Дворецът Евксиноград край Варна - арена на театрален проект
РЕЖИСЬОРЪТ СТОЯН РАДЕВ ГЕ.К. пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „ Поразените “ на „ Аполония “ и новия разказ на Теодора Димова; за сантименталната стойност и отговорността да сложи век по-късно „ Инстинктът “ - първата пиеса, играна на сцената на Варненския театър; за сериозната драматургия, елегантната комбинация от жанрове и връзката сред разсъдъка, дълга и инстинкта; за най-младите артисти в най-старата пиеса и историко-романтичната нишка, която обосновава снимането на фотосесията за „ Инстинктът “ тъкмо в двореца Евксиноград.
Преди да поговорим за дълго чаканата премиера на „ Инстинктът “, дано да те попитам по какъв начин Празниците на изкуствата „ Аполония “ посрещнаха твоята режисура „ Поразените “?
“Аполония ” е единственият български фестивал, който събира на едно място всички изкуства, a тази година програмата беше извънредно богата и шарена – министър председатели на всевъзможни книги, доста театрални представления, разнообразни концерти, креативен работилници, майсторски класове, изложения. Предложенията бяха толкоз доста, че публиката се усещаше разколебана какво да избере, изключително в случай че се случеше събитията да се застъпват. Но салонът на читалище „ Отец Паисий “, където играхме „ Поразените “ беше цялостен и представлението завърши с дълги овации.
Прочетох възторжени мнения във фейсбук.
Да, в действителност доста хора ни поздравиха и ни писаха, което ни направи щастливи – нас и писателката Теодора Димова, която също беше там.
Първата среща с публиката на новия й разказ, продължение на „ Поразените “, несъмнено е била не по-малко вълнуваща.
Така беше. На тази среща в Художествената изложба на Созопол, на идващия ден след спектакъла, Теодора показа новия си, иден да излезе разказ „ Не ви познавам “, аз прочетох подбрани от нея фрагменти. Тя е замислила романа като едно по-скоро смислово, а не сюжетно продължение на „ Поразените “. Най-младата героиня от „ Поразените “ Александра, внучката на Райна, е основна героиня в „ Не ви познавам “.
Беше доста вълнуваща среща. Теодора Димова е една от най-обичаните модерни български писатели, тя притегля фенове, където и да се появи, тъй че и срещата на „ Аполония “ с нея се трансформира в прям диалог за истините и болките в живота.
След тези „ извънварненски “ страсти още веднъж се фокусираш върху „ Инстинктът “, преди премиерата на 7 и 8 септември. Поставяш първата пиеса, играна на варненска сцена през 1921 година – за 100 години шансът се пада единствено на един и това си ти...
Тази мисъл блесна внезапно в съзнанието ми по време на една от подготовките, до тогава тя изобщо не ми беше минавала през мозъка. Да, за мен беше чест да слага първата пиеса, режисирана от Стоян Бъчваров, който е играл и основната роля. Започнах работа по нея, само че сантименталната стойност на цялото събитие осъзнах доста по-късно. Спрях подготовката и се обърнах към сътрудниците, хора, вие осъзнавате ли, че ние сме привилегировани от ориста да съживим първата пиеса, с която е почнал животът на нашия спектакъл преди един век... За минута актьорите замълчаха и всички ние си дадохме сметка какъв брой правилно и какъв брой отговорно е нашето зрелище.
Ще се върнеш ли към първите си усещания от пиесата?
Да си призная, първоначално подходих резервирано, опасявайки се да не се натъкна на тривиален привкус. Толкова по-голяма бе изненадата ми, когато прочетох пиесата. Тя ме сграбчи със сериозната си драматургия, която смесва жанровете по толкоз съвременен, грациозен, непоказен метод. Това пък ме накара незабавно да се зачудя за какво откакто един път е стигнал до България, Анри Кистмекер не е игран и на други подиуми. Освен във Варна на никое място другаде не е поставян у нас, а в действителност той е извънредно значим създател за френската, белгийската, за европейската просвета, бил е и авторитетна социална персона. Анри Кистмекер се оказа доста плодороден създател, който хареса освен на мен, а и на младите артисти.
Поздравления за удачната концепция да подбереш най-младите артисти на Варненския спектакъл за присъединяване в най-старата пиеса.
Подходът в действителност сработи, макар големия мост във времето. Актьорите са доста изобретателни и извънредно отдадени, което значи, че текстът им харесва. Когато текстът предизвика актьорите, оттова нататък режисьорът може решително да ги поведе в своята посока. Затова и репетиционният развой тече леко и приятено, заравяме се все по-дълбоко в пиесата.
С „ Инстинктът “ ние преоткриваме не просто първата пиеса, сложена във Варненския спектакъл, а и културните настройки в Европа от началото на предишния век. Има ли разлика в интерпретацията на тематиката за инстинктите тогава и през днешния ден?
Не бих споделил. Независимо от епохата, човек счита, че разсъдъкът би трябвало да господства над възприятията и дългът над инстинкта, само че допустимо ли е инстинктът да победи и разсъдъка, и дълга... Как работи в действителност човешкото схващане... Това са съществени тематики и те са поставени вътре в пиесата по доста забавен метод.
Характеризираш „ Инстинктът “ като престъпен трилър и с това модерно жанрово определение недвусмислено насочваш към актуалния прочит и актуалността на пиесата...
Да, Анри Кистмекер е написал престъпен трилър, даже тогава да не са употребявали този термин. Наред със сериозните тематики в любовната конспирация, „ Инстинктът “ върви в леко комичен проект, като драмата също стои. В последна сметка всяка комедия пресъздава някаква драма и колкото по-сериозна е драмата на персонажите, толкоз по-атрактивна е комедията за феновете.
В „ Инстинктът “ преплъзването от род в род е заложено от самия създател. Пиесата вероятно може да бъде създадена единствено в един род, само че за мен това би било безинтересно. Обичам смесването на жанровете като част от актуалното изкуство, което се забавлява, смесвайки освен жанрове, а и разнообразни изкуства. В този смисъл се надявам нашето зрелище да бъде смешно, атрактивно и да буди размисъл. С чиста съвест мога да кажа, че всички артисти са блестящи. Най-младите лица на нашия спектакъл ще се показват в любопитна светлина и подсигурявам, че те ще забавляват публиката от самото начало.
Актьорите явно се усещат добре в изисканите костюми на Даниела Николчова, проличава от фотосесията за „ Инстинктът “ в резиденция Евксиноград. Защо Евксиноград?
Атмосферата на това прелестно място се родее с атмосферата на пиесата и аз съм доста признателен, че получихме разрешение нашият фотограф Ангел Жечев да снима там фотосесия за „ Инстинктът “.
За някои от фотосите избрахме една от най-големите забележителности на резиденцията - истинският фронтон на френския палат Сен Клу, който укрепва една от терасите. Замъкът, ситуиран на запад от Париж, бил опожарен през 1870 година по време на Френско-пруската война, оживял само красивият му фронтон. Закупен от княз Фердинанд, фронтонът бил пренесен през 1891 година с Ориент Експрес на обособени детайли, които още веднъж сглобили в България. Замъкът Сен Клу е имал сантиментална стойност за княза поради неговите родители принцеса Клементина Орлеанска и принц Август декор Сакс-Кобург-Гота, чиято брачна гала се е състояла точно в замъка Сен Клу.
Освен всичко това, създателят Анри Кистмекер е прецизирал още при започване на „ Инстинктът “, че действието се развива в парижкото предградие Сен Клу.
Много завладяващо историко-романтично встъпление към любовната конспирация в „ Инстинктът “. И с цел да разширя още малко историята в театрална посока, ще прибавя името на арх. Никола Лазаров, създател на плана за Варненския спектакъл, който с изключение на храм на изкуствата, е и една от архитектурните забележителности на града. През 1890 година арх. Никола Лазаров и арх. Херман Майер довършват започнатата от арх. Виктор Румпелмайер основна постройка на двореца Евксиноград, който се счита за един от най-изящните мостри на архитектурата в България след Освобождението.
Имам, значи, съображение и за последващи театрални фотосесии в Евксиноград.
„ ИНСТИНКТЪТ “
от Анри Кистмекер
Превод Аглика Стефанова-Олтеан
Режисура и музикална среда Стоян Радев Ге. К.
Художник Даниела Николчова
Асистент режисьор Валентина Андонова
Плакат Славяна Иванова
Фотосесия Ангел Жечев
В функциите:
Велизар Емануилов – Жан Берну
Миглена Везирова – Сесил Берну
Недялко Стефанов – Андре Берну
Христина Джурова - Терез Ложие
Станислав Кондов – Лотрике
Александра Майдавска – Берта
Константин Соколов – Пиер
Гергана Арнаудова – Пощальон
Премиера - 7, 8 септември 2022, 19.00 Основна сцена
Първа премиера в 102-ия сезон на държавна такса „ Стоян Бъчваров “ Варна
Преди да поговорим за дълго чаканата премиера на „ Инстинктът “, дано да те попитам по какъв начин Празниците на изкуствата „ Аполония “ посрещнаха твоята режисура „ Поразените “?
“Аполония ” е единственият български фестивал, който събира на едно място всички изкуства, a тази година програмата беше извънредно богата и шарена – министър председатели на всевъзможни книги, доста театрални представления, разнообразни концерти, креативен работилници, майсторски класове, изложения. Предложенията бяха толкоз доста, че публиката се усещаше разколебана какво да избере, изключително в случай че се случеше събитията да се застъпват. Но салонът на читалище „ Отец Паисий “, където играхме „ Поразените “ беше цялостен и представлението завърши с дълги овации.
Прочетох възторжени мнения във фейсбук.
Да, в действителност доста хора ни поздравиха и ни писаха, което ни направи щастливи – нас и писателката Теодора Димова, която също беше там.
Първата среща с публиката на новия й разказ, продължение на „ Поразените “, несъмнено е била не по-малко вълнуваща.
Така беше. На тази среща в Художествената изложба на Созопол, на идващия ден след спектакъла, Теодора показа новия си, иден да излезе разказ „ Не ви познавам “, аз прочетох подбрани от нея фрагменти. Тя е замислила романа като едно по-скоро смислово, а не сюжетно продължение на „ Поразените “. Най-младата героиня от „ Поразените “ Александра, внучката на Райна, е основна героиня в „ Не ви познавам “.
Беше доста вълнуваща среща. Теодора Димова е една от най-обичаните модерни български писатели, тя притегля фенове, където и да се появи, тъй че и срещата на „ Аполония “ с нея се трансформира в прям диалог за истините и болките в живота.
След тези „ извънварненски “ страсти още веднъж се фокусираш върху „ Инстинктът “, преди премиерата на 7 и 8 септември. Поставяш първата пиеса, играна на варненска сцена през 1921 година – за 100 години шансът се пада единствено на един и това си ти...
Тази мисъл блесна внезапно в съзнанието ми по време на една от подготовките, до тогава тя изобщо не ми беше минавала през мозъка. Да, за мен беше чест да слага първата пиеса, режисирана от Стоян Бъчваров, който е играл и основната роля. Започнах работа по нея, само че сантименталната стойност на цялото събитие осъзнах доста по-късно. Спрях подготовката и се обърнах към сътрудниците, хора, вие осъзнавате ли, че ние сме привилегировани от ориста да съживим първата пиеса, с която е почнал животът на нашия спектакъл преди един век... За минута актьорите замълчаха и всички ние си дадохме сметка какъв брой правилно и какъв брой отговорно е нашето зрелище.
Ще се върнеш ли към първите си усещания от пиесата?
Да си призная, първоначално подходих резервирано, опасявайки се да не се натъкна на тривиален привкус. Толкова по-голяма бе изненадата ми, когато прочетох пиесата. Тя ме сграбчи със сериозната си драматургия, която смесва жанровете по толкоз съвременен, грациозен, непоказен метод. Това пък ме накара незабавно да се зачудя за какво откакто един път е стигнал до България, Анри Кистмекер не е игран и на други подиуми. Освен във Варна на никое място другаде не е поставян у нас, а в действителност той е извънредно значим създател за френската, белгийската, за европейската просвета, бил е и авторитетна социална персона. Анри Кистмекер се оказа доста плодороден създател, който хареса освен на мен, а и на младите артисти.
Поздравления за удачната концепция да подбереш най-младите артисти на Варненския спектакъл за присъединяване в най-старата пиеса.
Подходът в действителност сработи, макар големия мост във времето. Актьорите са доста изобретателни и извънредно отдадени, което значи, че текстът им харесва. Когато текстът предизвика актьорите, оттова нататък режисьорът може решително да ги поведе в своята посока. Затова и репетиционният развой тече леко и приятено, заравяме се все по-дълбоко в пиесата.
С „ Инстинктът “ ние преоткриваме не просто първата пиеса, сложена във Варненския спектакъл, а и културните настройки в Европа от началото на предишния век. Има ли разлика в интерпретацията на тематиката за инстинктите тогава и през днешния ден?
Не бих споделил. Независимо от епохата, човек счита, че разсъдъкът би трябвало да господства над възприятията и дългът над инстинкта, само че допустимо ли е инстинктът да победи и разсъдъка, и дълга... Как работи в действителност човешкото схващане... Това са съществени тематики и те са поставени вътре в пиесата по доста забавен метод.
Характеризираш „ Инстинктът “ като престъпен трилър и с това модерно жанрово определение недвусмислено насочваш към актуалния прочит и актуалността на пиесата...
Да, Анри Кистмекер е написал престъпен трилър, даже тогава да не са употребявали този термин. Наред със сериозните тематики в любовната конспирация, „ Инстинктът “ върви в леко комичен проект, като драмата също стои. В последна сметка всяка комедия пресъздава някаква драма и колкото по-сериозна е драмата на персонажите, толкоз по-атрактивна е комедията за феновете.
В „ Инстинктът “ преплъзването от род в род е заложено от самия създател. Пиесата вероятно може да бъде създадена единствено в един род, само че за мен това би било безинтересно. Обичам смесването на жанровете като част от актуалното изкуство, което се забавлява, смесвайки освен жанрове, а и разнообразни изкуства. В този смисъл се надявам нашето зрелище да бъде смешно, атрактивно и да буди размисъл. С чиста съвест мога да кажа, че всички артисти са блестящи. Най-младите лица на нашия спектакъл ще се показват в любопитна светлина и подсигурявам, че те ще забавляват публиката от самото начало.
Актьорите явно се усещат добре в изисканите костюми на Даниела Николчова, проличава от фотосесията за „ Инстинктът “ в резиденция Евксиноград. Защо Евксиноград?
Атмосферата на това прелестно място се родее с атмосферата на пиесата и аз съм доста признателен, че получихме разрешение нашият фотограф Ангел Жечев да снима там фотосесия за „ Инстинктът “.
За някои от фотосите избрахме една от най-големите забележителности на резиденцията - истинският фронтон на френския палат Сен Клу, който укрепва една от терасите. Замъкът, ситуиран на запад от Париж, бил опожарен през 1870 година по време на Френско-пруската война, оживял само красивият му фронтон. Закупен от княз Фердинанд, фронтонът бил пренесен през 1891 година с Ориент Експрес на обособени детайли, които още веднъж сглобили в България. Замъкът Сен Клу е имал сантиментална стойност за княза поради неговите родители принцеса Клементина Орлеанска и принц Август декор Сакс-Кобург-Гота, чиято брачна гала се е състояла точно в замъка Сен Клу.
Освен всичко това, създателят Анри Кистмекер е прецизирал още при започване на „ Инстинктът “, че действието се развива в парижкото предградие Сен Клу.
Много завладяващо историко-романтично встъпление към любовната конспирация в „ Инстинктът “. И с цел да разширя още малко историята в театрална посока, ще прибавя името на арх. Никола Лазаров, създател на плана за Варненския спектакъл, който с изключение на храм на изкуствата, е и една от архитектурните забележителности на града. През 1890 година арх. Никола Лазаров и арх. Херман Майер довършват започнатата от арх. Виктор Румпелмайер основна постройка на двореца Евксиноград, който се счита за един от най-изящните мостри на архитектурата в България след Освобождението.
Имам, значи, съображение и за последващи театрални фотосесии в Евксиноград.
„ ИНСТИНКТЪТ “
от Анри Кистмекер
Превод Аглика Стефанова-Олтеан
Режисура и музикална среда Стоян Радев Ге. К.
Художник Даниела Николчова
Асистент режисьор Валентина Андонова
Плакат Славяна Иванова
Фотосесия Ангел Жечев
В функциите:
Велизар Емануилов – Жан Берну
Миглена Везирова – Сесил Берну
Недялко Стефанов – Андре Берну
Христина Джурова - Терез Ложие
Станислав Кондов – Лотрике
Александра Майдавска – Берта
Константин Соколов – Пиер
Гергана Арнаудова – Пощальон
Премиера - 7, 8 септември 2022, 19.00 Основна сцена
Първа премиера в 102-ия сезон на държавна такса „ Стоян Бъчваров “ Варна
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ