Резултатът от референдума от април т.г. развърза ръцете на турския

Резултатът от референдума от април т.г. развърза ръцете на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да разшири репресиите над критиците, публицистите, малцинствата оттатък арестите на хора, свързани с придвижването на Гюлен, който упреква за дирижирането на провалилия се прелом от юли предходната година.
В отговор на това, Европейският съюз, с който Турция договаря за участие от 2005 година, в този момент " обмисля дали да отреже и преориентира предприсъединителните фондове.
Това би могло да алармира основна смяна в тактиката по отношение на Турция - някогашен основен сътрудник на Европейски Съюз. В същото време предпазливостта, с която подхожда, разкрива също нежеланието на европейските водачи да повлияят на съдействието в някои съответни сфери - от сигурността до миграцията - риск, за който Ердоган не не помни да им подсети.
Властите в Европейски Съюз и Турция към този момент водят игра на нерви за това коя страна първа ще дръпне шалтера на турския присъединителен развой.
Отстъпвайки преценката за дейностите на турския президент на интернационалните организации, или чакайки Ердоган да осъществя заканите, отправени по време на акцията, а точно да инициира референдум за " Трекзит " и да върне смъртната присъда, Европейски Съюз бяга от отговорност и губи авторитет.
Европейски Съюз от дълго време към този момент трябваше да е направил извода, че Турция нарушава критериите за участие. С просто око се вижда, че Ердоган е неведнъж е пресичал алената линия.
Вместо да стъпва на пръсти, с цел да избегне гнева на тиранина, Европейски Съюз би трябвало да застане зад главните си полезности, да приключи присъединителния развой на Турция и да преразгледа двустранното си съдействие на по-стабилна и по-благонадеждна основа.
В същото време Съюзът би трябвало да окаже напън върху Анкара за правата на индивида и да финансира работата с организации в и отвън територията на страната, с цел да поддържа огъня на демокрацията жив.
Има няколко аргументи за това по-твърдата позиция във връзка с Турция да е за предпочитане пред половинчатите приказки за прекъсването на предприсъединителните фондове.
Партньорство, не участие
Първо, ясно е, че след повече от 12 години опити резултатът от присъединителните договаряния е противоположен на упования. Регресията на управляващите в покриването на политическите критерии за участие в Европейски Съюз е съответно документирано от ЕК.
Неискреността в дисфункционалния присъединителен развой подрива външнополитическия имидж на Европейски Съюз като мека мощ и покровител за демокрацията и върховенството на закона.
Наистина, този имидж загуби част от блясъка си вследствие на нелиберални настроения в страни-членки, като Унгария и Полша. И до момента в който работи за решение на казуса от вътрешната страна, Европейски Съюз би трябвало да поддържа същите морални полезности и правила в основата на политиката й извън. Прекратявайки договарянията за присъединяване, Съюзът ще изпрати ясно обръщение, че политическите критерии за участие не подлежат на разискване.
Второ, това ще бъде значим казус за Европейски Съюз, показвайки че предприсъединителният развой не подсигурява участие. Това ще има дисциплиниращ резултат върху други целящи се в участие страни в Югоизточна Европа, където публичната поддръжка за присъединение към блока остава висока, само че изостава осъществяването на условията, обозначени от еврочиновниците.
Трето, Турция ще резервира опцията да кандидатства за участие - в случай че и когато е подготвена да одобри разпоредбите на блока.
И въпреки да е правилно, че прекъсването на договарянията за присъединение ще освободи режима от задължението да имитира народна власт, то няма да изкорени желанието за промяна, което остава живо в елементи на Турция.
CNN