Румяна Влахова-СтаноеваДобре дошъл, Апостоле, седни!Висока чест оказа ми, че идеш...Не

Румяна Влахова-Станоева

Добре пристигнал, Апостоле, седни!

Висока чест оказа ми, че идеш...

Не бях подготвена -ти ме извини...

Не имам вяра, че това ще те обиди.

Изглеждаш изтощен. С какво пристигна?

Отдавна ли към днешното пътуваш?

Протягаш ми за " добър ден " ръце,

а аз да ги докосна се опасявам...

Достойна ли съм твойта непорочност,

здрависвайки се с тебе, да опазя?

За този ден ли в миналото фантазия

или измамен в нас ще ни намразиш?

Ще мога ли пред теб на колене

като пред свят олтар да изповядам

достигнатото?... Може би най-малко

искреността ми ще ти се понрави?

Живееш като ярък образец в нас

и като упрек, щом сме нечестни,

като единение в думи и каузи,

които през днешния ден са постоянно разграничени.

Апостоле, сънувал ли си ти

Родината ни толкоз красива?

Но обедняха хорските души,

човещината като че ли си отива...

Загнезди се в сърцата суетност,

безсърдечие, угодливост, измама, злоба...

Не радват към този момент простите неща...

Ще може ли това да се поправи?

Ти все мълчиш, а по какъв начин те заболя!

Това, което чу, те развълнува...

Целувам във нозете ти прахта,

да ни простиш, преди да се сбогуваш...

Събудих се..., а нещо ми тежи...

Сърцето не намираше разтуха,

че си отиде, без да ни простиш,

че не целунах светлата ти дреха...

О, би трябвало всички да се закълнем,

че със делата си ще те заслужим!

И правото да се гордеем с теб,

сърцата ще водят война с всеки удар!