Шамар от Европа: „Октоподът” ВСС си отива, Иван Гешев е на мушката
Само със средствата на наказателното право не е допустимо да бъдат обезпечени ефикасни механизми за отчетност и отговорност на основния прокурор. За задачата би трябвало и промяна на Висшия правосъден съвет (ВСС), апетитен от мнозина като „ октопода в Темида ”, както и да бъде въведен ефикасен парламентарен надзор върху основния прокурор, да бъде изработен разбор на наказателните и дисциплинарните механизми за отчетност, като всички тези принадлежности да се ползват кумулативно като една система.
Това е един от най-важните акценти в мнението на Венецианската комисия по плана за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за правосъдната власт, чиито съществени акценти са основаването на механизъм за следствие на основния прокурор и опция за правосъден надзор върху отводите на прокуратурата да стартира следствие.
Проектът, направен от екипа на предходния правосъден министър Надежда Йорданова, бе изпратен в края на юли за оценка от Венецианската комисия (Комисия за народна власт посредством право) към Съвета на Европа .
Законът е част от уговорките на българското държавно управление в границите на Плана за възобновяване и резистентност, където категорично е планувано, че той би трябвало да мине през оценката на Венецианската комисия (ВК).
Принципна поддръжка с някои корекции, само че единствено като част от промяната
В мнението, оповестено в понеделник вечерта, комисията декларира кардинална поддръжка на плана за нов механизъм за следствие и търсене на наказателна отговорност на основния прокурор, препоръчан от екипа на Надежда Йорданова.
С някои спомагателни корекции той би могъл да увеличи отчетността на основния прокурор и да способства по някакъв метод за промяната на българската наказателноправна система, се споделя в мнението на комисията.
Същевременно Венецианската комисия няколко пъти натъртва, че главната цел за възстановяване на отчетността на основния прокурор не може да се реализира единствено с промени в разпоредбите за търсене на наказателна отговорност.
Необходим е по-цялостен метод, който да включва преразглеждане на институционалната конструкция на Висш съдебен съвет и на неговата прокурорска гилдия, както и ограничение на функционалностите на прокуратурата отвън сферата на наказателното право (т.е. надзора за законност), се споделя в заключението.
Няколко пъти в документа се повтаря, че това не е ново искане, че и в предходните три мнения по тази тематика ВК е препоръчвала да бъде понижено болшинството в Пленума на Висш съдебен съвет (17 гласа в 25-членния), с което основният прокурор може да бъде отхвърлен за дисциплинарни нарушавания, както и да бъде създадена по-подробно дисциплинарната процедура по отношение на него, да се премисли „ дизайнът “ на прокурорската гилдия (която в този момент има блокираща квота), като през парламентарната й квота в нея бъдат вкарани членове, които са подбрани отвън професионалната общественост на прокурорите.
„ Предвид преобладаващата роля на основния прокурор в системата на прокуратурата, неговото въздействие във Висш съдебен съвет, необятните пълномощия на прокуратурата отвън региона на наказателното право и наследството от прекомерно мощната система на прокуратурата в страната, въпросът с отчетността на основния прокурор се обрисува като доста комплициран и изисква сложно решение, той не може да се концентрира единствено в наказателния развой “, отбелязва комисията
Симптоматично е, че същия вид ангажименти – за нужда от сериозна институционална промяна, преди каквато и да е друга промяна, има и в мнението на ВК, оповестено отново нощес по различен план за промени в правосъдния закон, ориентиран към повишение функционалностите на Инспектората към Висш съдебен съвет.
Преди да се дадат нови пълномощия на инспектората, би трябвало да се преразгледа неговият институционален модел, споделя ВК.
Дългата сага със статута на българския основен прокурор
Правителството на Кирил Петков пое уговорката за консултиране на този закон с ВК в границите на разговора с Брюксел по тематиката за върховенството на закона и на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Предишните опити на кабинета на ГЕРБ да получат утвърждение от органите на Съвета Европа за оферти от тях механизъм за отчетност на основния се провалиха по много позорен метод.
Въпреки това през февруари 2021 година 44-ото Народно заседание, доминирано от ГЕРБ, одобри закона, препоръчан от Данаил Кирилов, само че три месеца по-късно Конституционен съд го разгласи за противоконституционен.
По ПВУ България има ангажимент да одобри подобен закон за отчетност и отговорност на основния прокурор най-късно доникъде на идната година.
Теоретично това значи, че време има, само че поради сложното образуване на новия парламент, общото закъснение със законодателната стратегия, вероятността за нови избори и най-много – предстоящата опозиция против приемането на ефикасен механизъм за отчетност на основния прокурор, прекомерно е допустимо да се стигне до нов бойкот на тази промяна.
Всъщност страната влачи този проблем от десетилетия, а към този момент 13 години Комитетът на министрите на Съвета на Европа чака решаването му – откакто през 2009 година Съдът в Страсбург разгласи в решението по делото „ Колеви против България “, че против българския основен прокурор на практика не е допустимо да се образува и организира дейно следствие за закононарушение.
Решението по делото „ Колеви “ е за събития от преди повече от 20 години по времето на Никола Филчев, само че е настоящо и с днешна дата. ВК категорично отбелязва, че е подчертала върху измененията, свързани с наказателната отговорност на основния прокурор, не толкоз на другите оферти в закона, като това е четвъртото й мнение по тази тематика – все по отношение на предходни несполучливи законопроекти.
Законопроектът
Проектът има за цел освен да обезпечи ефикасен механизъм за привличане на основния прокурор към отговорност, само че и да увеличи общата успеваемост на наказателното произвеждане посредством по-добра отбрана на правата на потърпевшите от закононарушения, въвеждането на правосъден надзор върху отводите на прокурора да образува досъдебно произвеждане и други
Предлага се следствията против основния прокурор да бъдат поверени на специфичен прокурор ad hoc, определен от лист на наказателни съдии от Върховния касационен съд (ВКС), от апелативните и окръжните съдилища. Списъкът на претендентите ще бъде авансово утвърден от Общото заседание на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд.
Реклама
Когато се появи „ правно съображение “ за започване на едно следствие, да вземем за пример сигнал за закононарушение, съдържащ такива данни, арбитър от този лист се дефинира по чоп. Официално той се назначава от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет за прокурор ad hoc във Върховната касационна прокуратура, като мандатът му не може да надвишава две години, в случай че той/тя не даде категорично единодушие за удължаването му.
Предвижда се правосъден надзор на решенията, взети от прокурора ad hoc, които ще могат да се апелират пред Софийския градски съд.
Разследващи органи по каузи за закононарушения, осъществени от основния прокурор, са проверяващи служители на реда в Министерство на вътрешните работи, избрани със заповед на вътрешния министър, „ проверяващи митнически инспектори от Агенция „ Митници “, избрани със заповед на министъра на финансите по предложение на шефа на Агенция „ Митници “.
Приема се, че те са задоволително способени да проверяват закононарушения, без да са директно подчинени на ГП, което е гаранция за независимостта и безпристрастността на специфичното следствие.
Препоръките
Принципно ВК приема, че този механизъм дава отговор на задачите за наказателно гонене на основния прокурор, би могъл да увеличи отчетността на основния прокурор и да способства по различен значим метод за промяната на българската наказателноправна система, а от обяснителния отчет проличава, че е деликатно премислен.
Правят се обаче и някои съответни рекомендации:
– критериите, на които би трябвало да дава отговор прокурорът ad hoc, следва да бъдат конкретизирани по-подробно. По принцип изборът на прокурор ad hoc от група високопоставени съдии по наказателни каузи е работещо решение, макар че могат да зародят известни опасения дали даден арбитър би бил подобаващ за осъществяване на прокурорска функционалност. Критерии би трябвало да има, тъй като другояче Върховен касационен съд получава забележителна независимост на преценка при съставянето на листата, което крие риск от произвол;
– претендентите за длъжността ad hoc прокурор би трябвало да дадат единодушието си за включването им в листата и за назначението им. Липсата на авансово единодушие може да докара до проблем с нежеланието на определения претендент да работи в нова роля и да оспори назначението си;
– да се регламентират по-подробно обстановките и процесуалните последствия, при които прокурорът ad hoc може да бъде краткотрайно отхвърлен или отведен;
– обсегът на правосъдния надзор върху процесуалните дейности на прокурора ad hoc следва да бъде конкретизиран по-подробно;
– да се дефинира обсегът на общия йерархичен прокурорски надзор върху прокурора ad hoc и да се посочат нужните изключения и процесуални гаранции за него;
– да се вкара механизъм за отсяване на очевидно неоснователни тъжби против основния прокурор. Не е изцяло ясно кой следва да подаде настояването до Върховния касационен съд за задействане на процедура с присъединяване на прокурор ad hoc.
Изглежда, че всяко съобщение може да задейства процедурата ad hoc и избраният ad hoc прокурор ще би трябвало да прегледа всички постъпили тъжби, без значение какъв брой незначителни или несериозни са те. Това може да се окаже разхищаване на запаси и би било потребно да се сътвори рационален механизъм за отсяване на очевидно неоснователни тъжби.
Очевидно е, че този механизъм за пресяване не би трябвало да включва прокурорската гилдия в настоящия ѝ тип, с цел да се изключи намесата на прокуратурата в процеса.
Комисията още веднъж подлага на критика необятните пълномощия на прокуратурата по така наречен контрол за правда – свободно дефинирано пълномощие да се намесва от името на страната в административни (ненаказателни) каузи и даже в частни разногласия, да прави инспекции и да издава наложителни разпоредби, даже когато няма дело, по което да се търси отговорност според Наказателния кодекс.
Препоръката е функционалностите и пълномощията на прокуратурата отвън сферата на наказателното право да бъдат доста лимитирани на законово ниво.
Въпросът за обсега на надзора за правда бе подложен и на вниманието на Конституционния съд, който беше сезиран от служебното държавно управление по самодейност на служебния правосъден министър Крум Зарков с искане за пояснение на конституцията и за оповестяване на противоконституционност на текстове от правосъдния закон с оглед прекомерно необятните пълномощия на основния прокурор.
В заключението си комисията регистрира сложната задача, сложена пред българския законодател да откри баланс сред нуждата да приведе българската система в сходство с условията на Европейската спогодба за правата на индивида, тълкувана от Европейски съд по правата на индивида и рестриктивните мерки в българската конституция, по този начин както я пояснява Конституционният съд.
Отбелязва, че „ най-чистото “ решение би било изменение на конституцията, което да разреши основаването на самостоятелен прокурор за следствие на основния, само че това е мъчно постижимо.
Същевременно показва и мнение, че моделът, препоръчан от проектозакона, с някои нужни корекции, може вероятно да се пояснява като подобаващ на конституционните ограничавания, избрани в решението на Конституционния съд от май 2021 година
И в същото време да приведе българската система в сходство с конвенцията по правата на индивида и такива крайъгълни решения като „ Колеви против България “ и „ С. З. против България “ (решението по делото „ С. З. “ се отнася до неефективно следствие на тежки закононарушения против личността).
Като позитивно решение се регистрира предлагането за въвеждане на правосъден надзор върху решенията за отвод от започване на наказателно следствие на тежки закононарушения, като се отбелязва, че този въпрос се разисква в България от години и Венецианската комисия към този момент е предложила правосъдното обжалване на отводите за следствие да бъде една от вероятните гаранции против хипотетичното блокиране на такова следствие от страна на основния прокурор.
Това е един от най-важните акценти в мнението на Венецианската комисия по плана за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за правосъдната власт, чиито съществени акценти са основаването на механизъм за следствие на основния прокурор и опция за правосъден надзор върху отводите на прокуратурата да стартира следствие.
Проектът, направен от екипа на предходния правосъден министър Надежда Йорданова, бе изпратен в края на юли за оценка от Венецианската комисия (Комисия за народна власт посредством право) към Съвета на Европа .
Законът е част от уговорките на българското държавно управление в границите на Плана за възобновяване и резистентност, където категорично е планувано, че той би трябвало да мине през оценката на Венецианската комисия (ВК).
Принципна поддръжка с някои корекции, само че единствено като част от промяната
В мнението, оповестено в понеделник вечерта, комисията декларира кардинална поддръжка на плана за нов механизъм за следствие и търсене на наказателна отговорност на основния прокурор, препоръчан от екипа на Надежда Йорданова.
С някои спомагателни корекции той би могъл да увеличи отчетността на основния прокурор и да способства по някакъв метод за промяната на българската наказателноправна система, се споделя в мнението на комисията.
Същевременно Венецианската комисия няколко пъти натъртва, че главната цел за възстановяване на отчетността на основния прокурор не може да се реализира единствено с промени в разпоредбите за търсене на наказателна отговорност.
Необходим е по-цялостен метод, който да включва преразглеждане на институционалната конструкция на Висш съдебен съвет и на неговата прокурорска гилдия, както и ограничение на функционалностите на прокуратурата отвън сферата на наказателното право (т.е. надзора за законност), се споделя в заключението.
Няколко пъти в документа се повтаря, че това не е ново искане, че и в предходните три мнения по тази тематика ВК е препоръчвала да бъде понижено болшинството в Пленума на Висш съдебен съвет (17 гласа в 25-членния), с което основният прокурор може да бъде отхвърлен за дисциплинарни нарушавания, както и да бъде създадена по-подробно дисциплинарната процедура по отношение на него, да се премисли „ дизайнът “ на прокурорската гилдия (която в този момент има блокираща квота), като през парламентарната й квота в нея бъдат вкарани членове, които са подбрани отвън професионалната общественост на прокурорите.
„ Предвид преобладаващата роля на основния прокурор в системата на прокуратурата, неговото въздействие във Висш съдебен съвет, необятните пълномощия на прокуратурата отвън региона на наказателното право и наследството от прекомерно мощната система на прокуратурата в страната, въпросът с отчетността на основния прокурор се обрисува като доста комплициран и изисква сложно решение, той не може да се концентрира единствено в наказателния развой “, отбелязва комисията
Симптоматично е, че същия вид ангажименти – за нужда от сериозна институционална промяна, преди каквато и да е друга промяна, има и в мнението на ВК, оповестено отново нощес по различен план за промени в правосъдния закон, ориентиран към повишение функционалностите на Инспектората към Висш съдебен съвет.
Преди да се дадат нови пълномощия на инспектората, би трябвало да се преразгледа неговият институционален модел, споделя ВК.
Дългата сага със статута на българския основен прокурор
Правителството на Кирил Петков пое уговорката за консултиране на този закон с ВК в границите на разговора с Брюксел по тематиката за върховенството на закона и на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Предишните опити на кабинета на ГЕРБ да получат утвърждение от органите на Съвета Европа за оферти от тях механизъм за отчетност на основния се провалиха по много позорен метод.
Въпреки това през февруари 2021 година 44-ото Народно заседание, доминирано от ГЕРБ, одобри закона, препоръчан от Данаил Кирилов, само че три месеца по-късно Конституционен съд го разгласи за противоконституционен.
По ПВУ България има ангажимент да одобри подобен закон за отчетност и отговорност на основния прокурор най-късно доникъде на идната година.
Теоретично това значи, че време има, само че поради сложното образуване на новия парламент, общото закъснение със законодателната стратегия, вероятността за нови избори и най-много – предстоящата опозиция против приемането на ефикасен механизъм за отчетност на основния прокурор, прекомерно е допустимо да се стигне до нов бойкот на тази промяна.
Всъщност страната влачи този проблем от десетилетия, а към този момент 13 години Комитетът на министрите на Съвета на Европа чака решаването му – откакто през 2009 година Съдът в Страсбург разгласи в решението по делото „ Колеви против България “, че против българския основен прокурор на практика не е допустимо да се образува и организира дейно следствие за закононарушение.
Решението по делото „ Колеви “ е за събития от преди повече от 20 години по времето на Никола Филчев, само че е настоящо и с днешна дата. ВК категорично отбелязва, че е подчертала върху измененията, свързани с наказателната отговорност на основния прокурор, не толкоз на другите оферти в закона, като това е четвъртото й мнение по тази тематика – все по отношение на предходни несполучливи законопроекти.
Законопроектът
Проектът има за цел освен да обезпечи ефикасен механизъм за привличане на основния прокурор към отговорност, само че и да увеличи общата успеваемост на наказателното произвеждане посредством по-добра отбрана на правата на потърпевшите от закононарушения, въвеждането на правосъден надзор върху отводите на прокурора да образува досъдебно произвеждане и други
Предлага се следствията против основния прокурор да бъдат поверени на специфичен прокурор ad hoc, определен от лист на наказателни съдии от Върховния касационен съд (ВКС), от апелативните и окръжните съдилища. Списъкът на претендентите ще бъде авансово утвърден от Общото заседание на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд.
Реклама
Когато се появи „ правно съображение “ за започване на едно следствие, да вземем за пример сигнал за закононарушение, съдържащ такива данни, арбитър от този лист се дефинира по чоп. Официално той се назначава от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет за прокурор ad hoc във Върховната касационна прокуратура, като мандатът му не може да надвишава две години, в случай че той/тя не даде категорично единодушие за удължаването му.
Предвижда се правосъден надзор на решенията, взети от прокурора ad hoc, които ще могат да се апелират пред Софийския градски съд.
Разследващи органи по каузи за закононарушения, осъществени от основния прокурор, са проверяващи служители на реда в Министерство на вътрешните работи, избрани със заповед на вътрешния министър, „ проверяващи митнически инспектори от Агенция „ Митници “, избрани със заповед на министъра на финансите по предложение на шефа на Агенция „ Митници “.
Приема се, че те са задоволително способени да проверяват закононарушения, без да са директно подчинени на ГП, което е гаранция за независимостта и безпристрастността на специфичното следствие.
Препоръките
Принципно ВК приема, че този механизъм дава отговор на задачите за наказателно гонене на основния прокурор, би могъл да увеличи отчетността на основния прокурор и да способства по различен значим метод за промяната на българската наказателноправна система, а от обяснителния отчет проличава, че е деликатно премислен.
Правят се обаче и някои съответни рекомендации:
– критериите, на които би трябвало да дава отговор прокурорът ad hoc, следва да бъдат конкретизирани по-подробно. По принцип изборът на прокурор ad hoc от група високопоставени съдии по наказателни каузи е работещо решение, макар че могат да зародят известни опасения дали даден арбитър би бил подобаващ за осъществяване на прокурорска функционалност. Критерии би трябвало да има, тъй като другояче Върховен касационен съд получава забележителна независимост на преценка при съставянето на листата, което крие риск от произвол;
– претендентите за длъжността ad hoc прокурор би трябвало да дадат единодушието си за включването им в листата и за назначението им. Липсата на авансово единодушие може да докара до проблем с нежеланието на определения претендент да работи в нова роля и да оспори назначението си;
– да се регламентират по-подробно обстановките и процесуалните последствия, при които прокурорът ad hoc може да бъде краткотрайно отхвърлен или отведен;
– обсегът на правосъдния надзор върху процесуалните дейности на прокурора ad hoc следва да бъде конкретизиран по-подробно;
– да се дефинира обсегът на общия йерархичен прокурорски надзор върху прокурора ad hoc и да се посочат нужните изключения и процесуални гаранции за него;
– да се вкара механизъм за отсяване на очевидно неоснователни тъжби против основния прокурор. Не е изцяло ясно кой следва да подаде настояването до Върховния касационен съд за задействане на процедура с присъединяване на прокурор ad hoc.
Изглежда, че всяко съобщение може да задейства процедурата ad hoc и избраният ad hoc прокурор ще би трябвало да прегледа всички постъпили тъжби, без значение какъв брой незначителни или несериозни са те. Това може да се окаже разхищаване на запаси и би било потребно да се сътвори рационален механизъм за отсяване на очевидно неоснователни тъжби.
Очевидно е, че този механизъм за пресяване не би трябвало да включва прокурорската гилдия в настоящия ѝ тип, с цел да се изключи намесата на прокуратурата в процеса.
Комисията още веднъж подлага на критика необятните пълномощия на прокуратурата по така наречен контрол за правда – свободно дефинирано пълномощие да се намесва от името на страната в административни (ненаказателни) каузи и даже в частни разногласия, да прави инспекции и да издава наложителни разпоредби, даже когато няма дело, по което да се търси отговорност според Наказателния кодекс.
Препоръката е функционалностите и пълномощията на прокуратурата отвън сферата на наказателното право да бъдат доста лимитирани на законово ниво.
Въпросът за обсега на надзора за правда бе подложен и на вниманието на Конституционния съд, който беше сезиран от служебното държавно управление по самодейност на служебния правосъден министър Крум Зарков с искане за пояснение на конституцията и за оповестяване на противоконституционност на текстове от правосъдния закон с оглед прекомерно необятните пълномощия на основния прокурор.
В заключението си комисията регистрира сложната задача, сложена пред българския законодател да откри баланс сред нуждата да приведе българската система в сходство с условията на Европейската спогодба за правата на индивида, тълкувана от Европейски съд по правата на индивида и рестриктивните мерки в българската конституция, по този начин както я пояснява Конституционният съд.
Отбелязва, че „ най-чистото “ решение би било изменение на конституцията, което да разреши основаването на самостоятелен прокурор за следствие на основния, само че това е мъчно постижимо.
Същевременно показва и мнение, че моделът, препоръчан от проектозакона, с някои нужни корекции, може вероятно да се пояснява като подобаващ на конституционните ограничавания, избрани в решението на Конституционния съд от май 2021 година
И в същото време да приведе българската система в сходство с конвенцията по правата на индивида и такива крайъгълни решения като „ Колеви против България “ и „ С. З. против България “ (решението по делото „ С. З. “ се отнася до неефективно следствие на тежки закононарушения против личността).
Като позитивно решение се регистрира предлагането за въвеждане на правосъден надзор върху решенията за отвод от започване на наказателно следствие на тежки закононарушения, като се отбелязва, че този въпрос се разисква в България от години и Венецианската комисия към този момент е предложила правосъдното обжалване на отводите за следствие да бъде една от вероятните гаранции против хипотетичното блокиране на такова следствие от страна на основния прокурор.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ