Ядем повече месо и риба, но ограничаваме хляба, сочи статистика
С растежа на приходите се трансформира храната на трапезата ни. Същевременно храните стават по-достъпни за парите в джоба ни, написа " Труд ".
През последните 10 години се е повишила потреблението на месо, риба, кисело мляко, сирене, кашкавал, яйца, плодове, зеленчуци, захарни и шоколадови произведения. През 2018 година всеки българин е изял приблизително по 34,3 кг месо спрямо 30,7 кг през 2009 година, сочат данните на Национален статистически институт. Потреблението на плодове се е нараснало от 44,3 кг през 2009 година на 49,5 кг приблизително на човек през 2018 година, а потреблението на зеленчуци – от 68,4 кг на 70,7 кг.
Наред с това обаче българите са понижили потреблението на самун, хлебни произведения и картофи. През 2018 година всеки е изял приблизително по 85,3 кг самун и хлебни произведения, което е с 20,6 кг по-малко по отношение на 2009 година Причините за това са стремежът на хората да ядат по-разнообразна и здравословна храна, както и растежът на приходите, което им разрешава да купуват повече месо и плодове.
Понижава се потреблението и на цигари – от 778 броя приблизително на човек през 2009 година, на 674 броя през 2018 година Това е спад с над 13%. Потреблението на алкохол за 10-годишния интервал обаче е повишено с 21%, или с 5,5 литра до 31 литра на човек годишно. Увеличава се и потреблението на безалкохолни питиета – с 14,3 л. до 66,5 л. на човек.
През интервала 2009-2018 година доста нараства покупателната дарба на семействата за всички съществени храни. Това значи, че заплатите се усилват по-бързо от цените на храните.
Най-много е повишена покупателната дарба при захарта в съпоставяне със обстановката преди 10 години. През 2018 година сме можели да купим 4753 кг захар с годишния си приход, което е над два пъти повече по отношение на 2009 година Което значи, че цената на захарта се усилва най-бавно по отношение на останалите съществени храни. На второ място по растеж е покупателната дарба при ориза – с 85,8% като с годишния си приход можем да купим 2550 кг. ориз. На трето място е покупателната дарба при свинското месо, която нараства със 79,2% и годишно можем да купим 819 кг. При пилешкото месо покупателната дарба се е нараснала с близо 60%, при малотрайните салами – с 52%, при картофите – с 50%, ябълките – с 42%, яйцата – с 40%, хляба и киселото мляко – с 39%.
По-рядко вършим компоти
Потреблението на плодове на човек е повишено с близо 5 кг. на година за интервала от 2009 година до 2018 година Но любопитното е, че главно това се дължи на растежа при потреблението на южни плодове като портокали, мандарини и банани – от 9,1 кг на 15,5 кг на човек за година. В същото време ядем по-малко дини и пъпеши – 10,4 кг на човек, при 12,9 кг преди 10 години.
Българите затварят и все по-малко компоти. Преди 10 година на човек са се падали по 12 компота, при 7,3 буркана в този момент. При консервите с месо и зеленчуци също има спад в потреблението. Свива се и потреблението на прясно мляко, само че за сметка на това ядем повече кисело мляко.
По отношение на алкохола е любопитно, че има трайна наклонност на растеж в пиенето на бира.
През последните 10 години се е повишила потреблението на месо, риба, кисело мляко, сирене, кашкавал, яйца, плодове, зеленчуци, захарни и шоколадови произведения. През 2018 година всеки българин е изял приблизително по 34,3 кг месо спрямо 30,7 кг през 2009 година, сочат данните на Национален статистически институт. Потреблението на плодове се е нараснало от 44,3 кг през 2009 година на 49,5 кг приблизително на човек през 2018 година, а потреблението на зеленчуци – от 68,4 кг на 70,7 кг.
Наред с това обаче българите са понижили потреблението на самун, хлебни произведения и картофи. През 2018 година всеки е изял приблизително по 85,3 кг самун и хлебни произведения, което е с 20,6 кг по-малко по отношение на 2009 година Причините за това са стремежът на хората да ядат по-разнообразна и здравословна храна, както и растежът на приходите, което им разрешава да купуват повече месо и плодове.
Понижава се потреблението и на цигари – от 778 броя приблизително на човек през 2009 година, на 674 броя през 2018 година Това е спад с над 13%. Потреблението на алкохол за 10-годишния интервал обаче е повишено с 21%, или с 5,5 литра до 31 литра на човек годишно. Увеличава се и потреблението на безалкохолни питиета – с 14,3 л. до 66,5 л. на човек.
През интервала 2009-2018 година доста нараства покупателната дарба на семействата за всички съществени храни. Това значи, че заплатите се усилват по-бързо от цените на храните.
Най-много е повишена покупателната дарба при захарта в съпоставяне със обстановката преди 10 години. През 2018 година сме можели да купим 4753 кг захар с годишния си приход, което е над два пъти повече по отношение на 2009 година Което значи, че цената на захарта се усилва най-бавно по отношение на останалите съществени храни. На второ място по растеж е покупателната дарба при ориза – с 85,8% като с годишния си приход можем да купим 2550 кг. ориз. На трето място е покупателната дарба при свинското месо, която нараства със 79,2% и годишно можем да купим 819 кг. При пилешкото месо покупателната дарба се е нараснала с близо 60%, при малотрайните салами – с 52%, при картофите – с 50%, ябълките – с 42%, яйцата – с 40%, хляба и киселото мляко – с 39%.
По-рядко вършим компоти
Потреблението на плодове на човек е повишено с близо 5 кг. на година за интервала от 2009 година до 2018 година Но любопитното е, че главно това се дължи на растежа при потреблението на южни плодове като портокали, мандарини и банани – от 9,1 кг на 15,5 кг на човек за година. В същото време ядем по-малко дини и пъпеши – 10,4 кг на човек, при 12,9 кг преди 10 години.
Българите затварят и все по-малко компоти. Преди 10 година на човек са се падали по 12 компота, при 7,3 буркана в този момент. При консервите с месо и зеленчуци също има спад в потреблението. Свива се и потреблението на прясно мляко, само че за сметка на това ядем повече кисело мляко.
По отношение на алкохола е любопитно, че има трайна наклонност на растеж в пиенето на бира.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ