България и еврото: Защита на единната европейска валута, история и ефект върху икономиката
Два дни към този момент се разплащаме единствено с евро. В рубриката " Лични финанси " Светозар Костадинов показва значими и любопитни обстоятелства за формалната валута на България.
Как да разпознаваме същинското евро от фалшификатите?
Евробанкнотите са измежду най-модерните в света във връзка с технологиите за битка с подправянето. Всяка купюра има друг размер и цвят, а множеството имат тактилни детайли, които оказват помощ на консуматори с повредено зрение. Банкнотите имат голям брой защитни детайли, вариращи от явни като холограми и водни знаци до по-фини детайли като микропечат. Други защитни детайли могат да се видят единствено под ултравиолетова светлина и въобще не са забележими с просто око.
Защитните характерности включват:
Водни знаци, забележими при задържане на светлина;Холограми, които се трансформират при накланяне;Мастило, изменящо цвета си, върху номера на купюрата;Релефен щемпел, който придава на повърхността текстурирано усещане;Микротекст, забележим единствено под нарастване.
Ефективността на тези защитни детайли е явна в статистиката за подправянето. В годините след въвеждането на серията „ Европа “ през 2013 година броят на откриваните подправени евробанкноти годишно е намалял доста. През 2013 година почти 670 000 подправени банкноти са били изтеглени от обращение, до момента в който до 2021 година този брой е понижен до към 368 000. Това доста понижаване на случаите на подправяне акцентира триумфа на усъвършенстваните защитни детайли в отбраната на еврото от подправяне, поддържайки публичното доверие във валутата.
Делът на подправените банкноти в обращение е дребен и в този момент е на рекордно ниско равнище. През 2020 година единствено 17 на всеки 1 милион банкноти са били разпознати като имитации, което е едно от най-хубавите съотношения за всички съществени валути.
Eврото е било въведено в нестабилна среда - какъв е бил икономическия му резултат в тези години?
Символът на еврото е определен през 90-те години на предишния век и е планиран да бъде елементарен, различим и логичен. Символът (€) е основан на гръцката писмен знак епсилон (Є), мигане към първата писмен знак в думата Европа. Двете хоризонтални линии, преминаващи през него, са предопределени да съставляват непоклатимост. Днес това е един от най-разпознаваемите знаци в международен мащаб.
Въвеждането на еврото оказа доста въздействие върху стопанските системи на страните членки, насърчавайки икономическата интеграция и непоклатимост. След приемането си, еврото улеснява по-лесната и по-ефективна трансгранична търговия, понижава разноските за обмяна на валута и отстрани несигурността на валутния курс. Тази икономическа интеграция способства за темповете на напредък на Брутният вътрешен продукт в еврозоната, която групово означи междинен годишен ритъм на напредък от 1,2% от 1999 до 2019 година, спрямо 0,8% през десетилетието преди въвеждането на еврото. Освен това, темповете на инфлация в еврозоната като цяло се стабилизираха, като междинният ритъм на инфлация се колебаеше към 1,7% от 1999 до 2023 година, спрямо по-високите и по-нестабилни темпове преди ерата на еврото.
Търговската статистика също акцентира въздействието на еврото. Търговията в границите на еврозоната се усили доста, като цената на стоките, търгувани сред страните членки, набъбна от почти 1,5 трилиона евро през 1999 година до над 3,1 трилиона евро през 2022 година Този напредък акцентира ролята на еврото за усилване на икономическото съдействие и повишение на конкурентоспособността на стопанските системи от еврозоната на международната сцена. Като цяло еврото изигра основна роля за поощряване на икономическата непоклатимост и напредък измежду страните членки, допринасяйки за по-единна и устойчива европейска стопанска система.
Първите диалози за еврото могат да бъдат проследени чак до 60-те години на предишния век като част от среща на членовете на Европейската икономическа общественост (ЕИО), с цел да се даде късмет на концепцията за създаване на някаква форма на стопански паричен съюз. Едва с Договора от Маастрихт от 1992 година страните членки най-сетне се спогаждат за набор от правила за ръководство на обща валутна система. Името евро е публично признато на среща на Европейския съвет в Мадрид към три години по-късно, по-точно на 15-16 декември 1995 година Еврото е въведено за първи път като средство за електронни заплащания на 1 януари 1999 година - макар че на този стадий не е имало физическа валута. Едва три години по-късно, на 1 януари 2002 година, банкнотите и монетите евро най-сетне влязоха в обращение. Държавите основателки са 11 + Гърция.
Въвеждането на еврото при започване на века е било огромно логистично упражнение. В послание са вкарани 15 милиарда банкноти и 52 милиарда монети за броени седмици при условия на най-строга сигурност. Една валута със седем купюри тогава заменя 12 разнообразни валути. Това обаче не е просто логистично упражнение - обществеността би трябвало да бъде образована и за новите купюри и техните защитни детайли, като холограми и водни знаци.
Как се възприема еврото в другите страни, където се употребява повече време?
В продължение на 20 години поддръжката за еврото измежду жителите на еврозоната остава непрекъснато висока. Подкрепата за еврото доближи рекордни равнища през 2025 година, с исторически пик от 83% от жителите на еврозоната, които поддържат единната валута, което отразява мощната европейска интеграция и осезаемите изгоди, до момента в който данните на Евростат демонстрират постоянна инфлация и предвиждат продължаващ напредък на Брутният вътрешен продукт, което покачва доверието в стабилността на валутата и икономическото бъдеще.
Данните на Евростат демонстрират постоянна годишна инфлация към 2% и предвиждат продължаващ напредък на действителния Брутният вътрешен продукт за еврозоната, което алармира за здравословна икономическа среда.
Гражданите преглеждат еврото като знак на интеграцията, с възходяща религия в изгодите от него, макар че опасенията по отношение на разноските за живот и сигурността остават, което води до апели за повече дейности от страна на Европейски Съюз.
Как да разпознаваме същинското евро от фалшификатите?
Евробанкнотите са измежду най-модерните в света във връзка с технологиите за битка с подправянето. Всяка купюра има друг размер и цвят, а множеството имат тактилни детайли, които оказват помощ на консуматори с повредено зрение. Банкнотите имат голям брой защитни детайли, вариращи от явни като холограми и водни знаци до по-фини детайли като микропечат. Други защитни детайли могат да се видят единствено под ултравиолетова светлина и въобще не са забележими с просто око.
Защитните характерности включват:
Водни знаци, забележими при задържане на светлина;Холограми, които се трансформират при накланяне;Мастило, изменящо цвета си, върху номера на купюрата;Релефен щемпел, който придава на повърхността текстурирано усещане;Микротекст, забележим единствено под нарастване.
Ефективността на тези защитни детайли е явна в статистиката за подправянето. В годините след въвеждането на серията „ Европа “ през 2013 година броят на откриваните подправени евробанкноти годишно е намалял доста. През 2013 година почти 670 000 подправени банкноти са били изтеглени от обращение, до момента в който до 2021 година този брой е понижен до към 368 000. Това доста понижаване на случаите на подправяне акцентира триумфа на усъвършенстваните защитни детайли в отбраната на еврото от подправяне, поддържайки публичното доверие във валутата.
Делът на подправените банкноти в обращение е дребен и в този момент е на рекордно ниско равнище. През 2020 година единствено 17 на всеки 1 милион банкноти са били разпознати като имитации, което е едно от най-хубавите съотношения за всички съществени валути.
Eврото е било въведено в нестабилна среда - какъв е бил икономическия му резултат в тези години?
Символът на еврото е определен през 90-те години на предишния век и е планиран да бъде елементарен, различим и логичен. Символът (€) е основан на гръцката писмен знак епсилон (Є), мигане към първата писмен знак в думата Европа. Двете хоризонтални линии, преминаващи през него, са предопределени да съставляват непоклатимост. Днес това е един от най-разпознаваемите знаци в международен мащаб.
Въвеждането на еврото оказа доста въздействие върху стопанските системи на страните членки, насърчавайки икономическата интеграция и непоклатимост. След приемането си, еврото улеснява по-лесната и по-ефективна трансгранична търговия, понижава разноските за обмяна на валута и отстрани несигурността на валутния курс. Тази икономическа интеграция способства за темповете на напредък на Брутният вътрешен продукт в еврозоната, която групово означи междинен годишен ритъм на напредък от 1,2% от 1999 до 2019 година, спрямо 0,8% през десетилетието преди въвеждането на еврото. Освен това, темповете на инфлация в еврозоната като цяло се стабилизираха, като междинният ритъм на инфлация се колебаеше към 1,7% от 1999 до 2023 година, спрямо по-високите и по-нестабилни темпове преди ерата на еврото.
Търговската статистика също акцентира въздействието на еврото. Търговията в границите на еврозоната се усили доста, като цената на стоките, търгувани сред страните членки, набъбна от почти 1,5 трилиона евро през 1999 година до над 3,1 трилиона евро през 2022 година Този напредък акцентира ролята на еврото за усилване на икономическото съдействие и повишение на конкурентоспособността на стопанските системи от еврозоната на международната сцена. Като цяло еврото изигра основна роля за поощряване на икономическата непоклатимост и напредък измежду страните членки, допринасяйки за по-единна и устойчива европейска стопанска система.
Първите диалози за еврото могат да бъдат проследени чак до 60-те години на предишния век като част от среща на членовете на Европейската икономическа общественост (ЕИО), с цел да се даде късмет на концепцията за създаване на някаква форма на стопански паричен съюз. Едва с Договора от Маастрихт от 1992 година страните членки най-сетне се спогаждат за набор от правила за ръководство на обща валутна система. Името евро е публично признато на среща на Европейския съвет в Мадрид към три години по-късно, по-точно на 15-16 декември 1995 година Еврото е въведено за първи път като средство за електронни заплащания на 1 януари 1999 година - макар че на този стадий не е имало физическа валута. Едва три години по-късно, на 1 януари 2002 година, банкнотите и монетите евро най-сетне влязоха в обращение. Държавите основателки са 11 + Гърция.
Въвеждането на еврото при започване на века е било огромно логистично упражнение. В послание са вкарани 15 милиарда банкноти и 52 милиарда монети за броени седмици при условия на най-строга сигурност. Една валута със седем купюри тогава заменя 12 разнообразни валути. Това обаче не е просто логистично упражнение - обществеността би трябвало да бъде образована и за новите купюри и техните защитни детайли, като холограми и водни знаци.
Как се възприема еврото в другите страни, където се употребява повече време?
В продължение на 20 години поддръжката за еврото измежду жителите на еврозоната остава непрекъснато висока. Подкрепата за еврото доближи рекордни равнища през 2025 година, с исторически пик от 83% от жителите на еврозоната, които поддържат единната валута, което отразява мощната европейска интеграция и осезаемите изгоди, до момента в който данните на Евростат демонстрират постоянна инфлация и предвиждат продължаващ напредък на Брутният вътрешен продукт, което покачва доверието в стабилността на валутата и икономическото бъдеще.
Данните на Евростат демонстрират постоянна годишна инфлация към 2% и предвиждат продължаващ напредък на действителния Брутният вътрешен продукт за еврозоната, което алармира за здравословна икономическа среда.
Гражданите преглеждат еврото като знак на интеграцията, с възходяща религия в изгодите от него, макар че опасенията по отношение на разноските за живот и сигурността остават, което води до апели за повече дейности от страна на Европейски Съюз.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ