Асен Василев поиска усмирителна риза за политиците ни
С препоръчаната актуализация на бюджета, която сега се преглежда от Народното събрание, ще бъдем изцяло готови да посрещнем нова Коронавирус вълна от порядъка на тази, на която станахме очевидци предходната година, когато за месец и половина-два бяхме в извънредно тежко състояние. Предвидени са средства за обществените системи, за цялостно финансиране до края на годината, включително и за нарастване на пенсиите, както и средства за поддръжка на бизнеса в размер на 430 млн. лева, както и за всички медицински разноски. Между другото, възобновени са и буферите на Министерство на вътрешните работи и на Министерството на правораздаването.
Това сподели служебният министър на финансите Асен Василев пред Dir.bg.
" Най-вероятно сред първо и второ четене ще се наложи да се плануват малко спомагателни средства за посрещане на евентуална бежанска вълна на границата. В момента текат точните планове, работим с Министерство на вътрешните работи и Министерството на защитата, с цел да забележим какво ще е належащо за посрещане на мигрантската вълна.
Всичко това се случва при понижаване на заложения в бюджета за т.г. недостиг. Благодарение на възобновяване на бизнеса, стопанската система се възвърне сносно във второто тримесечие. Към момента приходите са по-високи от плануваните, а до края на годината чакаме спомагателният доход да доближи общо 2 милиарда лева В същото време спомагателните разноски са към 1.8 милиарда лева, т.е. с 200 млн. лева понижаваме авансово планувания бюджетен недостиг.
Така че финансово страната е постоянна, средства има, в случай че приключи процесът по актуализация на бюджета, ще имаме и опция да разходваме тези средства целево, тъй че да подпомогнем всички основни системи в страната. " - добави Василев.
" В Народното събрание ние внесохме актуализация, която е много елементарна, по този начин да се каже, не се пипат разноските на обособените министерства, има спомагателен доход, който ще се харчи целево за поддръжка на основните системи, свързани с рецесията - опазване на здравето, бизнес, обществена система, плюс някои неотложни и основни разноски, като да вземем за пример, че ще имаме още един непредвидени избори през тази година, а може би дори и още два пъти. Това е предлагането на служебното държавно управление. От тук нататък Народното събрание взема решение каква в действителност да бъде актуализацията. Между първо и второ четене могат да се създадат съществени корекции в част от тези индикатори.
Служебното държавно управление внесе актуализация, която бе изцяло съгласувана по всички процедури и с работодателските организации, и с профсъюзите, както и с необятната бизнес общност, също с Българския лекарски съюз и с Българския зъболекарски съюз. Така че да има схващане, че всички системи ще са финансирани в задоволителна степен, с цел да посрещнат рецесиите, които се задават. Ако парламентарните сили желаят да вършат корекции, аз бих ги посъветвал първо да приказват с тези организации, да бъдат съгласувани корекциите, с цел да не се окажем в обстановка, в която Народното събрание взема решение, което по-късно се оказва неуместно от позиция на финансирането, което е належащо за посрещането било на здравна рецесия, било на рецесия с мигрантите, било на евентуалните ограничения за поддръжка на бизнеса. " - сподели министърът.
Относно сформиране на бюджет за 2022 година, министърът разяснява:
" По Закона за обществените финанси бюджетната процедура за 2022 година към този момент е стартирана. Министерството на финансите е издало инструкции към първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджет по какъв начин да стартират да си приготвят плановете. Същинската част от подготовката на бюджета за следващата година ще се случи през септември, като през октомври към този момент би трябвало да има подготвен план, който да бъде показан на Народното събрание. Това е по закон. Независимо дали е служебно или постоянно държавното управление, този развой би трябвало да се случи, с цел да има подготвен законопроект за бюджета за следващата година. От там нататък Народното събрание може да го одобри или не.
Що се отнася до напътствията, които сме дали, те са много елементарни - доколкото е допустимо да се усъвършенстват съществуващите и да се преразгледат процеси и структури, които може би са нужни, само че не са оптимални, за понижаване на разноските на министерствата и другите разпоредители на бюджетни средства. Не залагаме някакви нови фрапантни политики в бюджета за следващата година. Залагаме обаче да има цялостно финансиране на финансовите разноски, т.е. не да се залагат 300 млн. лева, а да се харчи 1 милиарда, какъвто беше казусът с АПИ.
Когато ще се вършат финансови разноски и има пари за тях в бюджета, те би трябвало да бъдат заложени в цялостния им тип, с цел да може Народното събрание да реши дали желае да финансира тези разноски тъкмо в този им тип. Другото значимо е финансовите разноски да бъдат заложени на планов принцип, тъй че било общини, било първостепенни разпоредители с бюджетни средства, да покажат, че имат подобен план, който е на тази фаза, нужни са толкоз средства в границите на идната година, с цел да може този план да бъде осъществен. И това би трябвало да бъде разказано и препоръчано на Народното събрание, тъй че приемайки бюджета за идната година, да се одобри и финансовата стратегия на държавното управление. "
Във връзка с навлизането на България в еврозоната, Василев показа:
" Служебният кабинет води политика, която би разрешила на България да влезе в еврозоната, в случай че тя изиска. Т.е. не вършим несъразмерни дефицити, извършва се проектът за присъединение към еврозоната, който още преди година - година и половина беше признат, тъй че да не затваряме опцията за присъединение.
Дали България би трябвало да се причисли към еврозоната или не, казвал съм и преди, по тематиката би трябвало да се организира необятен публичен спор и да се вземе осведомено решение от обществото. Истината е, че сега България, като макроикономически зависимости и благоприятни условия за влияние на пазара, е в еврозоната. Защото ние имаме закрепен курс лев-евро, което значи, че не можем да водим лична парична политика. Основната роля на централните банки, когато една страна е отвън еврозоната, е да водят лична парична политика. Това при нас, поради валутния ръб, е невероятно. Както говорихме по-рано във връзка с инфлацията, ние непосредствено внасяме европейската в България. Каквото и придвижване да има на еврото по отношение на други валути, то автоматизирано се трансферира на придвижването на лв. по отношение на тях. Така че значително влизането ни в еврозоната не би се отразило фрапантно на стопанската система, тъй като ние сме вързани с еврото към този момент повече от 20 години.
Въпреки това обаче има аспекти, които би трябвало да се прегледат. Те са свързани, да вземем за пример, с регулацията на банковия бранш и по какъв начин това се случва. Свързани са също и с това, че върху целия експорт има " налог " към 1% поради превалутирането на лев в евро и противоположното, което е непрекъснат развой. Този " налог " би липсващ при влизането ни в еврозоната. Лихвените проценти по заемите също биха се трансформирали. Това го виждаме и сега - има разлика сред заемите в лв. и евро, като вторите са малко по-евтини.
Ефектът на закръглянето при крайните цени също не би трябвало да се изпуска. Там е допустимо при преход от едната към другата валута да се получи завишаване на цените точно поради закръглянето. Точно заради тази причина в проекта за въвеждане на еврото е написано, че една година след приемането на единната валута, цените ще се разгласяват и в двете, с цел да се ограничи опцията търговците да подхващат такива дейности.
Но за всичко това би трябвало да има един необятен публичен спор, който да реши дали би трябвало да влезем в еврозоната или не, какви са изгодите, какви са минусите и на тази база да се вземе осведомено решение. "
'Моментът, в който би трябвало да влезем в еврозоната е моментът, в който имаме задоволително мощни институции, които няма да разрешат премахването на валутния ръб и внезапно да се освободи опцията държавното управление на България да натрупа прекалено недостиг. Т.е. преди влизането в еврозоната би трябвало да изработим механизъм, посредством който това, което ни дава валутният ръб, като " усмирителна риза " на политиците, да бъде по някакъв метод заместено от сходен механизъм.
Защото влизайки в еврозоната без такава " усмирителна риза ", шансът да тръгнат едни големи обществени разходи и трупане на дълг в действителност е значителен. Това е обвързвано частично и с зачистване на правосъдната система, частично и с изработването на стопански механизми, които да играят ролята, която играе сега валутният ръб. " - съобщи Василев своето персонално мнение по отношение на по кое време би трябвало страната да стане част от еврозоната.
" Доста ясно декларирахме във връзка и на една друга покана, че би трябвало да има единодушие по политиките, които ще бъдат водени, изключително икономическите и финансовите, тъй като в случай че там няма единодушие, би трябвало някой различен да ги води. Трябва да е явен и съставът на кабинета и с кои други хора ще се работи. Защото Министерски съвет е групов орган и той би трябвало да може да работи умерено, колегиално, без ексцесии и без популизъм.
Трябва да има също схващане по отношение на кадровият състав и както обичам да споделям - аз отвръщам неприятно на телефонни позвънявания, т.е. би трябвало да има самостоятелност в дейностите, която да е обезпечена. И надлежно едно такова държавно управление би трябвало да има ясно изразена парламентарна поддръжка, тъй като другояче би било сложено в обстановка на неспособност да работи. Ако някой може да ми отговорите на тези въпроси, аз бих могъл да отговоря дали бих се присъединил в постоянно държавно управление. " - приключи Василев, разяснявайки дали вероятно би се включил към едно постоянно държавно управление.
Това сподели служебният министър на финансите Асен Василев пред Dir.bg.
" Най-вероятно сред първо и второ четене ще се наложи да се плануват малко спомагателни средства за посрещане на евентуална бежанска вълна на границата. В момента текат точните планове, работим с Министерство на вътрешните работи и Министерството на защитата, с цел да забележим какво ще е належащо за посрещане на мигрантската вълна.
Всичко това се случва при понижаване на заложения в бюджета за т.г. недостиг. Благодарение на възобновяване на бизнеса, стопанската система се възвърне сносно във второто тримесечие. Към момента приходите са по-високи от плануваните, а до края на годината чакаме спомагателният доход да доближи общо 2 милиарда лева В същото време спомагателните разноски са към 1.8 милиарда лева, т.е. с 200 млн. лева понижаваме авансово планувания бюджетен недостиг.
Така че финансово страната е постоянна, средства има, в случай че приключи процесът по актуализация на бюджета, ще имаме и опция да разходваме тези средства целево, тъй че да подпомогнем всички основни системи в страната. " - добави Василев.
" В Народното събрание ние внесохме актуализация, която е много елементарна, по този начин да се каже, не се пипат разноските на обособените министерства, има спомагателен доход, който ще се харчи целево за поддръжка на основните системи, свързани с рецесията - опазване на здравето, бизнес, обществена система, плюс някои неотложни и основни разноски, като да вземем за пример, че ще имаме още един непредвидени избори през тази година, а може би дори и още два пъти. Това е предлагането на служебното държавно управление. От тук нататък Народното събрание взема решение каква в действителност да бъде актуализацията. Между първо и второ четене могат да се създадат съществени корекции в част от тези индикатори.
Служебното държавно управление внесе актуализация, която бе изцяло съгласувана по всички процедури и с работодателските организации, и с профсъюзите, както и с необятната бизнес общност, също с Българския лекарски съюз и с Българския зъболекарски съюз. Така че да има схващане, че всички системи ще са финансирани в задоволителна степен, с цел да посрещнат рецесиите, които се задават. Ако парламентарните сили желаят да вършат корекции, аз бих ги посъветвал първо да приказват с тези организации, да бъдат съгласувани корекциите, с цел да не се окажем в обстановка, в която Народното събрание взема решение, което по-късно се оказва неуместно от позиция на финансирането, което е належащо за посрещането било на здравна рецесия, било на рецесия с мигрантите, било на евентуалните ограничения за поддръжка на бизнеса. " - сподели министърът.
Относно сформиране на бюджет за 2022 година, министърът разяснява:
" По Закона за обществените финанси бюджетната процедура за 2022 година към този момент е стартирана. Министерството на финансите е издало инструкции към първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджет по какъв начин да стартират да си приготвят плановете. Същинската част от подготовката на бюджета за следващата година ще се случи през септември, като през октомври към този момент би трябвало да има подготвен план, който да бъде показан на Народното събрание. Това е по закон. Независимо дали е служебно или постоянно държавното управление, този развой би трябвало да се случи, с цел да има подготвен законопроект за бюджета за следващата година. От там нататък Народното събрание може да го одобри или не.
Що се отнася до напътствията, които сме дали, те са много елементарни - доколкото е допустимо да се усъвършенстват съществуващите и да се преразгледат процеси и структури, които може би са нужни, само че не са оптимални, за понижаване на разноските на министерствата и другите разпоредители на бюджетни средства. Не залагаме някакви нови фрапантни политики в бюджета за следващата година. Залагаме обаче да има цялостно финансиране на финансовите разноски, т.е. не да се залагат 300 млн. лева, а да се харчи 1 милиарда, какъвто беше казусът с АПИ.
Когато ще се вършат финансови разноски и има пари за тях в бюджета, те би трябвало да бъдат заложени в цялостния им тип, с цел да може Народното събрание да реши дали желае да финансира тези разноски тъкмо в този им тип. Другото значимо е финансовите разноски да бъдат заложени на планов принцип, тъй че било общини, било първостепенни разпоредители с бюджетни средства, да покажат, че имат подобен план, който е на тази фаза, нужни са толкоз средства в границите на идната година, с цел да може този план да бъде осъществен. И това би трябвало да бъде разказано и препоръчано на Народното събрание, тъй че приемайки бюджета за идната година, да се одобри и финансовата стратегия на държавното управление. "
Във връзка с навлизането на България в еврозоната, Василев показа:
" Служебният кабинет води политика, която би разрешила на България да влезе в еврозоната, в случай че тя изиска. Т.е. не вършим несъразмерни дефицити, извършва се проектът за присъединение към еврозоната, който още преди година - година и половина беше признат, тъй че да не затваряме опцията за присъединение.
Дали България би трябвало да се причисли към еврозоната или не, казвал съм и преди, по тематиката би трябвало да се организира необятен публичен спор и да се вземе осведомено решение от обществото. Истината е, че сега България, като макроикономически зависимости и благоприятни условия за влияние на пазара, е в еврозоната. Защото ние имаме закрепен курс лев-евро, което значи, че не можем да водим лична парична политика. Основната роля на централните банки, когато една страна е отвън еврозоната, е да водят лична парична политика. Това при нас, поради валутния ръб, е невероятно. Както говорихме по-рано във връзка с инфлацията, ние непосредствено внасяме европейската в България. Каквото и придвижване да има на еврото по отношение на други валути, то автоматизирано се трансферира на придвижването на лв. по отношение на тях. Така че значително влизането ни в еврозоната не би се отразило фрапантно на стопанската система, тъй като ние сме вързани с еврото към този момент повече от 20 години.
Въпреки това обаче има аспекти, които би трябвало да се прегледат. Те са свързани, да вземем за пример, с регулацията на банковия бранш и по какъв начин това се случва. Свързани са също и с това, че върху целия експорт има " налог " към 1% поради превалутирането на лев в евро и противоположното, което е непрекъснат развой. Този " налог " би липсващ при влизането ни в еврозоната. Лихвените проценти по заемите също биха се трансформирали. Това го виждаме и сега - има разлика сред заемите в лв. и евро, като вторите са малко по-евтини.
Ефектът на закръглянето при крайните цени също не би трябвало да се изпуска. Там е допустимо при преход от едната към другата валута да се получи завишаване на цените точно поради закръглянето. Точно заради тази причина в проекта за въвеждане на еврото е написано, че една година след приемането на единната валута, цените ще се разгласяват и в двете, с цел да се ограничи опцията търговците да подхващат такива дейности.
Но за всичко това би трябвало да има един необятен публичен спор, който да реши дали би трябвало да влезем в еврозоната или не, какви са изгодите, какви са минусите и на тази база да се вземе осведомено решение. "
'Моментът, в който би трябвало да влезем в еврозоната е моментът, в който имаме задоволително мощни институции, които няма да разрешат премахването на валутния ръб и внезапно да се освободи опцията държавното управление на България да натрупа прекалено недостиг. Т.е. преди влизането в еврозоната би трябвало да изработим механизъм, посредством който това, което ни дава валутният ръб, като " усмирителна риза " на политиците, да бъде по някакъв метод заместено от сходен механизъм.
Защото влизайки в еврозоната без такава " усмирителна риза ", шансът да тръгнат едни големи обществени разходи и трупане на дълг в действителност е значителен. Това е обвързвано частично и с зачистване на правосъдната система, частично и с изработването на стопански механизми, които да играят ролята, която играе сега валутният ръб. " - съобщи Василев своето персонално мнение по отношение на по кое време би трябвало страната да стане част от еврозоната.
" Доста ясно декларирахме във връзка и на една друга покана, че би трябвало да има единодушие по политиките, които ще бъдат водени, изключително икономическите и финансовите, тъй като в случай че там няма единодушие, би трябвало някой различен да ги води. Трябва да е явен и съставът на кабинета и с кои други хора ще се работи. Защото Министерски съвет е групов орган и той би трябвало да може да работи умерено, колегиално, без ексцесии и без популизъм.
Трябва да има също схващане по отношение на кадровият състав и както обичам да споделям - аз отвръщам неприятно на телефонни позвънявания, т.е. би трябвало да има самостоятелност в дейностите, която да е обезпечена. И надлежно едно такова държавно управление би трябвало да има ясно изразена парламентарна поддръжка, тъй като другояче би било сложено в обстановка на неспособност да работи. Ако някой може да ми отговорите на тези въпроси, аз бих могъл да отговоря дали бих се присъединил в постоянно държавно управление. " - приключи Василев, разяснявайки дали вероятно би се включил към едно постоянно държавно управление.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ