Руският президент Владимир Путин изчака три дни, преди да коментира

Руският президент Владимир Путин изчака три дни, преди да разяснява клането на израелци, осъществено от „ Хамас “, което се случи на 71-ия му рожден ден. Когато го направи, той упрекна Съединените щати, а не палестинската формация.

" Мисля, че мнозина ще се съгласят с мен, че това е ослепителен образец за провалената политика в Близкия изток на Съединените щати, които се пробваха да монополизират процеса на споразумяване ", напомня Reuters думите на Путин.

Изминават още шест дни преди Путин да беседва с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, с цел да сервира съболезнованията си за избиването на към 1200 израелци. Десет дни по-късно Русия оповестява, че делегация на „ Хамас “ е на посещаване в Москва за договаряния.

Според съветски и западни политически специалисти Путин се пробва да употребява войната на Израел против „ Хамас “ като опция да ескалира това, което той дефинира като екзистенциална борба със Запада за нов международен ред, който да постави завършек на превъзходството на Съединени американски щати в интерес на многостранна система, която съгласно него към този момент се оформя.

" Русия схваща, че Съединени американски щати и Европейски Съюз изцяло поддържаха Израел и ги дефинира като олицетворение на злото, което не може да бъде вярно по никакъв метод ", написа в блога си Сергей Марков, някогашен консултант на Кремъл, обяснявайки потребността на Путин да се разграничи от тази поддръжка. " Затова Русия няма да бъде в един лагер със Съединени американски щати и Европейски Съюз. Основният съдружник на Израел са Съединените щати, които сега са главният зложелател на Русия. А съдружникът на „ Хамас “ е Иран, който е съдружник и на Русия ".

Москва показва все по-близки връзки с Техеран - който поддържа „ Хамас “ и който Вашингтон упреква, че доставя на съветската войска безпилотни самолети за войната ѝ в Украйна.

Хана Ноте, основана в Берлин експертка по съветска външна политика, счита, че Москва е изоставила предходната си, по-балансирана позиция във връзка с Близкия изток и е възприела " много открита пропалестинска позиция ".

" Правейки всичко това, Русия доста добре схваща, че се съгласува с гласоподавателите в целия Близък изток и даже отвън него - в Глобалния юг, във възгледите им по палестинския въпрос, където палестинската идея продължава да намира отклик ", споделя тя.

Точно тези електорати Путин се стреми да завоюва в устрема си към нов международен ред, който би отслабил въздействието на Съединени американски щати.

" Най-важният път, по който Русия може да извлече изгода от рецесията в Газа, е като завоюва точки пред международното публично мнение ", споделя Ноте.

Двойни стандарти

Руските политици остро опълчват това, което съгласно тях е картбланш от Вашингтон към Израел да бомбардира Газа, на реакцията на Запада на нахлуването на Русия в Украйна.

Сенатор Алексей Пушков да вземем за пример декларира, че Западът е попаднал в капан, който самичък си е направил, като е разкрил личните си двойни стандарти за това по какъв начин се отнася към другите страни според от личните си политически желания.

" Недвусмислената поддръжка на Съединените щати и Запада за дейностите на Израел нанесе мощен удар на западната външна политика в очите на арабския свят и целия световен Юг ", написа Пушков в Telegram.

Русия също по този начин вижда в рецесията късмет да се опита да усили въздействието си в Близкия изток, като се показа за евентуален миротворец с връзки с всички страни, споделя някогашният консултант на Кремъл Марков.

Москва предложи да бъде хазаин на районна среща на външните министри, а Путин съобщи, че Русия е в положение да помогне за решение на рецесията, напомня Reuters.

" Имаме доста постоянни, настоятелен връзки с Израел, от десетилетия поддържаме другарски връзки с Палестина, нашите другари знаят това. И Русия, съгласно мен, също би могла да даде своя принос, своя принос към процеса на споразумяване на спора ", декларира Путин през октомври пред арабски ефирен канал.

Това би имало и евентуални стопански изгоди, счита Марков, и спомагателен бонус - отклонение на западни финансови и военни запаси от Украйна.

" Русия печели от повишението на цената на петрола, което ще бъде резултат от тази война ", споделя Марков. " Москва печели от всеки спор, за който Съединени американски щати и Европейски Съюз би трябвало да отделят запаси, тъй като това понижава ресурсите за антируския режим в Украйна. "

Алекс Габуев, шеф на Carnegie Russia Eurasia Center, показва, че съгласно него Москва е наклонила посоката на политиката си в Близкия изток поради войната в Украйна:

" Моето пояснение е, че това е по този начин, тъй като войната се трансформира в организиращ принцип на съветската външна политика и поради връзките на Русия с Иран. Основното съветско военно изпитание в Украйна е по-важно, в сравнение с да вземем за пример връзките с Израел ".