Докладът за Мюнхен: Могат ли Русия и Китай да претендират за световно лидерство?
Руската инвазия в Украйна изостри световната борба сред либерално-демократичните страни и автократичните " ревизионисти ", сред Западния свят, от една страна, и Китай и Русия, от друга. Руската експанзия стартира с " безмълвната поддръжка на Китай за войната ", защото и Москва, и Пекин се стремят да разширят сферите си на въздействие в своите райони. Това пишат уредниците на Мюнхенската конференция по сигурност в годишния си отчет, оповестен в навечеретието на годишния конгрес, който по традиция събира водачи от целия свят.
Докладът се концентрира върху войната в Украйна, само че задава и по-глобални въпроси: по какъв начин се е трансформирал международният ред след съветската инвазия, по какъв начин Китай и Русия са засилили позициите си в областите на световно взаимоотношение и по какъв начин може да бъде непокътнат демократичният свят, учреден на интернационалните правила, а не на мощ или ревизионизъм?
Руската работа на Би Би Си преразказва главните моменти от отчета.
Русия и Китай - опасност или опция на демократичния международен ред
Въпреки че Русия се преглежда като една от главните закани за световната непоклатимост, в отчета се обръща внимание на обстоятелството, че главната световна " ревизионистична " мощ е Китай. " Войната на Путин би била доста по-малко евентуална ", в случай че той не беше подсилен от китайския водач Си Дзинпин, " който споделя главните изказвания на съветския водач за демократичната ориентировка на интернационалния ред ", се споделя в отчета.
Ето за какво е невероятно да преглеждаме войната в Украйна по различен метод, с изключение на през призмата на съперничеството сред демократичните и автократичните възгледи за интернационално въздействие, се споделя в заключението на отчета. Войната в Украйна сподели, че Путин към този момент " не се усеща привързан даже с минималните правила на интернационалното право " и води " политика на силата от 19-и век ".
В отчета се отбелязва, че Пекин се държи по сходен метод и когато става въпрос за усилване на контрола му в Източна Азия. Това се вижда изключително ясно в неотдавнашните решения на Китай по отношение на Хонконг, Тайван и собствеността върху Южнокитайско море, защото Пекин се стреми да укрепи позициите си в района, постоянно пренебрегвайки интернационалните права на своите съседи.
Въпросът за Южнокитайско море от време на време стига до конфликтни връзки сред Китай и Съединени американски щати. Вашингтон поддържа военно наличие в морето и упреква Китай, че съзнателно построява изкуствени острови и военни бази във водите. В отговор Пекин декларира, че подхваща нужните отбранителни ограничения поради американското наличие. Освен това Китай пречи на прекосяването на филипински плавателни съдове по море и Филипините са необятно подкрепяни от Съединени американски щати.
" Войната на Русия против Украйна е " първата имперска война на 21-ви век ". Но може и да не е последната ", се предизвестява в отчета.
Гласът на световния Юг
Нарастващото въздействие на Китай и Русия се дължи на обстоятелството, че малко страни от Азия, Африка и Латинска Америка (т.нар. страни от световния Юг) интензивно се опълчват на съветската експанзия, в това число авторитетни страни като Индия и Южна Африка. Материалната поддръжка за Украйна се чака да пристигна единствено от " богатите демокрации ", които също бяха разочаровани, че Индия, Бразилия и други страни от световния Юг даже не поддържаха антируските наказания.
Въпреки това западните страни не са възприели задоволително съществено обстоятелството, че за доста страни съветската инвазия се е трансформирала в продоволствена рецесия, в повишаване на цените на храните и силата и че за мнозина актуалният спор се преглежда като извънредно европейски, се отбелязва в отчета.
" В Африка, Азия и Латинска Америка има отчаяние от съществуващия ред ", споделят създателите на отчета. Това е по този начин, тъй като тези страни не считат, че могат да въздействат върху хода на международните каузи или даже да вземат решение личните си проблеми. " Затова в доста елементи на света концепцията за " многополюсен " или " постзападен " ред не се нуждае от изключително огромно пропагандиране. Вместо да помогне на страните да се оправят с внезапното повишаване на цените на храните и силата, Западът ги порицава за незадоволителна взаимност с Киев ", се споделя в заключението на отчета.
Състезанието за въздействие в изискванията на войната в Украйна е значително съревнование на разкази за това кой е отговорен за разпалването на експанзията.
В отчета се показва, че страните от световния Юг могат да имат решителен глас в този спор. Затова Русия и Китай се пробват да подкопаят доверието в Съединени американски щати в Азия, Африка и Латинска Америка и ускоряват съдействието си с страните от тези континенти. Например от няколко години насам се вижда възходящото въздействие на Русия в Африка, където Москва се концентрира върху добивната индустрия и опциите за експорт, като в същото време поддържа властнически режими, които на драго сърце си сътрудничат с Кремъл.
Нова нуклеарна конкуренция
В отчета се отбелязва, че за първи път след края на Студената война потреблението на нуклеарни оръжия в Европа е на равнище достоверен сюжет.
Русия прекатурна международния нуклеарен ред: тя сложи под въпрос табуто върху потреблението на нуклеарни оръжия, подцени интернационалните си нуклеарни задължения и в последна сметка " загуби доверието като виновна нуклеарна страна ".
Други страни обаче усилват опасността от нуклеарна дестабилизация и даже могат да стартират нова конкуренция във въоръжаването. Иран, Израел и Индия влагат в производството на нуклеарни оръжия, макар че тези страни не са подписали интернационалните съглашения в региона на нуклеарната енергетика. А Китай е на път да разшири доста нуклеарния си боеприпас.
" Ако Китай доста разшири нуклеарния си боеприпас или може би даже се стреми към нуклеарен паритет с Русия и Съединени американски щати, това ще сътвори нуклеарен ред, радикално друг от двуполюсния нуклеарен ред от времето на Студената война ", се отбелязва в отчета и се прибавя, че тристранното въздържане е доста по-нестабилно от нормалното двустранно.
Независимо от това, допитване до украинското население от ноември 2022 година демонстрира, че Украйна няма да се съобщи на съветската експанзия при никакви условия - даже в случай че съветската войска употребява нуклеарно оръжие. 89% от интервюираните обявиха, че потреблението на тактически нуклеарни оръжия от страна на Русия не би трябвало да води до капитулация на Украйна, а 93% обявиха, че единственото изискване за преустановяване на войната може да бъде връщането на всички украински територии, в това число Крим.
Войната за сила
Нахлуването на Русия в Украйна сподели погрешността на европейските схващания, че в региона на енергетиката може да се разчита на пазарната логичност и околните връзки с Кремъл. " Рискът да загуби главния си експортен пазар не попречи на Москва да употребява силата като оръжие против Европа ", се споделя в отчета.
Досега не са се сбъднали опасенията, че проблемите с цените на газа в Европа могат да отслабят натиска върху Русия. Въпреки това рискът от повишаване на общественото неодобрение, от усилване на разделянето в Европейския съюз и от това, че самото европейско население може да изиска по-малка поддръжка за Украйна за решение на вътрешните проблеми, остава.
Енергийният проблем засегна освен Европа, само че и други континенти - изключително Африка, където повишението на цените на силата способства за продоволствената рецесия. Конкуренцията на газовия пазар докара до неочакван дефицит на сила и всеобщи спирания на електрозахранването в Пакистан и Бангладеш. " Борбата за гориво ще продължи. Тя рискува да посее разкол сред Европа и страните с ниски приходи и да отслаби световния фронт против експанзията на Москва ", се акцентира в отчета.
Многополярност без Русия
Въпросите за многополюсния международен ред не са нови за Мюнхенската конференция по сигурността. Годишната конференция, на която участват международни водачи и представители на доста страни, е наричана основният конгрес за световната сигурност.
През 2007 година Владимир Путин произнесе фамозната си " Мюнхенска тирада ", в която съобщи, че международният ред се нуждае от многополюсност, а освен от зависимостта от преобладаващото мнение на Съединени американски щати. Тогава речта беше възприета като подготовка за нова Студена война.
През 2022 година Русия не взе участие в конференцията за първи път от 23 години насам, заради започването от страна на Кремъл на войната в Украйна. Тазгодишният конгрес ще се организира и без съветски публични лица, които не бяха поканени на конференцията. Но опозиционерите Михаил Ходорковски и Гари Каспаров (и двамата приети от съветското министерство на правораздаването за " задгранични сътрудници " ) бяха поканени да съставляват Русия. Конференцията стартира на 17 февруари.
Основната тематика на отчета от Мюнхенската конференция повдига класическия спор в теорията на интернационалните връзки, зародил още преди Втората международна война. Това е спор сред последователите на демократичния и реалистичния метод.
Докладът се концентрира върху войната в Украйна, само че задава и по-глобални въпроси: по какъв начин се е трансформирал международният ред след съветската инвазия, по какъв начин Китай и Русия са засилили позициите си в областите на световно взаимоотношение и по какъв начин може да бъде непокътнат демократичният свят, учреден на интернационалните правила, а не на мощ или ревизионизъм?
Руската работа на Би Би Си преразказва главните моменти от отчета.
Русия и Китай - опасност или опция на демократичния международен ред
Въпреки че Русия се преглежда като една от главните закани за световната непоклатимост, в отчета се обръща внимание на обстоятелството, че главната световна " ревизионистична " мощ е Китай. " Войната на Путин би била доста по-малко евентуална ", в случай че той не беше подсилен от китайския водач Си Дзинпин, " който споделя главните изказвания на съветския водач за демократичната ориентировка на интернационалния ред ", се споделя в отчета.
Ето за какво е невероятно да преглеждаме войната в Украйна по различен метод, с изключение на през призмата на съперничеството сред демократичните и автократичните възгледи за интернационално въздействие, се споделя в заключението на отчета. Войната в Украйна сподели, че Путин към този момент " не се усеща привързан даже с минималните правила на интернационалното право " и води " политика на силата от 19-и век ".
В отчета се отбелязва, че Пекин се държи по сходен метод и когато става въпрос за усилване на контрола му в Източна Азия. Това се вижда изключително ясно в неотдавнашните решения на Китай по отношение на Хонконг, Тайван и собствеността върху Южнокитайско море, защото Пекин се стреми да укрепи позициите си в района, постоянно пренебрегвайки интернационалните права на своите съседи.
Въпросът за Южнокитайско море от време на време стига до конфликтни връзки сред Китай и Съединени американски щати. Вашингтон поддържа военно наличие в морето и упреква Китай, че съзнателно построява изкуствени острови и военни бази във водите. В отговор Пекин декларира, че подхваща нужните отбранителни ограничения поради американското наличие. Освен това Китай пречи на прекосяването на филипински плавателни съдове по море и Филипините са необятно подкрепяни от Съединени американски щати.
" Войната на Русия против Украйна е " първата имперска война на 21-ви век ". Но може и да не е последната ", се предизвестява в отчета.
Гласът на световния Юг
Нарастващото въздействие на Китай и Русия се дължи на обстоятелството, че малко страни от Азия, Африка и Латинска Америка (т.нар. страни от световния Юг) интензивно се опълчват на съветската експанзия, в това число авторитетни страни като Индия и Южна Африка. Материалната поддръжка за Украйна се чака да пристигна единствено от " богатите демокрации ", които също бяха разочаровани, че Индия, Бразилия и други страни от световния Юг даже не поддържаха антируските наказания.
Въпреки това западните страни не са възприели задоволително съществено обстоятелството, че за доста страни съветската инвазия се е трансформирала в продоволствена рецесия, в повишаване на цените на храните и силата и че за мнозина актуалният спор се преглежда като извънредно европейски, се отбелязва в отчета.
" В Африка, Азия и Латинска Америка има отчаяние от съществуващия ред ", споделят създателите на отчета. Това е по този начин, тъй като тези страни не считат, че могат да въздействат върху хода на международните каузи или даже да вземат решение личните си проблеми. " Затова в доста елементи на света концепцията за " многополюсен " или " постзападен " ред не се нуждае от изключително огромно пропагандиране. Вместо да помогне на страните да се оправят с внезапното повишаване на цените на храните и силата, Западът ги порицава за незадоволителна взаимност с Киев ", се споделя в заключението на отчета.
Състезанието за въздействие в изискванията на войната в Украйна е значително съревнование на разкази за това кой е отговорен за разпалването на експанзията.
В отчета се показва, че страните от световния Юг могат да имат решителен глас в този спор. Затова Русия и Китай се пробват да подкопаят доверието в Съединени американски щати в Азия, Африка и Латинска Америка и ускоряват съдействието си с страните от тези континенти. Например от няколко години насам се вижда възходящото въздействие на Русия в Африка, където Москва се концентрира върху добивната индустрия и опциите за експорт, като в същото време поддържа властнически режими, които на драго сърце си сътрудничат с Кремъл.
Нова нуклеарна конкуренция
В отчета се отбелязва, че за първи път след края на Студената война потреблението на нуклеарни оръжия в Европа е на равнище достоверен сюжет.
Русия прекатурна международния нуклеарен ред: тя сложи под въпрос табуто върху потреблението на нуклеарни оръжия, подцени интернационалните си нуклеарни задължения и в последна сметка " загуби доверието като виновна нуклеарна страна ".
Други страни обаче усилват опасността от нуклеарна дестабилизация и даже могат да стартират нова конкуренция във въоръжаването. Иран, Израел и Индия влагат в производството на нуклеарни оръжия, макар че тези страни не са подписали интернационалните съглашения в региона на нуклеарната енергетика. А Китай е на път да разшири доста нуклеарния си боеприпас.
" Ако Китай доста разшири нуклеарния си боеприпас или може би даже се стреми към нуклеарен паритет с Русия и Съединени американски щати, това ще сътвори нуклеарен ред, радикално друг от двуполюсния нуклеарен ред от времето на Студената война ", се отбелязва в отчета и се прибавя, че тристранното въздържане е доста по-нестабилно от нормалното двустранно.
Независимо от това, допитване до украинското население от ноември 2022 година демонстрира, че Украйна няма да се съобщи на съветската експанзия при никакви условия - даже в случай че съветската войска употребява нуклеарно оръжие. 89% от интервюираните обявиха, че потреблението на тактически нуклеарни оръжия от страна на Русия не би трябвало да води до капитулация на Украйна, а 93% обявиха, че единственото изискване за преустановяване на войната може да бъде връщането на всички украински територии, в това число Крим.
Войната за сила
Нахлуването на Русия в Украйна сподели погрешността на европейските схващания, че в региона на енергетиката може да се разчита на пазарната логичност и околните връзки с Кремъл. " Рискът да загуби главния си експортен пазар не попречи на Москва да употребява силата като оръжие против Европа ", се споделя в отчета.
Досега не са се сбъднали опасенията, че проблемите с цените на газа в Европа могат да отслабят натиска върху Русия. Въпреки това рискът от повишаване на общественото неодобрение, от усилване на разделянето в Европейския съюз и от това, че самото европейско население може да изиска по-малка поддръжка за Украйна за решение на вътрешните проблеми, остава.
Енергийният проблем засегна освен Европа, само че и други континенти - изключително Африка, където повишението на цените на силата способства за продоволствената рецесия. Конкуренцията на газовия пазар докара до неочакван дефицит на сила и всеобщи спирания на електрозахранването в Пакистан и Бангладеш. " Борбата за гориво ще продължи. Тя рискува да посее разкол сред Европа и страните с ниски приходи и да отслаби световния фронт против експанзията на Москва ", се акцентира в отчета.
Многополярност без Русия
Въпросите за многополюсния международен ред не са нови за Мюнхенската конференция по сигурността. Годишната конференция, на която участват международни водачи и представители на доста страни, е наричана основният конгрес за световната сигурност.
През 2007 година Владимир Путин произнесе фамозната си " Мюнхенска тирада ", в която съобщи, че международният ред се нуждае от многополюсност, а освен от зависимостта от преобладаващото мнение на Съединени американски щати. Тогава речта беше възприета като подготовка за нова Студена война.
През 2022 година Русия не взе участие в конференцията за първи път от 23 години насам, заради започването от страна на Кремъл на войната в Украйна. Тазгодишният конгрес ще се организира и без съветски публични лица, които не бяха поканени на конференцията. Но опозиционерите Михаил Ходорковски и Гари Каспаров (и двамата приети от съветското министерство на правораздаването за " задгранични сътрудници " ) бяха поканени да съставляват Русия. Конференцията стартира на 17 февруари.
Основната тематика на отчета от Мюнхенската конференция повдига класическия спор в теорията на интернационалните връзки, зародил още преди Втората международна война. Това е спор сред последователите на демократичния и реалистичния метод.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ