Как петролният гигант Русия стана лидер на пазара на пшеница
Русия, която от десетилетия е водещ експортьор на недопечен нефт, заема все по-доминираща позиция на различен жизненоважен международен пазар. Производството й на пшеница скочи през последните години, защото положителните условия за развъждане на зърно усилиха облагите на фермерите, позволявайки им да реинвестират приходите си в по-добри семена и съоръжение.
Ниските цени на петрола нанесоха удар върху рублата, а зърното стана по-привлекателна стока за задграничните купувачи и Русия лиши огромна част от пазара на експорт на пшеница от съществени снабдители като Съединени американски щати. Това е изключително радваща вест за Русия, която се пробва да понижи зависимостта си от вноса на селскостопански артикули, откакто забрани импорта на някои западни храни в отговор на глобите, наложени й поради анексията на Крим.
1. Кой купува съветско жито?
Близо половината страни в света внасят жито от Русия. Някои от най-големите купувачи са наоколо, в Близкия изток и Северна Африка, само че търсене има и от далечни страни като Мексико и Индонезия. Основният клиент на Русия е Египет и африканската страна зависи от съветските доставки, с цел да изхранва популацията си, а покупател номер 2 Ц Турция, употребява житото за произвеждане на брашно, което по-късно изнася. Очаква се този сезон доставките да са с над 40 % над количествата, изнасяни единствено преди три години.
2. Защо е привлекателно съветското зърно?
Евтино е. Свръхпроизводството от годините на изобилна годишна продукция докара до спад на цените, които остават ниски с помощта на късите транспортни направления през Черно море, което е центърът, през който минават множеството съветски доставки, до купувачите в Близкия изток и Африка. Напоследък неприятната годишна продукция направи зърното от Северна Америка и Австралия по-малко привлекателно за клиентите на някои от обичайните им пазари в Азия, а това пък отвори вратите за съветската пшеница.
3. Как Русия стана владетел в износа на пшеница?
Руският експорт на пшеница стартира да се усилва при започване на века, откакто груповите стопанства от руско време отстъпиха пред частната благосъстоятелност върху плодородните земи и фермерите получиха достъп до най-новите интернационалните технологии. Сега в съветските стопанства се движат трактори на американската компания Deere&Co и немската Claas KGaA, а насажденията се пръскат с пестициди, създадени от Мonsanto Co и Syngenta AG. Благодарение на поддръжка от страната разноските на фермерите са на половина по-ниски, в сравнение с главните им съперници, тъй че Русия може да си разреши да отглежда зърно, даже когато цените се мощно спадат.
4. Какво значи превъзходството на Русия за международния пазар?
Очаква се Русия да стане водещ експортьор на пшеница, откакто делът й от пазара скочи от под 1 % през 2000 година до 18 % през настоящия аграрни сезон. През същия интервал делът на Съединени американски щати се сви съвсем на половина. По-големите реколти в Русия усилиха международното свръхпредлагане и тласнаха цените на борсата в Чикаго до близо десетилетен най-малко, принуждавайки американските фермери предходната година да засеят минимален размер зимна пшеница от едно столетие. Доминацията на Русия също по този начин й дава силата да провокира разтърсвания на международните пазари. Референтните цени скочиха с близо 50 % през 2010 година, когато Русия забрани износа поради суша.
5. Може ли Русия да продължи да стяга хватката си върху износа?
Реколтите може и да продължат да са рекордни, в случай че времето го разрешава, само че има сигнали, че пристанищата и железниците на страната стартират да се задъхват под тежестта на толкоз огромен експорт. Русия също така мъчно съумява да проникне на някои пазари. Руското жито нормално не дава отговор на строгите условия за качество, сложени от основни купувачи като Алжир и Саудитска Арабия да вземем за пример, а за Бразилия е по-евтино да купува от снабдители от южноамериканския комерсиалния блок Меркосур. Русия прокара пътища за доставка в Азия, само че високите транспортни разноски евентуално ще лимитират количествата, които могат да бъдат изпращани в тази дестинация.
6. Може ли Русия да повтори триумфа си и с други храни?
Въпреки промяната в селското си стопанство Русия към момента е надалеч от опцията да се конкурира на международния пазар на царевица, захар или месо по метода, по който го прави с пшеницата. Сега страната покрива личните си потребности от захар, само че индустриалните разноски са прекомерно високи за експорт в огромен мащаб. Русия също така не разполага с съоръжение да подсигурява доставки с контейнери, което е пожеланият в света метод за превоз на бяла захар. Страната мъчно се конкурира на пазара на царевица, тъй като държавното управление не разрешава генномодифицираните семена, с помощта на които развъждането на царевица в други страни е по-рентабилно. Широко публикуваната в селскостопанските райони на Русия африканска чума по свинете пречи да се изнася свинско месо в обилни количества.
Ниските цени на петрола нанесоха удар върху рублата, а зърното стана по-привлекателна стока за задграничните купувачи и Русия лиши огромна част от пазара на експорт на пшеница от съществени снабдители като Съединени американски щати. Това е изключително радваща вест за Русия, която се пробва да понижи зависимостта си от вноса на селскостопански артикули, откакто забрани импорта на някои западни храни в отговор на глобите, наложени й поради анексията на Крим.
1. Кой купува съветско жито?
Близо половината страни в света внасят жито от Русия. Някои от най-големите купувачи са наоколо, в Близкия изток и Северна Африка, само че търсене има и от далечни страни като Мексико и Индонезия. Основният клиент на Русия е Египет и африканската страна зависи от съветските доставки, с цел да изхранва популацията си, а покупател номер 2 Ц Турция, употребява житото за произвеждане на брашно, което по-късно изнася. Очаква се този сезон доставките да са с над 40 % над количествата, изнасяни единствено преди три години.
2. Защо е привлекателно съветското зърно?
Евтино е. Свръхпроизводството от годините на изобилна годишна продукция докара до спад на цените, които остават ниски с помощта на късите транспортни направления през Черно море, което е центърът, през който минават множеството съветски доставки, до купувачите в Близкия изток и Африка. Напоследък неприятната годишна продукция направи зърното от Северна Америка и Австралия по-малко привлекателно за клиентите на някои от обичайните им пазари в Азия, а това пък отвори вратите за съветската пшеница.
3. Как Русия стана владетел в износа на пшеница?
Руският експорт на пшеница стартира да се усилва при започване на века, откакто груповите стопанства от руско време отстъпиха пред частната благосъстоятелност върху плодородните земи и фермерите получиха достъп до най-новите интернационалните технологии. Сега в съветските стопанства се движат трактори на американската компания Deere&Co и немската Claas KGaA, а насажденията се пръскат с пестициди, създадени от Мonsanto Co и Syngenta AG. Благодарение на поддръжка от страната разноските на фермерите са на половина по-ниски, в сравнение с главните им съперници, тъй че Русия може да си разреши да отглежда зърно, даже когато цените се мощно спадат.
4. Какво значи превъзходството на Русия за международния пазар?
Очаква се Русия да стане водещ експортьор на пшеница, откакто делът й от пазара скочи от под 1 % през 2000 година до 18 % през настоящия аграрни сезон. През същия интервал делът на Съединени американски щати се сви съвсем на половина. По-големите реколти в Русия усилиха международното свръхпредлагане и тласнаха цените на борсата в Чикаго до близо десетилетен най-малко, принуждавайки американските фермери предходната година да засеят минимален размер зимна пшеница от едно столетие. Доминацията на Русия също по този начин й дава силата да провокира разтърсвания на международните пазари. Референтните цени скочиха с близо 50 % през 2010 година, когато Русия забрани износа поради суша.
5. Може ли Русия да продължи да стяга хватката си върху износа?
Реколтите може и да продължат да са рекордни, в случай че времето го разрешава, само че има сигнали, че пристанищата и железниците на страната стартират да се задъхват под тежестта на толкоз огромен експорт. Русия също така мъчно съумява да проникне на някои пазари. Руското жито нормално не дава отговор на строгите условия за качество, сложени от основни купувачи като Алжир и Саудитска Арабия да вземем за пример, а за Бразилия е по-евтино да купува от снабдители от южноамериканския комерсиалния блок Меркосур. Русия прокара пътища за доставка в Азия, само че високите транспортни разноски евентуално ще лимитират количествата, които могат да бъдат изпращани в тази дестинация.
6. Може ли Русия да повтори триумфа си и с други храни?
Въпреки промяната в селското си стопанство Русия към момента е надалеч от опцията да се конкурира на международния пазар на царевица, захар или месо по метода, по който го прави с пшеницата. Сега страната покрива личните си потребности от захар, само че индустриалните разноски са прекомерно високи за експорт в огромен мащаб. Русия също така не разполага с съоръжение да подсигурява доставки с контейнери, което е пожеланият в света метод за превоз на бяла захар. Страната мъчно се конкурира на пазара на царевица, тъй като държавното управление не разрешава генномодифицираните семена, с помощта на които развъждането на царевица в други страни е по-рентабилно. Широко публикуваната в селскостопанските райони на Русия африканска чума по свинете пречи да се изнася свинско месо в обилни количества.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ