Римската империя може да ни впечатли с историята си, която

Римската империя може да ни впечатли с историята си, която и до през днешния ден е ентусиазъм за редица кино промишлености. Любопитен факт е, че Джордж Лукас е употребявал точно нея, когато е създавал сагата си Star Wars. Ще се срещнем с редица императори от лудия Нерон, до Октавиан Август, само че някъде там по линията има и императори, които въпреки и да правят славни каузи, остават забравени или би трябвало да ги потърсите малко по-сериозно, с цел да стигнете до техните триумфи. Историята на Луций Домиций Аврелиан е тъкмо такава, а също по този начин не би трябвало да забравяме, че този човек ръководи едвам 5 години, като това му носи и купата „ Възстановителят на света “. Изказването е самоуверено, изключително откакто същият занапред ще види редица рискове в това отношение, само че дано стартираме през цялото време.

Аврелиан ръководи от 270-275 година прочие Хр. и поема ръководството в един от най-жестоките интервали, именуван още „ Кризата на III век “. Историята му стартира на 9 септември 214/215 година прочие Хр. и се твърди, че е роден или в Сердика или в Сирмиум в провинцията Мизия. За неговият живот, както нормално,  се знае доста малко, с изключение на обстоятелството, че идва от положително семейство, татко му е бил сенатор и носил същото име. Синът води сполучливи военни акции по време на ръководството на император Галиен, който обаче не е бил изключително обичан и както традицията повелява – би трябвало да бъде отстранен. След като съумяват да го отстранен, император Клавдий II незабавно назначава Аврелиан за пълководец на кавалерията. Въпреки сполучливите военни походи против готи и вандали, най-вероятно новият държател можел да живее малко повече, до момента в който не е застигнат от чума и не умира през 270 година

Издига се незабавно и брата Квинтус, който обаче ръководи единствено няколко месеца. Аврелиан не харесва новия държател и скоро се трансформира в главен съперник. Не се изисква и доста време, преди да победи в тази борба, само че като човек с военна тактика, бърза да направи това, което неговите предходни сътрудници не са съумели – да поеме контрола над армията като една от най-важните в това отношение. Първата му работа е да стартира да сече златни монети, които да раздаде на бойците и по този начин да си подсигурява тяхната преданост. След това насочва вниманието си към войните с ютунгите – племе локализирано в северната част на река Дунав в днешна Бавария, както и с вандалите, които още не били сломени от предходните двама императори. Аврелиан идва навръх време, когато точно ютунгите съумяват да влязат в Италия и да стартират да я унищожат и разграбват. След като взимат задоволително огромна плячка, лакомията им се оказва и техен главен главорез. Войните съумели да вземат толкоз доста, само че не запомнили, че ще би трябвало и да го носят наопаки.

Те не подозират, че по пътя им е е тръгнал точно императора и един път откакто са пресрещнати, племето предлага към 40 000 конника и още 80 000 боеца, които да служат в римската войска. Следващите на ход били вандалите в Панония. Вместо да ги атакува, стратегът преценя просто да отреже пътищата им до храна. Тактиката проработва и скоро те го търсят за мир, обещавайки към 2000 конника, единствено и единствено да получат храна и правото да се върнат вкъщи. След като първите мъчители са отстранени от сцената на Рим, следва време и за идващите главоболия. Бунтът в града също не може да се пропусне. Докато армията не била в града, служащите решили, че могат да основат съюз и да стартират да диктуват разпоредбите. След като самите те останали водеща мощ, бързо почнали да печелят сносно.

Аврелиан желал да пресече корупцията и да вкара нови правила, само че постоянно достигал единствено до пикантен отпор. Някои подозират и уредника Фелисимус е бил извънредно доближен на сената, който по същото време е считал да отстрани и идващия император. Каквито и да са били претекстовете, скоро римските служащи се изправили против същинската армейска мощ. Всички със сходни апетити не получават нищо по-различно. Докато се намира в Рим, владетелят трансформира и още едно предписание – отстранява всички задължения, отстранява всички мемоари за заеми и разрешава на народа да живее доста по-щастливо. Междувременно богатите нямали тъкмо тази наслада, тъй като в този момент се налагало да заплащат доста повече. Отново се вършат опити за посягане, само че откакто армията е с цялостни джобове, възможностите са повече от минимални и даже неуместно ниски. През идната година Рим още веднъж е в спор с джутингите, аламаните и маркоманите.

Те решили да пресекат териториите на империята и в обединени сили не могат да се считат за толкоз елементарен съперник за занемаряване. С джутингите се среща в Милано през 271 година и желае мир, само че същите по този начин и не съблюдават думата си и нападат изненадващо, нанасяйки една от най-свирепите загуби на имперската войска. След като ръкавицата е хвърлена Аврелиaн ги преследва и взима три доста съществени победи. След всяка загуба, племето бяга, прегрупира се и още веднъж се връща за ново нахлуване. Това го принуждава да ги преследва и да не разрешава повторната им поява. Победите носят единствено лека глътка въздух, тъй като предстоят и идващите нещастия в това отношение. Обратно в Рим споделя, че е постигнал победа, само че с цел да реши бъдещите главоболия, предлага на сената да се построи стена, към града, която да го защищава.

Събират се служащи, които да се заемат с тази задача и с дължина от близо 18 километра, новата отбрана е вдигната. След като градът е предпазен, императорът потегля след готите, локализирани на Балканите. Макар и да печели сражението, осъзнава и още една детайлност, провинцията Дачиа е доста по-трудна за отбрана, затова подрежда на всички да се изтеглят и да се върнат от другата страна на реката. Някой би помислил, че с това ще свършат кръвопролитията, само че мирът се заплаща точно с тази цена. Следващата среща е преследването на кралица Зенобия. По пътя си не среща никаква опозиция, като прибавя нови територии към Римската империя.

Накрая предлага благосклонност на градовете, които въпреки всичко се съпротивляват. Вместо да ги изравни със земята, той просто им предлага да се предадат, като няма да заплащат никакви репарации. Това свършило работа и откакто вредите ще бъдат нулеви, множеството отворили вратите без проблеми. След към шест месеца римската войска към този момент стои пред портите на Палмира. Зенобия се пробва да избяга, само че без триумф. Тя е хваната и върната в Рим, където да манифестира през града като най-голямата плячка на императора. След като кралицата я няма, Палмира още веднъж среща опозиция, която обаче принуждава Аврелиaн да се върне и да унищожи целия град и по-късно кръвопролитие в никакъв случай повече не съумява да си върне силите, които в миналото е имал. Един по един, играчите отпадат в огромната борба. Като на запад остават единствено галите, които по това време управлява даже някои английски провинции.

В борбата за Каталунските полета, галите са грубо сюрпризирани от провалянето си. Самият император Тетрик I напуща своите позиции и моли за мир. Отново е разходен за наставление по улиците на Рим. След като и последният съперник е отстранен Аврелиaн най-сетне се назовава възстановител на света. Наричат го и Богът на към момента непокорното слънце. При следващият му опит за боен поход е погубен в своя дом. Навсякъде в историята ще бъде открит като един от най-жестоките императори, само че има и една детайлност, той се е опитал да употребява дипломация, преди да посегне към меча си. Според някои забавни калкулации, неговите походи са съумели да съкратят тъмните епохи доста и да продължат живота на Римската империя с най-малко 200 години, тъй като тогава оцеляването е продължавало да бъде под въпрос.

Снимки: Wikipedia