Елин ПЕЛИН ~ Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости
„ Само преди няколко дни един възстаричък човек, като се срещна с мен, заприказва:
Вие нали бяхте другари с бай Пелинко? И аз му бях другар... Е, прочут човек беше той! С него повече от двайсет години сме правили рибарлък... Се му съм се чудил: огромен човек, книгите му по цяла България – мало и огромно ги четат, а пък нему никак не му личеше... Ей подобен, елементарен човек, като мене.
Прав беше индивидът. За него по нищо не е личал огромният Елин Пелин. Та самичък Пелин не обичаше с нищо да сочи себе си като „ изтъкнат човек ". И в младите си години, в ония години на широкополите шапки и летящите вратовръзки, на лули от морска пяна и тънки тръстикови бастунчета, Елин Пелин се е обличал с простата грациозност на интелигент, без естравагантности, без контене, само че и без немарливост и бохемщина. Така се обличаше и до края на живота си. Как би могъл моят познайник да забележи особеното у Елин Пелин? Този мой познайник с право можеше да се счита за другар на Пелин. Един от стотината от рибарството, лова, филателията, пътуванията. ".
Из „ Моят другар Елин Пелин ", Змей Горянин
Ако в България се роди талант, то това ще бъде геният на завистта.
Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път съгласно силите си.
Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е положително.
От „ Пророк "
Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава неистина го прави прелестен.
Книгите са като хората: когато остареят стават мъдри.
Любовта бяга от човешките сърца, хората не са към този момент братя.
От „ Гераците "
Най-силна е онази обич, която може да демонстрира недостатъци.
Ще се оправят работите. Злото не е трайно, положителното е стопанин на човешкото сърце.
Най-хубаво е да не казваш нищо ненужно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.
Писателят се ражда с прочетените книжки.
Това, дето ми е на главата, мога да смъква, само че това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.
„ Ей, хора, тая неволя за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога... Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не желаете! Теглете в този момент! "
От „ Напаст божия "
„ Всичко, всичко тъне в тиня – и души, и сърца, и мозъци, и хора, и говеда, и всичко... Вечно окаяние, постоянно безпомощно напрягане, постоянно омразно жабуркане из тая кал. Нито криле има, нито шир има... А поробената душа желае да живее волно, необятно и цялостно... Волно, необятно и цялостно! Каква смисъл съдържат тия думи? "
От „ Кал "
Снимка ~ presa.bg; заглавна - Елин Пелин със фамилията си
