С посещението си в Китай френският президент Еманюел Макрон за

С визитата си в Китай френският президент Еманюел Макрон за следващ път потвърди, че му липсва дипломатическа тежест и прави неприятни услуги както на Европейски Съюз, по този начин и на останалия свободен свят. Политикът бе горделив от поканата за няколкочасов персонален диалог със Си Дзинпин. Изглежда -  по време на диалога китайският президент е обсипал Макрон с толкоз доста похвали, че при завръщането си в Париж той разгласи, че Европа не трябва да позволява да бъде манипулирана от САЩ във връзка с Китай.

Тъкмо този е езикът на Пекин, в който Европа се преглежда като придатък към Вашингтон. Комунистическата номенклатура се отнася с злост към Европейски Съюз от една страна поради това, че Китай има нужда от тази част от свободния свят за икономическия си напредък. Второ (и по-важно) - тъй като Си желае да вбие чеп сред нациите от свободния свят и да ги раздели. Тъй като в случай че Си изпълни заканите си и нападне Тайван, реакцията на свободния свят към демократичните сътрудници в Тайпе ще има значение. Макрон се застъпва за това Европа да не се трансформира във " васал " на Съединени американски щати (точно по този начин споделят и в Пекин), само че оставя без отговор въпроса каква е алтернативата, в случай че Тайван бъде анексиран от Китай.

Френската стопанска система ще бъде възнаградена

С тридневната военна обсада на острова по уикенда китайската армия демонстрира пред света, че Пекин е подготвен за нахлуване. И ако Франция - единствената останала нуклеарна мощ в Европейски Съюз - декларира, че няма да се причисли към Вашингтон в отбрана на свободата на застрашения Тайван, в кабинета на Си сигурно ликуват. Не е нелогично да се допусна и, че това изказване на Макрон е било деликатно премислено. Както и, че то ще бъде възнаградено от Пекин с поръчки за френската стопанска система. По време на визитата си в Китай френският президент бе съпроводен от 60 представители на промишлеността.

Трагичното е, че с изказването си френският президент направи по-вероятна атаката против Тайван. Защото Си Дзинпин се е поучил от грешките на Владимир Путин. Руският президент бе изцяло сюрпризиран от единството, с което свободният свят поддържа Украйна, когато тя беше нападната от него. " Кримският миг " на Си бе потушаването на демократичното придвижване в Хонконг. Реакцията - няколко сериозни имейла и много хапливи мнения в пресата - бе същата като след съветската анексия на Крим през 2014-а година.

Оттам нататък обаче и Доналд Тръмп, и наследникът му Джо Байдън сложиха ясни граници за Китай. Тръмп възприе правното състояние, според което Тайван би трябвало да бъде екипиран с оръжие, с цел да може да се защитава от Китай и задълбочи връзките с острова. А Байдън отиде даже по-нататък и даде обещание на няколко пъти да отбрани острова при възможна офанзива на Пекин.

Тайван не се ръководи от сепаратисти

Трябва да се повтаря непрекъснато: противно на изказванията на Пекин, Народната република в никакъв случай не е властвала над Тайван. Респективно Тайпе не се ръководи от сепаратисти, а от законно държавно управление, определено демократичнно на свободни и почтени избори. Пекин е смутен от триумфите на демокрацията пред прага му, тъй като се притеснява, че хората в Народната република могат да вземат образец и един ден да смъкват комунистите от власт. Този боязън не е изцяло безпочвен: в страната с 1,4 милиарда население членовете на Китайската комунистическа партия са по-малко от 100 милиона. Ако още веднъж се стигне до общонародни митинги против Си и партията, както през ноември предходната година, Тайван би бил изпитана демократична опция на диктатурата в Пекин.

Пътуването на Макрон до Пекин бе цялостен неуспех, от който ще пострадат най-много хората на острова. В последна сметка се оказва, че скептицизмът на Съединени американски щати към визитата не е бил безпочвен. Американците авансово дадоха да се разбере, че договарянията на Макрон нито с Техеран, нито с Москва са довели до триумф и поради това не разпореждат огромни очаквания и този път. Още един път излиза наяве, че Германия би трябвало добре да се нарежда във външната политика и политиката на сигурност, защото от Париж не идват надеждни хрумвания. Но и курсът на канцлера Шолц към Пекин е другарски. От позиция на Си двете съществени страни от Европейски Съюз не съставляват опасност за неговите проекти за вероятно нахлуване против Тайван.

Александър Гьорлах е старши теоретичен помощник в Съвета по нравственос в интернационалните връзки " Карнеги " и теоретичен помощник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.