Зеленчуци под соларния панел
С промени в нормативната база Народното събрание позволи построяването на фотоволтаици върху ниви при опазване на земеделските действия. Президентът Румен Радев обаче сезира Конституционния съд по проблема, като твърди, че земеделската земя не е предпазена. Агроволтаиците могат да оказват помощ на селското стопанство да стане по-конкурентно и привлекателно като бранш.
До 13 октомври в България беше невероятно аграрни производители да слагат фотоволтаици върху нивите си, като комбинират производството на плодове и зеленчуци с това на електрическа енергия - така наречен агроволтаици, които се употребяват сполучливо на доста места по света. Просто законодателството допускаше земята да се употребява или единствено за селскостопански, или за индустриални потребности.
С последните промени в Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ), които влязоха в действие точно на 13 октомври, този проблем сякаш трябваше да бъде решен. Формално се вкара формулировка и рамка за построяването на агрофотоволтаици, както и нови облекчения за всички ВЕИ централи, които следва да се изградят върху аграрни земи. Промените обаче сътвориха дискусия, а неяснотите към прибързаното им приемане доведоха до остри възражения и подозрения за лобизъм.
Част от тях пристигнаха по линия на президентската институция, която по традиция не харесва енергийния курс на държавното управление и постоянно, задочно или не, подлага на критика и оспорва избрани законодателни промени, свързани с трансформацията на бранша. Този път президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с четири текста от последните промени в Закона за запазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), които бяха направени с промените в ЗЕВИ. Според него се с тях се отстраняват съвсем всички ограничавания пред слагането на ВЕИ съоръжения върху обработваема земя и се нарушава конституцията (чл. 21) - че земята е главно национално благосъстояние, а обработваемата земя се употребява единствено за аграрни потребности. Това обаче може да блокира редица процеси, да сътвори безпорядък в бизнес връзките и да докара до риск от краткотрайно блокиране на европейско финансиране. До произнасянето на Конституционния съд обаче наредбите остават в действие.
Реклама
Отделно президентът наложи несъгласие върху последните промени в Закона за енергетиката (ЗЕ), които плануват либерализация на пазара на електрическа сила за битовите консуматори и още куп промени.
" Страшните " агро(фото)волтаици
Концепцията за взаимното потребление на еднакъв сектор земя за слънчеви мощности и стандартно земеделие е създадена в Германия през 80-те години на предишния век. В последвалите десетилетия са направени доста опити в разнообразни страни - Япония, Съединени американски щати, Нидерландия, Индия, Италия, Франция, Германия, Чили и други, с присъединяване на разнообразни култури и обединения от слънчеви панели. Те демонстрираха, че агроволтаиците в действителност могат да донесат до най-малко 60% повече изгоди от една и съща земя при верните условия.
Комбинацията на солари иземеделия не е подобаваща за всякаква култури. Има такива обаче, които се развиват по-добре под панелите. Източник: Shutterstock
Математиката е елементарна: дано приемем, че имате 2 декара земя - един декар единствено със аграрни насаждения, който дава рандеман от 100 единици; и втори декар единствено със солари, който дава 100 единици сила. Ако комбинирате насаждения и панели и върху двата декара, продуктивността и от двете ще спадне до 80 единици на декар, защото ще е нужна по-голяма разредка и за растенията, и за панелите. Но тъй като индустриалната повърхност към този момент е двойна, общият резултат ще е 160 единици от 2 дка аграрни насаждения и 160 единици сила от 2 дка солари - или с 60% повече. Ако пък имате единствено един декар насаждения и желаете да сложите в тях и слънчеви панели, земеделската ви продукция ще спадне до 80%, само че дълготрайно всичките ви енергийни потребности ще са покрити, а може да отчетете и облага от продажба на ток.
Промените, с които се позволява израждането на агроволтаици и комбинираното произвеждане на зелена сила и аграрни артикули в България, обаче бяха атакувани от президента Румен Радев, с претекста: " С премахването на съвсем всички ограничавания пред слагането на съоръжения за произвеждане на ВЕИ върху обработваема земя новите разпореждания основават риск от безотговорно преобразяване на аграрни площи във всевъзможен вид централи за произвеждане на сила. "
Реклама
Опасения за неналичието на надзор показаха и от Националната асоциация на зърнопроизводителите, които означиха, че допускането на безотговорен градеж на ВЕИ ще повлияе на същинската стойност на земята, която е стеснен и невъзобновяем запас. Тук обаче комфортно не се обръща внимание на обстоятелството, че единствено " Мини Марица-изток " са унищожили десетки пъти повече земеделска земя (240 хиляди дка), в сравнение с всички фотоволтаици биха заели в миналото.
Освен това опция за слагане на фотоволтаици, освен това в плодородни ниви, има и сега - посредством прекатегоризирането на земята. Немалка част от централите са построени точно върху терени със заменен статут и няма спънки това да продължи да се случва. Само че по този начин действително земеделската земя престава да бъде такава, до момента в който с агроволтаиците въпреки всичко тя ще продължи да се употребява за аграрни потребности.
Случват се обаче и измами. Във вторник (24 октомври) да вземем за пример стана ясно, че антикорупционната комисия проверява скица точно със промяната на предназначението на аграрни земи. По-конкретно притежатели на ниви са променяли статута им и представяли документи за прекатегоризация от плодородна почва в такава, която не става за аграрни потребности, за да получат разрешителни за създаване на солари. В схемата са били забъркани ръководителят на Селскостопанската академия проф. д.н инж. Мартин Банов и зам.-директорката на института " Пушкаров " Венета Кръстева, които са с повдигнати обвинявания.
С други думи, нещата още веднъж опират до слаб надзор и липса на съответна държавна интервенция, а не толкоз до процедура.
До 13 октомври в България беше невероятно аграрни производители да слагат фотоволтаици върху нивите си, като комбинират производството на плодове и зеленчуци с това на електрическа енергия - така наречен агроволтаици, които се употребяват сполучливо на доста места по света. Просто законодателството допускаше земята да се употребява или единствено за селскостопански, или за индустриални потребности.
С последните промени в Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ), които влязоха в действие точно на 13 октомври, този проблем сякаш трябваше да бъде решен. Формално се вкара формулировка и рамка за построяването на агрофотоволтаици, както и нови облекчения за всички ВЕИ централи, които следва да се изградят върху аграрни земи. Промените обаче сътвориха дискусия, а неяснотите към прибързаното им приемане доведоха до остри възражения и подозрения за лобизъм.
Част от тях пристигнаха по линия на президентската институция, която по традиция не харесва енергийния курс на държавното управление и постоянно, задочно или не, подлага на критика и оспорва избрани законодателни промени, свързани с трансформацията на бранша. Този път президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с четири текста от последните промени в Закона за запазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), които бяха направени с промените в ЗЕВИ. Според него се с тях се отстраняват съвсем всички ограничавания пред слагането на ВЕИ съоръжения върху обработваема земя и се нарушава конституцията (чл. 21) - че земята е главно национално благосъстояние, а обработваемата земя се употребява единствено за аграрни потребности. Това обаче може да блокира редица процеси, да сътвори безпорядък в бизнес връзките и да докара до риск от краткотрайно блокиране на европейско финансиране. До произнасянето на Конституционния съд обаче наредбите остават в действие.
Реклама
Отделно президентът наложи несъгласие върху последните промени в Закона за енергетиката (ЗЕ), които плануват либерализация на пазара на електрическа сила за битовите консуматори и още куп промени.
" Страшните " агро(фото)волтаици
Концепцията за взаимното потребление на еднакъв сектор земя за слънчеви мощности и стандартно земеделие е създадена в Германия през 80-те години на предишния век. В последвалите десетилетия са направени доста опити в разнообразни страни - Япония, Съединени американски щати, Нидерландия, Индия, Италия, Франция, Германия, Чили и други, с присъединяване на разнообразни култури и обединения от слънчеви панели. Те демонстрираха, че агроволтаиците в действителност могат да донесат до най-малко 60% повече изгоди от една и съща земя при верните условия.
Комбинацията на солари иземеделия не е подобаваща за всякаква култури. Има такива обаче, които се развиват по-добре под панелите. Източник: Shutterstock
Математиката е елементарна: дано приемем, че имате 2 декара земя - един декар единствено със аграрни насаждения, който дава рандеман от 100 единици; и втори декар единствено със солари, който дава 100 единици сила. Ако комбинирате насаждения и панели и върху двата декара, продуктивността и от двете ще спадне до 80 единици на декар, защото ще е нужна по-голяма разредка и за растенията, и за панелите. Но тъй като индустриалната повърхност към този момент е двойна, общият резултат ще е 160 единици от 2 дка аграрни насаждения и 160 единици сила от 2 дка солари - или с 60% повече. Ако пък имате единствено един декар насаждения и желаете да сложите в тях и слънчеви панели, земеделската ви продукция ще спадне до 80%, само че дълготрайно всичките ви енергийни потребности ще са покрити, а може да отчетете и облага от продажба на ток.
Промените, с които се позволява израждането на агроволтаици и комбинираното произвеждане на зелена сила и аграрни артикули в България, обаче бяха атакувани от президента Румен Радев, с претекста: " С премахването на съвсем всички ограничавания пред слагането на съоръжения за произвеждане на ВЕИ върху обработваема земя новите разпореждания основават риск от безотговорно преобразяване на аграрни площи във всевъзможен вид централи за произвеждане на сила. "
Реклама
Опасения за неналичието на надзор показаха и от Националната асоциация на зърнопроизводителите, които означиха, че допускането на безотговорен градеж на ВЕИ ще повлияе на същинската стойност на земята, която е стеснен и невъзобновяем запас. Тук обаче комфортно не се обръща внимание на обстоятелството, че единствено " Мини Марица-изток " са унищожили десетки пъти повече земеделска земя (240 хиляди дка), в сравнение с всички фотоволтаици биха заели в миналото.
Освен това опция за слагане на фотоволтаици, освен това в плодородни ниви, има и сега - посредством прекатегоризирането на земята. Немалка част от централите са построени точно върху терени със заменен статут и няма спънки това да продължи да се случва. Само че по този начин действително земеделската земя престава да бъде такава, до момента в който с агроволтаиците въпреки всичко тя ще продължи да се употребява за аграрни потребности.
Случват се обаче и измами. Във вторник (24 октомври) да вземем за пример стана ясно, че антикорупционната комисия проверява скица точно със промяната на предназначението на аграрни земи. По-конкретно притежатели на ниви са променяли статута им и представяли документи за прекатегоризация от плодородна почва в такава, която не става за аграрни потребности, за да получат разрешителни за създаване на солари. В схемата са били забъркани ръководителят на Селскостопанската академия проф. д.н инж. Мартин Банов и зам.-директорката на института " Пушкаров " Венета Кръстева, които са с повдигнати обвинявания.
С други думи, нещата още веднъж опират до слаб надзор и липса на съответна държавна интервенция, а не толкоз до процедура.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ