Новият председател на Съвета на ректорите: НЕ на недостойните пазарлъци с парите на висшето образование -
С 26 ректорски гласа ректорът на Медицинския университет в София акад. Лъчезар Трайков бе определен за в конкуренция с още двама ръководители на висши учебни заведения: проф. Димитър Димитров - УНСС и проф. Христо Белоев - Русенски университет. Как той завоюва сътрудниците си? Какво мисли за опитите на министъра на образованието на наложи промени в атестациите и за естеството на предложенията му? Трябва ли да се сплотяват висши учебни заведения? Ако да, по какъв начин да стане това?
Публикуваме речта на акад. Трайков пред сътрудниците му преди избора от 9 юни, излъчил го за правоприемник на досегашния ръководител проф. Анастас Герджиков (СУ).
Знаете моето изрично и поредно отстоявано мнение по главните въпроси – както по желанието на МОН да стартира процедури по обединение на висши образователни заведения с безусловно неразбираема мотивация и още по-неясни критерии за това, по този начин и по желанието на държавното управление да отпусне спомагателни средства за университетите за заплати на преподавателите против наложителното обвързване с промени в разпоредбите за атестиране. Предложения - направени също от МОН с претенцията да бъдат единни, радикални - за цялата система на висшето обучение. И по двата въпроса моето мнение беше изрично противоречие.
Обединение на университетите - единствено непринудено
За обединяването на университетите: аз съм един от пострадалите на по този начин наречената среща във Враца, на която министър Денков събра трите университета с филиали там. За мен и шефката на нашия лицей там остана безусловно неразбираемо за какво ще се прави, каква е мотивацията, по какъв начин юридически ще се реализира и какво ще стане с осемте милиона, които нашият университет е вложил в кампуса на университета във Враца.
Затова споделям: (обединение) непринудено и единствено при безспорна нужда и самодейност от самите хора, които са тук. Никакви подсказки и срещи на мрачно по този въпрос.
Атестациите на преподавателите
По същия метод мисля, че налагането на обща система за атестиране е нещо изрично недопустимо. В удостоверение на всичко казано от мен тук е и фактът, че присъствах на съвещанието на бюджетната комисия и изказах безапелационното си противоречие с параграф 17 и опазих академичната автономност. Обстоятелството, че се вършат недостойни пазарлъци с парите на недофинансираната система и се притискат по-слабите финансово висши учебни заведения, за които тези средства са жизненоважни, е явен знак, че нашият Съвет има потребност от мощно водачество, което може да споделя НЕ на опитите политиците да употребяват като разменна монета ползите на висшите учебни заведения. Една от най-важните тези, които би трябвало да отстояваме, е концепцията, че България има потребност от всички свои образователни заведения.
Практико-приложни висши учебни заведения
Независимо, че съм представител на научно-изследователските университети и на по този начин наречените „ богати “ университети, смятам, че има нужда от неотложно отделяне на нормативен режим, регулиращ приема, финансирането и условията за друга група практико-приложни висши учебни заведения, която определям като независима писта за развиване, като това не значи второ качество университети, никога. Наукометрия, условие за препоръка, рейтингова система, правила за банкет и всички останали промени на законодателството, които МОН предлага, би трябвало да регистрират тези специфики. Точно противоположното на това, което се предлага в този момент – да се мерят всички с един критерий без ясни последици от това.
Частните университети и
Частното висше обучение в България с години е било подценявано. Асоциацията на частните висши учебни заведения би трябвало да сътвори механизъм за гарантиране на неговото качество и известност за това да послужи като база на Съвета на ректорите да отбрани пред страната техните обективни претенции.
Недопустимо е с фонд на държавата да се трансформират разпоредбите и да се позволява финансиране посредством вдишване на разноските на задгранични институции за образование на български деца в 24-те най-престижни образователни заведения в света, а, в това време, националните частни висши учебни заведения да нямат достъп до този фонд. Знаете защо става дума, за фонда „ Стамболов “.
Репутация
Съветът на ректорите служи за отбрана на репутацията на българското висше обучение – нещо, което в общественото пространство - с дейностите и посланията, които излъчва МОН - непрестанно се подлага на подозрение. Категорично не одобрявам изказванието, че 70 на 100 от българските хабилитирани лица били второ качество. Това е безусловно неприемливо изявление (направено от министъра на образованието Николай Денков - бел. ред.). Българското висше обучение безспорно има своите проблеми, само че то надалеч не е толкоз неприятно и некачествено и триумфите при привличане на задгранични студенти приказват за това. Нямам поради единствено медицинските университети. Знаете, че в това отношение имаме огромен пробив, само че желая особено да обърна внимание на огромните триумфи на университетите по изкуствата в това отношение. Студенти и докторанти от Европа и даже Далечния Изток идват в България, което в действителност е героизъм освен това недофинансиране на тези образователни заведения. Което приказва значително – ще го кажа гордо – за българска школа в образованието в тези направления.
Внос, а не експорт на студенти
В тази връзка, един от главните цели на моя мандат би бил промяната на акцента от експорт на наши студенти в чужбина. Да накараме страната да образува национална политика за привличане на задгранични студенти в България. Това е доста по-правилната позиция и посока на придвижване на студентите. Няма да стане без старания от страна на всички нас, само че ние, които сме съумели в тази посока, сме подготвени да споделим нашия опит и мисля, че можем да дадем потребни препоръки на всички.
В момента посоката е безусловно несъответстваща за мен и затруднява университетите още повече. Бъдещето при тази демографска картина е пробив на интернационалния пазар, като за задачата са нужни три простички неща:
1. Национална политика и поддръжка.
2. Приоритизиране на тази тенденция от самите университети. Трябва да са с ясно схващане, че това е огромен източник на финансиране. Всички са наясно, само че не всеки намира с лекост пътя в тази посока.
3. Ясна тактика и проект за деяние, направени взаимно с страната и Съвета на ректорите.
Статутът на военните учебни заведения
Военните учебни заведения имат потребност от нормативно регламентиране на активността им, което да регистрира тяхната специфичност и разширение диапазона на гражданските им специалности. Те са пълновръстен член на академичната общественост и поради предизвикатествата със сигурността в международен проект, тяхното значение от ден на ден нараства.
Надзор, само че не и диктат от страната
В умозаключение да подчертая: всички правила, регулиращи системата, би трябвало да регистрират в идентична степен трите съществени функционалности на висшите учебни заведения: образователно-преподавателска, научно-изследователска и социална. Всяко нормативно предписание, което ги прегрупира и едната е за сметка на друга, води до дисбаланс.
Профилирането на университетите, което се търси с моята стратегия, е средство всяко висше учебно заведение да си откри ниша и самò да балансира тежестта на всяка от тези три направления. Разбира се под надзора, само че не и под диктата на страната.
Публикуваме речта на акад. Трайков пред сътрудниците му преди избора от 9 юни, излъчил го за правоприемник на досегашния ръководител проф. Анастас Герджиков (СУ).
Знаете моето изрично и поредно отстоявано мнение по главните въпроси – както по желанието на МОН да стартира процедури по обединение на висши образователни заведения с безусловно неразбираема мотивация и още по-неясни критерии за това, по този начин и по желанието на държавното управление да отпусне спомагателни средства за университетите за заплати на преподавателите против наложителното обвързване с промени в разпоредбите за атестиране. Предложения - направени също от МОН с претенцията да бъдат единни, радикални - за цялата система на висшето обучение. И по двата въпроса моето мнение беше изрично противоречие.
Обединение на университетите - единствено непринудено
За обединяването на университетите: аз съм един от пострадалите на по този начин наречената среща във Враца, на която министър Денков събра трите университета с филиали там. За мен и шефката на нашия лицей там остана безусловно неразбираемо за какво ще се прави, каква е мотивацията, по какъв начин юридически ще се реализира и какво ще стане с осемте милиона, които нашият университет е вложил в кампуса на университета във Враца.
Затова споделям: (обединение) непринудено и единствено при безспорна нужда и самодейност от самите хора, които са тук. Никакви подсказки и срещи на мрачно по този въпрос.
Атестациите на преподавателите
По същия метод мисля, че налагането на обща система за атестиране е нещо изрично недопустимо. В удостоверение на всичко казано от мен тук е и фактът, че присъствах на съвещанието на бюджетната комисия и изказах безапелационното си противоречие с параграф 17 и опазих академичната автономност. Обстоятелството, че се вършат недостойни пазарлъци с парите на недофинансираната система и се притискат по-слабите финансово висши учебни заведения, за които тези средства са жизненоважни, е явен знак, че нашият Съвет има потребност от мощно водачество, което може да споделя НЕ на опитите политиците да употребяват като разменна монета ползите на висшите учебни заведения. Една от най-важните тези, които би трябвало да отстояваме, е концепцията, че България има потребност от всички свои образователни заведения.
Практико-приложни висши учебни заведения
Независимо, че съм представител на научно-изследователските университети и на по този начин наречените „ богати “ университети, смятам, че има нужда от неотложно отделяне на нормативен режим, регулиращ приема, финансирането и условията за друга група практико-приложни висши учебни заведения, която определям като независима писта за развиване, като това не значи второ качество университети, никога. Наукометрия, условие за препоръка, рейтингова система, правила за банкет и всички останали промени на законодателството, които МОН предлага, би трябвало да регистрират тези специфики. Точно противоположното на това, което се предлага в този момент – да се мерят всички с един критерий без ясни последици от това.
Частните университети и
Частното висше обучение в България с години е било подценявано. Асоциацията на частните висши учебни заведения би трябвало да сътвори механизъм за гарантиране на неговото качество и известност за това да послужи като база на Съвета на ректорите да отбрани пред страната техните обективни претенции.
Недопустимо е с фонд на държавата да се трансформират разпоредбите и да се позволява финансиране посредством вдишване на разноските на задгранични институции за образование на български деца в 24-те най-престижни образователни заведения в света, а, в това време, националните частни висши учебни заведения да нямат достъп до този фонд. Знаете защо става дума, за фонда „ Стамболов “.
Репутация
Съветът на ректорите служи за отбрана на репутацията на българското висше обучение – нещо, което в общественото пространство - с дейностите и посланията, които излъчва МОН - непрестанно се подлага на подозрение. Категорично не одобрявам изказванието, че 70 на 100 от българските хабилитирани лица били второ качество. Това е безусловно неприемливо изявление (направено от министъра на образованието Николай Денков - бел. ред.). Българското висше обучение безспорно има своите проблеми, само че то надалеч не е толкоз неприятно и некачествено и триумфите при привличане на задгранични студенти приказват за това. Нямам поради единствено медицинските университети. Знаете, че в това отношение имаме огромен пробив, само че желая особено да обърна внимание на огромните триумфи на университетите по изкуствата в това отношение. Студенти и докторанти от Европа и даже Далечния Изток идват в България, което в действителност е героизъм освен това недофинансиране на тези образователни заведения. Което приказва значително – ще го кажа гордо – за българска школа в образованието в тези направления.
Внос, а не експорт на студенти
В тази връзка, един от главните цели на моя мандат би бил промяната на акцента от експорт на наши студенти в чужбина. Да накараме страната да образува национална политика за привличане на задгранични студенти в България. Това е доста по-правилната позиция и посока на придвижване на студентите. Няма да стане без старания от страна на всички нас, само че ние, които сме съумели в тази посока, сме подготвени да споделим нашия опит и мисля, че можем да дадем потребни препоръки на всички.
В момента посоката е безусловно несъответстваща за мен и затруднява университетите още повече. Бъдещето при тази демографска картина е пробив на интернационалния пазар, като за задачата са нужни три простички неща:
1. Национална политика и поддръжка.
2. Приоритизиране на тази тенденция от самите университети. Трябва да са с ясно схващане, че това е огромен източник на финансиране. Всички са наясно, само че не всеки намира с лекост пътя в тази посока.
3. Ясна тактика и проект за деяние, направени взаимно с страната и Съвета на ректорите.
Статутът на военните учебни заведения
Военните учебни заведения имат потребност от нормативно регламентиране на активността им, което да регистрира тяхната специфичност и разширение диапазона на гражданските им специалности. Те са пълновръстен член на академичната общественост и поради предизвикатествата със сигурността в международен проект, тяхното значение от ден на ден нараства.
Надзор, само че не и диктат от страната
В умозаключение да подчертая: всички правила, регулиращи системата, би трябвало да регистрират в идентична степен трите съществени функционалности на висшите учебни заведения: образователно-преподавателска, научно-изследователска и социална. Всяко нормативно предписание, което ги прегрупира и едната е за сметка на друга, води до дисбаланс.
Профилирането на университетите, което се търси с моята стратегия, е средство всяко висше учебно заведение да си откри ниша и самò да балансира тежестта на всяка от тези три направления. Разбира се под надзора, само че не и под диктата на страната.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ