Ще разцепи ли Путин НАТО?
Рядко НАТО е бил толкоз разлъчен в отношението си по отношение на Русия, колкото в този момент в изострящия се украински спор. " Съединени американски щати и Англия залагат на твърдия метод и политиката на заплашване. Германия, Франция и Италия упорстват за разговор. Но има и трета група страни към България, Унгария и Словакия, които желаят да се държат настрани от настоящия спор и разполагането на натовски бойци " - по този начин обобщава настроенията специалистът за Източна Европа Щефан Майстер от Германското сдружение за външна политика DGAP.
" Обикновено Германия играе ролята на умереното свързващо звено сред тях, само че в този момент страната демонстрира управническа уязвимост. Да не забравяме и това, че Западът е отслабен поради популизма, Тръмп и Брекзит ", прибавя Майстер. Руският президент Владимир Путин се пробва да се възползва от това и да контракти нова конструкция на сигурността в Европа без Съединени американски щати. В тази обстановка страните членки на НАТО от Централна и Източна Европа играят централна роля. Само че тонът, който идва от тях, е частично много изострен, прибавя Майстер.
" При ескалация ще оттеглим всички хърватски бойци "
В края на януари хърватският президент Зоран Миланович разгласи, че страната му по никакъв метод няма да взе участие в този спор, а тази позиция породи неразбиране. " Ако се стигне до ескалация, ще отзовем и последния си военнослужещ ", съобщи той и сложи хърватското държавно управление в деликатна обстановка. По-късно външният министър Гордан Гърлич-Радман посочи, че президентът не е приказвал от името на Хърватия, а е изразил персоналното си мнение. " Ние сме и ще си останем предан член на НАТО ", увери той пред немския ФАЦ.
Поведението на Миланович е доста изненадващо и поради това, че нито НАТО, нито Съединени американски щати или пък Украйна са желали някакъв боен ангажимент от Хърватия. " Неговото изказване е за вътрешнополитическа приложимост и би трябвало да се преглежда в подтекста на спора му с премиера Андрей Пленкович. Миланович очевидно е решил да залага на националистическата карта, назова " сътрудник " водача на босненските сърби Милорад Додик и се солидаризира с фантазиите на хърватските националисти за ново пробутване на границите на Босна с съветска поддръжка ", споделя доктор Филип Милачич от виенския клон на немската фондация " Фридрих Еберт ".
Силно съветско въздействие в България
В едно свое телевизионно присъединяване от 1 февруари съветската посланичка в София Елеонора Митрофанова даде ясно да се разбере какво желае Русия: НАТО да се върне към границите си от 1997 година и да изтегли всички войски и бази на Алианса от България и Румъния. Чисто официално двете страни могат да си останат членки на НАТО, посочи съветската представителка. За българския боен министър Стефан Янев концепцията за фиктивно участие на страната в НАТО очевидно е примамлива: още през декември 2021 той се разгласи във Facebook против изпращането на спомагателни натовски войски в България, поради което беше охулен от премиера Кирил Петков. По време на парламентарно чуване през януари Янев съобщи следното: " Моят зов е да понижим малко напрежението, да спрем да четем непозната преса и да спрем малко със спекулациите в тази посока. Нека бъдем българофили на първо място и да разсъждаваме от позиция на българския народен интерес ". И добави, че в случай че би трябвало да се разполагат сили на НАТО в България, тогава дано това да бъдат български бойци, добави Янев.
Не е инцидентно, че той сложи ударението върху " националния интерес " и " българския суверенитет ": през декември в българския парламент се настаниха националистите от партия " Възраждане ", които непрекъснато провокират новото държавно управление. И съветската посланичка явно цени проруската позиция на българските националисти. По думите ѝ, мощното съветско въздействие в България се дължи и на общата история на двете страни. " Тя е най-важният ни лобист, най-силният инфлуенсър в нашите връзки ", твърди Митрофанова.
60% утвърждение за НАТО в Румъния
Различна е картината в Румъния, в която - наред с Германия и Полша - към този момент биват разполагани спомагателни американски бойци и сили на НАТО. Нещо повече: настоящо допитване на социологическия институт INSCOP Research демонстрира, че НАТО се употребява с 60 % утвърждение и съставлява институцията с най-високо доверие измежду популацията на страната. " Допълнителни елементи от НАТО са освен добре пристигнали, те са и политически капитал за държавното управление. Дори и националистите не смеят да заемат позиция против това ", разяснява пред Дъждовни води политологът Сорин Йонита от организацията Expert Group в Букурещ.
" Пинчерът на Путин " в Будапеща
В подтекста на разполагането на спомагателни сили на НАТО се разисква и Унгария, която има - както Румъния - освен обща сухопътна граница с Украйна, само че и украинско малцинство. Унгарският министър председател Виктор Орбан обаче от години поддържа " специфични връзки " с Русия. Неговото обществено удивление от властническия жанр на ръководство в Москва и отхвърлянето на глобите против Русия му завоюваха прозвището " пинчерът на Путин ".
Миналата седмица Орбан бе в Москва на " миротворческа задача ", както публично беше наречена тази аудиенция. В реалност ставаше въпрос най-много за съветските газови доставки, за които Унгария заплаща доста по-малко от настоящите пазарни цени, както и за съветското присъединяване в разширението на атомната електроцентрала " Пакш ". Будапеща отхвърля да взе участие в спор за усилване на унгарския ангажимент към НАТО.
Деликатната обстановка с Турция
Особено комплицирани са турско-руските връзки. А Турция е извънредно значим член на НАТО от стратегическа позиция. В гражданската война в Сирия Путин и Ердоган си сътрудничат, а в Либия те поддържат разнообразни участници в спора. Освен това Ердоган хем се подигра с сътрудниците си от НАТО, закупувайки съветската противоракетна система S-400, хем продава на Украйна бойни дрони. В същото време Турция, сходно на Германия, Унгария и България, е подвластна от съветския петрол и газ.
" Това е доста деликатна еквилибристика от страна на Анкара: Ердоган има особено отношение към Украйна и желае да я поддържа, както и напъните на НАТО, само че в това време не желае да нервира Путин, с цел да не му дава мотив да стопира газа или да търси реванш в Сирия ", споделя пред Дъждовни води Аслъ Айсинтабаш от Европейския съвет за външни връзки.
Ако руско-украинският спор ескалира, Анкара евентуално ще се включи със собствен контингент военна мощ и ще доставя Украйна с бойни дрони, само че в това време ще разреши на съветски кораби да минават през Черно море, допуска Айсинтабаш.
Путин няма успее да разцепи НАТО
" За разлика от Запада, Русия знае към какво тъкмо се стреми в Източна Европа: да възвърне мощта и сферите си на въздействие в този регион на света, които загуби през 1991 година ", съобщи за английския " Гардиън " известният специалист за Източна Европа проф. Тимъти Гордън Аш. За да го реализира, Кремъл употребява в Югоизточна Европа главно здве оръжия: евтиния газ и национализма. По този мотив Филип Маличич споделя пред Дъждовни води: " Русия дава на националистическите елити в тези страни нещо, което Западът не може и не трябва да им предлага, а точно обещанието за ново пробутване на националните граници на Балканите. "
Но евтиният газ, национализмът и разединението не са задоволителни да разцепят НАТО при положение на спор, споделя Щефан Майстер. " Съединени американски щати - като водеща мощ - сега съумяват да се наложат, а Алиансът е релативно обединен в това, че в тази ситуация би трябвало да работи възпиращо. Макра и някои от по-малките страни членки да бойкотират тези старания, това няма да подкопае тяхната честност към Алианса. Ще има доставки на оръжие, ще има усилване на военното наличие и в последна сметка ще се завоюва време против Русия ", споделя той.
" Обикновено Германия играе ролята на умереното свързващо звено сред тях, само че в този момент страната демонстрира управническа уязвимост. Да не забравяме и това, че Западът е отслабен поради популизма, Тръмп и Брекзит ", прибавя Майстер. Руският президент Владимир Путин се пробва да се възползва от това и да контракти нова конструкция на сигурността в Европа без Съединени американски щати. В тази обстановка страните членки на НАТО от Централна и Източна Европа играят централна роля. Само че тонът, който идва от тях, е частично много изострен, прибавя Майстер.
" При ескалация ще оттеглим всички хърватски бойци "
В края на януари хърватският президент Зоран Миланович разгласи, че страната му по никакъв метод няма да взе участие в този спор, а тази позиция породи неразбиране. " Ако се стигне до ескалация, ще отзовем и последния си военнослужещ ", съобщи той и сложи хърватското държавно управление в деликатна обстановка. По-късно външният министър Гордан Гърлич-Радман посочи, че президентът не е приказвал от името на Хърватия, а е изразил персоналното си мнение. " Ние сме и ще си останем предан член на НАТО ", увери той пред немския ФАЦ.
Поведението на Миланович е доста изненадващо и поради това, че нито НАТО, нито Съединени американски щати или пък Украйна са желали някакъв боен ангажимент от Хърватия. " Неговото изказване е за вътрешнополитическа приложимост и би трябвало да се преглежда в подтекста на спора му с премиера Андрей Пленкович. Миланович очевидно е решил да залага на националистическата карта, назова " сътрудник " водача на босненските сърби Милорад Додик и се солидаризира с фантазиите на хърватските националисти за ново пробутване на границите на Босна с съветска поддръжка ", споделя доктор Филип Милачич от виенския клон на немската фондация " Фридрих Еберт ".
Силно съветско въздействие в България
В едно свое телевизионно присъединяване от 1 февруари съветската посланичка в София Елеонора Митрофанова даде ясно да се разбере какво желае Русия: НАТО да се върне към границите си от 1997 година и да изтегли всички войски и бази на Алианса от България и Румъния. Чисто официално двете страни могат да си останат членки на НАТО, посочи съветската представителка. За българския боен министър Стефан Янев концепцията за фиктивно участие на страната в НАТО очевидно е примамлива: още през декември 2021 той се разгласи във Facebook против изпращането на спомагателни натовски войски в България, поради което беше охулен от премиера Кирил Петков. По време на парламентарно чуване през януари Янев съобщи следното: " Моят зов е да понижим малко напрежението, да спрем да четем непозната преса и да спрем малко със спекулациите в тази посока. Нека бъдем българофили на първо място и да разсъждаваме от позиция на българския народен интерес ". И добави, че в случай че би трябвало да се разполагат сили на НАТО в България, тогава дано това да бъдат български бойци, добави Янев.
Не е инцидентно, че той сложи ударението върху " националния интерес " и " българския суверенитет ": през декември в българския парламент се настаниха националистите от партия " Възраждане ", които непрекъснато провокират новото държавно управление. И съветската посланичка явно цени проруската позиция на българските националисти. По думите ѝ, мощното съветско въздействие в България се дължи и на общата история на двете страни. " Тя е най-важният ни лобист, най-силният инфлуенсър в нашите връзки ", твърди Митрофанова.
60% утвърждение за НАТО в Румъния
Различна е картината в Румъния, в която - наред с Германия и Полша - към този момент биват разполагани спомагателни американски бойци и сили на НАТО. Нещо повече: настоящо допитване на социологическия институт INSCOP Research демонстрира, че НАТО се употребява с 60 % утвърждение и съставлява институцията с най-високо доверие измежду популацията на страната. " Допълнителни елементи от НАТО са освен добре пристигнали, те са и политически капитал за държавното управление. Дори и националистите не смеят да заемат позиция против това ", разяснява пред Дъждовни води политологът Сорин Йонита от организацията Expert Group в Букурещ.
" Пинчерът на Путин " в Будапеща
В подтекста на разполагането на спомагателни сили на НАТО се разисква и Унгария, която има - както Румъния - освен обща сухопътна граница с Украйна, само че и украинско малцинство. Унгарският министър председател Виктор Орбан обаче от години поддържа " специфични връзки " с Русия. Неговото обществено удивление от властническия жанр на ръководство в Москва и отхвърлянето на глобите против Русия му завоюваха прозвището " пинчерът на Путин ".
Миналата седмица Орбан бе в Москва на " миротворческа задача ", както публично беше наречена тази аудиенция. В реалност ставаше въпрос най-много за съветските газови доставки, за които Унгария заплаща доста по-малко от настоящите пазарни цени, както и за съветското присъединяване в разширението на атомната електроцентрала " Пакш ". Будапеща отхвърля да взе участие в спор за усилване на унгарския ангажимент към НАТО.
Деликатната обстановка с Турция
Особено комплицирани са турско-руските връзки. А Турция е извънредно значим член на НАТО от стратегическа позиция. В гражданската война в Сирия Путин и Ердоган си сътрудничат, а в Либия те поддържат разнообразни участници в спора. Освен това Ердоган хем се подигра с сътрудниците си от НАТО, закупувайки съветската противоракетна система S-400, хем продава на Украйна бойни дрони. В същото време Турция, сходно на Германия, Унгария и България, е подвластна от съветския петрол и газ.
" Това е доста деликатна еквилибристика от страна на Анкара: Ердоган има особено отношение към Украйна и желае да я поддържа, както и напъните на НАТО, само че в това време не желае да нервира Путин, с цел да не му дава мотив да стопира газа или да търси реванш в Сирия ", споделя пред Дъждовни води Аслъ Айсинтабаш от Европейския съвет за външни връзки.
Ако руско-украинският спор ескалира, Анкара евентуално ще се включи със собствен контингент военна мощ и ще доставя Украйна с бойни дрони, само че в това време ще разреши на съветски кораби да минават през Черно море, допуска Айсинтабаш.
Путин няма успее да разцепи НАТО
" За разлика от Запада, Русия знае към какво тъкмо се стреми в Източна Европа: да възвърне мощта и сферите си на въздействие в този регион на света, които загуби през 1991 година ", съобщи за английския " Гардиън " известният специалист за Източна Европа проф. Тимъти Гордън Аш. За да го реализира, Кремъл употребява в Югоизточна Европа главно здве оръжия: евтиния газ и национализма. По този мотив Филип Маличич споделя пред Дъждовни води: " Русия дава на националистическите елити в тези страни нещо, което Западът не може и не трябва да им предлага, а точно обещанието за ново пробутване на националните граници на Балканите. "
Но евтиният газ, национализмът и разединението не са задоволителни да разцепят НАТО при положение на спор, споделя Щефан Майстер. " Съединени американски щати - като водеща мощ - сега съумяват да се наложат, а Алиансът е релативно обединен в това, че в тази ситуация би трябвало да работи възпиращо. Макра и някои от по-малките страни членки да бойкотират тези старания, това няма да подкопае тяхната честност към Алианса. Ще има доставки на оръжие, ще има усилване на военното наличие и в последна сметка ще се завоюва време против Русия ", споделя той.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ