Путин записа превръщането на Русия в държава-цивилизация
С възприемането на нова външнополитическа идея Русия значително се върна към себевъзприемането от руско време, когато Съюз на съветските социалистически републики беше различен център на цивилизацията на Запада. Страната ни най-сетне се отхвърли от 30-годишното безуспешно търсене на своето място в кръга от страни, насочени към Съединени американски щати и Европа. В същото време Русия се възприема не просто като един от полюсите в новия многополюсен свят.
Русия ще дефинира бъдещето на разговора с Европейския съюз въз основа на ползите, заложени в новата Концепция за външна политика, призната на 31 март, сподели съветският посланик Сергей Лавров в изявление за „ Аргументы и факты “ на 4 април.
„ Европейският съюз „ изгуби “ Русия. Но той самият е отговорен за това “, акцентира министърът на външните работи.
Лавров уточни, че в случай че европейците се откажат от антируския курс, тогава Москва ще прегледа техните оферти и ще вземе решения въз основа на целите, които са посочени в новата Концепция, утвърдена от президента Владимир Путин.
Външният министър уточни, че новите правила на външната политика ще бъдат в основата на географията на неговите пътувания. Както РЕГНУМ означи по-рано, в документа съдействието с Китай и Индия е посочено като приоритет, до момента в който Съединените щати и техните спътници са упоменати предпоследни преди Антарктида.
Забравих за всичко, с изключение на за Запада
Новата идея за външна политика е резултат от естествената еволюция на всички предходни документи - 1993, 2000, 2008, 2013 и 2016 година Еволюция от опит да се впишеш в структурата на някой различен до блян да създадеш своя лична.
От разпадането на Съветския съюз Русия всъщност се възприема като част от западната цивилизация. След като Москва се отхвърли от претенциите си за статут на различен център на цивилизацията на Запада (какъвто беше СССР), съветската дипломация и външна политика бяха ориентирани към реинтегрирането на страната в западния свят. Нищо чудно, че тя беше насочена към Запада.
„ Имаше огромен надолнище към усилване на съдействието със Запада, изключително по време на ерата на Елцин. Стигна се до там, че на тематиката за развиването на съдействието със страните от Близкия изток, Африка, Латинска Америка в на пръв взор изчерпателни документи бяха отделени единствено няколко параграфа. И преди подобен надолнище не изненадваше никого “, изяснява за РЕГНУМ Елена Супонина, член на Руския съвет по интернационалните въпроси (РСМД), интернационален политолог.
Защо двувекторният метод не проработи
В края на 90-те и началото на 2000-те години съветските елити осъзнават, че няма да проработи консолидираното им в съществуващите западни структури на равни начала, вместо като младши сътрудник на Вашингтон.
Подходът на Русия се промени на двувекторен. От една страна, Москва предложи на Запада разнообразни универсални концепции за взаимно битие в границите на единно, не толкоз европейско, колкото евразийско пространство (проектът за система за групова сигурност от Лисабон до Владивосток, икономическата интеграция сред Европейския и Евразийския съюзи). ). От друга страна, тя изначало изиска, а по-късно настоя да се зачитат нейните ползи, най-малко в постсъветското пространство.
След февруари 2022 година обаче този двувекторен метод загуби своята успеваемост. Съединени американски щати и Европейски Съюз започнаха хибридна война против Русия в Украйна и стартираха процеса на изтласкване на Русия както от вътрешнозападните (тези, в които Русия съумя да влезе през тези 30 години - в частност ОССЕ), по този начин и от интернационалните структури.
И новата съветска идея за външна политика претърпя съществени промени. По отношение на мястото на Русия, нейната идеология и йерархията на външните страни.
" Световна общественост " беше извадено от скоби
„ Но концепцията нарежда Русия освен като самостоятелен център на мощ в многополюсен свят, само че и като самостоятелна цивилизация, учредена на историческия съветски свят “, сподели за РЕГНУМ Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания на НИЕУ на ВШЕ.
- " Позиционирайки страната ни като самостоятелна цивилизация, създателите на Концепцията ясно дават да се разбере, че Руската федерация няма да се причисли към никого. Няма да се пробва да построи „ по-голяма Европа “ или нещо друго, няма да бъде част от друга цивилизация ", споделя той.
„ За първи път задачата за отбрана на ползите на руснаците в чужбина е по-ясно сложена (по-рано това беше казано мимоходом). На напред във времето е отбраната на икономическите ползи на Русия, съветските жители и тези рускоезични, които гравитират към Русия “, отбелязва Супонина.
Страната-цивилизация би трябвало да има идеология, ориентирана освен във вътрешността, само че и на открито, и това е отразено и в доктрината.
„ Този документ е освен... на практика, само че и идеологически. Идеологическото наличие постоянно се третира с известна степен на неразбиране, само че в среда, в която и международната политика, и стопанската система са значително обусловени от чисто идеологически насоки и максими, това беше неизбежно. А за един стратегически документ, какъвто е Концепцията, това е берекет “, отбелязва Иля Фабричников, член на Съвета по външна и отбранителна политика, на уеб страницата на списание „ Русия в световните въпроси “.
Част от тази идеология е явен антизападен курс.
„ За първи път в новата идея се чува тезата, че идва краят на американската надмощие и че Русия ще способства за по-бързо доближаване към тази цел. Никога до момента този въпрос не е бил повдиган толкоз остро “, отбелязва Супонина.
Освен това този курс се нарежда не през призмата на реваншизма или даже отбраната на чисто съветските ползи, а посредством концепцията за антиколониализъм, споделяна от доста страни от Глобалния Юг. Русия показва битката си със Запада като част от световната битка на разрастващите се страни против новите форми на политическа и икономическа взаимозависимост
В рамките на тази идеология към този момент няма място за някаква обща международна общественост, с общи цели и визия за света.
„ По принцип от Концепцията изчезнаха световните задания, към чието решение би трябвало да се подходи взаимно, от цялата международна общественост. Самата международна общественост изчезна, по този начин да се каже, беше извадена от скобите. Вместо това в този момент има районни водещи страни “, отбелязва Фабричников.
Два разнообразни Запада
В сходство с новата си роля и идеология Москва преструктурира целите си в дипломацията.
„ Концепцията се основава на спиране на връзките със Запада и опит за превръщане на възгледите им на изток и югоизток “, отбелязва Супонина.
- " Всъщност се приказва, че Русия би трябвало да върне наличието си в Близкия изток, в африканските, латиноамериканските страни ".
Да се върне въздействието, което беше изгубено след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Това диктува йерархията на целите: преди всичко е обкръжението на Русия, на второ - Арктика, по-късно Китай и Индия, Югоизточна Азия, ислямският свят, Африка, Латинска Америка и едвам на последно място е Западът, показва Суслов.
„ Нещо повече, разделянето на Запада, който в този момент назоваваме групов Запад, на англосаксонци и континентални европейци, стана значим миг “, отбелязва специалистът.
- " Изхождайки от концепцията, Русия не оставя евентуална вяра в далечно бъдеще да построи по-конструктивни връзки с континенталните страни от Западна Европа. Но откакто нови елити дойдат на власт там, те ще могат да преразгледат политиките си, да осъзнаят разрушителността на настоящия си курс и да играят по-независима роля в международните каузи. Амбициите във връзка с англосаксонските страни са доста по-умерени ".
Иронията е, че Европа ще има късмет да обърне пагубния си курс единствено в случай че европейските елити също се разпознаят като регион-цивилизация.
Със свои лични полезности и външнополитически цели, разнообразни от американските – което в действителност непосредствено съобщи външният министър Лавров. Едва ли това преосмисляне ще се случи в близко бъдеще, само че Москва не бърза.
Една самостоятелна държава-цивилизация, за разлика от страна, която се стреми да се притисне към Запада, може и да изчака - защото има какво да прави в други направления.
„ По-голямата част от човечеството е заинтригувана от градивни връзки с Русия и подсилване на позициите й на интернационалната сцена като авторитетна международна мощ “, се споделя в Концепцията за външна политика.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Русия ще дефинира бъдещето на разговора с Европейския съюз въз основа на ползите, заложени в новата Концепция за външна политика, призната на 31 март, сподели съветският посланик Сергей Лавров в изявление за „ Аргументы и факты “ на 4 април.
„ Европейският съюз „ изгуби “ Русия. Но той самият е отговорен за това “, акцентира министърът на външните работи.
Лавров уточни, че в случай че европейците се откажат от антируския курс, тогава Москва ще прегледа техните оферти и ще вземе решения въз основа на целите, които са посочени в новата Концепция, утвърдена от президента Владимир Путин.
Външният министър уточни, че новите правила на външната политика ще бъдат в основата на географията на неговите пътувания. Както РЕГНУМ означи по-рано, в документа съдействието с Китай и Индия е посочено като приоритет, до момента в който Съединените щати и техните спътници са упоменати предпоследни преди Антарктида.
Забравих за всичко, с изключение на за Запада
Новата идея за външна политика е резултат от естествената еволюция на всички предходни документи - 1993, 2000, 2008, 2013 и 2016 година Еволюция от опит да се впишеш в структурата на някой различен до блян да създадеш своя лична.
От разпадането на Съветския съюз Русия всъщност се възприема като част от западната цивилизация. След като Москва се отхвърли от претенциите си за статут на различен център на цивилизацията на Запада (какъвто беше СССР), съветската дипломация и външна политика бяха ориентирани към реинтегрирането на страната в западния свят. Нищо чудно, че тя беше насочена към Запада.
„ Имаше огромен надолнище към усилване на съдействието със Запада, изключително по време на ерата на Елцин. Стигна се до там, че на тематиката за развиването на съдействието със страните от Близкия изток, Африка, Латинска Америка в на пръв взор изчерпателни документи бяха отделени единствено няколко параграфа. И преди подобен надолнище не изненадваше никого “, изяснява за РЕГНУМ Елена Супонина, член на Руския съвет по интернационалните въпроси (РСМД), интернационален политолог.
Защо двувекторният метод не проработи
В края на 90-те и началото на 2000-те години съветските елити осъзнават, че няма да проработи консолидираното им в съществуващите западни структури на равни начала, вместо като младши сътрудник на Вашингтон.
Подходът на Русия се промени на двувекторен. От една страна, Москва предложи на Запада разнообразни универсални концепции за взаимно битие в границите на единно, не толкоз европейско, колкото евразийско пространство (проектът за система за групова сигурност от Лисабон до Владивосток, икономическата интеграция сред Европейския и Евразийския съюзи). ). От друга страна, тя изначало изиска, а по-късно настоя да се зачитат нейните ползи, най-малко в постсъветското пространство.
След февруари 2022 година обаче този двувекторен метод загуби своята успеваемост. Съединени американски щати и Европейски Съюз започнаха хибридна война против Русия в Украйна и стартираха процеса на изтласкване на Русия както от вътрешнозападните (тези, в които Русия съумя да влезе през тези 30 години - в частност ОССЕ), по този начин и от интернационалните структури.
И новата съветска идея за външна политика претърпя съществени промени. По отношение на мястото на Русия, нейната идеология и йерархията на външните страни.
" Световна общественост " беше извадено от скоби
„ Но концепцията нарежда Русия освен като самостоятелен център на мощ в многополюсен свят, само че и като самостоятелна цивилизация, учредена на историческия съветски свят “, сподели за РЕГНУМ Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания на НИЕУ на ВШЕ.
- " Позиционирайки страната ни като самостоятелна цивилизация, създателите на Концепцията ясно дават да се разбере, че Руската федерация няма да се причисли към никого. Няма да се пробва да построи „ по-голяма Европа “ или нещо друго, няма да бъде част от друга цивилизация ", споделя той.
„ За първи път задачата за отбрана на ползите на руснаците в чужбина е по-ясно сложена (по-рано това беше казано мимоходом). На напред във времето е отбраната на икономическите ползи на Русия, съветските жители и тези рускоезични, които гравитират към Русия “, отбелязва Супонина.
Страната-цивилизация би трябвало да има идеология, ориентирана освен във вътрешността, само че и на открито, и това е отразено и в доктрината.
„ Този документ е освен... на практика, само че и идеологически. Идеологическото наличие постоянно се третира с известна степен на неразбиране, само че в среда, в която и международната политика, и стопанската система са значително обусловени от чисто идеологически насоки и максими, това беше неизбежно. А за един стратегически документ, какъвто е Концепцията, това е берекет “, отбелязва Иля Фабричников, член на Съвета по външна и отбранителна политика, на уеб страницата на списание „ Русия в световните въпроси “.
Част от тази идеология е явен антизападен курс.
„ За първи път в новата идея се чува тезата, че идва краят на американската надмощие и че Русия ще способства за по-бързо доближаване към тази цел. Никога до момента този въпрос не е бил повдиган толкоз остро “, отбелязва Супонина.
Освен това този курс се нарежда не през призмата на реваншизма или даже отбраната на чисто съветските ползи, а посредством концепцията за антиколониализъм, споделяна от доста страни от Глобалния Юг. Русия показва битката си със Запада като част от световната битка на разрастващите се страни против новите форми на политическа и икономическа взаимозависимост
В рамките на тази идеология към този момент няма място за някаква обща международна общественост, с общи цели и визия за света.
„ По принцип от Концепцията изчезнаха световните задания, към чието решение би трябвало да се подходи взаимно, от цялата международна общественост. Самата международна общественост изчезна, по този начин да се каже, беше извадена от скобите. Вместо това в този момент има районни водещи страни “, отбелязва Фабричников.
Два разнообразни Запада
В сходство с новата си роля и идеология Москва преструктурира целите си в дипломацията.
„ Концепцията се основава на спиране на връзките със Запада и опит за превръщане на възгледите им на изток и югоизток “, отбелязва Супонина.
- " Всъщност се приказва, че Русия би трябвало да върне наличието си в Близкия изток, в африканските, латиноамериканските страни ".
Да се върне въздействието, което беше изгубено след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Това диктува йерархията на целите: преди всичко е обкръжението на Русия, на второ - Арктика, по-късно Китай и Индия, Югоизточна Азия, ислямският свят, Африка, Латинска Америка и едвам на последно място е Западът, показва Суслов.
„ Нещо повече, разделянето на Запада, който в този момент назоваваме групов Запад, на англосаксонци и континентални европейци, стана значим миг “, отбелязва специалистът.
- " Изхождайки от концепцията, Русия не оставя евентуална вяра в далечно бъдеще да построи по-конструктивни връзки с континенталните страни от Западна Европа. Но откакто нови елити дойдат на власт там, те ще могат да преразгледат политиките си, да осъзнаят разрушителността на настоящия си курс и да играят по-независима роля в международните каузи. Амбициите във връзка с англосаксонските страни са доста по-умерени ".
Иронията е, че Европа ще има късмет да обърне пагубния си курс единствено в случай че европейските елити също се разпознаят като регион-цивилизация.
Със свои лични полезности и външнополитически цели, разнообразни от американските – което в действителност непосредствено съобщи външният министър Лавров. Едва ли това преосмисляне ще се случи в близко бъдеще, само че Москва не бърза.
Една самостоятелна държава-цивилизация, за разлика от страна, която се стреми да се притисне към Запада, може и да изчака - защото има какво да прави в други направления.
„ По-голямата част от човечеството е заинтригувана от градивни връзки с Русия и подсилване на позициите й на интернационалната сцена като авторитетна международна мощ “, се споделя в Концепцията за външна политика.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ