Британските избори - невъзможни за предсказване
С задачата си да завърши с Брекзит Борис Джонсън уреди Обединеното кралство с първите декемврийски избори от 1923 година насам. На пръв взор резултатите от тези избори ще освободят Англия от несигурността, сковала страната след референдума от 2016 година за овакантяване на Европейски Съюз.
Според социологическите изследвания Консервативната партия на Борис Джонсън ще получи поддръжката на 37 на 100 от гласоподавателите, с преимущество от 13 % пред опозиционната Лейбъристка партия. С тази прогноза торите се надяват и на удобно болшинство в Народното събрание, задоволително, с цел да прокара договорката за Брекзит, контрактувана от Джонсън с Европейски Съюз този месец.
Проблемът на торите обаче е, че болшинството от анкетите през днешния ден не е наложително да се трансформира в действителни гласове на вота през декември. Дали партията ще успее да резервира преимуществото в идващите пет седмици надалеч не е несъмнено.
Има няколко аргументи, заради които никой не може да твърди, че е в положение да предскаже резултатите от вота. На първо място през днешния ден е доста по-вероятно от всеки различен интервал в следвоенната английска история гласоподавателите да сменят партийните си желания. Анализ на екипа на Проучване на английските избори - план на Университета на Манчестър и Университета Оксфорд сочи, че на последните два избора - през 2015 година и през 2017 година, сред една трета и две пети от гласоподавателите са трансформирали партийните си желания сред изборите.
Често е мъчно да се планува в каква посока се сменят тези желания. През 2010 година Лейбъристката партия смяташе Шотландия за един от бастионите си. През 2015 година огромна част от гласоподавателите там обаче минаха към Шотландската национална партия. Няма гаранция, че на идващите избори огромна част от гласоподавателите ще сменят желанията си, само че през последните четири години доста от изборните привички са нарушени, а основаването на нови изисква време.
Последните сондажи демонстрират високи равнища на смяна в желанията на гласоподавателите. На изборите през 2017 година консерваторите и лейбъристите взеха 84 на 100 от гласовете, което не бе постигано от " положителното остаряло време " на двупартийната политика, само че последните изследвания дават малко над 60 на 100 поддръжка за тези две партии. Останалите 40% отиват главно при либералдемократите и партия " Брекзит ", родена от останките на Партията на независимостта.
Тъй като гласоподавателите към този момент са по-склонни да сменят партийната си поддръжка, те наподобяват и по-податливи на политическа агитация и акция. На изборите през 2017 година консерваторите организираха пагубна акция. Само за 6 седмици преднината им от 20 пункта се срина до 2. В лицето на Борис Джонсън консерваторите имат по-добър лидер на акции, в сравнение с бе Тереза Мей. Но предвид на идния през идните седмици обзор и спор на закона за овакантяване на Европейски Съюз, можем да чакаме, че Джонсън ще откри по какъв начин е дал много козове и хрумвания на опозицията по какъв начин да го нападна.
Трудно е да се предвижда какъв брой гласа ще получи всяка от партиите на изборите, само че още по-трудно е да се каже от кое място ще дойдат тези гласове. Британците избират членовете на Народното събрание от региони, които излъчват по един народен представител и претендентът, спечелил най-вече бюлетини, отива в Народното събрание. Една партия може да получи огромна част от бюлетините, само че да не завоюва, тъй като гласовете се разпределят отмерено из цялата страна. Такава е ориста на партия " Брекзит ", която съгласно сондажите ще получи 11-13 %, само че е малко евентуално да излъчи и един народен представител.
Това значи, че прогнозата за разпределението на гласовете е от основно значение за прогнозиране на дела от кресла, които всяка партия ще получи. Но и тук има съществени усложнения. Политолозите са открили, че за преобладаващата част от следвоенната история изборните региони имат съвсем непроменливо държание. Когато една партия усъвършенства резултатите си с 2-3 %, тя усилва резултата с 2-3 % и във всеки регион. Това обаче не се случи на изборите през 2017 година Тогава Консервативната партия получи повече поддръжка в регионите, дали своят вот за овакантяване на Европейски Съюз. Лейбъристите имаха по-добри резултати в регионите, дали своят вот за Брекзит. Тази наклонност може да продължи и тази година, защото английската политика се оформя към Брекзит. А може и да се върне към добре познатата остаряла традиция на целия следвоенен интервал.
Тъй като повече гласоподаватели разпознават вота си на избори съгласно вота си за оставане или овакантяване на Европейски Съюз, а не толкоз с политическа партия, и тъй като няма партия, която да концентрира всички гласове за или срещу овакантяване на Европейски Съюз, те най-вероятно ще гласоподават " тактически " и ще търсят партията, която има най-големи шансове да завоюва в съответния регион.
Партиите ще се опитат да капитализират от това държание. Партия " Брекзит " ще опита да си върне от консерваторите гласовете на последователите на Брекзит. Либералдемократите ще се опитат да убедят последователите на оставането в Европейски Съюз, че политиката на лейбъристите по Брекзит просто имитира тази на консерваторите. Избирателите, привлечени от тези две по-малки партии, ще желаят да узнаят дали имат действителни шансове да завоюват депутатски кресла, или е по-добре да гласоподават тактически за втората най-хубава опция.
Така че идните избори през декември, вместо да върнат на Англия чувството за непоклатимост, най-вероятно ще внесат още един източник на неустойчивост в политическия пейзаж, мощно разтърсен от Брекзит.
* Авторът е учител по политология в Royal Holloway, University of London.
Според социологическите изследвания Консервативната партия на Борис Джонсън ще получи поддръжката на 37 на 100 от гласоподавателите, с преимущество от 13 % пред опозиционната Лейбъристка партия. С тази прогноза торите се надяват и на удобно болшинство в Народното събрание, задоволително, с цел да прокара договорката за Брекзит, контрактувана от Джонсън с Европейски Съюз този месец.
Проблемът на торите обаче е, че болшинството от анкетите през днешния ден не е наложително да се трансформира в действителни гласове на вота през декември. Дали партията ще успее да резервира преимуществото в идващите пет седмици надалеч не е несъмнено.
Има няколко аргументи, заради които никой не може да твърди, че е в положение да предскаже резултатите от вота. На първо място през днешния ден е доста по-вероятно от всеки различен интервал в следвоенната английска история гласоподавателите да сменят партийните си желания. Анализ на екипа на Проучване на английските избори - план на Университета на Манчестър и Университета Оксфорд сочи, че на последните два избора - през 2015 година и през 2017 година, сред една трета и две пети от гласоподавателите са трансформирали партийните си желания сред изборите.
Често е мъчно да се планува в каква посока се сменят тези желания. През 2010 година Лейбъристката партия смяташе Шотландия за един от бастионите си. През 2015 година огромна част от гласоподавателите там обаче минаха към Шотландската национална партия. Няма гаранция, че на идващите избори огромна част от гласоподавателите ще сменят желанията си, само че през последните четири години доста от изборните привички са нарушени, а основаването на нови изисква време.
Последните сондажи демонстрират високи равнища на смяна в желанията на гласоподавателите. На изборите през 2017 година консерваторите и лейбъристите взеха 84 на 100 от гласовете, което не бе постигано от " положителното остаряло време " на двупартийната политика, само че последните изследвания дават малко над 60 на 100 поддръжка за тези две партии. Останалите 40% отиват главно при либералдемократите и партия " Брекзит ", родена от останките на Партията на независимостта.
Тъй като гласоподавателите към този момент са по-склонни да сменят партийната си поддръжка, те наподобяват и по-податливи на политическа агитация и акция. На изборите през 2017 година консерваторите организираха пагубна акция. Само за 6 седмици преднината им от 20 пункта се срина до 2. В лицето на Борис Джонсън консерваторите имат по-добър лидер на акции, в сравнение с бе Тереза Мей. Но предвид на идния през идните седмици обзор и спор на закона за овакантяване на Европейски Съюз, можем да чакаме, че Джонсън ще откри по какъв начин е дал много козове и хрумвания на опозицията по какъв начин да го нападна.
Трудно е да се предвижда какъв брой гласа ще получи всяка от партиите на изборите, само че още по-трудно е да се каже от кое място ще дойдат тези гласове. Британците избират членовете на Народното събрание от региони, които излъчват по един народен представител и претендентът, спечелил най-вече бюлетини, отива в Народното събрание. Една партия може да получи огромна част от бюлетините, само че да не завоюва, тъй като гласовете се разпределят отмерено из цялата страна. Такава е ориста на партия " Брекзит ", която съгласно сондажите ще получи 11-13 %, само че е малко евентуално да излъчи и един народен представител.
Това значи, че прогнозата за разпределението на гласовете е от основно значение за прогнозиране на дела от кресла, които всяка партия ще получи. Но и тук има съществени усложнения. Политолозите са открили, че за преобладаващата част от следвоенната история изборните региони имат съвсем непроменливо държание. Когато една партия усъвършенства резултатите си с 2-3 %, тя усилва резултата с 2-3 % и във всеки регион. Това обаче не се случи на изборите през 2017 година Тогава Консервативната партия получи повече поддръжка в регионите, дали своят вот за овакантяване на Европейски Съюз. Лейбъристите имаха по-добри резултати в регионите, дали своят вот за Брекзит. Тази наклонност може да продължи и тази година, защото английската политика се оформя към Брекзит. А може и да се върне към добре познатата остаряла традиция на целия следвоенен интервал.
Тъй като повече гласоподаватели разпознават вота си на избори съгласно вота си за оставане или овакантяване на Европейски Съюз, а не толкоз с политическа партия, и тъй като няма партия, която да концентрира всички гласове за или срещу овакантяване на Европейски Съюз, те най-вероятно ще гласоподават " тактически " и ще търсят партията, която има най-големи шансове да завоюва в съответния регион.
Партиите ще се опитат да капитализират от това държание. Партия " Брекзит " ще опита да си върне от консерваторите гласовете на последователите на Брекзит. Либералдемократите ще се опитат да убедят последователите на оставането в Европейски Съюз, че политиката на лейбъристите по Брекзит просто имитира тази на консерваторите. Избирателите, привлечени от тези две по-малки партии, ще желаят да узнаят дали имат действителни шансове да завоюват депутатски кресла, или е по-добре да гласоподават тактически за втората най-хубава опция.
Така че идните избори през декември, вместо да върнат на Англия чувството за непоклатимост, най-вероятно ще внесат още един източник на неустойчивост в политическия пейзаж, мощно разтърсен от Брекзит.
* Авторът е учител по политология в Royal Holloway, University of London.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ