Министър стои зад липсата на лекарства
Реекспорт е повода за празните лавици в аптеките Асена Сербезова изтеглила от наблюдаване близо 280 медикамента
Страшната суматоха към неналичието на медикаменти в аптеките около набиращата скорост грипна зараза е провокирана от скандално решение на някогашната здравна министърка от държавното управление на Кирил Петков - Асена Сербезова.
-->
Това настояват всички специалисти в региона на лекарствените средства, както и служебният здравен министър доктор Асен Медждиев. Някои от тях даже си припомниха, че не инцидентно
назовават между тях Сербезова - Арсена
на наименованието на отровния металоид. А още откакто тя зае поста си в кабинета на Петков, медиците светнаха алената лампа, че би трябвало да се чакат фрапантни промени в лекарствената политика на страната, защото Сербезова е фармацевт.
И се оказаха прави - повода за сегашната суматоха поради недостига аптечната мрежа е резултат от промени в метода, по който Агенцията по медикаментите следи групата медикаменти, които подлежат на реекспорт. Още в края на предходната година Сербезова даде знак, че се захваща със системата за следене на наличността на медикаментите след сигнали, че българите обикалят освен страната, само че и прилежащите страни, с цел да си набират изчезналите лекарства.
" Действително мен ме интересува по какъв начин работи тази система. Няколко пъти сме говорили в Изпълнителната организация по медикаментите за система за електронно следене на наличностите. Едно от нещата, които считам да направя, е да разпоредя одит на тази система, с цел да забележим може ли да се разчита на данните ", разгласи тя.
И се видя. Как - разкри преди 2 месеца служебният здравен министър доктор Меджидиев. " Наблюдавали са преди наложително над 340 лекарства и като им падне наличността под 65 % в аптечната мрежа и тази електронната система се включва и възбраната за експорт влиза в действие. Те не могат да се реекспортират. Сега се следят единствено 60 медикамента ", разгласи той. И добави, че
270-280 медикамента са изтеглени от наблюдаване
без да е наясно какви са основанията на предшественичката му.
Което напълно недвусмислено значи, че казусът с изчезналите лекарства от аптеките въобще не е от в този момент, т.е., от настъплението на сезонния грипен вирус. И е на правилото " болен здрав носи " - болните у нас носят на гърба си непристойно забогатяващия фармацевтичен бизнес.
Тъй като се оказва, че сега бомбите гърмят поради променената формула на Специализирана електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули (СЕСПА) през март 2022 година, заложена от Сербезова. Именно това довежда до изваждането на големия брой лекарства от листата на следените.
Според специалистите всичко това е направено с едничката цел да се обезпечи реекспорт на повече медикаменти поради голямата облага за експортьорите им. Защото става дума за лекарства, които са доста по-евтини у нас, в сравнение с в други страни на Европа.
За да се записва едно лекарство у нас, то би трябвало да дава отговор на доста значими критерии и да бъде съпоставено с цените на референтни страни, които не са най-богатите в Европа. Но за сметка на това имат постоянна обществена и здравна политика и не харчат парите на данъкоплатеца за луксове. Затова
медикаментите у нас са на относително ниски цени
с цел да може нашата осигурителна система и джобът на българина да си ги разрешат.
Експертите не икономисват горчивата истина за повода - у нас огромна част от лекуването си го заплаща самият българин, каквото и да приказват. И с цел да бъде това обществено търпимо, се употребява регулация, която сравнявайки и реферирайки с други страни - да речем с Хърватска, където има политика за цените на медикаментите, у нас те са евтини.
Само че поради правилото за свободно придвижване на артикули медикаменти, които са импортирани у нас на евтина цена, могат да бъдат изнасяни на скъпа в чужбина. А изваждането на към 280 медикамента от листата на следените, изключително на скъпите и животоспасяващи, каквито са за онкоболните, за педиатрията и гинекологията, мигновено провокира тяхното изгубване от аптеките.
Граждани и специалисти биха паника и за неналичието на медикаменти за диабет, инхалаторни лекарства, вентолин и пулмикорт, антибиотици, антикоагуланти, както и антиасматични медикаменти за сърдечни болести.
И
единствената причина за това е реекспортът
т.е., износа им на доста по-високи цени от тези, на които са импортирани, за голяма облага. Тъй като в някои европейски страни реекспортът на медикаменти не е неразрешен, в Дания да вземем за пример липсват над 660 медикамента, във Финландия и Австрия - над 570, в Белгия - над 330. А освен стандартът на живот в тях, само че и дефицитът на медикаментите прави цените им по-високи и разсънва огромните апетити на нашите експортьори на лекарства.
Колкото до антибиотиците, специалистите са извънредно озадачени, че те липсват в аптечната мрежа. Това им се коства безусловно невероятно, защото у нас има голям брой компании, които освен внасят истински антибиотици, само че и създават генерични.
Впрочем, генеричните също не блестят с ниски цени за българите - тяхната е 80% от тази на оригинала.
Но дали и антибиотиците са изчезнали от аптечната мрежа поради реекспорт, въпреки специалистите да са уверени в това, ще стане ясно от инспекциите на служебния министър, за които е заел цялостен екип и Информационно обслужване.
При всички случаи пребиваването на фармацевтката Асена Сербезова отпред на опазването на здравето у нас явно сътвори сериозен проблем с наличността на медикаменти в аптеките поради анулирания надзор върху тях и опцията да се експортират или реекспортират, без значение дали неналичието им не става сериозна.
Страшната суматоха към неналичието на медикаменти в аптеките около набиращата скорост грипна зараза е провокирана от скандално решение на някогашната здравна министърка от държавното управление на Кирил Петков - Асена Сербезова.
-->
Това настояват всички специалисти в региона на лекарствените средства, както и служебният здравен министър доктор Асен Медждиев. Някои от тях даже си припомниха, че не инцидентно
назовават между тях Сербезова - Арсена
на наименованието на отровния металоид. А още откакто тя зае поста си в кабинета на Петков, медиците светнаха алената лампа, че би трябвало да се чакат фрапантни промени в лекарствената политика на страната, защото Сербезова е фармацевт.
И се оказаха прави - повода за сегашната суматоха поради недостига аптечната мрежа е резултат от промени в метода, по който Агенцията по медикаментите следи групата медикаменти, които подлежат на реекспорт. Още в края на предходната година Сербезова даде знак, че се захваща със системата за следене на наличността на медикаментите след сигнали, че българите обикалят освен страната, само че и прилежащите страни, с цел да си набират изчезналите лекарства.
" Действително мен ме интересува по какъв начин работи тази система. Няколко пъти сме говорили в Изпълнителната организация по медикаментите за система за електронно следене на наличностите. Едно от нещата, които считам да направя, е да разпоредя одит на тази система, с цел да забележим може ли да се разчита на данните ", разгласи тя.
И се видя. Как - разкри преди 2 месеца служебният здравен министър доктор Меджидиев. " Наблюдавали са преди наложително над 340 лекарства и като им падне наличността под 65 % в аптечната мрежа и тази електронната система се включва и възбраната за експорт влиза в действие. Те не могат да се реекспортират. Сега се следят единствено 60 медикамента ", разгласи той. И добави, че
270-280 медикамента са изтеглени от наблюдаване
без да е наясно какви са основанията на предшественичката му.
Което напълно недвусмислено значи, че казусът с изчезналите лекарства от аптеките въобще не е от в този момент, т.е., от настъплението на сезонния грипен вирус. И е на правилото " болен здрав носи " - болните у нас носят на гърба си непристойно забогатяващия фармацевтичен бизнес.
Тъй като се оказва, че сега бомбите гърмят поради променената формула на Специализирана електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули (СЕСПА) през март 2022 година, заложена от Сербезова. Именно това довежда до изваждането на големия брой лекарства от листата на следените.
Според специалистите всичко това е направено с едничката цел да се обезпечи реекспорт на повече медикаменти поради голямата облага за експортьорите им. Защото става дума за лекарства, които са доста по-евтини у нас, в сравнение с в други страни на Европа.
За да се записва едно лекарство у нас, то би трябвало да дава отговор на доста значими критерии и да бъде съпоставено с цените на референтни страни, които не са най-богатите в Европа. Но за сметка на това имат постоянна обществена и здравна политика и не харчат парите на данъкоплатеца за луксове. Затова
медикаментите у нас са на относително ниски цени
с цел да може нашата осигурителна система и джобът на българина да си ги разрешат.
Експертите не икономисват горчивата истина за повода - у нас огромна част от лекуването си го заплаща самият българин, каквото и да приказват. И с цел да бъде това обществено търпимо, се употребява регулация, която сравнявайки и реферирайки с други страни - да речем с Хърватска, където има политика за цените на медикаментите, у нас те са евтини.
Само че поради правилото за свободно придвижване на артикули медикаменти, които са импортирани у нас на евтина цена, могат да бъдат изнасяни на скъпа в чужбина. А изваждането на към 280 медикамента от листата на следените, изключително на скъпите и животоспасяващи, каквито са за онкоболните, за педиатрията и гинекологията, мигновено провокира тяхното изгубване от аптеките.
Граждани и специалисти биха паника и за неналичието на медикаменти за диабет, инхалаторни лекарства, вентолин и пулмикорт, антибиотици, антикоагуланти, както и антиасматични медикаменти за сърдечни болести.
И
единствената причина за това е реекспортът
т.е., износа им на доста по-високи цени от тези, на които са импортирани, за голяма облага. Тъй като в някои европейски страни реекспортът на медикаменти не е неразрешен, в Дания да вземем за пример липсват над 660 медикамента, във Финландия и Австрия - над 570, в Белгия - над 330. А освен стандартът на живот в тях, само че и дефицитът на медикаментите прави цените им по-високи и разсънва огромните апетити на нашите експортьори на лекарства.
Колкото до антибиотиците, специалистите са извънредно озадачени, че те липсват в аптечната мрежа. Това им се коства безусловно невероятно, защото у нас има голям брой компании, които освен внасят истински антибиотици, само че и създават генерични.
Впрочем, генеричните също не блестят с ниски цени за българите - тяхната е 80% от тази на оригинала.
Но дали и антибиотиците са изчезнали от аптечната мрежа поради реекспорт, въпреки специалистите да са уверени в това, ще стане ясно от инспекциите на служебния министър, за които е заел цялостен екип и Информационно обслужване.
При всички случаи пребиваването на фармацевтката Асена Сербезова отпред на опазването на здравето у нас явно сътвори сериозен проблем с наличността на медикаменти в аптеките поради анулирания надзор върху тях и опцията да се експортират или реекспортират, без значение дали неналичието им не става сериозна.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ