферирали своите 80 години. Докато младите двойки, актьорите, заемат местата си като в киносалон преди кино прожекция, фрагменти с възрастните статисти потеглят на екрана в дъното на сцената. И не престават да текат през цялото времетраене на представлението, до момента в който Неда, Елена, Велислав и Васил описват техните ориси. Подобен метод може да наподобява малко илюстративен и неподвижен, само че тази семпла, изчистена театрална форма сякаш е само допустима, с цел да изпъкне оптимално красивата елементарност на текста. Вълнуващите биографии на любовта от четири разнообразни гледни точки са свързани като брънки на верига – безхитростни, само че и парадоксални.
Любовта се храни от илюзиите. Понякога в края на пътя може да осъзнаем, че всичко, в което сме вярвали, е било илюзия; различен път, кой знае, на финала на един съвършено осъществен живот илюзията може да ни „ ослепи “ и да го зачеркне. Не би трябвало ли в този живот да има нещо непрекъснато, питат се героите, някаква константна големина? Важното е да не стопираме да сме любопитни, да продължаваме да се изненадваме, да търсим и да откриваме. Въпреки тъжния край, от спектакъла като че ли струи деликатност, някаква светла сила.
Преводът на пиесата е на Нева Мичева, театралната среда и костюмите са на Евгения Сърбева, а авторската музика – на Калин Николов. Оператори на видеото са Боряна Пандова и Иван Дончев. Първата режисура на „ Илюзии “ в България е от 2013 година и също е подписана от Младен Алексиев.
Преди броени дни четиримата артисти под управлението на Алексиев за финален път през сегашния сезон демонстрираха своя „ театрален роман за неуловимата природа на истината, която постоянно е относителна “. Поради неразбираемия към този момент статут на спектакъл „ Азарян “ в конфигурацията на НДК е мъчно да се предвижда по кое време ще са идващите представления. Артистите, които играят на неговата сцена, и съсловието като цяло вършат всичко допустимо това пространство за логичен спектакъл да бъде избавено. „ Работим за по-добрия разговор с управлението, с цел да запазим репертоара в полза на всички въвлечени страни. Но евентуално едвам през август ще се знае повече “, показа режисьорът.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ