Психиатър от Денвър, който вярвал, че може да запечата на

Психиатър от Денвър, който вярвал, че може да запечата на лента човешките мисли,

провел серия опити с фотоапарат „ Полароид “ през 60-те години на предишния век.

Д-р Жул Айзенбуд и неговият доброволец, някогашният пиколо Тед Сериос, се пробвали да потвърдят, че психическата проекция е способна да се появи на филм.

Всички пробни фотоси през днешния ден се съхраняват в Специална сбирка на университета на Мериленд, окръг Балтимор. Наскоро те са цифровизирани и в този момент всеки може да прегледа резултатите от опита и да реши за себе си има вяра ли в „ мислографията “.

Кураторът и уредник на изложбата от фотоси през 2011 година Емили Хоувър декларирала, че тези фотоси се явяват нещо като възпроизвеждане на опит за снимане на призраци – когато привиденията се появявали на фотоси от XIX век с помощта на многократна експозиция или утайване на изображения върху главната фотография.

Използването на фотоси като медиатори сред нашия и отвъдния свят има дълга история. Случаят с Тед Сериос е неповторим, защото за основаването на образна поредност е прилаган фотоапарат. Апаратът „ Полароид “ мигновено основава фотографията, като отстранява опцията за машинация.

Тед Сериос и лекар Айзенбуд работили три години над опита. Придържайки по този начин наречената „ джаджа “ (хартия, сгъната на тръба при започване на всеки пробен сеанс) пред лещата на фотоапарата, Сериос насочвал обектива към челото. Експозицията ставала по сигнал на Сериос. Първите му фотоси изобразяват обект или място, което не е участвало на опита. Втората група са по този начин наречените естествени и изобразяват това, което всеки чака да види на фотографията – лицето и раменете на Тед, както и част от мебелите зад него. Всички останали фотоси по необичайно стичане на събитията се оказали изцяло черни или бели.

Тед твърдял, че при снимането не е виждал никакви облици в главата си. Но това повече приличало на някакъв портал, през който тази информация или облици прекосявали. Впоследствие всички получени резултати са намерили отражение в книгата на Айзенбуд „ Светът на Тед Сериос: мислеграфски проучвания “. Книгата получила необятно самопризнание, само че в това време породила огромен брой скептици, които не споделяли възгледите на психиатъра за мислографията, без значение че Айзенбуд приложил обилни старания за отчитане на променливите, които може да сочат за шикалкавене.

Освен това тези фотоси съставляват огромен интерес за парапсихологията,

тяхната роля в историята на изкуството и безсъзнателното също съставлява безспорна полезност. Един от методите се заключавал в опит за основаване на облик посредством навлизане в подсъзнанието. Тед работил в същия дух – неговите облици възниквали от подсъзнанието или най-малко прекосявали през него.

Свръхестествени или не, тези фотоси с техните странни неразбираеми облици, които пораждат като фигури в мъгла, въпреки всичко имат нещо хипнотично. Освен паранормалните и „ естествените “ фотоси в архивите на университета се съхранява и 16 мм филм от самия пробен сеанс. „ Ако не вярвате в паранормални феномени, тези и други материали много безапелационно потвърждават, че Тед не се е занимавал с мистификации, а работата му заслужава висока оценка “, отбелязва Емили Хоувър.

Източник: megavselena.bg