Рашисткото варварство в Каховка нанесе на Украйна, на Европа, на

Рашисткото безчовечие в Каховка нанесе на Украйна, на Европа, на Запада, на Демократичния свят и на всички нас, които сме за Украйна, доста тежки удари – най-малко четири, кой от кой по-тежки.

Първият удар е самото злополучие, което рашисткото безчовечие причинù. Това злополучие има и ще има за години наред големи ущърби и мъчно преодолими последствия – екологически, обществени, стопански, финансови и други Ненапразно Женевските конвенции не разрешават похищенията против сходни обекти вид язовирни стени. Разрушаването на подобен обект е равнозначно по вредите, които то нанася, на потребление на оръжие за всеобщо заличаване.

Вторият удар е, че бе импортиран мощен ерес на Запад като оценка – кой извърши невижданото безчовечие. Самият факт, че при цялата нагледност, че причинители са рашистите, измежду немалка част от западните политици, медии, специалисти и водачи на публичното мнение се появи безусловно голословното съмнение, че Украйна може да извърши сходно самопрострелване с дясната ръка в лявото слепоочие, приказва за рецесия в доверието към Украйна измежду тези среди.

Да напомним и непрекъснатото бичуване на корупцията в Украйна, подкопаването на водачеството на президента Зеленски, допускането за справедливост на претенциите на Русия да има Крим в частност и Донбас като цяло. Това е непоносимо съмнение към Украйна, което може да породи съответните брутално неизгодни решения по отношение на нея.

Третият удар е изземването на информационно-пропагандното предимство и свързаната с него манипулационно-психологическа самодейност от тези кръгове отвън Запада, които скрито или очевидно симпатизират на Русия. Те бяха в рецесия, в суматоха, изглеждаха натикани в ъгъла с неморалната си позиция. Сега те възкликнаха – аха, Украйна с нищо не е по-добра от Русия! Зверството в Каховка незабавно им послужи за мотив и със задна дата придаде нова мощ на всевъзможни всякакви проекти за заледяване на Войната, стартирани от кого ли не отвън Запада – африканци, индонезийци, южноафриканци, бразилци, араби, виетнамци…

За първи път от началото на войната Украйна би трябвало за нещо да се оправдава, а на нея ѝ е мъчно да се оправдава, тъй като няма защо да се оправдава. Пак споделям – безусловно явно е, че по военни, политически, психически и пропагандни аргументи Рашистката Фашизация извърши това безчовечие.

Трудностите, които изпитва Украйна, изпадайки в позиция да се оправдава не са, че тя не може да потвърди, че рашистите са направили зверството, а поради шока, че година и половина след началото на тази бандитска война, след безбройните жестокости и безчовечности на рашистите, към момента има някой, който се съмнява, че те са способни на тези и на още по-големи зверства.

Четвъртият удар е обновеният боязън на Запад от потреблението от Путин на нуклеарно оръжие. Постепенно този боязън (а аз писах за него – страхът от самия страх) бе почнал да бъде преодоляван. Сега отново стартира остарялата ария на нов глас – значи наред е Запоражската АЕЦ, значи няма лимит на путинското безумство!

И страхът от този боязън разтрепери мартинките и подмокри дъната на панталоните на необятни кръгове на Запад – давайте да стопираме войната, до момента в който не е избухнала Третата международна война, водена с нуклеарни оръжия!

Не е нужно да се четат анализите в западните медии и да се слушат с необятно затворени от суматоха очи мненията на видни западни политици и политолози, с цел да се види и осъзнае по какъв начин настъпи известно изкривяване в решимостта за цялостна победа на Украйна. И е прекомерно евентуално ние да забележим следствията от страха от страха още през юли на самита на НАТО…

След тези четири понесени тежки удари, всеобщо в Демократичния свят, на Запад, в Европа, в България и отчасти в Украйна се сложиха черните очила и всичко стартира да се вижда в черно. Вече проукраински другари във Facebook пишат алармистки статуси за цялостния неуспех на почналото украинско контранастъпление.

Пълен неуспех, значи?! След ден и половина от започването, в случай че то в действителност е почнало!

Не е проблем в техните статуси, казусът е, че, както написах, стартира всеобщо слагане на черните очила. А у мнозина черните очила се поставят след дългото носене на розови очила.

Реклама

Хора, място за обезверение няма. Няма място за суматоха! Никой не е казвал, че контранастъплението ще бъде почетна обиколка на Украйна, че ще е победоносен марш из украинските степи, че то за 3-4 дни ще върне Украйна в границите ѝ от 1991 година

Това, както и аз съм писал, ще бъде първото от идните контранастъпления и съгласно мен, както отново съм писал, то ще трае най-малко 4 месеца. Не вярвайте нито на клюки, по този начин обилно подбуждани от съветската и проруската агитация! И по този начин драговолно възприемани от неверието и недоверието във връзка с Украйна.

Украйна ще победи – и заради Запада, само че и макар Запада.

Какво да се прави, година и половина, че и повече, все за това и аз приказвам: Западът към този момент не е това, което беше и още не е това, което би трябвало да бъде. Бих споделил, че не случихме на Запад, само че каква изгода от такива думи – това е Западът, който имаме. И точка.

Западът прави нужното Украйна да не загуби, само че не прави достатъчното Украйна да завоюва.

В Украйна се вземат решение водачеството и ориста на Запада. Но Западът желае Украйна да реши вместо него тези съдбоносни за него проблеми.

В Украйна се вземат решение единството и моралният престиж на Европа. Но Европа не е единна и има дълбоки пукнатини в моралността си – за сметка на Украйна.

В Украйна се вземат решение вероятностите и провокациите пред Демократичния свят, само че той е пребогато блажен, хедонистичен, себелюбив и втренчен в пъпа и малко по-надолу, с цел да осъзнае това и дори не си дава сметка, че Украйна му измива очите и отстоява достойнството му в битка с тоталитаризма, автократизма, геостратегическата маниакалност и геополитическата шизофрения на недемократичните динозаври и впрочем чудовища с големи туловища и мънички глави.

В Украйна се вземат решение евроатлантическата принадлежност и модерността, съвременността на България, само че България си измисля свои призраци и скелети, свои страшилища и плашилища и няма никакво предпочитание да съзре Истината в очите, да преодолее покварата, която ни задушава след Десетилетието на Безвремието под Егото на едно голямо политическо, харизматично, надменно и безскрупулно Зло.

Аз съм се опитвал постоянно да бъда реалист – в политиката, в науката, в живота, в връзките с хората. Но по отношение на Украйна съм оптимист. Позволявам си този разкош, тази голяма, конска, даже слонска доза оптимизъм, тъй като Украйна единствена сега е цялата – като страна, като народ, като общество, като дух, като воля, като жизнеспособност, като смелост – на вярната страна на Историята.

Да, Украйна ще победи! И тогава ще има голям брой татковци на успеха – и в Демократичния свят, и на Запад, и в Европа, и в България, несъмнено.

Много рядко в човешката История от една-единствена страна е зависело толкоз доста. Това е нечовешко тестване. Понякога Украйна е сама против всички, нерядко е сама измежду непознати и непозната измежду свои. Но тя ще победи.

Позволете си и вие този оптимизъм. Това е най-малкото, което през днешния ден можете да извършите за Украйна.

* Проф. Николай Слатински е специалист по национална сигурност, някогашен народен представител от Съюз на демократичните сили, консултант на президента Георги Първанов в първия му мандат, напуснал заради несъгласия с него, академични учител. Автор е на стотици публицистични публикации и студии и на няколко книги. Текстът е оповестен в „ Уикенд “