Просвещението
С леката ръка на Владимир Висоцки, индуизмът се считал за „ комфортна “ вяра. В този живот, нищо нямало да мине на вятъра и в някои от безкрайните поредици от прераждания ще пристигна дефинитивно самодоволство. Тези мистични хрумвания намират извънредно отражение в актуалната физика с нейните хипотези за съществуването на не една, а на безконечен набор от Вселени. Огромната Мултивселена, измежду световете на която се разпростират всичките мислими и немислими събития. В някои от тях вие сте музикант, боен водач, милиардер или даже президент.
В доближаването на науката и философията нямало нищо неповторимо. Дори бащите-основатели на квантовата механика съпоставят нейния инцидентен темперамент с неразбираемите концепции на даоизма и даже теориите на Айнщайн, с тяхното уголемение на времето и кривината на пространството, напълно припомнят на тъмната магия. Независимо от това, всички тези резултати са надеждно потвърдени и се ползват непрекъснато на процедура. Въпреки че е малко евентуално да успеем да почукаме на вратите на паралелните светове също толкоз решително, самото им битие към този момент не се подлагало на подозрения.
Концепцията за Мултивселената се основава на същите потвърдени закони на квантовата механика и общата доктрина на относителността, върху най-важните космологични концепции за произхода и разширението на Вселената. Множеството светове естествено следвало от актуалните хрумвания за нашия свят, единственият, наличен за наблюдаване. Астрофизикът от Масачузетския софтуерен институт (MIT) Макс Тегмарк разпознал няколко равнища на Мултивселената, според от това, по какъв начин възниквали новите светове, и какъв брой уверени сме самите ние.
Ниво 1 Светове – Съседна възможност: Точно по този начин
Нашата Вселена се е формирала по време на Големия гърмеж преди към 13,8 милиарда години и в първите моменти е била изпитала бърза инфлация, разширявайки се по-бързо от скоростта на светлината. Следователно през днешния ден най-отдалечените обекти, които можем да следим, са на разстояние към 41026 м. Това е приблизителният радиус на нашия роден свят, оттатък който стартират други, родени от същия инфлационен балон. Като цяло това са обособени фрагменти от една и съща Вселена, които не са свързани с нас посредством причинно-следствени връзки. Въпреки това в тях работят едни и същи закони на физиката и всички съществени константи имали същите смисли като нашите.
Те се отличават единствено със характерното разположение на частиците. Някъде имало Слънце и планетата Земя, а някъде въобще не съществуват. Подобна Мултивселена обаче е на практика безкрайна и рано или късно неизбежно ще се натъкнем на цялостното копие на нашия свят, където казусът слага всичко тъкмо по същия метод, както тук.
Макс Тегмарк даже бил пресметнал, че точното ви копие трябвало да бъде някъде в границите на 10 на 1028 м, а точното копие на целия размер на нашата Вселена е било на разстояние 10 на 10118 м. Разбира се, трябвало да има светове, по-близки и по-многобройни, които не се различавали доста от нашия. Това са тези светове, в които сте станали президент, пълководец или художник.
Светове от равнище 2: Алтернативна възможност: Със сигурност
Съвременната безредна доктрина за безконечната инфлация казвала, че разширението на нашия балон, изпълнен със прилежащи светове, е резултат от случайността и нямало причина да го считаме за неповторим.
В „ първичното поле “ такива разстройства трябвало да се случват непрекъснато, пораждайки други Големи гърмежи и растежа на други вселени. Възможно е било такива центрове на генезис на нови светове да зародят вътре в нашия инфлационен балон и даже в нашата Вселена – да вземем за пример в дълбините на черните дупки.
Резултатът от тяхното развиване е бил изцяло инцидентен и към този момент не се ограничавало до познатата ни физика. Такива Вселени можели да се ръководят от изцяло разнообразни константи и закони. Те даже можели да имат друг брой измерения. Някои се оказвали нестабилни и бързо се сривали, до момента в който други съществували милиарди години и пораждат идващите генерации Вселени.
Известният космолог Лий Смолин даже предложил да се приложи правилото на естествения асортимент към тях, предполагайки, че световете можели отчасти да наследят своите параметри от родителските Вселени, а времето благоприятствало запазването и „ възпроизвеждането “ на по-стабилни разновидности. Особено подобаващи са „ настройките “, които са били създали нашия свят освен многогодишен, само че и подобаващ за живота като цяло.
Изчисленията обаче показвали, че такава физика надалеч не е била единствената, която можела да обезпечи непоклатимост и дълготрайна инфлация. Възможни са били и други разновидности, доста по- разнообразни от нашите. Например, когато звездите не можели да съществуват или където всички атоми са били радиоактивни заради разнообразни стойности на главните константи.
Светове Ниво 3: Квантовата възможност: Възможно
За разлика от първите два вида, тази Мултивселена произтичала от правилата не толкоз на космологията, колкото на квантовата механика. За пръв път е било разказано в края на 50-те години, когато Хю Еверет излагал своята интерпретация за многото светове и за вероятностната природа на света на обикновените частици.
Припомнете си, че на това главно равнище държанието им не се описвало от мощни полезности, а по-скоро от облак от вероятни положения. Котката на Шрьодингер не е нито жива, нито мъртва, до момента в който не правим наблюдението. Обичайно е да се каже, че в този случай „ котешката вълнова функционалност “ се сривала в една избрана стойност.
Но съгласно Еверет, не се случва колапс, а просто нашата Вселена е била разграничена на паралелни светове. В единия от тях котката остава жива, в другия тя се оказва мъртва. Такива колапси се случвали на всички места и непрекъснато, създавайки безпределно разклоняване на световете, а резултатът от събитията, в които се е развило е леко или изцяло – друго от нашият свят. Макс Тегмарк ги съпоставя с Мултивселената от равнище 1. Вашите сътрудници – военни водачи, милиардери и президенти също са вероятни в този квантов многосвят.
Светове от равнище 4: Философска възможност: Неизвестно
Тази догадка била изложена от самия Тегмарк и за разлика от предходната такава, Мултивселена в действителност можела да се назова спекулативна. Неговата концепция се основавала на съвсем платоническото схващане на обективното битие на математическите форми. Вземете да вземем за пример цената на pi с акуратност до квадрилион квадрилион квадрилион десетични знаци.
Докато не се пресметна с нужната акуратност, цифрата несъмнено ще бъде същата. По същия метод пропорциите на правоъгълния триъгълник ще останат същите, даже в случай че теоремата е била открита не от Питагор, а от пълководец или образован динозавър. Оказало се, че математическите форми обективно съществуват по някакъв метод, макар че те не са в избран миг от пространство-времето, като нас.
Същото е и с главните естествени закони. Изразени във формули, те наподобяват повече на математически форми, в сравнение с неща в нормалния смисъл. На най-основното си равнище нашият свят е математическа конструкция и в случай че е по този начин, други са изцяло вероятни.
Според Тегмарк всяка поредна математическа конструкция е Вселена и цялото им многообразие образувало друга Мултивселена. Математиката, съответстваща на нашата Вселена, разрешавала съществуването на мислещи наблюдаващи в нея – вие и аз. Най-вероятно това е една от най-простите структури от този вид, само че са вероятни и други, доста по-сложни, със личните наблюдаващи, изцяло неразбираеми за нас.
Експерт: Александър Панов – лекар по физика и математика, водещ откривател в N.N. Скобелцин (SINP) MSU споделя:
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
