Съкровищата на Терес могат да платят външния ни дълг
Съкровищата на Терес могат да платят външния ни дълг
„ Златната маска на Терес по нищо не отстъпва по на фамозната маска на Агамемнон “, обичаше да споделя приживе нейният изобретател, доктор Георги Китов /1943-2008/. Според специалистите ювелирната направа и изяществото на незнайния тракийския занаятчия в действителност се родеят с изкуството на златарите от антична Гърция. Затова приказва и небивалият интeрес към неповторимата находка на доктор Китов и експедиция „ Темп “. Веднага откакто светът научава за нея, златната маска на Терес блества върху кориците на десетина международни археологически списания. Сред тях са формалното издание на Американския археологически институт – “Arheologi “, “Минерва”, списание, което излиза по едно и също време в Лондон и Ню Йорк и други Дори в гръцки издания, които по принцип са скептични към тракийската просвета и цивилизация, посвещават на откритието по цели страници.
Д-р Георги Китов и археолозите попадат на скъпото богатство на 19 август 2004 година в тракийската могила „ Светицата “, на няколко километра от град Шипка. Още на напълно плиткото, в пръстта на открития зидан гроб лъсва изумителната находка. Оказва се, че златната маска е направена от чисто 23,5-каратово злато и тежи цели 672,5 грама. В международната археология са познати няколко златни маски – от Микена,/Елада/ Тибенище (до Охридското езеро) и Синдос (до Солун). Всички те обаче са направени от фино златно фолио и тежестта им е несравнимо по-малко от това на маската от "Светицата ".
Най-напред зърва блясъка на златната находка спътницата в живота на доктор Китов Диана Димитрова, член на археологическия екип. Маската е била открита на мястото, където би трябвало да стои главата на заровения, с лице нагоре, затисната с огромна каменна плоча. Този факт, както и формата й карат тънкия ценител на тракийската просвета доктор Георги Китов да направи едно любопитно съмнение. Според него маската най-вероятно е употребена като фиала – владетелят вдигал с ръце фиалата -маска, изпивал виното и я слагал на лицето си. Съвсем естествено е било това видоизменение да провокира благоговение у неговите жители и посетители.
Още не се нарадвали на огромната находка, малко по-късно археолозите изравят от пръста и златен пръстен с издълбан върху него като монограм олимпиец-гребец. Пръстенът също бил извънредно фина направа, без подозрение работа на майстор-ювелир, и тежал 15 грама. Според доктор Китов това е един от най-големите тракийски пръстени, намирани по нашите земи до тогава. От тракийската могила "Светицата " е извадена и първата бронзова ризница-броня, откривана при разкопки в България. Тя е изцяло непокътната, по очертанията на човешкото тяло. В гробницата археолозите попадат и на няколко копия, огромен стоманен меч и съдове от керамика. Специалистите откриват, че тракийската могила "Светицата " е от средата и втората половина на 5 в.пр.н.е. Заради скъпата златна маска, те допускат, че зиданият гроб най-вероятно е на първия прочут одриски цар Терес, живял през 440-480 година прочие н. е. За него се знае още, че е татко на по-сетнешния фамозен тракийски държател Ситалк.
Гробницата наподобява на смален модел на храм. Не единствено формата, а и находките в нея пораждат доста въпроси. В погребалната камера са открити елементи от човешки скелет - кости от ръце, крайници, гръден панер, долна челюст със зъби. Някои от скъпите блага са били положени не цели, а на части. Всичко това дава съображение на проучвателя Георги Китов да допусна, че заровеният в "Светицата " е бил почитател на орфизма.
"Възможно е в могилата да не е заровено цялото тяло на владетеля, а единствено елементи от него ", споделя той и напомня известната легенда за Орфей. Митичния артист и тракийски цар събирал мъжете, обикаляли по пещерите, пиели вино на стомах и се веселели до лудост. Жените им обаче се разгневили, умъртвили подбудителя Орфей, раздрали тялото му и го разпръснали на разнообразни места. Само главата на артиста била открита в една река и макар отделена от тялото продължавала да пее...
"Съкровището е скъпо, с него може да се заплати целият ни външен дълг ", споделя вдъхновен незабавно след откритието в "Светицата " пред натрупалите се публицисти и сътрудници разчувстваният доктор Георги Китов. Мнението му поддържа и тогавашният шеф на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров /1945-2108/ Според него в действителност става дума за находка с голяма историческа и художествена стойност, която не трябва да се пресмята в числа. Но при възможен търг фактически цената единствено на златната маска можела да стигне милиони долари.
В акцията на в. "Стандарт "Чудесата на България " и читатели, и експерти бяха единомислещи, че златната маска на Терес в Долината на тракийските царе край Казанлък е архелогическото изобретение на десетилетието.
„ Златната маска на Терес по нищо не отстъпва по на фамозната маска на Агамемнон “, обичаше да споделя приживе нейният изобретател, доктор Георги Китов /1943-2008/. Според специалистите ювелирната направа и изяществото на незнайния тракийския занаятчия в действителност се родеят с изкуството на златарите от антична Гърция. Затова приказва и небивалият интeрес към неповторимата находка на доктор Китов и експедиция „ Темп “. Веднага откакто светът научава за нея, златната маска на Терес блества върху кориците на десетина международни археологически списания. Сред тях са формалното издание на Американския археологически институт – “Arheologi “, “Минерва”, списание, което излиза по едно и също време в Лондон и Ню Йорк и други Дори в гръцки издания, които по принцип са скептични към тракийската просвета и цивилизация, посвещават на откритието по цели страници.
Д-р Георги Китов и археолозите попадат на скъпото богатство на 19 август 2004 година в тракийската могила „ Светицата “, на няколко километра от град Шипка. Още на напълно плиткото, в пръстта на открития зидан гроб лъсва изумителната находка. Оказва се, че златната маска е направена от чисто 23,5-каратово злато и тежи цели 672,5 грама. В международната археология са познати няколко златни маски – от Микена,/Елада/ Тибенище (до Охридското езеро) и Синдос (до Солун). Всички те обаче са направени от фино златно фолио и тежестта им е несравнимо по-малко от това на маската от "Светицата ".
Най-напред зърва блясъка на златната находка спътницата в живота на доктор Китов Диана Димитрова, член на археологическия екип. Маската е била открита на мястото, където би трябвало да стои главата на заровения, с лице нагоре, затисната с огромна каменна плоча. Този факт, както и формата й карат тънкия ценител на тракийската просвета доктор Георги Китов да направи едно любопитно съмнение. Според него маската най-вероятно е употребена като фиала – владетелят вдигал с ръце фиалата -маска, изпивал виното и я слагал на лицето си. Съвсем естествено е било това видоизменение да провокира благоговение у неговите жители и посетители.
Още не се нарадвали на огромната находка, малко по-късно археолозите изравят от пръста и златен пръстен с издълбан върху него като монограм олимпиец-гребец. Пръстенът също бил извънредно фина направа, без подозрение работа на майстор-ювелир, и тежал 15 грама. Според доктор Китов това е един от най-големите тракийски пръстени, намирани по нашите земи до тогава. От тракийската могила "Светицата " е извадена и първата бронзова ризница-броня, откривана при разкопки в България. Тя е изцяло непокътната, по очертанията на човешкото тяло. В гробницата археолозите попадат и на няколко копия, огромен стоманен меч и съдове от керамика. Специалистите откриват, че тракийската могила "Светицата " е от средата и втората половина на 5 в.пр.н.е. Заради скъпата златна маска, те допускат, че зиданият гроб най-вероятно е на първия прочут одриски цар Терес, живял през 440-480 година прочие н. е. За него се знае още, че е татко на по-сетнешния фамозен тракийски държател Ситалк.
Гробницата наподобява на смален модел на храм. Не единствено формата, а и находките в нея пораждат доста въпроси. В погребалната камера са открити елементи от човешки скелет - кости от ръце, крайници, гръден панер, долна челюст със зъби. Някои от скъпите блага са били положени не цели, а на части. Всичко това дава съображение на проучвателя Георги Китов да допусна, че заровеният в "Светицата " е бил почитател на орфизма.
"Възможно е в могилата да не е заровено цялото тяло на владетеля, а единствено елементи от него ", споделя той и напомня известната легенда за Орфей. Митичния артист и тракийски цар събирал мъжете, обикаляли по пещерите, пиели вино на стомах и се веселели до лудост. Жените им обаче се разгневили, умъртвили подбудителя Орфей, раздрали тялото му и го разпръснали на разнообразни места. Само главата на артиста била открита в една река и макар отделена от тялото продължавала да пее...
"Съкровището е скъпо, с него може да се заплати целият ни външен дълг ", споделя вдъхновен незабавно след откритието в "Светицата " пред натрупалите се публицисти и сътрудници разчувстваният доктор Георги Китов. Мнението му поддържа и тогавашният шеф на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров /1945-2108/ Според него в действителност става дума за находка с голяма историческа и художествена стойност, която не трябва да се пресмята в числа. Но при възможен търг фактически цената единствено на златната маска можела да стигне милиони долари.
В акцията на в. "Стандарт "Чудесата на България " и читатели, и експерти бяха единомислещи, че златната маска на Терес в Долината на тракийските царе край Казанлък е архелогическото изобретение на десетилетието.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ