Реалната стойност на минималните работни заплати в страните от ЕС

Реалната стойност на минималните работни заплати в страните от Европейски Съюз се топи вследствие на инфлацията. Спадът през актуалната година е с до 19%, демонстрира разбор на Европейската конфедерация на профсъюзите, изработен на база на данни на Евростат.

Законоустановените минимални заплати са се нараснали приблизително с 6,9% през последната година в 21-те страни от Европейски Съюз, в които има такива. В същите страни обаче инфлацията се е нараснала приблизително с 12,4%. Това значи, че действителната стойност на законоустановените минимални заплати е спаднала приблизително с 5,5 %, което кара милиони служащи да се борят, с цел да могат да си разрешат най-основните разноски за живот като храна, наем и електрическа енергия.

Анализът демонстрира, че за повторно от 2000 година насам действителната стойност на минималните работни заплати пада под нулата.

От предишното лято насам действителните минимални работни заплати са намалели най-драстично в Латвия (-19%), Полша (-11%), Словакия (-9%), Чехия (-8%) и Литва (-8%). В България инфлацията тази година също топи растежа на минималната заплата от април и по този начин действителната ѝ стойност става минус 5,5 на 100, демонстрират данните.

Всичко това съществено утежнява изискванията за работещите на минимална заплата в цяла Европа, показват от ЕКП. Още преди началото на рецесията с високите разноски за живот, съвсем всеки десети служащ в Европейски Съюз беше заплашен от беднотия, а 7 от 10 служащи на минимална заплата споделят, че имат компликации при свързването на двата края.

Анализът на данните на Евростат, изработен от ЕКП, предшества окончателното гласоподаване на директивата за съответни минимални заплати в Европейски Съюз в Европейския парламент на следващия ден. КНСБ прикани българските евродепутати да поддържат директивата, която става все по-необходима.

ЕКП напомня, че директивата ще значи, че:

- Държавите-членки ще би трябвало да ревизират адекватността на законоустановените минимални заплати, като вземат поради покупателната дарба и разноските за живот;

- Ще има обвързване за страните членки да предизвикват груповото договаряне и да се борят против възпрепятстването на синдикатите, а за страните с обсег на груповото договаряне под 80% – да изготвят проект за деяние в поддръжка на груповото договаряне;

- Трябва да се ускори присъединяване на синдикатите в определянето и актуализирането на законоустановените минимални заплати;

- Ще има условие към сдруженията, които получават контракти за публични поръчки, да съблюдават правото на образуване и групово договаряне в сходство с конвенции 87 и 98 на МОТ.

Преди гласуването на директивата на следващия ден заместник-генералният секретар на ЕКП Естер Линч разяснява: “ В множеството страни, в които има законоустановена минимална работна заплата, тя е толкоз ниска, че служащите са изложени на риск от беднотия още преди началото на рецесията с разноските за живот. Сега инфлацията, провокирана и от голямото нарастване на маржовете на облагата, в допълнение към проблемите на предлагането, намали цената на минималните заплати до рекордно ниски равнища. Това значи, че хората, които работят дълги часове на тежки работни места, се борят да си разрешат храна и наем, без да се преценяват с неща, които доста хора одобряват за даденост, като превозване на време с другари и семейство. Понякога хората даже се борят да си разрешат превоз до работното си място.

Членовете на Европейския парламент би трябвало да покажат, че са на страната на тези работливи хора, и да гласоподават, с цел да подсигуряват, че минималната заплата в никакъв случай няма да остави хората да живеят в беднотия. ”