Сринаха петъка на Румен Радев! Не е очаквал да прочете това за себе си!
Разумно мислещите хора биха очаквали, че при встъпването във втория си мандат Румен Радев ще се опита да преодолее реториката и държанието на политически водач, който разделя нацията и ще поеме роля на обединител – откакто съумя през май 2021 година да поеме на практика цялата власт в страната. И откакто съумя да реализира сегашния нежен баланс в ръководството на „четири + 1“ партийната коалиция, в която той и неговите представители – министри играят още веднъж най-активната роля.
Тези упования бяха опровергани, разяснява във „Фейсбук“ Огнян Минчев.
Тонът и посланията на президентската тирада бяха още веднъж издържани в добре познатото опълчване сред „добрите“ и „лошите“ и сложиха встъпващия във втори мандат Радев още веднъж като лидер на едните против другите.
Заемането на позиция на обединител на нацията не е един от разновидностите на президентско държание, а императив на държание за президента съгласно българската конституция. Президентът в тази конституция не е разпоредник със значима власт, а фигура с лимитирани изпълнителни отговорности в сферите на сигурността, външната политика и на номинациите за някои основни институционални позиции.
Но най-важното правомощие на българския президент е неговата роля на честен водач, символизиращ и утвърждаващ единството на нацията. Вече е тривиално да се повтаря, че оглавявайки митингите от 2020 година Радев непринудено отстъпи от тази роля. Въпросът е ЗАЩО? И този въпрос става все по-значим с времето, през което непосредствената завист на деня от протестните времена отшумява, а самият Радев концентрира в ръцете си от ден на ден и повече власт.
Радев упорства разделянето и противоборството в обществото и страната да не престават колкото се може по-дълго време. Мъчителните опити за сформиране на държавно управление след изборите от април, юли и ноември бяха израз на две редом протичащи, само че стратегически свързани трендове. Първата наклонност е отслабването и дестабилизирането на партиите-актьори в българската парламентарна републиканска система. В президентството бяха приютени главните опозиционери на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова и тяхната борба с нея бе явно редовно подкрепяна от самия Румен Радев.
Тук не става въобще въпрос кой е крив и кой – прав в тази партийна кавга.
Проблемът е в резултата на това подкрепено от президента опълчване – в допълнение стопяване на поддръжката за Българска социалистическа партия в резултат на вътрешната фракционна война, която всъщност се трансформира във война на Радев за преодоляване на Позитано 20.
Войната, която Радев и неговите служебни кабинети поведоха с ГЕРБ, имаше за цел не просто да обясни източниците и крупните проявления на корупция в ръководещата повече от десетилетие партия. Целта бе ГЕРБ като цяло да бъде етикирана като общност-носител на систематична корупция. Корупцията е закононарушение, а закононарушенията имат съответни причинители. Те могат да бъдат водачи на партии, деятели, държавни служители, само че една политическа партия – политическа общественост – като цяло не може да бъде третирана като незаконна.
Освен в случай че не е притежател на човеконенавистна идеология като нацизма или комунизма. С „отстрелването“ на ГЕРБ като партия, солидарно носеща отговорност за целокупната корупция в страната Радев цели отстраняването на главен партиен състезател на българската парламентарна система. Ако Българска социалистическа партия е поддържана в статут на вътрешна война, а ГЕРБ – в статут на престъпна – и по тази причина нелегитимна организация, кой може и кой би трябвало да ръководи българската страна?
На терена се „разхождат“ още няколко партии – субекти на парламентарно ръководство.
Демократична България е коалиция на градските демократични среди, наследила остатъчната поддръжка на така наречен демократична общественост в българската политика след 1990 година Но Демократична България има своите твърди ограничавания на поддръжка. Около 350-400 хиляди гласа са основа на политическата поддръжка за тази коалиция, а повишаването им в избрана обстановка – като митинга – показва отхвърли на колебаещи се групи от поддръжка за ГЕРБ и някои други дребни организации в съседство. Демократична България е значим детайл от българския парламентарно-политически пъзел, само че е надалеч от опцията да играе роля на съществена партия в ръководството на страната.
Има Такъв Народ е следващ инженерингов политически план на основни звена от олигархичното задкулисие, паразитиращ върху известността на известното шоу, гъделичкащо по-примитивните усети на българската чалга публика.
Партията не има на практика никаква политическа експертиза и опит,
никаква кадрова база и разчита на комедийното по своята същина командване на няколко от „сценаристите“ на шоуто плюс ситуационната поддръжка на неколцина експерти в разнообразни сфери. Опитите на Има Такъв Народ за сформиране на държавно управление бяха на границата на подигравка, комедия и примитивна надменност в лансирането на неуместен букет от маргинали за министър председатели и министри. Show must go on – даже и да е в Народното събрание. A show master-a се подреди с нещо като компания за търговия с политически решения и кадрови услуги…
Да не забравяме, че в два поредни Народното събрание през 2021 година танцува и Мая в акомпанимент на отровното трио. Политическите буфосинхронисти в България са необикновен род, граничещ с шоуто, само че разкрепостен от задръжките, които даже и чалга партията има в държанието си.
И като теглим чертата – какво остана действително на парламентарно политическия терен?
Партията на Кирил и Асен – която има най-вече гласове, само че няма организация, структури и разпознаваеми членове. Една партия, по този начин симпатична за задачите на президентското ръководство. Е, приказва се, че момчетата щели да се еманципират… С какво ще се еманципират? С чии фрагменти, с каква администрация, с каква политическа база? Какво ще опълчват на легионите ченгета, опаковали Харвард отвред? На глава от Харвард – по един легион глави от „магнаурската школа“ в Симеоново…
Да не забравяме – ДПС… Ако ГЕРБ и Българска социалистическа партия са възходящо несимпатични, Сараят е напряко неприветлив. Със Сарая може да се върти политическа и всякаква друга търговия, само че не и обществено партньорство – единствено полуприкрит вземане-даване в коридорите зад пленарната зала…
Кризата на партийната система е развой,
който наподобява да е умишлено подтикван от властовия център на Радев, който към този момент девет месеца държи действителната власт в страната. Вакуумът на партийно-паламентарно посланичество и неналичието на предвидимост и непоклатимост налива вода директно в мелницата на паралелния развой – на тактиката за преобразяване на България в президентска република. О-о, не че Радев доста желае – но няма по какъв начин! Вижте ги по какъв начин не могат да се оправят. Едва направиха какво да е държавно управление след третото разпределяне (избори). Цените хвърчат, ковидът върлува, компании и предприятия затварят врати… Здрава ръка, би трябвало тука, мощна ръка…
Вдъхновеният властолюбец на Дондуков ще предложи тази ръка – напряко ще хване страната във въздуха, в процеса на полусвободно рухване и ще ни избави. Това желае, това цели, това преследва, за това работи. Две предпоставки са задоволителни за финалния му триумф – слаба и спешна парламентарна република, без представителни партии и постоянни болшинства, и разграничено общество, гражданска общественост в спор, делба на обществото сред „добрите“ и „лошите“ и Радев – отпред на положителните.
Приказката свършва дотук – слабите падат от власт, „лошите“ биват осъдени и затворени, а „добрите“ намират своя водач и преподавател – дали на път към Евразия или нанякъде другаде – остава немного време с цел да проверим.
Тези упования бяха опровергани, разяснява във „Фейсбук“ Огнян Минчев.
Тонът и посланията на президентската тирада бяха още веднъж издържани в добре познатото опълчване сред „добрите“ и „лошите“ и сложиха встъпващия във втори мандат Радев още веднъж като лидер на едните против другите.
Заемането на позиция на обединител на нацията не е един от разновидностите на президентско държание, а императив на държание за президента съгласно българската конституция. Президентът в тази конституция не е разпоредник със значима власт, а фигура с лимитирани изпълнителни отговорности в сферите на сигурността, външната политика и на номинациите за някои основни институционални позиции.
Но най-важното правомощие на българския президент е неговата роля на честен водач, символизиращ и утвърждаващ единството на нацията. Вече е тривиално да се повтаря, че оглавявайки митингите от 2020 година Радев непринудено отстъпи от тази роля. Въпросът е ЗАЩО? И този въпрос става все по-значим с времето, през което непосредствената завист на деня от протестните времена отшумява, а самият Радев концентрира в ръцете си от ден на ден и повече власт.
Радев упорства разделянето и противоборството в обществото и страната да не престават колкото се може по-дълго време. Мъчителните опити за сформиране на държавно управление след изборите от април, юли и ноември бяха израз на две редом протичащи, само че стратегически свързани трендове. Първата наклонност е отслабването и дестабилизирането на партиите-актьори в българската парламентарна републиканска система. В президентството бяха приютени главните опозиционери на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова и тяхната борба с нея бе явно редовно подкрепяна от самия Румен Радев.
Тук не става въобще въпрос кой е крив и кой – прав в тази партийна кавга.
Проблемът е в резултата на това подкрепено от президента опълчване – в допълнение стопяване на поддръжката за Българска социалистическа партия в резултат на вътрешната фракционна война, която всъщност се трансформира във война на Радев за преодоляване на Позитано 20.
Войната, която Радев и неговите служебни кабинети поведоха с ГЕРБ, имаше за цел не просто да обясни източниците и крупните проявления на корупция в ръководещата повече от десетилетие партия. Целта бе ГЕРБ като цяло да бъде етикирана като общност-носител на систематична корупция. Корупцията е закононарушение, а закононарушенията имат съответни причинители. Те могат да бъдат водачи на партии, деятели, държавни служители, само че една политическа партия – политическа общественост – като цяло не може да бъде третирана като незаконна.
Освен в случай че не е притежател на човеконенавистна идеология като нацизма или комунизма. С „отстрелването“ на ГЕРБ като партия, солидарно носеща отговорност за целокупната корупция в страната Радев цели отстраняването на главен партиен състезател на българската парламентарна система. Ако Българска социалистическа партия е поддържана в статут на вътрешна война, а ГЕРБ – в статут на престъпна – и по тази причина нелегитимна организация, кой може и кой би трябвало да ръководи българската страна?
На терена се „разхождат“ още няколко партии – субекти на парламентарно ръководство.
Демократична България е коалиция на градските демократични среди, наследила остатъчната поддръжка на така наречен демократична общественост в българската политика след 1990 година Но Демократична България има своите твърди ограничавания на поддръжка. Около 350-400 хиляди гласа са основа на политическата поддръжка за тази коалиция, а повишаването им в избрана обстановка – като митинга – показва отхвърли на колебаещи се групи от поддръжка за ГЕРБ и някои други дребни организации в съседство. Демократична България е значим детайл от българския парламентарно-политически пъзел, само че е надалеч от опцията да играе роля на съществена партия в ръководството на страната.
Има Такъв Народ е следващ инженерингов политически план на основни звена от олигархичното задкулисие, паразитиращ върху известността на известното шоу, гъделичкащо по-примитивните усети на българската чалга публика.
Партията не има на практика никаква политическа експертиза и опит,
никаква кадрова база и разчита на комедийното по своята същина командване на няколко от „сценаристите“ на шоуто плюс ситуационната поддръжка на неколцина експерти в разнообразни сфери. Опитите на Има Такъв Народ за сформиране на държавно управление бяха на границата на подигравка, комедия и примитивна надменност в лансирането на неуместен букет от маргинали за министър председатели и министри. Show must go on – даже и да е в Народното събрание. A show master-a се подреди с нещо като компания за търговия с политически решения и кадрови услуги…
Да не забравяме, че в два поредни Народното събрание през 2021 година танцува и Мая в акомпанимент на отровното трио. Политическите буфосинхронисти в България са необикновен род, граничещ с шоуто, само че разкрепостен от задръжките, които даже и чалга партията има в държанието си.
И като теглим чертата – какво остана действително на парламентарно политическия терен?
Партията на Кирил и Асен – която има най-вече гласове, само че няма организация, структури и разпознаваеми членове. Една партия, по този начин симпатична за задачите на президентското ръководство. Е, приказва се, че момчетата щели да се еманципират… С какво ще се еманципират? С чии фрагменти, с каква администрация, с каква политическа база? Какво ще опълчват на легионите ченгета, опаковали Харвард отвред? На глава от Харвард – по един легион глави от „магнаурската школа“ в Симеоново…
Да не забравяме – ДПС… Ако ГЕРБ и Българска социалистическа партия са възходящо несимпатични, Сараят е напряко неприветлив. Със Сарая може да се върти политическа и всякаква друга търговия, само че не и обществено партньорство – единствено полуприкрит вземане-даване в коридорите зад пленарната зала…
Кризата на партийната система е развой,
който наподобява да е умишлено подтикван от властовия център на Радев, който към този момент девет месеца държи действителната власт в страната. Вакуумът на партийно-паламентарно посланичество и неналичието на предвидимост и непоклатимост налива вода директно в мелницата на паралелния развой – на тактиката за преобразяване на България в президентска република. О-о, не че Радев доста желае – но няма по какъв начин! Вижте ги по какъв начин не могат да се оправят. Едва направиха какво да е държавно управление след третото разпределяне (избори). Цените хвърчат, ковидът върлува, компании и предприятия затварят врати… Здрава ръка, би трябвало тука, мощна ръка…
Вдъхновеният властолюбец на Дондуков ще предложи тази ръка – напряко ще хване страната във въздуха, в процеса на полусвободно рухване и ще ни избави. Това желае, това цели, това преследва, за това работи. Две предпоставки са задоволителни за финалния му триумф – слаба и спешна парламентарна република, без представителни партии и постоянни болшинства, и разграничено общество, гражданска общественост в спор, делба на обществото сред „добрите“ и „лошите“ и Радев – отпред на положителните.
Приказката свършва дотук – слабите падат от власт, „лошите“ биват осъдени и затворени, а „добрите“ намират своя водач и преподавател – дали на път към Евразия или нанякъде другаде – остава немного време с цел да проверим.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ