В Русия: Военен сблъсък между Турция и Гърция става неизбежен
Рязката ескалация на напрежението сред Гърция и Турция поради териториалните разногласия в Източното Средиземно море съществено тормози водещите столици на Европейския съюз. Докато Атина и Анкара обменят закани, организират военни учения натрупват военни формирования в оспорвания район, Германия незабавно изпрати външния министър Хайко Маас в двете конфликтни столици, с цел да позволи рецесията, която заплашва да излезе отвън надзор във всеки миг, написа вестник “Российская газета “, представен от " Фокус ".
В навечерието на срещата с гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис немският външен министър съобщи, че " прозорецът за разговор сред Гърция и Турция би трябвало да се разшири, а не да се затваря ". Вярно, в Турция, където също чакат медиатора Маас, незабавно изрично обявиха: точно Гърция „ подкопава” възобновяване на контактите на високо равнище сред двете прилежащи страни, като по този метод сложи немската дипломация пред извънредно сложна задача.
Анкара се базира на решението на Гърция да разгласи сектор на юг от дребния остров Кастелоризо за морска зона за военни учения. Спорната територия, където сега турският проучвателен транспортен съд „ Оруч Рейс “ организира изследване за въглеводороди под отбраната на военни кораби, е затворена за навигация от вечерта на 25 до 27 август. Турция обаче „ няма да направи и най-малката крачка обратно “, турският вестник Daily Sabah цитира президента на републиката Реджеп Тайип Ердоган.
" Гърция ще посее безпорядък, който не може да бъде избегнат. Сега единствено Гърция е виновна за всички спорове в района и единствено тя ще страда от това ", предизвести турският водач по нормалния си метод. В поддръжка на тези думи Анкара разгласи незабавния старт на военните учения в региона на юг от гръцкия остров Крит, което в допълнение утежни обстановката.
Вестникът напомня, че „ призракът “ на гръцко-турския спор в Егейско море витае от средата на 90-те години на предишния век (през 1996 година страните бяха на ръба на войната поради разногласието за остров Имия), само че този път спорът става съвсем неминуем. Причината за това са освен внезапно засилените териториални упоритости на Турция, която смята, че морските граници в района,начертани след Първата международна война, са несправедливи, само че и богатите нефтени и газови запаси, открити тук. В битката за надзор над тях никой не желае да отстъпи.
В устрема си да „ наложи “ правата си върху континентални шелф, богат на газ, Турция по-рано подписа съглашение за разграничение на морските граници с държавното управление на национално единодушие на Либия. Гърция от своя страна на 6 август подписа съглашение за демаркация на морските зони с Египет. И Атина, и Анкара надлежно не признават тези съглашения за законни и считат, че те нарушават правата на една от страните.
За Гърция компромисът е недопустим: в случай че правят отстъпка на турците парче от шелфа даже на един остров Кастелоризо, ситуиран на 580 километра от континентална Гърция и единствено на 2 километра от Турция, гърците рискуват да се сблъскат с още по-засилени териториални и енергийни апетити от страна на Анкара.
Всъщност не изключително разчитайки на личните си сили, Атина се стреми по всевъзможен метод да интернационализира спора, представяйки го като офанзива на Анкара върху правилата на интернационалното право и външните граници на Европейския съюз. При липса на поддръжка от НАТО, който обичайно няма предпочитание да се меси в дългогодишното гръцко-турско опълчване, гърците залагат на опасността от антитурски наказания от Европейския съюз, както и на ситуационни съюзи с Египет, Израел, ОАЕ и Кипър.
Вярно, каква практическа помощ могат да окажат тези страни и най-важното - дали желаят да я дават на гърците при положение на същински боен спор сред последната и Турция, остава огромен въпрос. Според източници на „ РГ “ в гръцките дипломатически кръгове, заявените съюзи с тези страни имат по-скоро алегоричен темперамент и никой в Атина не чака египтяните, израелците или арабите да им се притекат на помощ.
Досега Гърция получи ефикасна поддръжка единствено от Франция, която изпрати фрегата и носач на хеликоптери в Егейско море за взаимни учения с гърците. В същото време в Париж, който показва засилена интернационална интензивност под ръководството на президента Еманюел Макрон, се управляват не толкоз от европейската взаимност, колкото от личните си стопански ползи. Факт е, че френската енергийна компания Total към този момент има право да създава газови залежи в шелфа на Кипър и не може да се изключи, че гърците са дали обещание на французите да вземат участие в по-нататъшното делене на средиземноморския енергиен къс.
Що се отнася до Съединените щати, на които гърците постоянно са полагали главните си очаквания, тук наподобява те са горчиво разочаровани. Въпреки обстоятелството, че гръцките държавни управления през последните години дават отговор на всички „ стремежи “ на Вашингтон, като дават на тяхната територия нови американски бази и уголемяват американското военно наличие в тяхната страна, американският президент Доналд Тръмп настойчиво гледа на турския президент Ердоган като на „ мощен водач “ и „ първокачествен шахматист. "
" Десетилетия наред вярвахме, че при положение на заплашително изостряне на връзките сред Гърция и Турция, Вашингтон ще се намеси за разрешаване на обстановката. Неотдавнашното политическо отдръпване на Съединени американски щати от доста райони на света понижава вероятността от американска интервенция в гръцко-турските връзки. Това е резултат от персоналния стратегически избор на американския президент ", написа гръцкия вестник Kathimerini.
В навечерието на срещата с гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис немският външен министър съобщи, че " прозорецът за разговор сред Гърция и Турция би трябвало да се разшири, а не да се затваря ". Вярно, в Турция, където също чакат медиатора Маас, незабавно изрично обявиха: точно Гърция „ подкопава” възобновяване на контактите на високо равнище сред двете прилежащи страни, като по този метод сложи немската дипломация пред извънредно сложна задача.
Анкара се базира на решението на Гърция да разгласи сектор на юг от дребния остров Кастелоризо за морска зона за военни учения. Спорната територия, където сега турският проучвателен транспортен съд „ Оруч Рейс “ организира изследване за въглеводороди под отбраната на военни кораби, е затворена за навигация от вечерта на 25 до 27 август. Турция обаче „ няма да направи и най-малката крачка обратно “, турският вестник Daily Sabah цитира президента на републиката Реджеп Тайип Ердоган.
" Гърция ще посее безпорядък, който не може да бъде избегнат. Сега единствено Гърция е виновна за всички спорове в района и единствено тя ще страда от това ", предизвести турският водач по нормалния си метод. В поддръжка на тези думи Анкара разгласи незабавния старт на военните учения в региона на юг от гръцкия остров Крит, което в допълнение утежни обстановката.
Вестникът напомня, че „ призракът “ на гръцко-турския спор в Егейско море витае от средата на 90-те години на предишния век (през 1996 година страните бяха на ръба на войната поради разногласието за остров Имия), само че този път спорът става съвсем неминуем. Причината за това са освен внезапно засилените териториални упоритости на Турция, която смята, че морските граници в района,начертани след Първата международна война, са несправедливи, само че и богатите нефтени и газови запаси, открити тук. В битката за надзор над тях никой не желае да отстъпи.
В устрема си да „ наложи “ правата си върху континентални шелф, богат на газ, Турция по-рано подписа съглашение за разграничение на морските граници с държавното управление на национално единодушие на Либия. Гърция от своя страна на 6 август подписа съглашение за демаркация на морските зони с Египет. И Атина, и Анкара надлежно не признават тези съглашения за законни и считат, че те нарушават правата на една от страните.
За Гърция компромисът е недопустим: в случай че правят отстъпка на турците парче от шелфа даже на един остров Кастелоризо, ситуиран на 580 километра от континентална Гърция и единствено на 2 километра от Турция, гърците рискуват да се сблъскат с още по-засилени териториални и енергийни апетити от страна на Анкара.
Всъщност не изключително разчитайки на личните си сили, Атина се стреми по всевъзможен метод да интернационализира спора, представяйки го като офанзива на Анкара върху правилата на интернационалното право и външните граници на Европейския съюз. При липса на поддръжка от НАТО, който обичайно няма предпочитание да се меси в дългогодишното гръцко-турско опълчване, гърците залагат на опасността от антитурски наказания от Европейския съюз, както и на ситуационни съюзи с Египет, Израел, ОАЕ и Кипър.
Вярно, каква практическа помощ могат да окажат тези страни и най-важното - дали желаят да я дават на гърците при положение на същински боен спор сред последната и Турция, остава огромен въпрос. Според източници на „ РГ “ в гръцките дипломатически кръгове, заявените съюзи с тези страни имат по-скоро алегоричен темперамент и никой в Атина не чака египтяните, израелците или арабите да им се притекат на помощ.
Досега Гърция получи ефикасна поддръжка единствено от Франция, която изпрати фрегата и носач на хеликоптери в Егейско море за взаимни учения с гърците. В същото време в Париж, който показва засилена интернационална интензивност под ръководството на президента Еманюел Макрон, се управляват не толкоз от европейската взаимност, колкото от личните си стопански ползи. Факт е, че френската енергийна компания Total към този момент има право да създава газови залежи в шелфа на Кипър и не може да се изключи, че гърците са дали обещание на французите да вземат участие в по-нататъшното делене на средиземноморския енергиен къс.
Що се отнася до Съединените щати, на които гърците постоянно са полагали главните си очаквания, тук наподобява те са горчиво разочаровани. Въпреки обстоятелството, че гръцките държавни управления през последните години дават отговор на всички „ стремежи “ на Вашингтон, като дават на тяхната територия нови американски бази и уголемяват американското военно наличие в тяхната страна, американският президент Доналд Тръмп настойчиво гледа на турския президент Ердоган като на „ мощен водач “ и „ първокачествен шахматист. "
" Десетилетия наред вярвахме, че при положение на заплашително изостряне на връзките сред Гърция и Турция, Вашингтон ще се намеси за разрешаване на обстановката. Неотдавнашното политическо отдръпване на Съединени американски щати от доста райони на света понижава вероятността от американска интервенция в гръцко-турските връзки. Това е резултат от персоналния стратегически избор на американския президент ", написа гръцкия вестник Kathimerini.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ