За Българската православна църква днес е Неделя Месопустна
От през днешния ден стартира Великият пост. Той е най-строг и най-продължителен от постните интервали в Православната черква.
Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, тъй като трае 40 дни, само че с него се съединява и седмицата на Христовите премеждия, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, изключително Неговите премеждия, гибел и заравяне. Затова тя се назовава Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.
Великият пост е открит в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), с цел да могат в същото време християните да се разкаят и очистят душите и телата си и по подобен метод да се подготвят почтено за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово.
За Българската православна черква през днешния ден е Неделя Месопустна (Месни заговезни).
Месни Заговезни е постоянно в неделя - осем седмици преди Великден. Денят получава названието си от обичайна вечеря с месни ястия, след която е неразрешено да се яде месо до края на Великия (Великденския) пост.
От Месни заговезни стартира 40-дневният Великденски пост, през който не може да се употребяват храни от скотски генезис и да се пие алкохол.
Седмицата сред Месни и Сирни Заговезни се назовава Сирница, тъй като е подготовка за Великия пост.
През тази седмица църквата приготвя вярващите за тестването на строгия пост и позволява потреблението на мляко и всичко, създадено от него. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора.
До Сирни заговезни би трябвало да приключат всички сватби, тъй като през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се разрешава венчание.
В храмовете се четат фрагменти от Светото писание, които приказват за Страшния съд. Така църквата напомня за трагичните последствия от прегрешението и приканва всички към работа на близък и към нравственост.
фотография БПЦърква
Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, тъй като трае 40 дни, само че с него се съединява и седмицата на Христовите премеждия, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, изключително Неговите премеждия, гибел и заравяне. Затова тя се назовава Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.
Великият пост е открит в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), с цел да могат в същото време християните да се разкаят и очистят душите и телата си и по подобен метод да се подготвят почтено за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово.
За Българската православна черква през днешния ден е Неделя Месопустна (Месни заговезни).
Месни Заговезни е постоянно в неделя - осем седмици преди Великден. Денят получава названието си от обичайна вечеря с месни ястия, след която е неразрешено да се яде месо до края на Великия (Великденския) пост.
От Месни заговезни стартира 40-дневният Великденски пост, през който не може да се употребяват храни от скотски генезис и да се пие алкохол.
Седмицата сред Месни и Сирни Заговезни се назовава Сирница, тъй като е подготовка за Великия пост.
През тази седмица църквата приготвя вярващите за тестването на строгия пост и позволява потреблението на мляко и всичко, създадено от него. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора.
До Сирни заговезни би трябвало да приключат всички сватби, тъй като през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се разрешава венчание.
В храмовете се четат фрагменти от Светото писание, които приказват за Страшния съд. Така църквата напомня за трагичните последствия от прегрешението и приканва всички към работа на близък и към нравственост.
фотография БПЦърква
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ