Дончев: Разходите за иновации не са лукс
Разходите за нововъведения, обучение и икономическо развиване в никакъв случай не са разкош и неслучайно това е първият дирек в Плана „ Иновативна България ”. Това сподели вицепремиерът Томислав Дончев по време на обществена полемика, отдадена на Плана за резистентност и развиване.
„ Ако желаеме да се развиваме по-амбициозно стопански и да имаме стопанска система на добавената стойност, това може да се случи единствено в случай че откриваме, създаваме и произвеждаме по-скъпи неща ”, разясни Дончев. Според него фокусът би трябвало да се сложи върху скъпите и неповторими артикули, които произвеждаме като стопанска система. И този диалог е неосъществим без диалог за промени. Първа точка от него е образованието.
Трябва да се обърне внимание на просветителната среда, стратегии и материали, на мотивацията на учителите. Как ще наподобява страната, стопанската система и обществото ни след 15 години, зависи от това, което се случва през днешния ден в клас, акцентира Томислав Дончев. Той напомни, че по Плана за резистентност и развиване са планувани средства за съоръжение на
STEM кабинети в 1680 учебни заведения у нас
Има планувани средства и за цифровизация на образователния развой, с което ще се закупуват устройства и съоръжение. Вторият важен акцент още веднъж е обвързван с образователната среда, като е планувано 750 учебни заведения, 450 детски градини и още общежития да бъдат тотално реновирани.
Нов фонд от 410 млн. лева .
ще финансира нововъведенията, университетите, научните разработки и компании. „ Това би трябвало да бъде направено по метод, по който българските институции и университетски звена да имат достъп до съществуващи европейски принадлежности за финансиране, достъп до най-водещите разработки, които се случват в другите европейски университети ”, сподели още вицепремиерът. Според него би трябвало да се намерения по какъв начин от това финансиране да се притегли и частно финансиране.
Дончев подсети, че с добавената стойност се основава стопанска система на знанието и посочи, че България е съумяла отчасти да се реиндустриализира. У нас делът на промишлеността в Брутният вътрешен продукт е 28.5%, което е индикатор два пъти по-висок от други европейски страни.
Трябва да скъсаме с стопанската система на ишлемето,
където България е конкурентна единствено с ниската цена на труда или на оперативните разноски. Трябва да се учим да вършим неща, които другите не могат, безапелационен бе Дончев.
Друг нов фонд на стойност 490 млн. лева
ще финансира построяването на инфраструктра до съществуващи индустриални зони. Предвижда се и основаването на държавна организация, която да се занимава с приложната просвета и нововъведения.
„ Ние направихме преходът от обичайни към нови умения, освен към познания, само че и към умения, това е преход, който се случва във всички просветителни системи ”, съобщи по време на полемиката просветителният министър Красимир Вълчев. Според него това е тиха, невидима гражданска война, която се случва в българската просветителна система.
„ Днешното потомство е друго – учи доста повече посредством облици, електронни устройства и плува в океан от информация. Трябва да помогнем на учениците да не се удавят, а да намерят значителното наличие ”, съобщи Вълчев. Той подсети за двойното нарастване на учителските заплати, само че съгласно него са нужни още редица ограничения, както и да се продължи да се влага в преподаватели в идващите години. „ Последните години максимален проблем имаме с уменията в региона на математиката и естествените науки, това го регистрира и външното оценяване, там най-трудно намираме ключа към мотивацията за съсредоточено учене ”, сподели Вълчев, като добави, че с Плана се адресират провокациите, свързани с основните комптетентности и повишение мотивацията за учене.
„ Ако желаеме да се развиваме по-амбициозно стопански и да имаме стопанска система на добавената стойност, това може да се случи единствено в случай че откриваме, създаваме и произвеждаме по-скъпи неща ”, разясни Дончев. Според него фокусът би трябвало да се сложи върху скъпите и неповторими артикули, които произвеждаме като стопанска система. И този диалог е неосъществим без диалог за промени. Първа точка от него е образованието.
Трябва да се обърне внимание на просветителната среда, стратегии и материали, на мотивацията на учителите. Как ще наподобява страната, стопанската система и обществото ни след 15 години, зависи от това, което се случва през днешния ден в клас, акцентира Томислав Дончев. Той напомни, че по Плана за резистентност и развиване са планувани средства за съоръжение на
STEM кабинети в 1680 учебни заведения у нас
Има планувани средства и за цифровизация на образователния развой, с което ще се закупуват устройства и съоръжение. Вторият важен акцент още веднъж е обвързван с образователната среда, като е планувано 750 учебни заведения, 450 детски градини и още общежития да бъдат тотално реновирани.
Нов фонд от 410 млн. лева .
ще финансира нововъведенията, университетите, научните разработки и компании. „ Това би трябвало да бъде направено по метод, по който българските институции и университетски звена да имат достъп до съществуващи европейски принадлежности за финансиране, достъп до най-водещите разработки, които се случват в другите европейски университети ”, сподели още вицепремиерът. Според него би трябвало да се намерения по какъв начин от това финансиране да се притегли и частно финансиране.
Дончев подсети, че с добавената стойност се основава стопанска система на знанието и посочи, че България е съумяла отчасти да се реиндустриализира. У нас делът на промишлеността в Брутният вътрешен продукт е 28.5%, което е индикатор два пъти по-висок от други европейски страни.
Трябва да скъсаме с стопанската система на ишлемето,
където България е конкурентна единствено с ниската цена на труда или на оперативните разноски. Трябва да се учим да вършим неща, които другите не могат, безапелационен бе Дончев.
Друг нов фонд на стойност 490 млн. лева
ще финансира построяването на инфраструктра до съществуващи индустриални зони. Предвижда се и основаването на държавна организация, която да се занимава с приложната просвета и нововъведения.
„ Ние направихме преходът от обичайни към нови умения, освен към познания, само че и към умения, това е преход, който се случва във всички просветителни системи ”, съобщи по време на полемиката просветителният министър Красимир Вълчев. Според него това е тиха, невидима гражданска война, която се случва в българската просветителна система.
„ Днешното потомство е друго – учи доста повече посредством облици, електронни устройства и плува в океан от информация. Трябва да помогнем на учениците да не се удавят, а да намерят значителното наличие ”, съобщи Вълчев. Той подсети за двойното нарастване на учителските заплати, само че съгласно него са нужни още редица ограничения, както и да се продължи да се влага в преподаватели в идващите години. „ Последните години максимален проблем имаме с уменията в региона на математиката и естествените науки, това го регистрира и външното оценяване, там най-трудно намираме ключа към мотивацията за съсредоточено учене ”, сподели Вълчев, като добави, че с Плана се адресират провокациите, свързани с основните комптетентности и повишение мотивацията за учене.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ