Следващите 30 | Как ще изглеждат инвестициите в България след 30 години
Росен Иванов е съосновател и шеф на, фонд за рисков капитал в Югоизточна Европа. BlackPeak Capital ръководи два фонда, фокусирани върху даването на капитал за напредък на динамични компании от България, Румъния, Словения, Хърватия и Сърбия. Преди BlackPeak Capital Росен е създател на Entrea Capital, самостоятелна българска компания за капиталово банкиране. По-рано работи в McKinsey в Ню Йорк, в Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) в Лондон и в Procter & Gamble в Букурещ. Има магистърска степен по бизнес администрация от Harvard Business School и бакалавърска степен по стопанска система от Американския университет в България. Росен е член на борда на шефовете на Walltopia, Resalta, както и на BESCO - Българската предприемаческа асоциация.
" Забранено за ирландци и за кучета " е знак, който е можело да се види на витрините на магазини и заведения в Англия и Америка в следвоенните години. Макар и историците да спорят до каква степен мощна е била дискриминирането към ирландските имигранти и до каква степен чести са били тези знаци, истината е, че Ирландия по това време е била една от най-бедните страни в Европа и доста от ирландците са имигрирали в търсене на по-добро бъдеще. Днес, с Брутният вътрешен продукт на човек над 100 000 $, Ирландия е повече от два пъти по-богата от Англия и над 20% по-богата от Съединени американски щати на глава от популацията. Ирландия е единствено една от дребните отворени стопански системи, в които се е случило така наречен икономическо знамение, при което в границите на едно потомство страната съумява да придобие статут на развита страна. По-близки образци до нас са Чехия, Словения и Естония. По-далечни са Сингапур и Южна Корея.
Може да приемем, че всеки българин би желал България да е богата страна. Но никой българин няма на стената си постер на ирландския или естонския министър председател, яхнал кон гол до кръста или плуващ в ледена вода. Не доста българи знаят имената на тези министър председатели, а и тези министър председатели едва ли театралничат за сходни фотоси. И все пак те са хората, които са сътворили стопански чудеса. Не са властническите президенти, които обичат да показват мощ и да държат мощно патриотични речи, нормално зад високи огради на дворци, платени с парите на данъкоплатците.
Реклама
На днешния ден в България ще се родят към 150 деца. Да приемем, че Стоян и Сия са родени в София, Милена в Плевен, Георги в Пловдив, Мария във Варна, а Хасан в село Киченица - в къща без под и без течаща вода. Всички тези деца ще са от разнообразни фамилии, с разнообразни материални условия, с разнообразни полезности и друг старт в живота. Важният въпрос е по какъв начин след тъкмо 30 години всички те ще имат добре платена работа, няма да имат материални ограничения, ще могат да си разрешат да пътуват свободно по света и ще се гордеят, че живеят в България. Такова бъдеще може да се случи единствено в случай че в идващите години бъдат направени верните вложения. Правилните вложения зависят от верните политики, които да се случат през днешния ден.
Може да приемем, че всеки българин би желал България да е богата страна. Но никой българин няма на стената си постер на ирландския или естонския министър председател, яхнал кон гол до кръста или плуващ в ледена вода. Не доста българи знаят имената на тези министър председатели, а и тези министър председатели едва ли театралничат за сходни фотоси.
Хасан ще работи в дребна немска фабрика в покрайнините на Разград, която създава и изнася железни детайли за немските си клиенти. Макар и неголяма, фабриката ще дава положително възнаграждение и положителни условия на труд. През 2053 година всяка община в България, даже и дребните такива, ще има обособена индустриална зона, в която ще работят експортно насочени български и задгранични заводи. Милена ще работи като инженер в един от няколкото завода за произвеждане на електрически акумулатори за електрически автомобили в България. През 2053 година ще има няколко огромни индустриални клъстера, където ще са съсредоточени голям брой снабдители в промишлености с висока добавена стойност. Плевен ще бъде един от центровете за произвеждане на електрически автомобили и съставни елементи за тях наред с Русе, Бургас и Видин. Стара Загора ще бъде един от центровете за електроника и роботика. Разград ще бъде измежду европейските водачи по произвеждане и експорт на фармацевтични артикули. Георги ще работи в изследователския център на мултинационална компания в Пловдив, в региона на основаването на последващо потомство храни. През 2053 година България ще бъде един от световните центрове за експорт на храни въз основата на естествените си условия и на няколко научноизследователски центъра за по-ефективно развъждане на култури. Стоян ще има лична компания в региона на изкуствения разсъдък. Като 500-ата сполучлива компания, основана с колаборация на института INSAIT, тя ще е самобитен крайъгълен камък за триумфа на института. Сия ще бъде отпред на изследователския екип на една от няколкото многомилиардни български компании, търгувани на тържищата в Амстердам и Ню Йорк. В тази си роля тя ще дава отговор за основаването на последващо потомство артикули в региона на галактическите технологии. Мария ще работи в промишленост, която през днешния ден към момента не съществува.
През 2053 година България ще е на равнище 130% от междинния Брутният вътрешен продукт на глава на популацията и от дълго време ще е изоставила купата си на най-бедна страна в Европейския съюз. Във всяка община, даже и дребните такива, ще има ясно обособена индустриална зона, в която ще работят профилирани компании с експортна устременост. Те ще работят в добра съгласуваност с локалната община, както и с локалните учебни заведения и университети. Дуалното обучение ще е разрешило даже и на най-бедните и по-малко образовани възпитаници да намерят съответна специалност, позволяваща пълноценно професионално развиване. В България няма да има общини, където броят на наетите в публичния бранш да е повече от 10% от всички трудещи се. Тежестта на София в икономическата интензивност на страната ще е намаляла доста. Няколко на брой огромни индустриални зони към съществени градове ще са центрове на цели нови промишлености с голям брой световни производители в тях. Всички университети в България ще работят в тясна колаборация с бизнеса за основаване на нови технологии. Благодарение на завърнали се българи, увеличена раждаемост и миграция на трудоспособни служащи, имигрирали в България, популацията на България ще е над 8 милиона.
Макар и горната картина да звучи приятно-пожелателна, тя е изцяло постижима. Хубавото е, че тя е действително постижима не въз основата на изобретение по стопанска система, почтено за Нобелова премия, или на напъните на политик избавител. Тя е постижима въз основата на слагането на амбициозни цели и на осъществяването на голям брой политики, които просто могат да бъдат копирани от сполучливите страни като Ирландия, Естония, Чехия и Сингапур. Много от сполучливите образци за вложения на международно равнище към този момент ги има и въпросът е по какъв начин те да се мултиплицират, с цел да могат да оказват помощ за виталния стандарт на всеки българин. Има няколко основополагащи фактори и политики, които могат да преобразят България.
България би трябвало да си сложи няколко амбициозни цели в тази посока - да изследва къде в Европейски Съюз са най-кратките процедури в съществени направления за правене на бизнес и да ги репликира. Примерни знаци са време за започване на бизнес, време за закриване и очистване на бизнес, време за издаване на позволение за градеж на фабрика и други. Реклама
За начало би трябвало да променим публичния, политическия и икономическия спор в пет съществени направления:
Първо , всеки българин би трябвало да разбере, че всички богати страни в света, които нe са имали шанса да лежат на петролни находища, сходно на Саудитска Арабия, са демокрации. Единственото изключение е Сингапур, само че Сингапур имат властнически водач, който на даден стадий кара всички членове на държавното управление да вървят с чисто бели облекла като знак на нулева приемливост към корупцията - нещо, с което малко властнически режими могат да се похвалят. Всички други властнически водачи потвърдено довеждат страните си до висока инфлация и обедняване, война и обедняване или и двете. Това осъзнаване е значимо, тъй като значи, че би трябвало да спрем търсенето на мощния политик избавител, а вместо това да градим институции и процеси, които дават късмет на политици с технократски умения да вършат положителни стопански политики.
Второ , всеки българин би трябвало да осъзнае, че колкото и да е значим държавният бюджет и полемиките към него, които съставляват може би над 80% от икономическите полемики в страната, богата страна не се става през бюджетна политика. Ако беше по този начин, всички страни в света щяха да се богати.
Трето , богата страна не се става посредством стимулиране на потреблението. Потреблението може да е значим мотор на напредък за дадени интервали, както може да е мотор на напредък за към този момент развити страни, само че то не е резистентен мотор за страни със приблизително равнище на развиване. Което води до най-важното осъзнаване:
" Забранено за ирландци и за кучета " е знак, който е можело да се види на витрините на магазини и заведения в Англия и Америка в следвоенните години. Макар и историците да спорят до каква степен мощна е била дискриминирането към ирландските имигранти и до каква степен чести са били тези знаци, истината е, че Ирландия по това време е била една от най-бедните страни в Европа и доста от ирландците са имигрирали в търсене на по-добро бъдеще. Днес, с Брутният вътрешен продукт на човек над 100 000 $, Ирландия е повече от два пъти по-богата от Англия и над 20% по-богата от Съединени американски щати на глава от популацията. Ирландия е единствено една от дребните отворени стопански системи, в които се е случило така наречен икономическо знамение, при което в границите на едно потомство страната съумява да придобие статут на развита страна. По-близки образци до нас са Чехия, Словения и Естония. По-далечни са Сингапур и Южна Корея.
Може да приемем, че всеки българин би желал България да е богата страна. Но никой българин няма на стената си постер на ирландския или естонския министър председател, яхнал кон гол до кръста или плуващ в ледена вода. Не доста българи знаят имената на тези министър председатели, а и тези министър председатели едва ли театралничат за сходни фотоси. И все пак те са хората, които са сътворили стопански чудеса. Не са властническите президенти, които обичат да показват мощ и да държат мощно патриотични речи, нормално зад високи огради на дворци, платени с парите на данъкоплатците.
Реклама
На днешния ден в България ще се родят към 150 деца. Да приемем, че Стоян и Сия са родени в София, Милена в Плевен, Георги в Пловдив, Мария във Варна, а Хасан в село Киченица - в къща без под и без течаща вода. Всички тези деца ще са от разнообразни фамилии, с разнообразни материални условия, с разнообразни полезности и друг старт в живота. Важният въпрос е по какъв начин след тъкмо 30 години всички те ще имат добре платена работа, няма да имат материални ограничения, ще могат да си разрешат да пътуват свободно по света и ще се гордеят, че живеят в България. Такова бъдеще може да се случи единствено в случай че в идващите години бъдат направени верните вложения. Правилните вложения зависят от верните политики, които да се случат през днешния ден.
Може да приемем, че всеки българин би желал България да е богата страна. Но никой българин няма на стената си постер на ирландския или естонския министър председател, яхнал кон гол до кръста или плуващ в ледена вода. Не доста българи знаят имената на тези министър председатели, а и тези министър председатели едва ли театралничат за сходни фотоси.
Хасан ще работи в дребна немска фабрика в покрайнините на Разград, която създава и изнася железни детайли за немските си клиенти. Макар и неголяма, фабриката ще дава положително възнаграждение и положителни условия на труд. През 2053 година всяка община в България, даже и дребните такива, ще има обособена индустриална зона, в която ще работят експортно насочени български и задгранични заводи. Милена ще работи като инженер в един от няколкото завода за произвеждане на електрически акумулатори за електрически автомобили в България. През 2053 година ще има няколко огромни индустриални клъстера, където ще са съсредоточени голям брой снабдители в промишлености с висока добавена стойност. Плевен ще бъде един от центровете за произвеждане на електрически автомобили и съставни елементи за тях наред с Русе, Бургас и Видин. Стара Загора ще бъде един от центровете за електроника и роботика. Разград ще бъде измежду европейските водачи по произвеждане и експорт на фармацевтични артикули. Георги ще работи в изследователския център на мултинационална компания в Пловдив, в региона на основаването на последващо потомство храни. През 2053 година България ще бъде един от световните центрове за експорт на храни въз основата на естествените си условия и на няколко научноизследователски центъра за по-ефективно развъждане на култури. Стоян ще има лична компания в региона на изкуствения разсъдък. Като 500-ата сполучлива компания, основана с колаборация на института INSAIT, тя ще е самобитен крайъгълен камък за триумфа на института. Сия ще бъде отпред на изследователския екип на една от няколкото многомилиардни български компании, търгувани на тържищата в Амстердам и Ню Йорк. В тази си роля тя ще дава отговор за основаването на последващо потомство артикули в региона на галактическите технологии. Мария ще работи в промишленост, която през днешния ден към момента не съществува.
През 2053 година България ще е на равнище 130% от междинния Брутният вътрешен продукт на глава на популацията и от дълго време ще е изоставила купата си на най-бедна страна в Европейския съюз. Във всяка община, даже и дребните такива, ще има ясно обособена индустриална зона, в която ще работят профилирани компании с експортна устременост. Те ще работят в добра съгласуваност с локалната община, както и с локалните учебни заведения и университети. Дуалното обучение ще е разрешило даже и на най-бедните и по-малко образовани възпитаници да намерят съответна специалност, позволяваща пълноценно професионално развиване. В България няма да има общини, където броят на наетите в публичния бранш да е повече от 10% от всички трудещи се. Тежестта на София в икономическата интензивност на страната ще е намаляла доста. Няколко на брой огромни индустриални зони към съществени градове ще са центрове на цели нови промишлености с голям брой световни производители в тях. Всички университети в България ще работят в тясна колаборация с бизнеса за основаване на нови технологии. Благодарение на завърнали се българи, увеличена раждаемост и миграция на трудоспособни служащи, имигрирали в България, популацията на България ще е над 8 милиона.
Макар и горната картина да звучи приятно-пожелателна, тя е изцяло постижима. Хубавото е, че тя е действително постижима не въз основата на изобретение по стопанска система, почтено за Нобелова премия, или на напъните на политик избавител. Тя е постижима въз основата на слагането на амбициозни цели и на осъществяването на голям брой политики, които просто могат да бъдат копирани от сполучливите страни като Ирландия, Естония, Чехия и Сингапур. Много от сполучливите образци за вложения на международно равнище към този момент ги има и въпросът е по какъв начин те да се мултиплицират, с цел да могат да оказват помощ за виталния стандарт на всеки българин. Има няколко основополагащи фактори и политики, които могат да преобразят България.
България би трябвало да си сложи няколко амбициозни цели в тази посока - да изследва къде в Европейски Съюз са най-кратките процедури в съществени направления за правене на бизнес и да ги репликира. Примерни знаци са време за започване на бизнес, време за закриване и очистване на бизнес, време за издаване на позволение за градеж на фабрика и други. Реклама
За начало би трябвало да променим публичния, политическия и икономическия спор в пет съществени направления:
Първо , всеки българин би трябвало да разбере, че всички богати страни в света, които нe са имали шанса да лежат на петролни находища, сходно на Саудитска Арабия, са демокрации. Единственото изключение е Сингапур, само че Сингапур имат властнически водач, който на даден стадий кара всички членове на държавното управление да вървят с чисто бели облекла като знак на нулева приемливост към корупцията - нещо, с което малко властнически режими могат да се похвалят. Всички други властнически водачи потвърдено довеждат страните си до висока инфлация и обедняване, война и обедняване или и двете. Това осъзнаване е значимо, тъй като значи, че би трябвало да спрем търсенето на мощния политик избавител, а вместо това да градим институции и процеси, които дават късмет на политици с технократски умения да вършат положителни стопански политики.
Второ , всеки българин би трябвало да осъзнае, че колкото и да е значим държавният бюджет и полемиките към него, които съставляват може би над 80% от икономическите полемики в страната, богата страна не се става през бюджетна политика. Ако беше по този начин, всички страни в света щяха да се богати.
Трето , богата страна не се става посредством стимулиране на потреблението. Потреблението може да е значим мотор на напредък за дадени интервали, както може да е мотор на напредък за към този момент развити страни, само че то не е резистентен мотор за страни със приблизително равнище на развиване. Което води до най-важното осъзнаване:
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ