Реформата на партийното финансиране се отлага вече години наред и

...
Реформата на партийното финансиране се отлага вече години наред и
Коментари Харесай

На наш гръб: Без избори партиите обедняват, вотът пълни касите

Реформата на партийното финансиране се отсрочва към този момент години наред и по тази причина политическите сили са увиснали на гърба на страната, от която чакат прехрана. През предходната година обаче касите им са се поизпразнили. Но не тъй като хазната им отпуска по-малко пари – дотацията остава на същото равнище като в предишното. А тъй като понижават членовете и симпатизантите, които са склонни да поддържат финансово партиите си.

Такива заключения могат да се създадат от статистиката, която показва неправителственият Институт за развиване на обществената среда. Тя се основава на информацията от обществените регистри на Сметната палата, където партиите подават годишните си финансови доклади, както са задължени по закон.

За 2022 година доклади са подали 112 обединения. Приходите, които са заявили, възлизат на общо 28 255 500 лева Това е с 10 милиона по-малко, в сравнение с през 2021 година Тази разлика е доста основна, защото спадът се дължи на намаляването на приходите от дарения и членски импорт.

За предходната година общият размер на държавната дотация е 18 159 000 лева Това е 64% от всички доходи на партиите. През 2021 година от хазната са получили на процедура същата сума – 18 058 424 млн. лева Тогава обаче делът й е възлизал на 47% от всички приходи в партийните каси. Причината е, че към оня миг даренията – в размер на 10 611 845 млн. лева, са възлизали на 28% от всички доходи или близо една трета. Още 4 925 090 лева (13% от цялото финансиране) са пристигнали от членски импорт.

През 2022 година държавната дотация остава същата, само че и двата различни източника – даренията и членският импорт, внезапно понижават. От симпатизанти партиите са получили 6 303 000 лева – това са към този момент 22% от всички доходи, а от членовете си – 3 001 000 лева (което е 11 % от всички средствата на партиите).

Спадът с 4.3 млн. лева на даренията спрямо 2021 година може да изясни с предизборните акции. през 2022 година парламентарен избор се организира един път, до момента в който 2021 година ще остане паметна с трите вота, като един от тях беше две в едно – за парламент и за президент.

Логично е, че за три акции са набрани много повече дарения, в сравнение с за една. От тази позиция, за 2023 година може да се чака скок в помощите от симпатизанти – към този момент организирахме един път предварителни избори тази година, а през октомври следва и локален избор за кметове и общински съветници. Тук се появява въпросът за какво спонсорите се активизрат най-много, когато дойдат избори, а не поддържат непрекъснато обичаните си партии.

Реклама

Неясна е обаче повода за това, че членският импорт понижава с съвсем 2 милиона. Възможни са разнообразни пояснения. Първо, че има мощен отлив на хора от членската маса. Това изказване не може да се ревизира, защото партиите пазят в загадка броя на членовете си – на първо място, от опасения да не наподобяват слаби, в случай че потвърдят обществено, че те понижават. Второ, че партиите не събират толкоз строго членския импорт. Като се вземе поради икономическата рецесия, това наподобява като евентуално пояснение.

СТРАННИ ФАКТИ

За отбелязване е, че съгласно подадените доклади в Сметната палата 57 от 112 обединения не са оповестили никакви доходи за 2022 година Това повдига куп въпроси – това функциониращи политически партии ли са или просто виртуални организации; правят ли някаква политическа активност и, в случай че не, тогава с каква цел съществуват и така нататък

Друг забавна детайлност от статистиката е, че 74 обединения не са събрали никакви средства от членски импорт. Каквото и да е обяснението за това, тук изниква елементарният въпрос – съпричастни ли са изобщо членовете им към тези организации, в случай че не дават нито стотинка за тях.

Някои от дребните политически сили наподобява съществуват, с цел да усвояват така наречен медийни пакети – ваучерите от по 40 000 лева, които им отпуска страната, с цел да заплащат медийните си участия по време на предизборните акции. Това им обезпечава временен живот преди гласуването.

КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ

Краткият отговор е: нищо изключително. Размерът на държавната дотация се резервира на 8 лева за автентичен глас за политическите сили, които са привлекли най-малко 1% от гласоподавателите на последните парламентарни избори. Планове за промяна на партийното финансиране няма, в случай че се изключат периодическите претенции за редуциране на дотацията. Това обаче, единствено по себе си, е извънредно незадоволителна мярка. А и непопулярна измежду политиците, които постоянно заплашват, че надали не ще се извърнат към сенчестия бизнес за финансова поддръжка, в случай че им се отреже издръжката.

През 2022 година съпредседателят на Политическа партия Асен Василев – и тогава, и в този момент финансов министър, заприказва, че политическите сили би трябвало да получават минимална прехрана, с която да поддържат офиси със сътрудници във всички области на страната. Тази неразбираема концепция по този начин и не закупи съответни контури и потъна, дружно с всичко друго, което визира промените в партийната ни система.

Източник: narod.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР