Обедняваме. Цените сериозно изпреварват заплатите
Реалното повишаване на приходите в България ще се забави през 2022 година Очакванията за динамичността на приходите от труд в средносрочен небосвод ще останат високи, само че оценките за тяхното действително повишаване са ревизирани в низходяща посока. Това е записано в Конвергентната стратегия на България за интервала 2022–2025 година, която към този момент е оповестена на уеб страницата на Министерство на финансите (МФ).
През 2022 година номиналният напредък на компенсацията на един нает е оценен на 8,1% и отразява предстоящото търсене на труд, повишението на минималната работна заплата и осигурителни прагове, както и някои вторични резултати от високите темпове на инфлация в страната. Влиянието на инфлационните процеси върху номиналното повишаване на приходите се чака да се осъществя с прочут лаг и да се реализира в по-голяма степен през 2023 година
Забавянето на растежа на компенсацията на един нает през 2022 година по отношение на миналата година ще е резултат главно от по-ниския принос на обществения бранш. Друг фактор, който се чака да има ограничаващо въздействие, е включването на бежанците от Украйна в пазара на труда, защото е направено допускане, че те ще са заети в действия с релативно по-ниски от междинните за стопанската система продуктивност на труда и възнаграждение, написа в документа, представен от investor.bg.
Според прогнозата с последователното ускорение на динамичността на продуктивността на труда през 2023 година, търсенето на труд и упования резултат от повишаването на цените, компенсацията на един нает ще се покачва с интензивен ритъм от 9,2%. В интервала 2024–2025 година този ритъм ще остане висок, надлежно 8,2 и 7,6%, само че ще стартира да се забавя.
От МФ чакат действителното повишаване на приходите от труд да се възвърне отчасти през 2023 година, като едвам през 2024–2025 година може да се чака то да е съпоставимо с темповете в интервала преди 2021 година
Въпроси към дълга
Към края на 2021 година въз основа на данните от априлските Нотификационни таблици за дефицита/излишъка и дълга на България размерът на консолидирания дълг на бранш „ Държавно ръководство “ бележи растеж по отношение на равнището от миналата година. В номинално изражение нивото на дълга се усилва от 29,6 милиарда лева през 2020 година до 33,3 милиарда лева
В същото време в член 69 от Закона за бюджета за 2021 година е комплициран предел на дълга от 31,9 милиарда лева Разликата е над 1,37 милиарда лева. От МФ към този момент дадоха отговор на питане на Investor.bg, че разликите сред данните за дълга на бранш „ Държавно ръководство “ и тези за държавния дълг се дължат както на разнообразни методологии на отчитане, по този начин и на разнообразни по обсег дефиниции и съставни съставни елементи.
Въпреки това остава неразбираемо кои дъpжaвни зaдължeния, ĸoитo ce oтчитaт пo eвpoпeйcĸи peглaмeнт (на начислена основа), нe ce oтчитaт ĸaĸтo тaĸивa cпopeд Зaĸoнa зa дъpжaвния дълг. Навярно единствено запитване на народните представители до финансовото министерство би осветлило дoĸoлĸo лимититe, oпpeдeляни вcяĸa гoдинa със Закона за държавния бюджет, oтpaзявaт нивoтo нa peaлнитe дългoви aнгaжимeнти на страната ни.
Не е ясно кaĸвa e пpичинaтa фискираните суми в Зaĸoнa зa дъpжaвния бюджeт дa не cа съответстващи на заложените суми в дълг на " Цeнтpaлнo yпpaвлeниe ", ĸъдeто oтчeтнocттa e пo eвpoпeйcĸия peглaмeнт и чиятo пpaвнa cилa e c пo-голяма тежест oт бългapcĸия Зaĸoн зa дъpжaвния дълг. И в този смисъл – наясно ли са депутатите какво тъкмо гласоподават, тъй като в случай че главните параметри на бюджета се пресмятат на касова основа, само че данните се регистрират и предвиждат на начислена (съгласно европейския регламент), то тогава надали някой в залата знае какво тъкмо се приема действително.
Подобни разлики има и за дълга за настоящата година. Според записаното в Конвергентната програма в края на 2022 година дългът ще бъде в размер на 37,6 милиарда лева. В член 67 от Закона за държавния бюджет пък е посочено, че оптималният размер на държавния дълг към края на 2022 година не може да надвишава 35,5 милиарда лева Вероятно разликите имат своето пояснение, само че е добре да се намерения съществено в посока уеднаквяване на методологиите и по-ясни законови дефиниции, тъй като другояче става мъчно прозрачността на обществените финанси да бъде проверявана.
В Конвергентната стратегия е записано още, че през интервала 2022–2025 година се възнамерява поемането на нов държавен дълг в границите от 7,3 милиарда лева за 2022 година до 10 милиарда лева годишно през 2025 година Размерът на дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран през всяка от годините, варира сред 3 милиарда лева и 3,5 милиарда лева, като падежиращите еврооблигации са в размер на 2,4 милиарда лева през 2022 година, 2,2 милиарда лева през 2023 година и 2,9 милиарда лева – 2024 година Като % от Брутният вътрешен продукт тези погашения съставляват към 2%.
През обсъждания период не се планува финансиране с държавни заеми и не се чака вдишване на нов дълг под формата на финансов лизинг или други форми на дълг от първостепенните разпоредители с бюджет. За интервала 2022–2025 година размерът на дълга следва устойчива наклонност на нарастване. В номинално изражение цената му се движи в диапазона от 37,6 милиарда лева в края на 2022 година до 55,7 милиарда лева в края на 2025 година
Общата дългова тежест на бранш „ Държавно ръководство ”, съотнесена по отношение на Брутният вътрешен продукт, също се предвижда да нараства, достигайки надлежно до 27,7% през 2023 година, 29,1% през 2024 година и 30,4% през 2025 година Независимо от тези развития, прогнозните стойности на индикатора се резервират под оптимално допустимия референтен предел на Маастрихтския аршин за конвергенция от 60% и затвърждава упованията за опазване на водещата позиция на Република България измежду страните членки на Европейски Съюз, с ниско равнище на държавна задлъжнялост, прецизират от МФ в документа.
Държавните финансисти предизвестяват, че реализацията на показаната прогноза е мощно подвластна от развиването на спора с Украйна и на епидемиологичната конюнктура, респ. икономическото възобновяване, което може да докара до друга от предстоящата динамичност за консолидирания дълг на бранш „ Държавно ръководство “.
Инфлацията
Тук няма изненади. Още в пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите бе записано, че се чака средногодишната инфлация да доближи 10,4% Същото е записано и в Конвергентната стратегия - водещ принос за това ще имат храните, чието повишаване ще се форсира до 16,4% на годишна база през декември.
Енергийните артикули също ще имат въздействие, като покачването в цените на транспортните горива се чака да доближи 25,1% в края на годината. Съществен принос ще имат и съставените елементи на базисната инфлация заради предстоящите вторични резултати от ускореното повишаване на енергоносителите и усложненията във веригите на доставки. Услугите ще нарастнат с 8,1% в края на 2022 година, а неенергийните нехранителни артикули – с 6%.
От МФ са изготвили и различен сюжет. Един от главните опасности от военния спор в Украйна е обвързван с изостряне на геополитическото напрежение и по-съществено нарушение на интернационалната търговия, включително появяването на съществени усложнения по веригите на доставка. За страните, ситуирани в по-голяма непосредственост до спора, този риск е по-ясно изразен. Затова в различния сюжет е прегледан директен потрес върху външния бранш на стопанската система от нарушение на търговията в района.
Алтернативните допускания се отразяват в по-висока инфлация най-много през 2022 и 2023 година, надлежно с 2,9 и 2,2 пр.п. над темпа в главния сюжет.
Ръст на Брутният вътрешен продукт
Очаква се през 2022 година растежът на Брутният вътрешен продукт на България да бъде 2,6%, колкото бе посочен и в пролетната прогноза. Припомняме обаче, че в есенната си прогноза държавните финансисти чакаха средногодишната инфлация да бъде 2,2%, а растежът на Брутният вътрешен продукт – 4,9%.
Повишението на инфлацията лимитира действителния наличен приход на семействата и покупателната им дарба, като в следствие се чака закъснение на растежа на потреблението на семействата до 2,4%. Повишената неустановеност, по-високите индустриални разноски, нарушените доставки и по-слабото външно търсене се чака да се отразят и в отсрочване на капиталови проекти. В същото време се чака обществените финансови разноски да поддържат повишаването на вложенията в главен капитал, което се предвижда да доближи 7,6%, написа в Конвергентната стратегия.
От страна на общественото ползване също се предвижда позитивен принос за растежа на Брутният вътрешен продукт. По-умереното търсене от съществени търговски сътрудници на България, съчетано със мощно ограничавания експорт към Руската федерация и Украйна, ще се отрази в закъснение на темпа на износа на артикули от България през 2022 година (3,1%). Приносът на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт ще е негативен.
През 2023 година се чака по-високо повишаване на вътрешното търсене и, надлежно, напредък на Брутният вътрешен продукт от 2,8%. През 2024 и 2025 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще бъде надлежно 3,6 и 3,4%.
Според различния сюжет действителният напредък на Брутният вътрешен продукт ще бъде с 2 пр.п. по-нисък през 2022 година и с 1,5 пр.п. през 2023 година Като съществена причина за реализирането му се показва по-голям от упования поток бежанци, спад на вложенията в главен капитал и усложнения, свързани с логистиката и ограничавания в производството на обособени артикули.
През 2022 година номиналният напредък на компенсацията на един нает е оценен на 8,1% и отразява предстоящото търсене на труд, повишението на минималната работна заплата и осигурителни прагове, както и някои вторични резултати от високите темпове на инфлация в страната. Влиянието на инфлационните процеси върху номиналното повишаване на приходите се чака да се осъществя с прочут лаг и да се реализира в по-голяма степен през 2023 година
Забавянето на растежа на компенсацията на един нает през 2022 година по отношение на миналата година ще е резултат главно от по-ниския принос на обществения бранш. Друг фактор, който се чака да има ограничаващо въздействие, е включването на бежанците от Украйна в пазара на труда, защото е направено допускане, че те ще са заети в действия с релативно по-ниски от междинните за стопанската система продуктивност на труда и възнаграждение, написа в документа, представен от investor.bg.
Според прогнозата с последователното ускорение на динамичността на продуктивността на труда през 2023 година, търсенето на труд и упования резултат от повишаването на цените, компенсацията на един нает ще се покачва с интензивен ритъм от 9,2%. В интервала 2024–2025 година този ритъм ще остане висок, надлежно 8,2 и 7,6%, само че ще стартира да се забавя.
От МФ чакат действителното повишаване на приходите от труд да се възвърне отчасти през 2023 година, като едвам през 2024–2025 година може да се чака то да е съпоставимо с темповете в интервала преди 2021 година
Въпроси към дълга
Към края на 2021 година въз основа на данните от априлските Нотификационни таблици за дефицита/излишъка и дълга на България размерът на консолидирания дълг на бранш „ Държавно ръководство “ бележи растеж по отношение на равнището от миналата година. В номинално изражение нивото на дълга се усилва от 29,6 милиарда лева през 2020 година до 33,3 милиарда лева
В същото време в член 69 от Закона за бюджета за 2021 година е комплициран предел на дълга от 31,9 милиарда лева Разликата е над 1,37 милиарда лева. От МФ към този момент дадоха отговор на питане на Investor.bg, че разликите сред данните за дълга на бранш „ Държавно ръководство “ и тези за държавния дълг се дължат както на разнообразни методологии на отчитане, по този начин и на разнообразни по обсег дефиниции и съставни съставни елементи.
Въпреки това остава неразбираемо кои дъpжaвни зaдължeния, ĸoитo ce oтчитaт пo eвpoпeйcĸи peглaмeнт (на начислена основа), нe ce oтчитaт ĸaĸтo тaĸивa cпopeд Зaĸoнa зa дъpжaвния дълг. Навярно единствено запитване на народните представители до финансовото министерство би осветлило дoĸoлĸo лимититe, oпpeдeляни вcяĸa гoдинa със Закона за държавния бюджет, oтpaзявaт нивoтo нa peaлнитe дългoви aнгaжимeнти на страната ни.
Не е ясно кaĸвa e пpичинaтa фискираните суми в Зaĸoнa зa дъpжaвния бюджeт дa не cа съответстващи на заложените суми в дълг на " Цeнтpaлнo yпpaвлeниe ", ĸъдeто oтчeтнocттa e пo eвpoпeйcĸия peглaмeнт и чиятo пpaвнa cилa e c пo-голяма тежест oт бългapcĸия Зaĸoн зa дъpжaвния дълг. И в този смисъл – наясно ли са депутатите какво тъкмо гласоподават, тъй като в случай че главните параметри на бюджета се пресмятат на касова основа, само че данните се регистрират и предвиждат на начислена (съгласно европейския регламент), то тогава надали някой в залата знае какво тъкмо се приема действително.
Подобни разлики има и за дълга за настоящата година. Според записаното в Конвергентната програма в края на 2022 година дългът ще бъде в размер на 37,6 милиарда лева. В член 67 от Закона за държавния бюджет пък е посочено, че оптималният размер на държавния дълг към края на 2022 година не може да надвишава 35,5 милиарда лева Вероятно разликите имат своето пояснение, само че е добре да се намерения съществено в посока уеднаквяване на методологиите и по-ясни законови дефиниции, тъй като другояче става мъчно прозрачността на обществените финанси да бъде проверявана.
В Конвергентната стратегия е записано още, че през интервала 2022–2025 година се възнамерява поемането на нов държавен дълг в границите от 7,3 милиарда лева за 2022 година до 10 милиарда лева годишно през 2025 година Размерът на дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран през всяка от годините, варира сред 3 милиарда лева и 3,5 милиарда лева, като падежиращите еврооблигации са в размер на 2,4 милиарда лева през 2022 година, 2,2 милиарда лева през 2023 година и 2,9 милиарда лева – 2024 година Като % от Брутният вътрешен продукт тези погашения съставляват към 2%.
През обсъждания период не се планува финансиране с държавни заеми и не се чака вдишване на нов дълг под формата на финансов лизинг или други форми на дълг от първостепенните разпоредители с бюджет. За интервала 2022–2025 година размерът на дълга следва устойчива наклонност на нарастване. В номинално изражение цената му се движи в диапазона от 37,6 милиарда лева в края на 2022 година до 55,7 милиарда лева в края на 2025 година
Общата дългова тежест на бранш „ Държавно ръководство ”, съотнесена по отношение на Брутният вътрешен продукт, също се предвижда да нараства, достигайки надлежно до 27,7% през 2023 година, 29,1% през 2024 година и 30,4% през 2025 година Независимо от тези развития, прогнозните стойности на индикатора се резервират под оптимално допустимия референтен предел на Маастрихтския аршин за конвергенция от 60% и затвърждава упованията за опазване на водещата позиция на Република България измежду страните членки на Европейски Съюз, с ниско равнище на държавна задлъжнялост, прецизират от МФ в документа.
Държавните финансисти предизвестяват, че реализацията на показаната прогноза е мощно подвластна от развиването на спора с Украйна и на епидемиологичната конюнктура, респ. икономическото възобновяване, което може да докара до друга от предстоящата динамичност за консолидирания дълг на бранш „ Държавно ръководство “.
Инфлацията
Тук няма изненади. Още в пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите бе записано, че се чака средногодишната инфлация да доближи 10,4% Същото е записано и в Конвергентната стратегия - водещ принос за това ще имат храните, чието повишаване ще се форсира до 16,4% на годишна база през декември.
Енергийните артикули също ще имат въздействие, като покачването в цените на транспортните горива се чака да доближи 25,1% в края на годината. Съществен принос ще имат и съставените елементи на базисната инфлация заради предстоящите вторични резултати от ускореното повишаване на енергоносителите и усложненията във веригите на доставки. Услугите ще нарастнат с 8,1% в края на 2022 година, а неенергийните нехранителни артикули – с 6%.
От МФ са изготвили и различен сюжет. Един от главните опасности от военния спор в Украйна е обвързван с изостряне на геополитическото напрежение и по-съществено нарушение на интернационалната търговия, включително появяването на съществени усложнения по веригите на доставка. За страните, ситуирани в по-голяма непосредственост до спора, този риск е по-ясно изразен. Затова в различния сюжет е прегледан директен потрес върху външния бранш на стопанската система от нарушение на търговията в района.
Алтернативните допускания се отразяват в по-висока инфлация най-много през 2022 и 2023 година, надлежно с 2,9 и 2,2 пр.п. над темпа в главния сюжет.
Ръст на Брутният вътрешен продукт
Очаква се през 2022 година растежът на Брутният вътрешен продукт на България да бъде 2,6%, колкото бе посочен и в пролетната прогноза. Припомняме обаче, че в есенната си прогноза държавните финансисти чакаха средногодишната инфлация да бъде 2,2%, а растежът на Брутният вътрешен продукт – 4,9%.
Повишението на инфлацията лимитира действителния наличен приход на семействата и покупателната им дарба, като в следствие се чака закъснение на растежа на потреблението на семействата до 2,4%. Повишената неустановеност, по-високите индустриални разноски, нарушените доставки и по-слабото външно търсене се чака да се отразят и в отсрочване на капиталови проекти. В същото време се чака обществените финансови разноски да поддържат повишаването на вложенията в главен капитал, което се предвижда да доближи 7,6%, написа в Конвергентната стратегия.
От страна на общественото ползване също се предвижда позитивен принос за растежа на Брутният вътрешен продукт. По-умереното търсене от съществени търговски сътрудници на България, съчетано със мощно ограничавания експорт към Руската федерация и Украйна, ще се отрази в закъснение на темпа на износа на артикули от България през 2022 година (3,1%). Приносът на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт ще е негативен.
През 2023 година се чака по-високо повишаване на вътрешното търсене и, надлежно, напредък на Брутният вътрешен продукт от 2,8%. През 2024 и 2025 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще бъде надлежно 3,6 и 3,4%.
Според различния сюжет действителният напредък на Брутният вътрешен продукт ще бъде с 2 пр.п. по-нисък през 2022 година и с 1,5 пр.п. през 2023 година Като съществена причина за реализирането му се показва по-голям от упования поток бежанци, спад на вложенията в главен капитал и усложнения, свързани с логистиката и ограничавания в производството на обособени артикули.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ