Истинската история на града на самураите и как се роди Шогун
Популярността на сериала върна интереса към борбата с мечове и политическите маневри от феодалната ера на Япония, а град Каназава е мястото, където можете да научите повече
Дълго време след края на феодалната ера в Япония в Нагамачи, ниско ситуиран квартал в подножието на замъка Каназава, към момента се усеща власт и разцвет. Големите резиденции в Нагамачи, ситуирани зад дебели стени, в миналото са били дом на високопоставени самураи от семейството Маеда - всесилен клан, управлявал региона Кага (днешните префектури Ишикава и Тояма) от 1583 година до премахването на шогуната при започване на ерата Мейджи (1868-1912 г.).
Снимка: iStock by Getty Images
В резиденцията Номура, която е отворена за гости, величествен костюм на цялостна ризница посреща туристите, а откакто преминат през стаи, изпълнени с деликатна направа, попадат в чайна с аспект към декоративна градина. Накрая се озовават пред галерия на мечове и писмо от даймьо (феодален владетел), който благодари на своя васал за подарената глава на зложелател. Това комбиниране на хубост и грубост припомня за видимо парадоксалното битие и популярност на самураите във военното изкуство и културата на Япония.
Изключителният ефирен сериал " Шогун " възобнови интереса към борбите с мечове и политическите маневри от бурния интервал на Воюващите страни в Япония (приблизително 1467-1615 г.), когато съперничещи си даймио се борят за надзор над страната. Оживявайки политическия пейзаж на Япония при започване на XVII век, сериалът пресъздава интервала Едо, предхождащ основаването на Токугаванския шогунат, учреден през 1603 година от Иеясу Токугава (вдъхновение за измисления воин Торанага), който сплотява Япония и поставя завършек на повече от век непрекъснати войни. Посещението на Каназава, столицата на префектура Ишикава, разкрива трайното завещание на една изненадваща тактичност, която е помогнала за поддържането на този мъчно извоюван мир и непоклатимост.
Вратата на Tsuzumi Drum - основната железопътна гара на града
Снимка: iStock by Getty Images
Град с към 465 000 поданици на западното крайбрежие на Япония, Каназава има добре непокътнати градски пейзажи от епохата Едо, като тези на Нагамачи и трите квартала на гейшите, и има онази историческа атмосфера и културна прелест, които са дали на доста места в Япония прозвището " дребното Киото ". Но, споделя Тошио Чозаемон XI, глава на локална фамилия от 11-то потомство, известна със своя селски жанр на грънчарство, направен без колело, " ние не се опитваме да бъдем подобен град ".
В съпоставяне с културата на императорския двор в Киото " ние имаме повечесвобода. Не се постанова да следваме техните строги обичаи ", споделят локалните. Именно тази сензитивност, този " самурайски дух ", разрешава на Каназава да резервира хубостта на своите обичаи, като в същото време ги преоткрива за актуалния живот.
През XVII в., когато благосъстоянието се мери в коку (количеството ориз, създадено в даден имот), Маеда отстъпват единствено на Токугава. Те са били доста мощни и са разполагали с доста запаси, в това число оръжия.
Маеда обаче се тревожат, че арсеналът им ще наподобява застрашителен за ръководещия шогунат - макар че по това време Маеда са съдружници на Токугава, той е бил съперник на първия държател на Кага Тошие Маеда (вдъхновил Сугияма в поредицата " Шогун " ), който умира през 1599 година Решението на Маеда е да се възползва от един тип " мека мощ ": те пренасочват ресурсите си за произвеждане на оръжие към занаятите. Заявка, която е вярно разбрана - " ние сме мощни, само че няма да водиме война. "
Снимка: iStock by Getty Images
Маеда основава занаятчийска работилница " Осайкушо " в замъка Каназава, като кани майстори от цяла Япония да преподават в нея и да трансформират предмети от бита в творби на изкуството. Училището прекъсва строго обрисуваната традиция на занаятчийството, като кани занаятчии от разнообразни области да работят дружно, като по този метод придвижва традициите напред.
Изделията, създадени от учебното заведение, са изящни - от кутия за кърпички, комплицирано украсена с железни инкрустации, до блестящи мечове катана, които майсторите от Осайкушо трансформират от смъртоносни принадлежности в творби на изкуството.
В Каназава има 22 типа обичайни изкуства, включително kutani-yaki (керамика), urushi (лакови изделия), Kaga yūzen (боядисване на копринени кимона) и Kaga zougan (метални инкрустации). Това е и националната столица на производството на kinpaku (златни листове) и многото блестящи неща, направени с него - от будистки светилища до маски за лице. През цялата история насърчаването на занаятите в Каназава е било ръководено от устрема към мир. Скоро след Втората международна война е учреден Колежът по изкуствата в Каназава, чиято философия е " да способства за мира на човечеството посредством основаване на хубост ". През 2009 година, след сполучливо подадена кандидатура, в която се твърди, че градът може да способства за " интернационалното съдействие и международния мир посредством поощряване на занаятите ", ЮНЕСКО афишира Каназава за първия град на занаятите и националното изкуство в Япония.
Днес актуалните провокации, свързани с намаляването на популацията и смяната на културата, значат, че занаятчийското завещание на Каназава се поддържа живо от все по-малък брой занаятчии. Въпреки това, воден от динамичното отношение на своите феодални владетели в предишното, градът се стреми да резервира занаятите си. В духа на остарялото Осайкушо през 1989 година в Каназава е основано занаятчийското учебно заведение " Кобо ". В него художници със стипендии учат керамика, боядисване на коприна, металопластика и стъклопластика. Учениците провокират себе си както в изкуството, по този начин и в отношението си. Те би трябвало да се приспособяват, с цел да запазят традицията и да отговорят на потребностите на съвременността.
Снимка: iStock by Getty Images
Сега занаятчиите са отворили вратите на ателиетата си за гости, с цел да научат по какъв начин те уголемяват опциите на обичайните занаяти. Програма, проведена от града, води посетителите в ателиета, в това число това на художника от Кага юзен Хитоши Майда, който употребява модерни подходи, като геометрични претекстове, в своите кимона.
Съставена от детайли на керамика и лакови произведения, чаената гала съставлява кулминационна точка на обичайното занаятчийство - учениците на Kobo са длъжни да прекарат две години в проучване на chadō (начина на подготвяне на чай) и би трябвало сами да изработят всички детайли - от чаши до кимона. Това още веднъж е завещание от рода Маеда, който е бил изключително завързан към чаената гала и е желал Каназава да се прочуе с нейното най-висше изражение, което е означавало произвеждане на съдове с най-високо качество.
Снимка: iStock by Getty Images
През 1666 година Маеда кани първия Ōһі Chōzaemon в Каназава, където той намира мека глина в прилежащо село. Като се опира на техниките, които е научил в Киото, той употребява тази глина, с цел да развие свободния жанр на керамика, прочут като Ōhi ware. Днес посетителите на музея Ōhi могат да изберат купа от сбирката му и да пият чай от нея в стая, проектирана от известния японски проектант Кенго Кума.
Деликатната конюнктура на чаената гала нормално кара посетителите да се усещат като некадърен нахалник, а в музея това чувство единствено се ускорява, защото се докосвате до скъпо произведение на изкуството. А една градина изумява със съвършенството си - Kenroku-en - една от " трите велики " японски градини, основана от Маеда на територията на техния палат в края на XVI век.
Chadō в Япония значи да оцениш и да покажеш признателност за един миг във времето, който в никакъв случай повече няма да съществува по същия метод. Това е част от онази нишка, която държи японците по едно и също време в предишното, сегашното и бъдещето. Те са самураи, познават войната и ценят мира, оня в нас.
Снимка: iStock by Getty Images
Дълго време след края на феодалната ера в Япония в Нагамачи, ниско ситуиран квартал в подножието на замъка Каназава, към момента се усеща власт и разцвет. Големите резиденции в Нагамачи, ситуирани зад дебели стени, в миналото са били дом на високопоставени самураи от семейството Маеда - всесилен клан, управлявал региона Кага (днешните префектури Ишикава и Тояма) от 1583 година до премахването на шогуната при започване на ерата Мейджи (1868-1912 г.).
Снимка: iStock by Getty Images В резиденцията Номура, която е отворена за гости, величествен костюм на цялостна ризница посреща туристите, а откакто преминат през стаи, изпълнени с деликатна направа, попадат в чайна с аспект към декоративна градина. Накрая се озовават пред галерия на мечове и писмо от даймьо (феодален владетел), който благодари на своя васал за подарената глава на зложелател. Това комбиниране на хубост и грубост припомня за видимо парадоксалното битие и популярност на самураите във военното изкуство и културата на Япония.
Изключителният ефирен сериал " Шогун " възобнови интереса към борбите с мечове и политическите маневри от бурния интервал на Воюващите страни в Япония (приблизително 1467-1615 г.), когато съперничещи си даймио се борят за надзор над страната. Оживявайки политическия пейзаж на Япония при започване на XVII век, сериалът пресъздава интервала Едо, предхождащ основаването на Токугаванския шогунат, учреден през 1603 година от Иеясу Токугава (вдъхновение за измисления воин Торанага), който сплотява Япония и поставя завършек на повече от век непрекъснати войни. Посещението на Каназава, столицата на префектура Ишикава, разкрива трайното завещание на една изненадваща тактичност, която е помогнала за поддържането на този мъчно извоюван мир и непоклатимост.
Вратата на Tsuzumi Drum - основната железопътна гара на града
Снимка: iStock by Getty Images
Град с към 465 000 поданици на западното крайбрежие на Япония, Каназава има добре непокътнати градски пейзажи от епохата Едо, като тези на Нагамачи и трите квартала на гейшите, и има онази историческа атмосфера и културна прелест, които са дали на доста места в Япония прозвището " дребното Киото ". Но, споделя Тошио Чозаемон XI, глава на локална фамилия от 11-то потомство, известна със своя селски жанр на грънчарство, направен без колело, " ние не се опитваме да бъдем подобен град ".
В съпоставяне с културата на императорския двор в Киото " ние имаме повечесвобода. Не се постанова да следваме техните строги обичаи ", споделят локалните. Именно тази сензитивност, този " самурайски дух ", разрешава на Каназава да резервира хубостта на своите обичаи, като в същото време ги преоткрива за актуалния живот.
През XVII в., когато благосъстоянието се мери в коку (количеството ориз, създадено в даден имот), Маеда отстъпват единствено на Токугава. Те са били доста мощни и са разполагали с доста запаси, в това число оръжия.
Маеда обаче се тревожат, че арсеналът им ще наподобява застрашителен за ръководещия шогунат - макар че по това време Маеда са съдружници на Токугава, той е бил съперник на първия държател на Кага Тошие Маеда (вдъхновил Сугияма в поредицата " Шогун " ), който умира през 1599 година Решението на Маеда е да се възползва от един тип " мека мощ ": те пренасочват ресурсите си за произвеждане на оръжие към занаятите. Заявка, която е вярно разбрана - " ние сме мощни, само че няма да водиме война. "
Снимка: iStock by Getty Images Маеда основава занаятчийска работилница " Осайкушо " в замъка Каназава, като кани майстори от цяла Япония да преподават в нея и да трансформират предмети от бита в творби на изкуството. Училището прекъсва строго обрисуваната традиция на занаятчийството, като кани занаятчии от разнообразни области да работят дружно, като по този метод придвижва традициите напред.
Изделията, създадени от учебното заведение, са изящни - от кутия за кърпички, комплицирано украсена с железни инкрустации, до блестящи мечове катана, които майсторите от Осайкушо трансформират от смъртоносни принадлежности в творби на изкуството.
В Каназава има 22 типа обичайни изкуства, включително kutani-yaki (керамика), urushi (лакови изделия), Kaga yūzen (боядисване на копринени кимона) и Kaga zougan (метални инкрустации). Това е и националната столица на производството на kinpaku (златни листове) и многото блестящи неща, направени с него - от будистки светилища до маски за лице. През цялата история насърчаването на занаятите в Каназава е било ръководено от устрема към мир. Скоро след Втората международна война е учреден Колежът по изкуствата в Каназава, чиято философия е " да способства за мира на човечеството посредством основаване на хубост ". През 2009 година, след сполучливо подадена кандидатура, в която се твърди, че градът може да способства за " интернационалното съдействие и международния мир посредством поощряване на занаятите ", ЮНЕСКО афишира Каназава за първия град на занаятите и националното изкуство в Япония.
Днес актуалните провокации, свързани с намаляването на популацията и смяната на културата, значат, че занаятчийското завещание на Каназава се поддържа живо от все по-малък брой занаятчии. Въпреки това, воден от динамичното отношение на своите феодални владетели в предишното, градът се стреми да резервира занаятите си. В духа на остарялото Осайкушо през 1989 година в Каназава е основано занаятчийското учебно заведение " Кобо ". В него художници със стипендии учат керамика, боядисване на коприна, металопластика и стъклопластика. Учениците провокират себе си както в изкуството, по този начин и в отношението си. Те би трябвало да се приспособяват, с цел да запазят традицията и да отговорят на потребностите на съвременността.
Снимка: iStock by Getty Images Сега занаятчиите са отворили вратите на ателиетата си за гости, с цел да научат по какъв начин те уголемяват опциите на обичайните занаяти. Програма, проведена от града, води посетителите в ателиета, в това число това на художника от Кага юзен Хитоши Майда, който употребява модерни подходи, като геометрични претекстове, в своите кимона.
Съставена от детайли на керамика и лакови произведения, чаената гала съставлява кулминационна точка на обичайното занаятчийство - учениците на Kobo са длъжни да прекарат две години в проучване на chadō (начина на подготвяне на чай) и би трябвало сами да изработят всички детайли - от чаши до кимона. Това още веднъж е завещание от рода Маеда, който е бил изключително завързан към чаената гала и е желал Каназава да се прочуе с нейното най-висше изражение, което е означавало произвеждане на съдове с най-високо качество.
Снимка: iStock by Getty Images През 1666 година Маеда кани първия Ōһі Chōzaemon в Каназава, където той намира мека глина в прилежащо село. Като се опира на техниките, които е научил в Киото, той употребява тази глина, с цел да развие свободния жанр на керамика, прочут като Ōhi ware. Днес посетителите на музея Ōhi могат да изберат купа от сбирката му и да пият чай от нея в стая, проектирана от известния японски проектант Кенго Кума.
Деликатната конюнктура на чаената гала нормално кара посетителите да се усещат като некадърен нахалник, а в музея това чувство единствено се ускорява, защото се докосвате до скъпо произведение на изкуството. А една градина изумява със съвършенството си - Kenroku-en - една от " трите велики " японски градини, основана от Маеда на територията на техния палат в края на XVI век.
Chadō в Япония значи да оцениш и да покажеш признателност за един миг във времето, който в никакъв случай повече няма да съществува по същия метод. Това е част от онази нишка, която държи японците по едно и също време в предишното, сегашното и бъдещето. Те са самураи, познават войната и ценят мира, оня в нас.
Снимка: iStock by Getty Images Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ