Ролята на антропогенния фактор за увеличаване на концентрацията на въглероден

Въглеродният двуокис и климатът

Ролята на антропогенния фактор за увеличение на концентрацията на въглероден двуокис

Парниковият резултат е прочут от дълго време, само че делът на парниковите газове се трансформира непрекъснато. Въглеродният двуокис към този момент доближава равнища на централизация съизмерими с някои далечни геоложки столетия. Според множеството научни организации, антропогенната активност е съществена причина за повишението на равнищата на парникови газове. Пряката връзка сред концентрацията на тези газове и температурата на въздуха приказва за все по-ускорени темпове и на световното стопляне.

Земната атмосфера е газовата обвивка на Земята, която се състои от цялост от няколко газа. Атмосферата се състои от 78,09% азот, 20,95% О2 и 0,93% аргон. Останалите газове заемат единствено 0,03% от размера му. Този състав на атмосферата е идентичен за цялото земно кълбо и остава непрекъснат до към 100 км височина. Въздухът съдържа и други газове с изключение на изброените, чиято централизация се трансформира в пространството и с времето. Те се назовават непостоянни и с най-голямо въздействие върху климата са водната пара и въглеродният двуокис.

Водната пара е с по-голяма централизация – количеството ѝ се колебае основно от 0 до 4%, според от характера на земната повърхнина и въздушните течения. Благодарение на нея в атмосферата се образуват облаци и падат превалявания.

Въглеродният диоксид или още въглероден двуокис (CO ₂ ) оказва мощно влияние върху климата. Той е транспарантен за по-голямата част от слънчевата (късовълнова) радиация, идваща към земната повърхнина. Но този газ задържа забележителна част от излъчената от нашата планета топлота (дълговълнова радиация). По този метод CO ₂ съдейства интензивно за основаването на парниковия резултат, в резултат на който се покачва температурата на въздуха в ниските елементи на атмосферата наоколо до земната повърхнина. Трябва да се спомене, че такава роля играят и други газове като водната пара и метана.

Въглеродният двуокис постъпва в атмосферата по два метода. Първият е естествен – основно при вулканичните изригвания, образува се при гниенето и разлагането на органичните субстанции, при дишането на организмите. Вторият е антропогенен – посредством икономическата активност на индивида, главно при изгарянето на разнообразни изкопаеми горива и в по-малка степен от други действия, като превоз, битово отопление и други От друга страна CO ₂ се изразходва главно за храна на растенията в процеса на фотосинтеза. Затова и концентрацията му се мени в течение на денонощието и на годината и е друга за другите географски ширини. Съдържанието му в атмосферата в дневните часове е по-малко, в сравнение с в нощните, през лятото е по-малко в сравнение с през зимата. Основен регулатор на концентрацията на CO ₂ във въздуха е океанът. В него се съдържа 100 пъти повече въглероден двуокис, в сравнение с в атмосферата. За разтворения в океаните и крайбрежните зони въглерод, може да прочетете в сладваща обява отдадена на Синия въглерод.

През последните 200 години, концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата се е повишила с повече от 33%. Най-точните и цялостни данни за концентрацията на CO ₂ датират от 1958 година, когато на връх Мауна Лоа на Хавайските острови стартират непрекъснати инструментални измервания, и те демонстрират непрекъснато увеличение на концентрацията му. Ако при започване на тези измервания концентрацията е била 315 елементи на милион (ppm), то при започване на нашия век са 370 ppm, а за 2019 година са 408 ppm.

В отчет на Световната метеорологична организация (СМО) се показва, че в случай че в доиндустриалната ера смяната на концентрацията на CO ₂ е била в границите на 0.5 до 1 ppm за 100 години, то в днешни дни са нужни единствено няколко седмици. От СМО акцентират, че е налице дълготрайна наклонност за повишение на концентрацията на въглероден двуокис и бъдещите генерации на Земята ще се сблъскат с още по-тежки последици от стоплянето на климата – повишаване на температурите, увеличение на броя на екстремалните естествени феномени, повишение на равнищата на океаните и разрушение на екосистемите. В същия отчет се споделя, че сходни равнища на Земята е имало преди 3 до 5 милиона години – тогава междинните температури са били с 2 – 3 градуса по-високи, а морското равнище е било с 10 – 20 м по-високо от днешните равнища.

Явно, въпреки и в доста далечно минало, е имало и по-високи равнища на CO ₂, само че терзанията идват от непознатата до този миг скорост, с която става това покачване. Връзката сред междинните температури и концентрацията на въглероден двуокис е доста мощна и право-пропорционална т.е. с нарастване на равнищата на CO ₂ се покачва и температурата. Повечето прогностични модели сочат постигане на 500 ppm CO ₂ още преди 2050 година, което значи продължаващо усилване на парниковия резултат и всички последици произлизащи от това. В тази връзка са и посланията на множеството научни кръгове за понижаване на въглеродния отпечатък на нашето съвремие за закъснение повишението на концентрацията на въглероден двуокис и надлежно по-бавен ритъм на световното стопляне.

Трябва да се означи, че в парниковия резултат с изключение на CO ₂ участват и други газове, като водната пара и метанът, и то със забележителен дял. И до момента в който водната пара има относително непрекъсната роля в парниковия резултат през годините, то метанът, сходно на въглеродния двуокис демонстрира непрекъснато повишение на концентрацията си заради антропогенни аргументи. В бъдеще може да се окаже „ невидимата опасност “ във връзка с световното стопляне, в случай че не му се обръща задоволително внимание.

Автор: Симеон Матев / Климатека

В обявата са употребявани материали от: