Малко смешният голям патриот
С съображение жестът на Димитър Маринов с българското флагче при връчването на Оскарите в Холивуд направи мощно усещане в София и предизвика лавина от отзиви. И не тъй като е демонстрация на кой знае какъв брой добър усет да се държиш сякаш ти персонално си получил Оскар, откакто имаш дребна роля във филм, награден за друго. Или пък да се оплакваш от ориста на белите мъже в Съединени американски щати, откакто твърдиш, че таман там си осъществил фантазиите си.
Жестът на Маринов обаче в български подтекст доби особена значителност, тъй като е израз на един неизвестен у нас доброжелателен национализъм, различен на свъсените му националистични разновидности с техните стигми, вражди и трапезна воеводщина.
Патриотизмът на Маринов е вселенски – показва, че не е належащо да живееш в страната си, с цел да си ѝ лоялен и да се гордееш с нея. Това е национализъм, състоял се в мултикултурно общество, на което, колкото повече настояваш на културната си различност, толкоз повече принадлежиш.
Маринов по един натурален и непоказен метод сподели, че емиграцията освен не е не запомнила и не се е отрекла от националната си принадлежност, само че я показва надалеч по-добре от нейните самопровъзгласили се локални защитници; че черен килим ѝ отива надалеч повече, в сравнение с черен шовинизъм.
Усмихнатият човек със знаменцето от екрана заяви на същите тези бранители, че националното самочувствие не се храни от славата на предишното, от дълга и комплексите към пролятата кръв на предците, а от достиженията на сегашното, колкото и дребни да са, тъй като единствено те са в положение да трансфорат патриотизма от митологично прекарване на непознат тил в спонтанна наслада, която си кадърен самичък да си доставиш с днешна дата. Съобщи им, че патриотизмът не е фанатизъм на ръба на психическото отклоняване, както политически се практикува в България, а право на свободен избор, който ти носи наслаждение.
И не на последно място Маринов, станал жертва на репресии в комунистическа България, подсказва със знаменцето, че обичаш родината си, не тъй като се е отнесла добре с теб, не даже тъй като има дълга история или хубава природа, а просто по този начин. Че тази любов, която, волю-неволю, носиш в себе си, като всяка друга, е ирационална, не се нуждае от доводи и заради това те кара да се чувстваш малко комичен (на Маринов явно му харесваше) и не ти разрешава да се вземеш доста на съществено като българин, родолюбец, наследник на юнашко племе. Оставя те да постигаш фантазиите си, където и когато можеш. Защото Родината е флагче, извадено от джоба, а не знаме, развято на партиен протест.
Коментарът на Георги Лозанов е за предаването му „ Необичайните обвинени ” по телевизия Bulgaria ON AIR. Можете да го гледате в петък от 22.15 часа. Темите са „ Техники за манипулиране на изборния резултат ” със събеседник доцент Димитър Димитров, социолог, и „ Кое става и кое не става за национална горделивост? ” със събеседник Калин Терзийски, публицист.
Жестът на Маринов обаче в български подтекст доби особена значителност, тъй като е израз на един неизвестен у нас доброжелателен национализъм, различен на свъсените му националистични разновидности с техните стигми, вражди и трапезна воеводщина.
Патриотизмът на Маринов е вселенски – показва, че не е належащо да живееш в страната си, с цел да си ѝ лоялен и да се гордееш с нея. Това е национализъм, състоял се в мултикултурно общество, на което, колкото повече настояваш на културната си различност, толкоз повече принадлежиш.
Маринов по един натурален и непоказен метод сподели, че емиграцията освен не е не запомнила и не се е отрекла от националната си принадлежност, само че я показва надалеч по-добре от нейните самопровъзгласили се локални защитници; че черен килим ѝ отива надалеч повече, в сравнение с черен шовинизъм.
Усмихнатият човек със знаменцето от екрана заяви на същите тези бранители, че националното самочувствие не се храни от славата на предишното, от дълга и комплексите към пролятата кръв на предците, а от достиженията на сегашното, колкото и дребни да са, тъй като единствено те са в положение да трансфорат патриотизма от митологично прекарване на непознат тил в спонтанна наслада, която си кадърен самичък да си доставиш с днешна дата. Съобщи им, че патриотизмът не е фанатизъм на ръба на психическото отклоняване, както политически се практикува в България, а право на свободен избор, който ти носи наслаждение.
И не на последно място Маринов, станал жертва на репресии в комунистическа България, подсказва със знаменцето, че обичаш родината си, не тъй като се е отнесла добре с теб, не даже тъй като има дълга история или хубава природа, а просто по този начин. Че тази любов, която, волю-неволю, носиш в себе си, като всяка друга, е ирационална, не се нуждае от доводи и заради това те кара да се чувстваш малко комичен (на Маринов явно му харесваше) и не ти разрешава да се вземеш доста на съществено като българин, родолюбец, наследник на юнашко племе. Оставя те да постигаш фантазиите си, където и когато можеш. Защото Родината е флагче, извадено от джоба, а не знаме, развято на партиен протест.
Коментарът на Георги Лозанов е за предаването му „ Необичайните обвинени ” по телевизия Bulgaria ON AIR. Можете да го гледате в петък от 22.15 часа. Темите са „ Техники за манипулиране на изборния резултат ” със събеседник доцент Димитър Димитров, социолог, и „ Кое става и кое не става за национална горделивост? ” със събеседник Калин Терзийски, публицист.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ