Новият световен ред: Торият заменя урана
Реактор в пустинята Гоби подвигна трагично мизата в нуклеарното състезаниеДокато Съединени американски щати и Русия се бият за свръхоръжия, Китай си обезпечи енергийна самостоятелност
Един бляскав, сребрист химичен детайл, позабравен отпреди половин век, е на път да преобърне нуклеарното бъдеще на планетата, да изстреля енергетиката, автомобилната и военната промишленост в чисто нова орбита и да промени геостратегическото водачество в света.Става дума за тория - новата опция на досегашната нуклеарна технология, която имаше преимущество да създава най-евтиния ток, само че и минус - да основава най-големите опасности за сигурност. Всъщност, концепцията за тория е на повече от половин век.През 60-те години на XX век в Съединени американски щати съумяват да построят настоящ реактор с торий, охлаждан с разтопени соли. Но по това време нуклеарните централи създават освен ток, само че и плутоний за атомни бомби. Администрацията на Никсън взема решение да спре новата технология в името на успеха в Студената война. Твърди се, че изоставянето й е точно поради невъзможността на тория да генерира плутоний за оръжия.Чертежите на ториевия реактор са забравени в архива, до момента в който Кърк Сьоренсен, някогашен инженер от НАСА, не разгласява част от тях. В Съединени американски щати съвсем никой не обръща внимание на обявата, само че в Китай реакцията е сериозна.Толкова сериозна, че още през 2013 година Пекин разгласи, че подвига трагично мизата в нуклеарното съревнование и ще построи първия изцяло работещ реактор с торий в границите на 10 години. Докато светът се гърчи под рекордните цени на тока, Китай демонстрира мускули. Даже преизпълнява 10-летния проект.До седмици китайските учени в региона на пустинята Гоби ще пуснат пробен нуклеарен реактор, който ще работи на торий вместо на уран, написа сензационно The Times с уточнението, че в случай че опитът е сполучлив, той може радикално да промени нуклеарната сила като я направи по-екологична и по-безопасна.
Предимствата на тория пред урана
Торият е четири пъти по-обилен от урана, а главният минерал, съдържащ торий, е моназит, който се среща в редките метали. Едва 5 000 тона торий могат да посрещнат енергийните потребности на цялата планета за една година, а единствено известните до момента залежи ще обезпечат задоволително сила за 10 000 години. Торият и един от присъстващите в него изотопи - уран-232 се обрисуват новия, много по-ефективен източник в нуклеарната сила вместо необятно употребяваното гориво въз основата на 235-ия изотоп на урана.Ториевата сила има редица преимущества. Първо, сигурност: Няма непотребна реактивност в реактор, употребяващ торий като батерия. Това е гаранция, че ужасни бедствия като Чернобил или Фокушима в никакъв случай няма да се повторят. За разлика от стандартното ураново гориво, торият се изгаря, оставяйки доста по-малко радиотоксични боклуци и съвсем без плутоний. Второ, с добавки на уран или плутоний той може да се употребява в актуалните нуклеарни реактори. Трето, разликата сред тория и урана във връзка с радиоактивността разрешава построяването на по-малки, рентабилни реактори за обособени градове или даже предприятия. Четвърто, залежи на торий има на всички места по света. Още повече, че той се смята за непряк артикул при добива на редки метали. А единствено в Китай има толкоз, че може да задоволи енергийните потребности на страната за идващите 20 000 години.Това е и една от аргументите Пекин да отдели бюджет от 350 млн. $ и да впрегне екип от 140 докторанти и учени в Шанхайския институт за нуклеарна и приложна физика, които за 8 години да измислят новата технология: реактор от торий, охлаждан от разтопени соли.
Китайският опитът в пустинята Гоби
Очакваният опит ще е в региона на пустинята Гоби. Вместо стандартен уран, той ще работи на ториево гориво.Отсега е ясно, че в случай че всичко върви добре, изобретението може да направи нуклеарната промишленост по-екологична и по-безопасна и в това време ще разреши на Китай да понижи въглеродния си отпечатък.Съществена специфичност е, че за изстудяване в новата разработка ще се употребява не вода, а солна стопилка, по тази причина и отпадъците от подобен реактор се чака да бъдат както по-малко токсични, както и с по-кратък интервал на полуразпад.Експерименталната версия на устройството ще бъде дребна - 3 м височина и 2,5 м широчина. Пилотният реактор ще генерира единствено 2 MW топлинна сила, което би трябвало да е задоволително за зареждане на 1000 жилища.Плановете на китайските управляващи са ясни. Ако опитът успее, те ще основат верига от сходни дребни ториеви реактори с мощ до 100 MW, които ще доставят сила на стотици хиляди домове. А защото ториевите реактори не се нуждаят от вода за изстудяване, ще могат да се строят в пустинни региони, надалеч от огромни обитаеми места.Има ли към този момент подозрение по какъв начин президентът Си Дзинпин ще реализира обещаната си стратегия за въглероден неутралитет до 2060 година? Световната общественост чака със спотаен мирис резултатите от китайския опит. Според Найджъл Маркс, физик и помощник в австралийския университет в Къртин, китайците в действителност са траяли своята изследователска стратегия, " която в Съединени американски щати е била изоставена през 60 -те години ". Това не е тъкмо по този начин. Истината е, че американските учени построиха първия ториев реактор още през 40-те години в Националната лаборатория на Оук Ридж. По време на Студената война планът бе спрян, а през 1969 година реакторът бе изцяло затворен.Китай от своя страна се опита да работи с торий през 70 -те години на предишния век, само че проучванията реализираха дребен прогрес заради " рестриктивните мерки в софтуерното, промишлено и икономическо развиване " през тази ера. Работата по програмата беше обновена чак през 2011 година, когато на Китайската академия на науките беше предоставено да сътвори новата технология. И огромното финансиране потегли две години по-късно.Самият шеф на китайската стратегия в този момент гордо декларира, че светът от дълго време мечтае да употребява ториеви запаси.Прав е. Индия, със своите обилни залежи на торий, интензивно преследва нуклеарна технология на торий, като употребява торий-плутониева примес. Все отново, проектирането на първия в света нуклеарен реактор на торий бе осъществено точно в Изследователския център за нуклеарна сила в Баба, в Мумбай.В Япония също се организират проучвания за възобновление на концепцията за тория от разтопена сол. Норвегия обмисля опцията да си подсигури доста основни запаси на торий като нова сила за годините след газа и петрола от Северно море.
8 грама торий зареждат колата вечно
Преди повече от 10 години се появи и първият концептуален автомобил, работещ с торий. За първи път концепцията за потреблението на този детайл в тази промишленост бе изказана още от американския откривател Лоурънс Кулесус през 2009 година на автомобилното ревю Chicago Auto Show. А по-късно, инженерите от компанията Laser Power Systems съумяха освен да разработят идея за нуклеарен мотор, само че и сполучливо да я плижат в плана Cadillac World Thorium Fuel (Cadillac WTF). Тогава стана известна фразата, че 8 грама торий може да зареди автомобила за цялостен живот.Независимо, че руснаците са най-пестеливи откъм изявления, физиците от Томския политехнически университет приказват не за гражданска война, а за последователно прекачване на ядрото на съществуващите реактори за лека вода с частична замяна на сърцевината от ураново гориво към торий. Руските откриватели виждат приложението му за електричество за отдалечени военни гарнизони и огромни военноморски бази в северните и тихоокеанските флоти. Разглеждат опция да се употребяват ториеви реактори с дребна мощ за произвеждане на водород.В същото време и руснаците, като американците, бяха много напред във връзка с ториевата енергетика, само че предишния век. Експерименталните реактори в Маяк и в Германия бяха замразени също като в Америка - поради военното направление. Така, до момента в който двете суперсили се конкурираха в свръхоръжията, огромната нуклеарна стратегия на Китай се оказва по-голямата опасност за тяхното международно водачество.Вместо за оръжия, стартира борба за земните запаси и супертехнологиите за тяхното потребление. Не е ли това новият международен ред, настъпил след пандемията? Сякаш китайците нямат самообладание да излязат на пазара и със своите нуклеарни реактори, и със личната си технологии...
Един бляскав, сребрист химичен детайл, позабравен отпреди половин век, е на път да преобърне нуклеарното бъдеще на планетата, да изстреля енергетиката, автомобилната и военната промишленост в чисто нова орбита и да промени геостратегическото водачество в света.Става дума за тория - новата опция на досегашната нуклеарна технология, която имаше преимущество да създава най-евтиния ток, само че и минус - да основава най-големите опасности за сигурност. Всъщност, концепцията за тория е на повече от половин век.През 60-те години на XX век в Съединени американски щати съумяват да построят настоящ реактор с торий, охлаждан с разтопени соли. Но по това време нуклеарните централи създават освен ток, само че и плутоний за атомни бомби. Администрацията на Никсън взема решение да спре новата технология в името на успеха в Студената война. Твърди се, че изоставянето й е точно поради невъзможността на тория да генерира плутоний за оръжия.Чертежите на ториевия реактор са забравени в архива, до момента в който Кърк Сьоренсен, някогашен инженер от НАСА, не разгласява част от тях. В Съединени американски щати съвсем никой не обръща внимание на обявата, само че в Китай реакцията е сериозна.Толкова сериозна, че още през 2013 година Пекин разгласи, че подвига трагично мизата в нуклеарното съревнование и ще построи първия изцяло работещ реактор с торий в границите на 10 години. Докато светът се гърчи под рекордните цени на тока, Китай демонстрира мускули. Даже преизпълнява 10-летния проект.До седмици китайските учени в региона на пустинята Гоби ще пуснат пробен нуклеарен реактор, който ще работи на торий вместо на уран, написа сензационно The Times с уточнението, че в случай че опитът е сполучлив, той може радикално да промени нуклеарната сила като я направи по-екологична и по-безопасна. Предимствата на тория пред урана
Торият е четири пъти по-обилен от урана, а главният минерал, съдържащ торий, е моназит, който се среща в редките метали. Едва 5 000 тона торий могат да посрещнат енергийните потребности на цялата планета за една година, а единствено известните до момента залежи ще обезпечат задоволително сила за 10 000 години. Торият и един от присъстващите в него изотопи - уран-232 се обрисуват новия, много по-ефективен източник в нуклеарната сила вместо необятно употребяваното гориво въз основата на 235-ия изотоп на урана.Ториевата сила има редица преимущества. Първо, сигурност: Няма непотребна реактивност в реактор, употребяващ торий като батерия. Това е гаранция, че ужасни бедствия като Чернобил или Фокушима в никакъв случай няма да се повторят. За разлика от стандартното ураново гориво, торият се изгаря, оставяйки доста по-малко радиотоксични боклуци и съвсем без плутоний. Второ, с добавки на уран или плутоний той може да се употребява в актуалните нуклеарни реактори. Трето, разликата сред тория и урана във връзка с радиоактивността разрешава построяването на по-малки, рентабилни реактори за обособени градове или даже предприятия. Четвърто, залежи на торий има на всички места по света. Още повече, че той се смята за непряк артикул при добива на редки метали. А единствено в Китай има толкоз, че може да задоволи енергийните потребности на страната за идващите 20 000 години.Това е и една от аргументите Пекин да отдели бюджет от 350 млн. $ и да впрегне екип от 140 докторанти и учени в Шанхайския институт за нуклеарна и приложна физика, които за 8 години да измислят новата технология: реактор от торий, охлаждан от разтопени соли. Китайският опитът в пустинята Гоби
Очакваният опит ще е в региона на пустинята Гоби. Вместо стандартен уран, той ще работи на ториево гориво.Отсега е ясно, че в случай че всичко върви добре, изобретението може да направи нуклеарната промишленост по-екологична и по-безопасна и в това време ще разреши на Китай да понижи въглеродния си отпечатък.Съществена специфичност е, че за изстудяване в новата разработка ще се употребява не вода, а солна стопилка, по тази причина и отпадъците от подобен реактор се чака да бъдат както по-малко токсични, както и с по-кратък интервал на полуразпад.Експерименталната версия на устройството ще бъде дребна - 3 м височина и 2,5 м широчина. Пилотният реактор ще генерира единствено 2 MW топлинна сила, което би трябвало да е задоволително за зареждане на 1000 жилища.Плановете на китайските управляващи са ясни. Ако опитът успее, те ще основат верига от сходни дребни ториеви реактори с мощ до 100 MW, които ще доставят сила на стотици хиляди домове. А защото ториевите реактори не се нуждаят от вода за изстудяване, ще могат да се строят в пустинни региони, надалеч от огромни обитаеми места.Има ли към този момент подозрение по какъв начин президентът Си Дзинпин ще реализира обещаната си стратегия за въглероден неутралитет до 2060 година? Световната общественост чака със спотаен мирис резултатите от китайския опит. Според Найджъл Маркс, физик и помощник в австралийския университет в Къртин, китайците в действителност са траяли своята изследователска стратегия, " която в Съединени американски щати е била изоставена през 60 -те години ". Това не е тъкмо по този начин. Истината е, че американските учени построиха първия ториев реактор още през 40-те години в Националната лаборатория на Оук Ридж. По време на Студената война планът бе спрян, а през 1969 година реакторът бе изцяло затворен.Китай от своя страна се опита да работи с торий през 70 -те години на предишния век, само че проучванията реализираха дребен прогрес заради " рестриктивните мерки в софтуерното, промишлено и икономическо развиване " през тази ера. Работата по програмата беше обновена чак през 2011 година, когато на Китайската академия на науките беше предоставено да сътвори новата технология. И огромното финансиране потегли две години по-късно.Самият шеф на китайската стратегия в този момент гордо декларира, че светът от дълго време мечтае да употребява ториеви запаси.Прав е. Индия, със своите обилни залежи на торий, интензивно преследва нуклеарна технология на торий, като употребява торий-плутониева примес. Все отново, проектирането на първия в света нуклеарен реактор на торий бе осъществено точно в Изследователския център за нуклеарна сила в Баба, в Мумбай.В Япония също се организират проучвания за възобновление на концепцията за тория от разтопена сол. Норвегия обмисля опцията да си подсигури доста основни запаси на торий като нова сила за годините след газа и петрола от Северно море.
8 грама торий зареждат колата вечно
Преди повече от 10 години се появи и първият концептуален автомобил, работещ с торий. За първи път концепцията за потреблението на този детайл в тази промишленост бе изказана още от американския откривател Лоурънс Кулесус през 2009 година на автомобилното ревю Chicago Auto Show. А по-късно, инженерите от компанията Laser Power Systems съумяха освен да разработят идея за нуклеарен мотор, само че и сполучливо да я плижат в плана Cadillac World Thorium Fuel (Cadillac WTF). Тогава стана известна фразата, че 8 грама торий може да зареди автомобила за цялостен живот.Независимо, че руснаците са най-пестеливи откъм изявления, физиците от Томския политехнически университет приказват не за гражданска война, а за последователно прекачване на ядрото на съществуващите реактори за лека вода с частична замяна на сърцевината от ураново гориво към торий. Руските откриватели виждат приложението му за електричество за отдалечени военни гарнизони и огромни военноморски бази в северните и тихоокеанските флоти. Разглеждат опция да се употребяват ториеви реактори с дребна мощ за произвеждане на водород.В същото време и руснаците, като американците, бяха много напред във връзка с ториевата енергетика, само че предишния век. Експерименталните реактори в Маяк и в Германия бяха замразени също като в Америка - поради военното направление. Така, до момента в който двете суперсили се конкурираха в свръхоръжията, огромната нуклеарна стратегия на Китай се оказва по-голямата опасност за тяхното международно водачество.Вместо за оръжия, стартира борба за земните запаси и супертехнологиите за тяхното потребление. Не е ли това новият международен ред, настъпил след пандемията? Сякаш китайците нямат самообладание да излязат на пазара и със своите нуклеарни реактори, и със личната си технологии...
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ