Хърсев: По-добре служебно правителство, отколкото популистко
Редуването на служебни кабинети към този момент няма негативен резултат върху стопанската система, разяснява пред финансистът Емил Хърсев.
„ Оказва се, че в обстановка с настоящи държавни управления те са по-дашни от служебните кабинети. Има някакъв възпиращ резултат на това политическо безвремие в това число върху инфлационния развой. Някаква непосредствена заплаха за стопанската система от тази политическа рецесия аз не виждам. Българските парламенти не са в положение да реализират единодушие по основите на икономическата политика. И те явно няма да реализират това единодушие - с изключение на при формула с ясно болшинство, каквото няма “, предвижда той.
Според него самият темперамент на държавното управление като служебно по-скоро има възпиращ и охлаждащ резултат спрямо това, което би преследвало като политика едно популистко държавно управление.
„ Един ден нацията ще би трябвало да разбере, че мечтаното би трябвало да бъде заработено и това е единственият метод, по който една нация може да живее и да просперира. И би трябвало да направи съответния избор на политически представители, които са в положение да се занимават съществено и да ръководят стопанската система съответно “, безапелационен е Хърсев.
Финансистът упорства за „ оптимално корав “ бюджетен сюжет, с цел да може политическата система да издържи.
„ Няма различен метод с изключение на съблюдаване на строга финансова дисциплинираност в страна с валутен ръб. Това е сюжетът, при който фискалната политика не се пробва със средствата на бюджета да подтиква произвеждане на приходи. Естествено, най-добре за популацията е бюджетът да продължи да харчи с необятни пръсти, само че това за стопанската система е рисково. Всички ние ще плащаме тези задължения “, предизвести той.
Хърсев се надява да не бъде разрушена тотално финансовата дисциплинираност, за което доста финансисти предизвестяват.
„ Бързото струпване на държавен дълг е доста рисково за страна като нас с валутен ръб, която няма опция за кредитиране на бюджета от централната банка и мъчно рефинансира държавните скъпи бумаги от личната си парична система “, предизвестява специалистът, който се притеснява, че сме тръгнали по точно този път.
„ Но заради ниската начална стойност - допреди 2 години с безусловно ниски за Европейски Съюз равнища на външен дълг, България изглеждаше като надалеч незастрашена от сходна заплаха. Сега обаче трупаме дълг доста по-бързо “, съобщи той.
Неговата прогноза е, че инфлацията ще продължи – „ един път почнал този развой, нормално стихва постепенно “.
„ Предполагам, а и настоящата прогноза на всички институции, които наблюдават този развой, е, че темповете на повишаване на цените ще понижават, т.е. до края на годината надали ще забележим нещо по-високо от 20%. Още повече че главните движещи сили на този развой сякаш понижават интензивността си - става дума главно за растежа на цените на енергоносителите, а цените на петрола през последния месец бележат спад. Антиифлационните ограничения които могат да се вземат са по линията на твърда фискална политика, така наречен остеритет. Намаляване на държавните разноски, което води до понижаване на приходите на получателите на държавни дотации. Това обаче понижава незабавно платежеспособното търсене, нещо извънредно неприятно “, сподели Емил Хърсев.
Финансистът не вижда риск от „ пукане на балони “.
„ Не виждам някакви особени балони в България, нямаме свръхтърсене на каквото и да било, в частност на недвижимости. Що се отнася до лихвата, дано обърна внимание, че освен това равнище на инфлация тази рента, която не престават да заплащат кредитополучателите, продължава да е негативна в действително изражение. Т.е. кредитната система субсидира кредитополучателите посредством преразпределение на резултата от действително негативните лихви. И желанието да получат в действителност приход у кредитополучателите си остава. Да се стигне до позитивни равнища на лихвите по заемите до 18%, колкото е инфлацията, не наподобява правдиво “, безапелационен е Хърсев, който споделя, че не чака криза.
„ Това значи понижение на Брутният вътрешен продукт. Напротив - инфлацията работи по-скоро стимулиращо върху производството. По-висока цена - продават по-лесно “, изясни той.
Хърсев е безапелационен, че би трябвало да се форсира приемането на еврото.
„ Това е едно от дребното смислени решения в последно време. То ще направи доста по-управляем външния дълг на страната и ще отстрани един доста сериозен риск. Стъпването ни в еврозоната значи опцията българските банки да употребяват при положение на потребност рефинансиране от страна на Европейската централна банка. Отдавна сме закъснели в това отношение. Час по-скоро тази нормализация ни е нужна “, има вяра Емил Хърсев.
„ Оказва се, че в обстановка с настоящи държавни управления те са по-дашни от служебните кабинети. Има някакъв възпиращ резултат на това политическо безвремие в това число върху инфлационния развой. Някаква непосредствена заплаха за стопанската система от тази политическа рецесия аз не виждам. Българските парламенти не са в положение да реализират единодушие по основите на икономическата политика. И те явно няма да реализират това единодушие - с изключение на при формула с ясно болшинство, каквото няма “, предвижда той.
Според него самият темперамент на държавното управление като служебно по-скоро има възпиращ и охлаждащ резултат спрямо това, което би преследвало като политика едно популистко държавно управление.
„ Един ден нацията ще би трябвало да разбере, че мечтаното би трябвало да бъде заработено и това е единственият метод, по който една нация може да живее и да просперира. И би трябвало да направи съответния избор на политически представители, които са в положение да се занимават съществено и да ръководят стопанската система съответно “, безапелационен е Хърсев.
Финансистът упорства за „ оптимално корав “ бюджетен сюжет, с цел да може политическата система да издържи.
„ Няма различен метод с изключение на съблюдаване на строга финансова дисциплинираност в страна с валутен ръб. Това е сюжетът, при който фискалната политика не се пробва със средствата на бюджета да подтиква произвеждане на приходи. Естествено, най-добре за популацията е бюджетът да продължи да харчи с необятни пръсти, само че това за стопанската система е рисково. Всички ние ще плащаме тези задължения “, предизвести той.
Хърсев се надява да не бъде разрушена тотално финансовата дисциплинираност, за което доста финансисти предизвестяват.
„ Бързото струпване на държавен дълг е доста рисково за страна като нас с валутен ръб, която няма опция за кредитиране на бюджета от централната банка и мъчно рефинансира държавните скъпи бумаги от личната си парична система “, предизвестява специалистът, който се притеснява, че сме тръгнали по точно този път.
„ Но заради ниската начална стойност - допреди 2 години с безусловно ниски за Европейски Съюз равнища на външен дълг, България изглеждаше като надалеч незастрашена от сходна заплаха. Сега обаче трупаме дълг доста по-бързо “, съобщи той.
Неговата прогноза е, че инфлацията ще продължи – „ един път почнал този развой, нормално стихва постепенно “.
„ Предполагам, а и настоящата прогноза на всички институции, които наблюдават този развой, е, че темповете на повишаване на цените ще понижават, т.е. до края на годината надали ще забележим нещо по-високо от 20%. Още повече че главните движещи сили на този развой сякаш понижават интензивността си - става дума главно за растежа на цените на енергоносителите, а цените на петрола през последния месец бележат спад. Антиифлационните ограничения които могат да се вземат са по линията на твърда фискална политика, така наречен остеритет. Намаляване на държавните разноски, което води до понижаване на приходите на получателите на държавни дотации. Това обаче понижава незабавно платежеспособното търсене, нещо извънредно неприятно “, сподели Емил Хърсев.
Финансистът не вижда риск от „ пукане на балони “.
„ Не виждам някакви особени балони в България, нямаме свръхтърсене на каквото и да било, в частност на недвижимости. Що се отнася до лихвата, дано обърна внимание, че освен това равнище на инфлация тази рента, която не престават да заплащат кредитополучателите, продължава да е негативна в действително изражение. Т.е. кредитната система субсидира кредитополучателите посредством преразпределение на резултата от действително негативните лихви. И желанието да получат в действителност приход у кредитополучателите си остава. Да се стигне до позитивни равнища на лихвите по заемите до 18%, колкото е инфлацията, не наподобява правдиво “, безапелационен е Хърсев, който споделя, че не чака криза.
„ Това значи понижение на Брутният вътрешен продукт. Напротив - инфлацията работи по-скоро стимулиращо върху производството. По-висока цена - продават по-лесно “, изясни той.
Хърсев е безапелационен, че би трябвало да се форсира приемането на еврото.
„ Това е едно от дребното смислени решения в последно време. То ще направи доста по-управляем външния дълг на страната и ще отстрани един доста сериозен риск. Стъпването ни в еврозоната значи опцията българските банки да употребяват при положение на потребност рефинансиране от страна на Европейската централна банка. Отдавна сме закъснели в това отношение. Час по-скоро тази нормализация ни е нужна “, има вяра Емил Хърсев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ