Господине, изгубих си уроците!
Радостина Кирова е майка на 4 деца - Мариана е в шести клас, Димитрия - в пети клас, Илияна - във втори и Евгени - първолак. Заедно със брачна половинка си живеят в село Генерал Инзово, община Тунджа, където се занимават с отглеждане на животни - гледат крави. Там учебно заведение няма, по тази причина и децата им учат в близкото село Роза - в учебно заведение " П. Хилендарски ", до което пътуват всеки ден. В актуалната изключителна обстановка " пътуват " виртуално.
Семейството няма компютър, преносим компютър или таблет. Разполага всичко на всичко с два телефона, на които учат от разстояние двете им най-големи дъщери. Двете по-малки деца не съумяват да се вредят.
" Много ни е мъчно - четири деца с два телефона не става. Не можем да си позволим други устройства ", споделя Радостина. Най-голямата й щерка има личен телефон и учи на него. Получава през месинджър материали от учителите, попълня ги през телефона и ги връща. " Вчера беше от от 10 до 17 ч. на телефона, без да стане. Накрая не събра сили за вечеря ", споделя майката. Втората й щерка също учи на телефон - фамилния. Малките обаче нямат електронна връзка с виртуалната класна стая - те не виждат файловете, видео уроците и другите клипчета, които изпращат госпожите в електронната платформа на класа. Затова родителите всеки ден се чуват с учителите, които им дават програмата. " Казват ни по телефона какви часове имат през днешния ден, кои страници и задания би трябвало да решат и децата стартират ", споделя още тя. На дребните към момента успявала да помогне, само че на огромните от време на време не може. Тогава отсреща е госпожата.
Всички компликации фамилията посреща с убеждението, че по-хубаво от ученето няма. " Малкият тази година е първолак, беше няколко дни настинал. Но ми сподели: " Болен не болен, би трябвало да отивам на учебно заведение ", споделя дамата. Таткото не взема решение задания, само че следи домашните да се пишат отрано.
" Децата са доста виновни, борбени, оправят се отлично ", хвали ги и директорката на средищното учебно заведение в с. Роза Мария Костадинова. В него се образоват едвам 64 деца, като пътуващите са от три села - Видинци, Ген. Инзово и Крумово. Половината възпитаници са от ромски генезис. Всички обаче са приобщени, с български имена, самоопределят се като българи и държат на образованието. " Имаме много небогати фамилии, затруднени финансово, само че не и етнически проблем с образованието на деца ", споделя Костадинова. Едва половината деца имат прекрасен, бърз интернет, само че множеството от останалите разполагат с мобилни телефони с интернет, през които точно съумяват да учат отдалечено. В община Тунджа разчитат доста и на общностните просветителни сътрудници, назначени по планове на оперативните стратегии " Наука и обучение " и " Развитие на човешките запаси " - те носят материали на някои фамилии, които нямат никакъв достъп до интернет.
" 30 деца от всички 185 в нашето учебно заведение са от уязвими групи. Те живеят при бабите и дядовците си и не разполагат с компютри ", разяснява и Донка Козалиева, шеф на начално учебно заведение " Хр. Ботев " в Любимец. За тях е основана специфична организация - водачите през ден им разнасят просветителни материали, след това ги събират в джобове и ги доставят на учителите за инспекция . Целият развой е придружен от строга стерилизация, маски, ръкавици и така нататък Семействата на множеството от останалите възпитаници разполагат с мобилни телефони с интернет, само че пък нямат уменията, които да им разрешат да отварят разнообразни платформи. Затова с тях се работи единствено през една просветителна платформа, която е по-малко известна, само че пък не е толкоз натоварена. " Учителите всеки ден откриват нови благоприятни условия, а на учениците е доста забавно. Освен това се оказа, че при отдалеченото образование има повече благоприятни условия за диференцирана работа с всеки възпитаник ", споделя още Козалиева.
Хартиени просветителни материали раздават на много от своите възпитаници и от ОУ " П. Хилендарски " в село Тополчане, Сливенско. В него се образоват близо 150 деца в предучилищна възраст, и към 460 възпитаници сред 1-ви и 7-и клас. Само 20 фамилии обаче разполагат с компютър или преносим компютър , споделя шефът Николай Калчев. Около стотина нямат вкъщи си никакво устройство. Малка част от тях са от фамилии с по 10-12 деца, живеещи с по 20 индивида в една стая и с които образованието по принцип е по-проблемно. С тях работи учебен посредник, който в изискванията на изключително състояние носи материали за 1-2 седмици напред. " М.г. работихме с мъж посредник, само че в този момент назначихме жена, тъй като при тези деца бабите командват " , споделя още шефът.
По-голяма част от децата обаче разполагат вкъщи си с телефон, през който може да се реализира отдалечено образование. Той постоянно е на родителите, които пък денем са на работа. " Затова и всеобщо нашите възпитаници са дейни вечер, когато се върнат родителите им " , споделя Калчев. По този метод да вземем за пример учи 8-годишната щерка на Господин Господинов. Тя няма компютър, нито телефон, по тази причина татко й получава уроци през Facebook или през Школо. " Класната праща уроци, аз й ги давам, тя си ги преписва сама . Днес имаше да преписва стихотворения, по математика - събиране, изваждане, умножение. Някои задания са й сложни, само че ще свикне ", споделя таткото, който сега е в отпуск и може да управлява детето си.
Директорът признава, че някои от по-големите възпитаници имат доста хубави телефони и могат чудесно да се оправят с просветителните платформи, само че от време на време се скатават. " Решавах задания, само че платформата не ми се отваря, господине " , опитвали се да хитруват някои възпитаници. За такива като тях, както и за други, к оито от време на време късат предоставените им материали, извинявайки се, че са ги изгубили , се ползва тактиката с оценките - предизвестяват се, че въпреки в този момент да нямат такива, по-късно в учебно заведение ще пожънат това, което в този момент си посеят.
9-годишната Иванка от ОУ " Л.Каравелов " в с. Узунджово, Хасково е в 3-и клас и е едно от 68-те деца от школото (общо 247), които нямат вкъщи си компютърни устройства. Тя обаче учи обаче на телефона на майка си Василка - по към час и половина дневно, колкото траят отдалечените занимания, по време на които учителите им изпращам забавни видео клипове, уроци и задания. През останалото време учи от хартиените материали, изпратени й от класната. Самите материали се изпращат в края на седмицата по график от обществения служащ, посредникът и персонално от директорката Валя Димитрова, които се редуват да вървят до селата Узунджово, Александрово и Нова вяра. Тогава се вземат назад и дилемите, попълнени от учениците от предната седмица. " Материалите дойдоха по рейса. Баща й отиде да ги вземе. Имат задания и уроци по всички предмети, дневно й се падат по 3-4 урока , само че учителите гледат да не ги претрупват доста ", споделя Василка.
" Много е хубаво. Всяка заран и аз ставам със сина ми и изучавам с него, защото не съм на работа. Изпращат им доста забавни клипчета. Той е доста удовлетворен, става с голямо предпочитание, даже през уикенда му е скучно, тъй като няма занимания ", споделя и Гергана, майка на 6-класника Ваньо, който обаче разполага с преносим компютър. По думите й едно от най-хубавите неща на отдалеченото образование се оказало това, че учителите са нон стоп разполагаем и изясняват извънредно детайлно на учениците всичко, което не са разбрали. " Дори аз разбирам всичко и мога след това да му обясня ", споделя майката.
Семейството няма компютър, преносим компютър или таблет. Разполага всичко на всичко с два телефона, на които учат от разстояние двете им най-големи дъщери. Двете по-малки деца не съумяват да се вредят.
" Много ни е мъчно - четири деца с два телефона не става. Не можем да си позволим други устройства ", споделя Радостина. Най-голямата й щерка има личен телефон и учи на него. Получава през месинджър материали от учителите, попълня ги през телефона и ги връща. " Вчера беше от от 10 до 17 ч. на телефона, без да стане. Накрая не събра сили за вечеря ", споделя майката. Втората й щерка също учи на телефон - фамилния. Малките обаче нямат електронна връзка с виртуалната класна стая - те не виждат файловете, видео уроците и другите клипчета, които изпращат госпожите в електронната платформа на класа. Затова родителите всеки ден се чуват с учителите, които им дават програмата. " Казват ни по телефона какви часове имат през днешния ден, кои страници и задания би трябвало да решат и децата стартират ", споделя още тя. На дребните към момента успявала да помогне, само че на огромните от време на време не може. Тогава отсреща е госпожата.
Всички компликации фамилията посреща с убеждението, че по-хубаво от ученето няма. " Малкият тази година е първолак, беше няколко дни настинал. Но ми сподели: " Болен не болен, би трябвало да отивам на учебно заведение ", споделя дамата. Таткото не взема решение задания, само че следи домашните да се пишат отрано.
" Децата са доста виновни, борбени, оправят се отлично ", хвали ги и директорката на средищното учебно заведение в с. Роза Мария Костадинова. В него се образоват едвам 64 деца, като пътуващите са от три села - Видинци, Ген. Инзово и Крумово. Половината възпитаници са от ромски генезис. Всички обаче са приобщени, с български имена, самоопределят се като българи и държат на образованието. " Имаме много небогати фамилии, затруднени финансово, само че не и етнически проблем с образованието на деца ", споделя Костадинова. Едва половината деца имат прекрасен, бърз интернет, само че множеството от останалите разполагат с мобилни телефони с интернет, през които точно съумяват да учат отдалечено. В община Тунджа разчитат доста и на общностните просветителни сътрудници, назначени по планове на оперативните стратегии " Наука и обучение " и " Развитие на човешките запаси " - те носят материали на някои фамилии, които нямат никакъв достъп до интернет.
" 30 деца от всички 185 в нашето учебно заведение са от уязвими групи. Те живеят при бабите и дядовците си и не разполагат с компютри ", разяснява и Донка Козалиева, шеф на начално учебно заведение " Хр. Ботев " в Любимец. За тях е основана специфична организация - водачите през ден им разнасят просветителни материали, след това ги събират в джобове и ги доставят на учителите за инспекция . Целият развой е придружен от строга стерилизация, маски, ръкавици и така нататък Семействата на множеството от останалите възпитаници разполагат с мобилни телефони с интернет, само че пък нямат уменията, които да им разрешат да отварят разнообразни платформи. Затова с тях се работи единствено през една просветителна платформа, която е по-малко известна, само че пък не е толкоз натоварена. " Учителите всеки ден откриват нови благоприятни условия, а на учениците е доста забавно. Освен това се оказа, че при отдалеченото образование има повече благоприятни условия за диференцирана работа с всеки възпитаник ", споделя още Козалиева.
Хартиени просветителни материали раздават на много от своите възпитаници и от ОУ " П. Хилендарски " в село Тополчане, Сливенско. В него се образоват близо 150 деца в предучилищна възраст, и към 460 възпитаници сред 1-ви и 7-и клас. Само 20 фамилии обаче разполагат с компютър или преносим компютър , споделя шефът Николай Калчев. Около стотина нямат вкъщи си никакво устройство. Малка част от тях са от фамилии с по 10-12 деца, живеещи с по 20 индивида в една стая и с които образованието по принцип е по-проблемно. С тях работи учебен посредник, който в изискванията на изключително състояние носи материали за 1-2 седмици напред. " М.г. работихме с мъж посредник, само че в този момент назначихме жена, тъй като при тези деца бабите командват " , споделя още шефът.
По-голяма част от децата обаче разполагат вкъщи си с телефон, през който може да се реализира отдалечено образование. Той постоянно е на родителите, които пък денем са на работа. " Затова и всеобщо нашите възпитаници са дейни вечер, когато се върнат родителите им " , споделя Калчев. По този метод да вземем за пример учи 8-годишната щерка на Господин Господинов. Тя няма компютър, нито телефон, по тази причина татко й получава уроци през Facebook или през Школо. " Класната праща уроци, аз й ги давам, тя си ги преписва сама . Днес имаше да преписва стихотворения, по математика - събиране, изваждане, умножение. Някои задания са й сложни, само че ще свикне ", споделя таткото, който сега е в отпуск и може да управлява детето си.
Директорът признава, че някои от по-големите възпитаници имат доста хубави телефони и могат чудесно да се оправят с просветителните платформи, само че от време на време се скатават. " Решавах задания, само че платформата не ми се отваря, господине " , опитвали се да хитруват някои възпитаници. За такива като тях, както и за други, к оито от време на време късат предоставените им материали, извинявайки се, че са ги изгубили , се ползва тактиката с оценките - предизвестяват се, че въпреки в този момент да нямат такива, по-късно в учебно заведение ще пожънат това, което в този момент си посеят.
9-годишната Иванка от ОУ " Л.Каравелов " в с. Узунджово, Хасково е в 3-и клас и е едно от 68-те деца от школото (общо 247), които нямат вкъщи си компютърни устройства. Тя обаче учи обаче на телефона на майка си Василка - по към час и половина дневно, колкото траят отдалечените занимания, по време на които учителите им изпращам забавни видео клипове, уроци и задания. През останалото време учи от хартиените материали, изпратени й от класната. Самите материали се изпращат в края на седмицата по график от обществения служащ, посредникът и персонално от директорката Валя Димитрова, които се редуват да вървят до селата Узунджово, Александрово и Нова вяра. Тогава се вземат назад и дилемите, попълнени от учениците от предната седмица. " Материалите дойдоха по рейса. Баща й отиде да ги вземе. Имат задания и уроци по всички предмети, дневно й се падат по 3-4 урока , само че учителите гледат да не ги претрупват доста ", споделя Василка.
" Много е хубаво. Всяка заран и аз ставам със сина ми и изучавам с него, защото не съм на работа. Изпращат им доста забавни клипчета. Той е доста удовлетворен, става с голямо предпочитание, даже през уикенда му е скучно, тъй като няма занимания ", споделя и Гергана, майка на 6-класника Ваньо, който обаче разполага с преносим компютър. По думите й едно от най-хубавите неща на отдалеченото образование се оказало това, че учителите са нон стоп разполагаем и изясняват извънредно детайлно на учениците всичко, което не са разбрали. " Дори аз разбирам всичко и мога след това да му обясня ", споделя майката.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ