Технологичните гиганти трябва да спрат да дават приоритет на „печалбата пред безопасността“
Разобличителят, чиито обвинявания против Фейсбук хвърлиха компанията в една от най-дълбоките ѝ рецесии до момента, се разкри - и разкри, че няма да спре дотук. В изявление за 60 Minutes Франсис Хауген, някогашен продуктов управител на Фейсбук, съобщи, че до момента в който е работила в компанията, е следила спор на ползи „ сред това, което е положително за обществеността, и това, което е положително за Фейсбук “, написа за Financial Times Мариете Шааке, шеф по интернационалните политики в киберцентъра към Станфордския университет, съобщи Investor.
Въпреки обществените изказвания на Фейсбук, че отстранява наличие, което води до вреди в действителния свят, Хауген сподели, че позволявайки разпространяването на дезинформация - да вземем за пример посредством унищожаване на алгоритмичните отбрани след приключването на президентските избори в Съединени американски щати през 2020 година - платформата прави „ изменничество към демокрацията “. „ Това е мощ, която се тормозя, че ще дестабилизира обществата “, акцентира тя.
Тези обвинявания още веднъж разкриха пропастта сред реториката и дейностите от страна на софтуерните компании. Бурята е малко евентуално да отмине скоро. Хауген свидетелства пред сенатска комисия, като нейните юристи са подали тъжби до Комисията по скъпи бумаги и тържища на Съединени американски щати.
Фейсбук не е първата американска софтуерна компания, която дава приоритет на „ облагата пред сигурността “, както показва Хауген. В реалност не постоянно е ясно коя страна избират софтуерните колоси. Тези компании могат да бъдат опортюнистични, когато става въпрос за отключване на пазарите, даже когато това значи да правят отстъпка пред настояванията на автократични страни. Гугъл и Apple да вземем за пример изтеглиха приложение от електронните си магазини тъкмо преди изборите в Русия. Приложението помагаше на потребителите да разпознават най-хубавия претендент, за който да гласоподават тактически в опит да се опълчват на президента Владимир Путин.
Извън пиар изказванията корпоративните ползи постоянно се поставят пред демокрацията и човешките права. Бившият изпълнителен шеф на Гугъл Ерик Шмид назова възхода на Китай и способността му да създава системи с изкуствен интелект (AI), разпространяващи дезинформация, „ опасност за демокрацията “. Инвестициите в американски технологии и проучвания би трябвало да бъдат увеличени, твърди той, с цел да не изгубят Съединени американски щати „ AI надпреварата “. И въпреки всичко Гугъл съобщи персонални потребителски данни при специфични условия на държавното управление на Хонконг, макар че от този момент се ангажира да не го прави след влизането в действие на нов закон за сигурността. Apple също отстрани инструментите, употребявани по време на продемократичните митинги в Хонконг, след тъжби от китайските държавни медии, написа Investor.
Американските софтуерни компании зависят от комплицираните вериги за доставки и съставни елементи, създадени в Китай и Хонконг. Тъй като тази взаимозависимост се задълбочава, те може все по-трудно да устояват на настояванията на управляващите. Без експлицитни правни гаранции за справяне с тези опасности няма причина да се счита, че претенциите на основните изпълнителни шефове, че пазят демокрацията ще доведат до кардинални дейности.
Междувременно държавното управление на Съединени американски щати наподобява има вяра, че най-хубавата линия на отбрана против техно-авторитаризма е водещата роля за американските компании. От самото начало софтуерните колоси на страната настояват, че техните нововъведения ще насърчат демокрацията и ще засилят гласа на гражданското общество в международен мащаб - в случай че регулациите не им попречат. Привлекателността на това заричане евентуално изяснява за какво американските законодатели се двоумят да ги обуздаят. Но като третира локалните компании като национални първенци, индустриалната политика на Съединени американски щати имитира метода на Китай с водещата роля на страната, като лимитира пазарните сили в името на националната сигурност.
Преди Китай да стане най-големият противник на Съединени американски щати в региона на технологиите, преобладаващото безпокойствие беше „ Балканизирането “ на интернет: в случай че демократичните държавни управления наложат закони на софтуерните компании, властническите режими биха създали същото. Но неналичието на надзор в тази сфера от страна на демокрациите не възпира недемократичните режими да одобряват правила, които фрагментират интернет по политически и географски симптом. Вместо това страхът да не се попречи на цифровите нововъведения сковава Вашингтон. Американските софтуерни компании в последна сметка са по-загрижени за това какво е законно или нелегално в Русия и Китай, в сравнение с за това, което се изисква в Съединени американски щати.
Технологичните компании би трябвало да стартират да се държат по метод, който е в сходство с полезностите, които декларират толкоз постоянно. Съединени американски щати прекомерно дълго имаха вяра в описа за „ демократизиращата мощ на технологиите “. Тъй като не съумяват да разработят мощна стратегия за ръководство по въпроси, вариращи от AI и данни до полупроводници и обществени медии, регулаторите рискуват да бъдат заблудени още веднъж. Вместо просто да се доверява на софтуерните колоси, държавното управление на Съединени американски щати би трябвало да следи и удостоверява, че те работят при съблюдаване на верните правила, в случай че се надява да види американските компании, изключително тези, които развиват цифрова инфраструктура, на страната на демокрацията.
Въпреки обществените изказвания на Фейсбук, че отстранява наличие, което води до вреди в действителния свят, Хауген сподели, че позволявайки разпространяването на дезинформация - да вземем за пример посредством унищожаване на алгоритмичните отбрани след приключването на президентските избори в Съединени американски щати през 2020 година - платформата прави „ изменничество към демокрацията “. „ Това е мощ, която се тормозя, че ще дестабилизира обществата “, акцентира тя.
Тези обвинявания още веднъж разкриха пропастта сред реториката и дейностите от страна на софтуерните компании. Бурята е малко евентуално да отмине скоро. Хауген свидетелства пред сенатска комисия, като нейните юристи са подали тъжби до Комисията по скъпи бумаги и тържища на Съединени американски щати.
Фейсбук не е първата американска софтуерна компания, която дава приоритет на „ облагата пред сигурността “, както показва Хауген. В реалност не постоянно е ясно коя страна избират софтуерните колоси. Тези компании могат да бъдат опортюнистични, когато става въпрос за отключване на пазарите, даже когато това значи да правят отстъпка пред настояванията на автократични страни. Гугъл и Apple да вземем за пример изтеглиха приложение от електронните си магазини тъкмо преди изборите в Русия. Приложението помагаше на потребителите да разпознават най-хубавия претендент, за който да гласоподават тактически в опит да се опълчват на президента Владимир Путин.
Извън пиар изказванията корпоративните ползи постоянно се поставят пред демокрацията и човешките права. Бившият изпълнителен шеф на Гугъл Ерик Шмид назова възхода на Китай и способността му да създава системи с изкуствен интелект (AI), разпространяващи дезинформация, „ опасност за демокрацията “. Инвестициите в американски технологии и проучвания би трябвало да бъдат увеличени, твърди той, с цел да не изгубят Съединени американски щати „ AI надпреварата “. И въпреки всичко Гугъл съобщи персонални потребителски данни при специфични условия на държавното управление на Хонконг, макар че от този момент се ангажира да не го прави след влизането в действие на нов закон за сигурността. Apple също отстрани инструментите, употребявани по време на продемократичните митинги в Хонконг, след тъжби от китайските държавни медии, написа Investor.
Американските софтуерни компании зависят от комплицираните вериги за доставки и съставни елементи, създадени в Китай и Хонконг. Тъй като тази взаимозависимост се задълбочава, те може все по-трудно да устояват на настояванията на управляващите. Без експлицитни правни гаранции за справяне с тези опасности няма причина да се счита, че претенциите на основните изпълнителни шефове, че пазят демокрацията ще доведат до кардинални дейности.
Междувременно държавното управление на Съединени американски щати наподобява има вяра, че най-хубавата линия на отбрана против техно-авторитаризма е водещата роля за американските компании. От самото начало софтуерните колоси на страната настояват, че техните нововъведения ще насърчат демокрацията и ще засилят гласа на гражданското общество в международен мащаб - в случай че регулациите не им попречат. Привлекателността на това заричане евентуално изяснява за какво американските законодатели се двоумят да ги обуздаят. Но като третира локалните компании като национални първенци, индустриалната политика на Съединени американски щати имитира метода на Китай с водещата роля на страната, като лимитира пазарните сили в името на националната сигурност.
Преди Китай да стане най-големият противник на Съединени американски щати в региона на технологиите, преобладаващото безпокойствие беше „ Балканизирането “ на интернет: в случай че демократичните държавни управления наложат закони на софтуерните компании, властническите режими биха създали същото. Но неналичието на надзор в тази сфера от страна на демокрациите не възпира недемократичните режими да одобряват правила, които фрагментират интернет по политически и географски симптом. Вместо това страхът да не се попречи на цифровите нововъведения сковава Вашингтон. Американските софтуерни компании в последна сметка са по-загрижени за това какво е законно или нелегално в Русия и Китай, в сравнение с за това, което се изисква в Съединени американски щати.
Технологичните компании би трябвало да стартират да се държат по метод, който е в сходство с полезностите, които декларират толкоз постоянно. Съединени американски щати прекомерно дълго имаха вяра в описа за „ демократизиращата мощ на технологиите “. Тъй като не съумяват да разработят мощна стратегия за ръководство по въпроси, вариращи от AI и данни до полупроводници и обществени медии, регулаторите рискуват да бъдат заблудени още веднъж. Вместо просто да се доверява на софтуерните колоси, държавното управление на Съединени американски щати би трябвало да следи и удостоверява, че те работят при съблюдаване на верните правила, в случай че се надява да види американските компании, изключително тези, които развиват цифрова инфраструктура, на страната на демокрацията.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ