Възможна ли е ядрена война между Индия и Пакистан?
Редица произшествия тласнаха Индия и Пакистан на ръба на спора, предизвиквайки световна паника и апели за въздържаност сред съседите – нуклеарни сили.
Какво провокира рецесията?
На 14 февруари 40 членове на паравоенни елементи бяха убити при гибелен бомбен атентат в ръководената от Индия част на Кашмир. Това беше най-смъртоносната офанзива там през последните три десетилетия, а отговорност за нея пое основаната в Пакистан формация Джаиш-и-Мохамед.
Кашмир е съществена гореща точка от края на английското ръководство в през 1947 година. При прекратяването на огъня той е разграничен сред Индия и Пакистан, само че и двете страни претендират за Хималайския район в своята целокупност.
Кашмир е сцена на военни дейности по време на три войни сред Индия и Пакистан, както и стеснен спор през 1999 година. Индия разполага с 500 000 военнослужещи в района, които са там, с цел да се опълчват на въоръжени протести от страна на сепаратистите, търсещи самостоятелност или обединение с Пакистан.
Как реагира Индия?
Премиерът Нарендра Моди заплаши, че след бомбардировката ще има " заплашителен " отговор. Ню Делхи изиска дейности от страна на Исламабад, който упреква в потреблението на бойни групи като подстрекатели за разпалване на вълнения в Кашмир и осъществяване на терористични набези в Индия.
На 26 февруари индийски военни самолети пресякоха границата на Кашмир и навлязоха в пакистанското въздушно пространство, хвърлиха бомби върху това, което Ню Делхи разказа като огромен лагер на Джаиш-и-Мохамад, в който бойците се готвят да провеждат още офанзиви в Индия. Исламабад удостовери нахлуването и бомбардировката на пакистанска територия, на няколко километра отвън частта от Кашмир, която Индия управлява. Но за Пакистан изказванието на Делхи за убийството на голям брой бойци е " самоцелно, неразумно и измислено ".
Какъв беше отговорът на Пакистан?
Разгневен, Исламабад даде обещание възмездие след нападението, първото от индийски Военновъздушни сили против пакистанска земя след войната през 1971 година, когато нито една от двете страни не разполагаше с нуклеарни оръжия.
На 27 февруари пакистански самолети прелетяха през разграничителната линия на Кашмир – нещо, което Исламабад разказа като проява на мощ, нанасяйки удар по открити пространства, откакто преди този момент удариха военни цели.
Но трагичната ескалация се случи, когато пакистанските самолети бяха преследвани от индийски бойни машини. В последвалата борба и двете страни твърдяха, че са свалили военни самолети на съперника. Пакистан съобщи, че е свалил два индийски самолета и е задържал един от водачите. Ню Делхи удостовери загубата на един от своите самолети и разгласи, че е бил свален пакистански аероплан, което Исламабад отхвърли. Индия изиска " неотложно и безвредно завръщане " на водача на сваления си аероплан.
Тъй като напрежението доближи равнище, което не се е следено от години, Пакистан затвори изцяло своето въздушно пространство.
Какво се случва по-късно?
Кризата провокира паника в целия свят, като Великите сили приканиха противниците, които имат нуклеарно оръжие, да бъдат сдържани. И двете страни се стремят да омаловажат опасността от война - пакистанският министър председател Имран Хан и индийският външен министър Сушма Сварадж обявиха, че не желаят напрежението да ескалира още повече.
Много зависи от това по какъв начин Индия реагира на отмъщението на Пакистан и залавянето на нейния водач, настояват анализатори. " Ако Индия би трябвало още веднъж да отмъщава, ще го направи, а това в действителност може да води нещата на друго равнище ", сподели Майкъл Кугелман от Центъра " Уилсън " пред телевизия Bloomberg.
Фактът, че Пакистан държи един от водачите, " може да ограничи опциите на Индия и да я направи по-предпазлива ". Но като се има поради лимитираната връзка сред двете страни, " има по-голяма опция за недоразумения и неточности ", написа Рахул Рой-Чаудхури от Международния институт за стратегически проучвания.
Макар да има интернационален напън за отбягване на война, може да има напън вътре в самата Индия да не разреши на Пакистан да има последната дума.
" Индия се управлява от държавно управление, което е доста консервативно и е доста мъчно във връзка с Пакистан. След няколко седмици в Индия се организират избори... мъчно ми е да допускам, че Индия ще бъде подготвена да деескалира напрежението. Не знам дали сме видели последния от тези фойерверки в региона, за жалост ", сподели Кугелман.
Превод: БГНЕС
Какво провокира рецесията?
На 14 февруари 40 членове на паравоенни елементи бяха убити при гибелен бомбен атентат в ръководената от Индия част на Кашмир. Това беше най-смъртоносната офанзива там през последните три десетилетия, а отговорност за нея пое основаната в Пакистан формация Джаиш-и-Мохамед.
Кашмир е съществена гореща точка от края на английското ръководство в през 1947 година. При прекратяването на огъня той е разграничен сред Индия и Пакистан, само че и двете страни претендират за Хималайския район в своята целокупност.
Кашмир е сцена на военни дейности по време на три войни сред Индия и Пакистан, както и стеснен спор през 1999 година. Индия разполага с 500 000 военнослужещи в района, които са там, с цел да се опълчват на въоръжени протести от страна на сепаратистите, търсещи самостоятелност или обединение с Пакистан.
Как реагира Индия?
Премиерът Нарендра Моди заплаши, че след бомбардировката ще има " заплашителен " отговор. Ню Делхи изиска дейности от страна на Исламабад, който упреква в потреблението на бойни групи като подстрекатели за разпалване на вълнения в Кашмир и осъществяване на терористични набези в Индия.
На 26 февруари индийски военни самолети пресякоха границата на Кашмир и навлязоха в пакистанското въздушно пространство, хвърлиха бомби върху това, което Ню Делхи разказа като огромен лагер на Джаиш-и-Мохамад, в който бойците се готвят да провеждат още офанзиви в Индия. Исламабад удостовери нахлуването и бомбардировката на пакистанска територия, на няколко километра отвън частта от Кашмир, която Индия управлява. Но за Пакистан изказванието на Делхи за убийството на голям брой бойци е " самоцелно, неразумно и измислено ".
Какъв беше отговорът на Пакистан?
Разгневен, Исламабад даде обещание възмездие след нападението, първото от индийски Военновъздушни сили против пакистанска земя след войната през 1971 година, когато нито една от двете страни не разполагаше с нуклеарни оръжия.
На 27 февруари пакистански самолети прелетяха през разграничителната линия на Кашмир – нещо, което Исламабад разказа като проява на мощ, нанасяйки удар по открити пространства, откакто преди този момент удариха военни цели.
Но трагичната ескалация се случи, когато пакистанските самолети бяха преследвани от индийски бойни машини. В последвалата борба и двете страни твърдяха, че са свалили военни самолети на съперника. Пакистан съобщи, че е свалил два индийски самолета и е задържал един от водачите. Ню Делхи удостовери загубата на един от своите самолети и разгласи, че е бил свален пакистански аероплан, което Исламабад отхвърли. Индия изиска " неотложно и безвредно завръщане " на водача на сваления си аероплан.
Тъй като напрежението доближи равнище, което не се е следено от години, Пакистан затвори изцяло своето въздушно пространство.
Какво се случва по-късно?
Кризата провокира паника в целия свят, като Великите сили приканиха противниците, които имат нуклеарно оръжие, да бъдат сдържани. И двете страни се стремят да омаловажат опасността от война - пакистанският министър председател Имран Хан и индийският външен министър Сушма Сварадж обявиха, че не желаят напрежението да ескалира още повече.
Много зависи от това по какъв начин Индия реагира на отмъщението на Пакистан и залавянето на нейния водач, настояват анализатори. " Ако Индия би трябвало още веднъж да отмъщава, ще го направи, а това в действителност може да води нещата на друго равнище ", сподели Майкъл Кугелман от Центъра " Уилсън " пред телевизия Bloomberg.
Фактът, че Пакистан държи един от водачите, " може да ограничи опциите на Индия и да я направи по-предпазлива ". Но като се има поради лимитираната връзка сред двете страни, " има по-голяма опция за недоразумения и неточности ", написа Рахул Рой-Чаудхури от Международния институт за стратегически проучвания.
Макар да има интернационален напън за отбягване на война, може да има напън вътре в самата Индия да не разреши на Пакистан да има последната дума.
" Индия се управлява от държавно управление, което е доста консервативно и е доста мъчно във връзка с Пакистан. След няколко седмици в Индия се организират избори... мъчно ми е да допускам, че Индия ще бъде подготвена да деескалира напрежението. Не знам дали сме видели последния от тези фойерверки в региона, за жалост ", сподели Кугелман.
Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ