Голямото изчегъртване 2 – върви ударна реанимация на кадри на ГЕРБ
Румен Радев към този момент е българският президент, на който се постанова да назначава най-вече служебни държавни управления. В първото си – през 2017 година, той даже не смени всички заместник-министри, останали от ГЕРБ. Сега обаче – с четвъртия си кабинет, президентът дълбае доста дълбоко в държавната администрация.
Смените там започнаха доста бързо – незабавно след назначението на служебното държавно управление и бързо стигнаха през основните позиции в разнообразни министерства до шефовете на държавните компании, написа „ Капитал “.
Обясненията за тази непредвидена интензивност са разнообразни. В някои места си проличава мощното предпочитание на Румен Радев да отслаби позициите на Корнелия Нинова. На други съгласно хора от президентската администрация – опасението, че през сдруженията още веднъж се източват обществени запаси. Зад промените в трети държавни компании проличава опасението да не би през тях да се саботира политиката на държавното управление.
Taка на високи позиции се връщат хора от предходната служебна власт, фрагменти на ГЕРБ и такива със противоречива подготвеност. Дали зад тези рокади има и друга мотивация ще си проличи от ръководството на тези хора през идващите месеци, само че сигурното е едно – този път президентът желае доста по-силен надзор върху протичащото се в страната. Това обаче няма да стане елементарно.
В края на мандата си в първите месеци на предходната година тогава ръководещите от ГЕРБ започнаха всеобщо да вършат състезания по съкратена процедура за избор на членове на управителните органи на държавните компании и бързането с назначенията изглеждаше като опит за „ бетониране “ на фрагментите на партията на Борисов.
Докато бяха в ръководството ГЕРБ дълго отлагаха въвеждането на конкурсното начало за директорските бордове на държавните предприятия, които бяха регламентирани в признатия през 2019 година закон за обществените предприятия.
Неговото приемане беше в резултат на ангажимент на България, с цел да влезем в чакалнята на еврото – ERM-2, а текстовете на закона бяха съгласувани с Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
Защо бордовете на държавни компании се избират с конкурс
Идеята е посредством състезанията да се избере професионален мениджмънт на държавните компании и да се пресече партийното преодоляване на сдруженията. Още повече, че законът дава гаранции за това.
Той планува управителните органи на държавните компании да са от пет души като тримата от тях, определени с конкурс, са представители на министерството, принципал на съответното сдружение, а останалите двама са самостоятелни членове, които се избират от комисия от Агенцията за обществените предприятия и надзор (бившата Агенция за приватизацията).
Мандатът на управителните органи е от 3 до 5 година, а за отстраняването на към този момент определените членове на управническите органи би трябвало да има сериозен претекст – с изключение на при гибел, молба за освобождение, наказание за съзнателно закононарушение, с цел да бъде освободен член на управителен ръб, той би трябвало или редовно да не си е изпълнявал отговорностите, или предприятието, което ръководи да не е изпълнило заложените индикатори в утвърдената бизнес стратегия.
Според националния статистически институт в страната има над 350 държавни предприятия, които се управляват от централната власт.
Практиката
Точно по тези аргументи небрежно проведените състезания в края на мандата на Бойко Борисов изглеждаха като опит фрагментите на ГЕРБ да бъдат устроени в бордовете на държавните сдружения и да запазят постовете си, когато групировката към този момент няма да е на власт. Идването на власт на двете служебни държавни управления на президента Румен Радев предходната година обаче промени внезапно това статукво.
Бяха направени много смени в бордовете на държавните предприятия като за това бяха употребявани разнообразни малки врати. На една част от управителните органи на държавните предприятия беше увеличена броя на членовете на бордовете с краткотрайно назначени, които обаче можеха да блокират и да постановат управнически решения.
В други сдружения назначените от миналата власт бяха непосредствено отстранявани и заменяни с краткотрайно ръководещи като при двете служебни държавни управления на Стефан Янев ясно се открои една наклонност – всеобщо в управителните органи на държавните предприятия се назначаваха хора от опозицията на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова.
С идването на власт на постоянното държавно управление на Кирил Петков стартира противоположния развой – част от назначените краткотрайни ръководещи бяха сменени с нови. В някои сдружения назначенията бяха след извършени състезания, в други обаче заради късия интервал на ръководство на четворната коалиция бяха краткотрайни.
Служебното държавно управление на Гълъб Донев в този момент завърта за трети път кадровата рулетка в управителните органи на държавните предприятия.
Нещо повече – промените са много по-мащабни и с изключение на, че всеобщо на тези позиции се връщат още веднъж хора от опозицията на Нинова, актуалното служебно държавно управление върна в част от държавните предприятия и фрагменти на ГЕРБ, в други пък сложи отпред хора, със противоречива подготвеност да ръководят тези сдружения.
И до момента в който промените при постоянното държавно управление на Кирил Петков имаха своята логичност – всяка власт желае да заложи на хора, които ще извършват програмата, с която е определена, то против всеобщите смени на настоящия длъжностен кабинет има известна опозиция. Аргументите на несъгласните в този момент с политиката на Румен Радев са два:
Въпреки, че служебното държавно управление има съвсем същите пълномощия като постоянния кабинет, то е с стеснен мандат – към три месеца, и не би трябвало да се намесва по този начин жестоко в кадровата политика на тези равнища на ръководство.
Освен това времето, в което са управлявали назначените от постоянното държавно управление управления на държавните компании е прекомерно малко, с цел да се реши дали те се оправят или не с работата си. Друг е въпросът, че при всяка промяна освободените получават компенсации, а някои даже търсят правата си в съда.
Когато предходното служебно държавно управление се опитваше да махне хората на ГЕРБ, с цел да спре източването на обществени запаси и да направи нещо като проверка на страната, отново имаше митинги, само че те бяха от страна на засегнатите симпатизанти на Бойко Борисов.
Сега обаче зад сериозна част от промените се вижда и доста ясна политическа цела на Румен Радев.
Вендетата против Нинова и управлението на Българска социалистическа партия
В разиграния кадрови кадрил от настоящия длъжностен кабинет още веднъж ясно се вижда промяната на фрагменти на Българска социалистическа партия, назначени по времето на ръководството на постоянния кабинет, което даде мотив на управлението на социалистическата партия да твърди, че държавното управление уволнява хора на групировката „ по лист “.
Всъщност с дейностите си служебният стопански министър Никола Стоянов, който по времето на служебния кабинет на Стефан Янев оглавяваше борда на ВМЗ-Сопот, а след това Нинова го уволни, значително оправда подозренията за реваншизъм на предшественика си.
Десет дни откакто зае министерския пост започнаха и промените в сдруженията под шапката на министерството. Самата Нинова обаче през последните месеци също освободи шефове на основни сдружения и на тяхно място назначи близки до нея хора, доста от които партийни фрагменти, краткотрайно – до повеждането на състезания.
Такива бяха оповестени едвам в последните дни на държавното управление, а периодите за подаване на документи бяха рекордно къси. По този метод Нинова съумя да назначи за пет годишен мандат изпълнителния шеф на ВМЗ Иван Иванов, което обаче не попречи на служебния министър да го махне.
Смените в ДКК
Всички смени в управлението обичайно стартират от Държавната консолидационна компания (ДКК), която е притежател на множеството основни сдружения. При встъпването си в служба на 2 август Стоянов завари четирима членове на съвета на шефовете, което съгласно него прави атакуеми взетите през последните месеци решения.
С негова заповед няколко дни по-късно бяха назначени още трима членове – Венцислав Димитров, Иван Зангочев и Костадинка Кърджиева, като първите двама станаха и изпълнителни шефове дружно с индивида на Нинова Смиляна Нитова.
На последващо съвещание на ДКК на 18 август Нитова беше освободена от поста изпълнителен шеф, като за решението гласоподаваха тримата нови членове и един от старите – Ивайло Лилов, който остана в борда. На същото съвещание Димитров беше определен и за ръководител на съвета на мястото на Михаил Кумчев.
Реклама
И надолу по веригата
Разширеният и към този момент следен от служебния министър ръб на ДКК гласоподава смени и в сдруженията надолу. Всичките трима членове на борда на ВМЗ, в това число назначения след конкурс изпълнителен шеф Иван Иванов, бяха неотложно освободени, без да бъдат освобождавани от отговорност, а на тяхно място бяха назначени петима нови шефове, в това число и критикът на Нинова Иван Стоенчев.
Неговият случай е изключително забавен, защото той беше назначен от самата Нинова през февруари тази година, единствено с цел да бъде освободен отново от нея четири месеца по-късно, след което стартира задочна престрелка сред двамата през медиите.
Стоенчев беше шеф на ВМЗ и от 2009 до 2015 година, като беше назначен от първото държавно управление на ГЕРБ, остана на поста при Орешарски и два служебни кабинета и беше освободен от второто държавно управление на ГЕРБ.
Промените не подминаха и търговеца на оръжия „ Кинтекс “, където новият ръб на ДКК освободи четирима от петимата членове на съвета на шефовете, като решението беше обосновано с данни за платени малко преди този момент 800 хиляди лева към офшорно сдружение и влизането на проверяващи органи в компанията.
В борда остана само Пламен Пешев, който е дал своя вот срещу това решение. Той беше избран и за изпълнителен шеф. Останалите четирима членове бяха сменени с нови. Поста си загуби и Анита Великова – единствената, която остана след подхванатото от Нинова почистване в борда, когато беше уволнен и някогашният изпълнителен шеф Александър Михайлов.
Спряно беше и уволнението на изпълнителния шеф на НИТИ Делян Начев, който Нинова се опита да смени в последния си ден на поста. Така се провали концепцията й да го размени с Румяна Друмева, която е някогашен ръководител на общинската организация на Българска социалистическа партия в Казанлък.
В петък от икономическото ведомство оповестиха, че със заповед на министъра кадрови промени се подхващат и в Национална компания „ Индустриални зони “ (НКИЗ), въпреки че те още не са забележими в Търговския указател.
В управлението се връща назначената по време на ръководството на ГЕРБ Антоанета Барес, която Нинова освободи в края на март, с цел да назначи дългогодишния ръководител на Комисия за защита на конкуренцията Петко Николов. В борда на НКИЗ ще влязат още трима души, само че от министерството не прецизират дали той ще бъде уголемен или новите назначения ще са за сметка на някои от сегашните членове.
Хора и пътища
Мащабни смени бяха направени и в най-голямата строителна компания в България – държавната „ Автомагистрали “, освен това единствено три месеца откакто представителите на принципала Министерство на регионалното развитие бяха назначени в борда на шефовете с конкурс, извършен по времето на районния министър от постоянното държавно управление Гроздан Караджов.
С постовете си се разделиха Людмила Василева, Димитър Пенев и Георги Попов и на тяхно място краткотрайно бяха назначени Иван Станчев, Ивелина Крушкова и Николай Едрев. Станчев и Едрев имат опит в държавното сдружение от предходните два служебни кабинета, когато министър беше Виолета Комитова.
Първият, който в този момент е определен и за изпълнителен шеф на сдружението, беше на същия пост и по времето на Комитова. А Едрев е управлявал отдела „ Процедури, публични поръчки и надзор на контракти “ в „ Автомагистрали “ по време на предходния длъжностен кабинет. Третото предопределение – на Ивелина Крушкова, обаче е любопитно.
В продължение на две години, от 2018 година до 2020 година, по време на ръководството на Бойко Борисов тя е била член на управителния съвет на националната компания „ Индустриални зони “, а по-късно за малко (от март до октомври) е ръководител на Съвета на шефовете на „ Индустриален и логистичен парк – Бургас “. Заемала е и разнообразни позиции в Комисия за защита на конкуренцията, ББР и КФН.
Дружеството „ Автомагистрали “ е основно, тъй като то подписа договорите със строителните компании за доизграждането на автомагистрала „ Хемус “, на пътя Ботевград-Видин, укрепването на свлачищата и за ремонта на автомагистралите.
В края на мандата си ГЕРБ напомпа „ Автомагистрали “ с контракти за съвсем 4 милиарда лева без търгове за тези действия, които през последната година са замразени, поради следствие на тези контракти като противозаконни.
ВиК ще се ръководи от фрагменти на ГЕРБ
Масови смени в ръководството имаше и в друга ресурсна конструкция на районното министерство – „ Български ВИК холдинг “.
Мега структурата, под чиято шапка са ВИК сдружения в страната, беше основана в края на ръководството на ГЕРБ и в него бяха налети 1 милиарда лева В началото на август районният министър Иван Шишков смени целия управителен ръб на холдинга, назначен от предшественика му Гроздан Караджов, като четирима от общо петимата нови членове съгласно уеб страницата Mediapool са свързани с ГЕРБ.
Избраната за изпълнителен шеф Ирена Георгиева е отговаряла за публичните поръчки на холдинга по време на ръководството на Борисов и е била консултант на някогашния началник на сдружението от времето на ГЕРБ Илиян Илиев.
Избраният за ръководител на борда на шефовете Божидар Спасов е бил в листата за общински съветници- на ГЕРБ в Благоевград през 2007 година Три години по-късно за малко е назначен за шеф на ВИК-Благоевград, а през 2019 година Вече е претендент за общински консултант от листата на Движение за права и свободи.
Третото предопределение – на Теодора Пакулева също се свързва с ГЕРБ. Тя е оглавявала отдела „ Управление на планове “ към „ ВиК холдинга по време на ръководството на Борисов. Другото предопределение – Пламен Манолов пък е заемал управнически постове в сдружения на спортното министерство, когато министър беше Красен Кралев от ГЕРБ.
Спорна подготвеност
И до момента в който за промените в тези държавни сдружения занапред ще излиза наяве дали се оправят с работата си, то кадровите промени в борда на шефовете на „ Булгаргаз “, като се изключи че бяха изненадващи, слагат и въпроса за компетентността на новите назначения на енергийния министър Росен Христов.
Най-вече, тъй като те стават в основен за сдружението миг – когато България няма обезпечени количества импорт на природен газ за идващите месеци, в случай че не се броят азерските, а хората, които ще би трябвало да ги обезпечават нямат опит в тази сфера.
Назначената в борда на шефовете Деница Златева, която стана и изпълнителен шеф на сдружението, е някогашен народен представител от Българска социалистическа партия в 42-ото Народно заседание и беше вицепремиер, отговарящ за подготовката на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз в първото служебно държавно управление на Румен Радев през 2017 година
През 2020 година тя беше назначена на работа в „ Булгаргаз “ от държавното управление на Борисов, само че като шеф на ръководство „ Административно “, където е отговаряла за личния състав на сдружението. Подобно на други фигури и назначения на настоящия длъжностен кабинет на Румен Радев, тя също е част от вътрешната съпротива на Корнелия Нинова.
За други двама нови членове – Димитър Спасов и Таня Петрова-Бояджиева няма данни да имат опит в газовия бранш. Спасов има единствено остарели участия в три компании: консултантската „ Силита развиване “ (в която в този момент присъединяване има татко му), БМЕ (за железни изделия) и Едноличен търговец „ Хрънг – Димитър Спасов “.
А Бояджиева има благосъстоятелност в две компании: „ ТБ лайн “ и „ Талента “, първото с двама назначени, а второто – с един чиновник и без регистрирани доходи до 2020 година Другият назначен в директорския ръб Веселин Синабов е работил в „ Булгартрансгаз “. От назначените от постоянното държавно управление в ръководството на газовото сдружение поста си резервира единствено Иван Топчийски.
И АЕЦ „ Козлодуй “ също
Без претекстове и без конкурс служебният кабинет смени и управлението на едно от най-ключовите сдружения в енергетиката – АЕЦ „ Козлодуй “, което има облага от 1.7 милиарда лева за полугодието и към което не е имало противоречиви моменти в последните месеци, каквито имаше при „ Булгаргаз “.
Това стана с решение на Българския енергиен холдинг, чийто принципал е министърът на енергетиката, а от постовете им бяха отстранени изпълнителният шеф Наско Михов и неговия заместител Александър Николов. Те бяха назначени още по времето на ГЕБР, само че нито предходните две служебни държавни управления, нито това на Кирил Петкова предприе стъпки за промяна им.
Кирков е някогашен зам.-кмет на община Козлодуй, само че преди този момент е бил шеф „ Икономика и финанси “ в нуклеарната централа, като е бил уволнен точно от Михов. Другото предопределение – Андрей Красночаров е бил основен монтьор за осъществяването на ремонтите в АЕЦ „ Козлодуй “.
Назначенията им, сходно на останалите в другите бордове на държавните предприятия, са краткотрайни, тъй като за длъжността се изисква конкурс.
Смените там започнаха доста бързо – незабавно след назначението на служебното държавно управление и бързо стигнаха през основните позиции в разнообразни министерства до шефовете на държавните компании, написа „ Капитал “.
Обясненията за тази непредвидена интензивност са разнообразни. В някои места си проличава мощното предпочитание на Румен Радев да отслаби позициите на Корнелия Нинова. На други съгласно хора от президентската администрация – опасението, че през сдруженията още веднъж се източват обществени запаси. Зад промените в трети държавни компании проличава опасението да не би през тях да се саботира политиката на държавното управление.
Taка на високи позиции се връщат хора от предходната служебна власт, фрагменти на ГЕРБ и такива със противоречива подготвеност. Дали зад тези рокади има и друга мотивация ще си проличи от ръководството на тези хора през идващите месеци, само че сигурното е едно – този път президентът желае доста по-силен надзор върху протичащото се в страната. Това обаче няма да стане елементарно.
В края на мандата си в първите месеци на предходната година тогава ръководещите от ГЕРБ започнаха всеобщо да вършат състезания по съкратена процедура за избор на членове на управителните органи на държавните компании и бързането с назначенията изглеждаше като опит за „ бетониране “ на фрагментите на партията на Борисов.
Докато бяха в ръководството ГЕРБ дълго отлагаха въвеждането на конкурсното начало за директорските бордове на държавните предприятия, които бяха регламентирани в признатия през 2019 година закон за обществените предприятия.
Неговото приемане беше в резултат на ангажимент на България, с цел да влезем в чакалнята на еврото – ERM-2, а текстовете на закона бяха съгласувани с Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
Защо бордовете на държавни компании се избират с конкурс
Идеята е посредством състезанията да се избере професионален мениджмънт на държавните компании и да се пресече партийното преодоляване на сдруженията. Още повече, че законът дава гаранции за това.
Той планува управителните органи на държавните компании да са от пет души като тримата от тях, определени с конкурс, са представители на министерството, принципал на съответното сдружение, а останалите двама са самостоятелни членове, които се избират от комисия от Агенцията за обществените предприятия и надзор (бившата Агенция за приватизацията).
Мандатът на управителните органи е от 3 до 5 година, а за отстраняването на към този момент определените членове на управническите органи би трябвало да има сериозен претекст – с изключение на при гибел, молба за освобождение, наказание за съзнателно закононарушение, с цел да бъде освободен член на управителен ръб, той би трябвало или редовно да не си е изпълнявал отговорностите, или предприятието, което ръководи да не е изпълнило заложените индикатори в утвърдената бизнес стратегия.
Според националния статистически институт в страната има над 350 държавни предприятия, които се управляват от централната власт.
Практиката
Точно по тези аргументи небрежно проведените състезания в края на мандата на Бойко Борисов изглеждаха като опит фрагментите на ГЕРБ да бъдат устроени в бордовете на държавните сдружения и да запазят постовете си, когато групировката към този момент няма да е на власт. Идването на власт на двете служебни държавни управления на президента Румен Радев предходната година обаче промени внезапно това статукво.
Бяха направени много смени в бордовете на държавните предприятия като за това бяха употребявани разнообразни малки врати. На една част от управителните органи на държавните предприятия беше увеличена броя на членовете на бордовете с краткотрайно назначени, които обаче можеха да блокират и да постановат управнически решения.
В други сдружения назначените от миналата власт бяха непосредствено отстранявани и заменяни с краткотрайно ръководещи като при двете служебни държавни управления на Стефан Янев ясно се открои една наклонност – всеобщо в управителните органи на държавните предприятия се назначаваха хора от опозицията на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова.
С идването на власт на постоянното държавно управление на Кирил Петков стартира противоположния развой – част от назначените краткотрайни ръководещи бяха сменени с нови. В някои сдружения назначенията бяха след извършени състезания, в други обаче заради късия интервал на ръководство на четворната коалиция бяха краткотрайни.
Служебното държавно управление на Гълъб Донев в този момент завърта за трети път кадровата рулетка в управителните органи на държавните предприятия.
Нещо повече – промените са много по-мащабни и с изключение на, че всеобщо на тези позиции се връщат още веднъж хора от опозицията на Нинова, актуалното служебно държавно управление върна в част от държавните предприятия и фрагменти на ГЕРБ, в други пък сложи отпред хора, със противоречива подготвеност да ръководят тези сдружения.
И до момента в който промените при постоянното държавно управление на Кирил Петков имаха своята логичност – всяка власт желае да заложи на хора, които ще извършват програмата, с която е определена, то против всеобщите смени на настоящия длъжностен кабинет има известна опозиция. Аргументите на несъгласните в този момент с политиката на Румен Радев са два:
Въпреки, че служебното държавно управление има съвсем същите пълномощия като постоянния кабинет, то е с стеснен мандат – към три месеца, и не би трябвало да се намесва по този начин жестоко в кадровата политика на тези равнища на ръководство.
Освен това времето, в което са управлявали назначените от постоянното държавно управление управления на държавните компании е прекомерно малко, с цел да се реши дали те се оправят или не с работата си. Друг е въпросът, че при всяка промяна освободените получават компенсации, а някои даже търсят правата си в съда.
Когато предходното служебно държавно управление се опитваше да махне хората на ГЕРБ, с цел да спре източването на обществени запаси и да направи нещо като проверка на страната, отново имаше митинги, само че те бяха от страна на засегнатите симпатизанти на Бойко Борисов.
Сега обаче зад сериозна част от промените се вижда и доста ясна политическа цела на Румен Радев.
Вендетата против Нинова и управлението на Българска социалистическа партия
В разиграния кадрови кадрил от настоящия длъжностен кабинет още веднъж ясно се вижда промяната на фрагменти на Българска социалистическа партия, назначени по времето на ръководството на постоянния кабинет, което даде мотив на управлението на социалистическата партия да твърди, че държавното управление уволнява хора на групировката „ по лист “.
Всъщност с дейностите си служебният стопански министър Никола Стоянов, който по времето на служебния кабинет на Стефан Янев оглавяваше борда на ВМЗ-Сопот, а след това Нинова го уволни, значително оправда подозренията за реваншизъм на предшественика си.
Десет дни откакто зае министерския пост започнаха и промените в сдруженията под шапката на министерството. Самата Нинова обаче през последните месеци също освободи шефове на основни сдружения и на тяхно място назначи близки до нея хора, доста от които партийни фрагменти, краткотрайно – до повеждането на състезания.
Такива бяха оповестени едвам в последните дни на държавното управление, а периодите за подаване на документи бяха рекордно къси. По този метод Нинова съумя да назначи за пет годишен мандат изпълнителния шеф на ВМЗ Иван Иванов, което обаче не попречи на служебния министър да го махне.
Смените в ДКК
Всички смени в управлението обичайно стартират от Държавната консолидационна компания (ДКК), която е притежател на множеството основни сдружения. При встъпването си в служба на 2 август Стоянов завари четирима членове на съвета на шефовете, което съгласно него прави атакуеми взетите през последните месеци решения.
С негова заповед няколко дни по-късно бяха назначени още трима членове – Венцислав Димитров, Иван Зангочев и Костадинка Кърджиева, като първите двама станаха и изпълнителни шефове дружно с индивида на Нинова Смиляна Нитова.
На последващо съвещание на ДКК на 18 август Нитова беше освободена от поста изпълнителен шеф, като за решението гласоподаваха тримата нови членове и един от старите – Ивайло Лилов, който остана в борда. На същото съвещание Димитров беше определен и за ръководител на съвета на мястото на Михаил Кумчев.
Реклама
И надолу по веригата
Разширеният и към този момент следен от служебния министър ръб на ДКК гласоподава смени и в сдруженията надолу. Всичките трима членове на борда на ВМЗ, в това число назначения след конкурс изпълнителен шеф Иван Иванов, бяха неотложно освободени, без да бъдат освобождавани от отговорност, а на тяхно място бяха назначени петима нови шефове, в това число и критикът на Нинова Иван Стоенчев.
Неговият случай е изключително забавен, защото той беше назначен от самата Нинова през февруари тази година, единствено с цел да бъде освободен отново от нея четири месеца по-късно, след което стартира задочна престрелка сред двамата през медиите.
Стоенчев беше шеф на ВМЗ и от 2009 до 2015 година, като беше назначен от първото държавно управление на ГЕРБ, остана на поста при Орешарски и два служебни кабинета и беше освободен от второто държавно управление на ГЕРБ.
Промените не подминаха и търговеца на оръжия „ Кинтекс “, където новият ръб на ДКК освободи четирима от петимата членове на съвета на шефовете, като решението беше обосновано с данни за платени малко преди този момент 800 хиляди лева към офшорно сдружение и влизането на проверяващи органи в компанията.
В борда остана само Пламен Пешев, който е дал своя вот срещу това решение. Той беше избран и за изпълнителен шеф. Останалите четирима членове бяха сменени с нови. Поста си загуби и Анита Великова – единствената, която остана след подхванатото от Нинова почистване в борда, когато беше уволнен и някогашният изпълнителен шеф Александър Михайлов.
Спряно беше и уволнението на изпълнителния шеф на НИТИ Делян Начев, който Нинова се опита да смени в последния си ден на поста. Така се провали концепцията й да го размени с Румяна Друмева, която е някогашен ръководител на общинската организация на Българска социалистическа партия в Казанлък.
В петък от икономическото ведомство оповестиха, че със заповед на министъра кадрови промени се подхващат и в Национална компания „ Индустриални зони “ (НКИЗ), въпреки че те още не са забележими в Търговския указател.
В управлението се връща назначената по време на ръководството на ГЕРБ Антоанета Барес, която Нинова освободи в края на март, с цел да назначи дългогодишния ръководител на Комисия за защита на конкуренцията Петко Николов. В борда на НКИЗ ще влязат още трима души, само че от министерството не прецизират дали той ще бъде уголемен или новите назначения ще са за сметка на някои от сегашните членове.
Хора и пътища
Мащабни смени бяха направени и в най-голямата строителна компания в България – държавната „ Автомагистрали “, освен това единствено три месеца откакто представителите на принципала Министерство на регионалното развитие бяха назначени в борда на шефовете с конкурс, извършен по времето на районния министър от постоянното държавно управление Гроздан Караджов.
С постовете си се разделиха Людмила Василева, Димитър Пенев и Георги Попов и на тяхно място краткотрайно бяха назначени Иван Станчев, Ивелина Крушкова и Николай Едрев. Станчев и Едрев имат опит в държавното сдружение от предходните два служебни кабинета, когато министър беше Виолета Комитова.
Първият, който в този момент е определен и за изпълнителен шеф на сдружението, беше на същия пост и по времето на Комитова. А Едрев е управлявал отдела „ Процедури, публични поръчки и надзор на контракти “ в „ Автомагистрали “ по време на предходния длъжностен кабинет. Третото предопределение – на Ивелина Крушкова, обаче е любопитно.
В продължение на две години, от 2018 година до 2020 година, по време на ръководството на Бойко Борисов тя е била член на управителния съвет на националната компания „ Индустриални зони “, а по-късно за малко (от март до октомври) е ръководител на Съвета на шефовете на „ Индустриален и логистичен парк – Бургас “. Заемала е и разнообразни позиции в Комисия за защита на конкуренцията, ББР и КФН.
Дружеството „ Автомагистрали “ е основно, тъй като то подписа договорите със строителните компании за доизграждането на автомагистрала „ Хемус “, на пътя Ботевград-Видин, укрепването на свлачищата и за ремонта на автомагистралите.
В края на мандата си ГЕРБ напомпа „ Автомагистрали “ с контракти за съвсем 4 милиарда лева без търгове за тези действия, които през последната година са замразени, поради следствие на тези контракти като противозаконни.
ВиК ще се ръководи от фрагменти на ГЕРБ
Масови смени в ръководството имаше и в друга ресурсна конструкция на районното министерство – „ Български ВИК холдинг “.
Мега структурата, под чиято шапка са ВИК сдружения в страната, беше основана в края на ръководството на ГЕРБ и в него бяха налети 1 милиарда лева В началото на август районният министър Иван Шишков смени целия управителен ръб на холдинга, назначен от предшественика му Гроздан Караджов, като четирима от общо петимата нови членове съгласно уеб страницата Mediapool са свързани с ГЕРБ.
Избраната за изпълнителен шеф Ирена Георгиева е отговаряла за публичните поръчки на холдинга по време на ръководството на Борисов и е била консултант на някогашния началник на сдружението от времето на ГЕРБ Илиян Илиев.
Избраният за ръководител на борда на шефовете Божидар Спасов е бил в листата за общински съветници- на ГЕРБ в Благоевград през 2007 година Три години по-късно за малко е назначен за шеф на ВИК-Благоевград, а през 2019 година Вече е претендент за общински консултант от листата на Движение за права и свободи.
Третото предопределение – на Теодора Пакулева също се свързва с ГЕРБ. Тя е оглавявала отдела „ Управление на планове “ към „ ВиК холдинга по време на ръководството на Борисов. Другото предопределение – Пламен Манолов пък е заемал управнически постове в сдружения на спортното министерство, когато министър беше Красен Кралев от ГЕРБ.
Спорна подготвеност
И до момента в който за промените в тези държавни сдружения занапред ще излиза наяве дали се оправят с работата си, то кадровите промени в борда на шефовете на „ Булгаргаз “, като се изключи че бяха изненадващи, слагат и въпроса за компетентността на новите назначения на енергийния министър Росен Христов.
Най-вече, тъй като те стават в основен за сдружението миг – когато България няма обезпечени количества импорт на природен газ за идващите месеци, в случай че не се броят азерските, а хората, които ще би трябвало да ги обезпечават нямат опит в тази сфера.
Назначената в борда на шефовете Деница Златева, която стана и изпълнителен шеф на сдружението, е някогашен народен представител от Българска социалистическа партия в 42-ото Народно заседание и беше вицепремиер, отговарящ за подготовката на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз в първото служебно държавно управление на Румен Радев през 2017 година
През 2020 година тя беше назначена на работа в „ Булгаргаз “ от държавното управление на Борисов, само че като шеф на ръководство „ Административно “, където е отговаряла за личния състав на сдружението. Подобно на други фигури и назначения на настоящия длъжностен кабинет на Румен Радев, тя също е част от вътрешната съпротива на Корнелия Нинова.
За други двама нови членове – Димитър Спасов и Таня Петрова-Бояджиева няма данни да имат опит в газовия бранш. Спасов има единствено остарели участия в три компании: консултантската „ Силита развиване “ (в която в този момент присъединяване има татко му), БМЕ (за железни изделия) и Едноличен търговец „ Хрънг – Димитър Спасов “.
А Бояджиева има благосъстоятелност в две компании: „ ТБ лайн “ и „ Талента “, първото с двама назначени, а второто – с един чиновник и без регистрирани доходи до 2020 година Другият назначен в директорския ръб Веселин Синабов е работил в „ Булгартрансгаз “. От назначените от постоянното държавно управление в ръководството на газовото сдружение поста си резервира единствено Иван Топчийски.
И АЕЦ „ Козлодуй “ също
Без претекстове и без конкурс служебният кабинет смени и управлението на едно от най-ключовите сдружения в енергетиката – АЕЦ „ Козлодуй “, което има облага от 1.7 милиарда лева за полугодието и към което не е имало противоречиви моменти в последните месеци, каквито имаше при „ Булгаргаз “.
Това стана с решение на Българския енергиен холдинг, чийто принципал е министърът на енергетиката, а от постовете им бяха отстранени изпълнителният шеф Наско Михов и неговия заместител Александър Николов. Те бяха назначени още по времето на ГЕБР, само че нито предходните две служебни държавни управления, нито това на Кирил Петкова предприе стъпки за промяна им.
Кирков е някогашен зам.-кмет на община Козлодуй, само че преди този момент е бил шеф „ Икономика и финанси “ в нуклеарната централа, като е бил уволнен точно от Михов. Другото предопределение – Андрей Красночаров е бил основен монтьор за осъществяването на ремонтите в АЕЦ „ Козлодуй “.
Назначенията им, сходно на останалите в другите бордове на държавните предприятия, са краткотрайни, тъй като за длъжността се изисква конкурс.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ