Просвещението
С приемането на християнството се утвърждават църковните институции и единната християнска идеология. Но наред с нея пораждат и така нататък ереси – отклонения от каноничните църковни учения. В България се появяват отшелничеството, богомилството, исихазмът, варламитството, жидовството и други Най-голямо разпространяване и дълготрайност има богомилството. То поражда при ръководството на цар Петър (927-970) – към средата на Х век и продължава до ХІV в. Разпространява се във Византия, Сърбия, Киевска Русия, Северна Италия, Южна Франция и доста други страни.
Богомилството поражда измежду обществените низини и низшето духовенство.
За негов създател се смята поп Богомил. Някои извори, като писмата на патриарх Теофилакт до цар Петър, насочват произхода на учението към най-малкия Симеонов наследник – Боян. Вероятно Поп Богомил е доразвил учението в цялостна система, ползвайки книги на павликяните от Тракия.
По своята същина богомилството е дуалистично обучение и обгръща богомилската космогония, христология, есхатология и нравственос – т.е. разказите за сътворението на света и индивида, за идването на Исус Христос, за свършека на света и ориста на човечеството. Богомилите проповядват, че във вселената съществуват две начала – Добро и Зло, Господ и Сатана. Небесният свят и душата на индивида са създание на Бога, а материалният свят и човешкото тяло са създание на Сатаната. Така всички земни богатства те афишират за създание на злото, а представителите на земната власт – за прислужници на Дявола.
Според богомилите раждането, разпятието и възкресението на Исус Христос са привидни и по тази причина отхвърлят култа към Богородица и Кръста.
Исус губи дуела с Дявола, само че ще пристигна Второто пришествие, когато Дяволът ще бъде дефинитивно надвит. Богомилите отхвърлят властта на царете, болярите, страната и църквата, обредите, кръста, иконите, брака. Организациите им разделят своите членове на три категории: съвършени, вярващи и слушатели. Те образуват богомилски общини, като отпред на всяка стои тъй наречените „ дедец ”. През ХІІ в. са познати две общини, наречени България и Драгувития. Обредите на богомилите включват молитвата „ Отче наш ”, изповядването между тях, опрощаването на греховете и четенето на текстове от евангелието на Йоан.
Богомилското обучение основава и своя апокрифна литература: Катарският требник, Тайната книга („ Йоановото евангелие ”) „ Ходене на Богородица по тъгите ”, „ Детство Исусово ” и други
Богомилството се възприема като предреформаторско събитие, оказало мощно въздействие за развиването на ереси в Западна Европа, като учението на албигойците и катарите. В България богомилството задълбочава политическата и духовна рецесия и е преследвано от църквата и страната, за което свидетелстват съчиненията „ Беседа срещу богомилите ” на Презвитер Козма (Х в.), Бориловият синодик (ХІІІ в.) и други
В богомилството обаче има скъпи демократични и хуманни правила: отричането на войната и насилието, стремежът към обществено деен, природосъобразен и честен живот. По време на византийското господство (ХІ и ХІІ в.) богомилското придвижване придобива патриотична устременост и опозиция. То е израз на националната духовна просвета и е български принос в публичната и религиозно-философска мисъл на Европа.
Източник: istoria.bg
Богомили