С идването на кабинета на акад. Денков на власт бяха

С идването на кабинета на акад. Денков на власт бяха оповестени и неговите съществени цели. Една от първите беше да се реализира недостиг на бюджета не повече от 3%.

Сред тези цели обаче липсва нещо доста значимо – няма го народа на България и грижата за него. Нищо не се приказва към този момент за понижаване на бедността, стесняване на обществените неравенства, за инфлацията, опазването на здравето и образованието, които са главните проблеми на страната.

В предходния план за бюджет, показан от служебния кабинет, бе очакван много по-висок недостиг от над 6%. В него бяха отразени всички решения на предходните парламенти, просъществували малко време, което докара до прекомерни разноски и по-малко доходи, а също и невисок растеж на стопанската система.

Предвиждането на служебния министър Росица Велкова от 1.8% повишаване на БЕП на България обаче не се удостоверява от нито една международна рейтингова организация. Повечето непознати специалисти смятат, че в най-хубавия случай ще успеем да достигнем растеж до 1,4 на 100, което значи мощно редуциране на приходите в бюджета на страната. За първото тримесечие те, с помощта на инфлацията, са се нараснали единствено с 11%. Нарастването на разноските обаче е много по-високо – 8 на 100, това носи недостиг от 6.45% или дупка в хазната от близо 12 милиарда лв..

Според мен, действително най-ниският недостиг, който можем да достигнем за 2023 година е 4:5%. Важното е да има растеж на Брутният вътрешен продукт. Липсата на нова политика за бързо развиване на стопанската система ще докара до нуждата страната да тегли нови заеми и да усили каузи на борчовете ни към брутния вътрешен артикул. В момента равнището му е в положителни граници от 25% от Брутният вътрешен продукт, само че се задава скокообразното му повишаване.

Според финансовия министър Асен Василев новата власт няма да пипа налозите, което значи, че намаляването на приходите в хазната ще бъде обезщетено с орязване на разнообразни други разноски и по този метод ще се търси път към реализиране на мечтания недостиг от 3%.

Едното перо, от където ще може да се реже, са държавните вложения. Те в действителност са доста, към 10 милиарда, само че намаляването им ще докара до декапитализирането на стопанската система ни. Не бива да забравяме, че от тази сума малко над половината е за планове по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) и по остарялата европрограма, чието осъществяване е наложително. В противоположен случай ще би трябвало да връщаме парите. На процедура до края на годината би трябвало да тръгне осъществяването на планове за милиарди по ПВУ, като за това от хазната би трябвало да се обезпечат още съвсем толкоз средства за съфинансиране от наша страна.

На фона на недостига в хазната по медиите обикалят всякакви специалисти, които оферират да се отсрочи от 1 юли за 1 октомври индексирането на пенсиите и по този начин да се спестят пари. Същото се предлага и за растежа на заплатите на учителите и за хората от държавната администрация, където тук-там се получават доста ниски хонорари. Подобни „ препоръки “ към финансовия министър звучат злокобно при задаващото се шоково повишаване от 1 юли на тока, водата и топлоенергията за семействата.

Цените на храните на едро леко падат, само че на дребно по магазините не престават да нарастват, макари с по-слаб ритъм. Само преди дни новият парламент отхвърли да увеличи минималната работна заплата още от средата на година. Депутатите все не помнят, че сме страната с най-ниските приходи в Европейски Съюз. Едно от оправданията, чуто в залата на Народно събрание бе, че продуктивността на труда на най-ниско платените служащи била доста ниска. Редно е следователно да си зададем въпроса какво направиха за последните 2 месеца след изборите народните представители, които вземат едни от най-високите заплати в страната.

Те нищо не свършиха нищо. Да не забравяме обаче, че по закон техните заплати се индексират на всеки 3 месеца.

Когато се приказва за продуктивност, не трябва да се не помни, че човешкото присъединяване в успеваемостта на труда е от 7 до 25 на 100. Останалите най-малко 75% зависят от равнището на оборудването и технологиите, за които също са нужни действителни вложения.

Реклама

От месеци се приказва за изземване на така наречен свръхпечалби на държавните предприятия. От тях обаче единствено сдруженията от енергетиката и военната промишленост имат огромен растеж на приходите в последната година. В други браншове, като например във ВиК услугите държавните компании са в плачевно положение.

Същото важи и за пощите. В търсенето на благоприятни условия за икономисване на държавни пари е редно най-сетне да се спрат енергийните дотации „ на калпак “ за бизнеса.

По-всичко проличава, че още веднъж се прави опит най-високата цена за рецесията да се заплати от най-бедните. От 2,5 млн. пенсионери над 1 милион получават минимална пенсия, която е едвам 427 лева Случи ли се нарастването, то тя ще стане 523. В момента обаче за издръжката на един човек са нужни съвсем 3 пъти повече пари – към 1400 лева Инфлацията пък ежемесечно усилва тези средства и към края на годината сигурно те няма да бъдат по-малко от 1600 лв..

Факт е, че в последните години броят на бедните у нас се усилва. Данни на статистиката сочат, че съвсем 75% от семействата в България са затруднени да си заплащат сметките, да не приказваме за храната. Как освен това състояние ще се работи за решение на демографската рецесия. Само 3,5 на 100 от семействата нямат проблеми с издължаването на сметките си.

Никой не мисли за увеличаващата се ножица на неравенството у нас. За това и всички млади и способни хора гледат да избягат от родината.

Често ме питат не е ли време и ние като Гърция да увеличим дълга си, само че по този начин да се качат приходите на хората. До лимита от 60% в действителност имаме опция да го на-правим. Обаче въпросът е дали тези пари още веднъж няма да бъдат окрадени.

Не се ли спре корупцията у нас, то сходна заплаха е доста висока. При неефективно вложение на парите, колкото и доста заеми да изтеглим, няма да си решим проблемите, тъй като те ще бъдат откраднати или разпи-лени без изгода за обществото. Да не забравяме, че сега лихвите по заемите са високи. Освен това, поради високото равнище на корупцията у нас, доверието в България като благонадежден кредитополучател в последните няколко години спадна и ще можем да пласираме дълг при доста по-неизгодни условия.

Друг въпрос, задаван ми нерядко, е и за маханото на плоския налог, само че не мисля, че в този момент е моментът това да стане. Наистина от синдикатите желаят връщане на прогресивното облагане на приходите. По-рационално ще бъде да се отстрани таванът на оптималния застрахователен приход и по този метод ще се понижат парите превеждани от хазната към пенсионно-осигурителната система. Защо би трябвало хора, получаващи заплати от 15 000 – 20 000 лева, да не се обезпечават върху тях?

Размотаването с бюджета в последните 2 месеца крие опасности освен за опциите за изтегляне на нови държавни заеми, само че и за средствата за общините. По закон 25 дни след одобряването от Народно събрание на бюджета на страната те би трябвало да одобряват своя.

Редно е да напомним, че писането на държавния бюджет се базира на политики, които би трябвало да се следват в идващите 2-3 години. При неналичието на ясна управническа стратегия на държавното управление „ Денков-Габриел “, къде са им политиките? Те би трябвало да са ясни в най-малките детайлности – по интервали, по средства, по посоки. Не бива да се разчита единствено на казани думи.

Новият финансов министър Асен Василев разгласи подготвеност до 2 седмици да предложи план за бюджет за актуалната година. Обаче даже с най-добре квалифициран екип това е допустимо за 5-6 седмици.

Анализът е оповестен в новия брой на в. „ Галерия “, заглавието е на Narod.bg