Музикални хроники: Най-мразеният албум на Metallica навърши 20 години. Защо групата искаше да направи нещо, което звучи зле?
Проверете която и да е ранглиста на албумите на Metallica и ще видите St. Anger някъде на последните места.
Мразен от толкоз доста слушатели, само че и към момента защитаван от някои върли почитатели, албумът е измежду най-критикуваните и най-оспорваните в метъл историята. Той си остава и най-мразеното издание на траш метъл колосите дружно със странната колаборация с Лу Рийд в двойния албум Lulu.
В интервала 2002-2003 година именитата траш метъл тайфа се сблъсква с голям брой проблеми и вътрешни раздори, трансформирали реализирането на албума в извънредно огромно тестване. Дългогодишният басист Джейсън Нюстед към този момент е напуснал, когато звукозаписните сесии стартират, а бъдещият му правоприемник Робърт Трухильо към момента не е нает, тъй че Metallica се оказва без басист. Музикалният продуцент на албума Боб Рок се заема със задачата да свири бас китарите, а водачите Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих постоянно се карат между тях. Лийд китаристът Кърк Хамет пък влиза в неблагодарната роля на посредник.
Всъщност Хетфийлд таман се е завърнал от дълга рехабилитация, мъчейки се да остави зад тила си проблемите с алкохолизма и с други зависимости. Фронтменът е изключително придирчив и раздразним – по тази причина групата стига до такава степен да наеме екстравагантен музикален терапевт, който да оказва помощ на музикантите да показват възприятията си един към различен и да оправят взаимоотношенията си.
Естествено, това основава една необикновена атмосфера за записване на албум и води до сурова, безредна, неподредена музика, останала надалеч от упованията на множеството слушатели. Две десетилетия по-късно St. Anger се помни на първо място с неуместно звучащия соло тъпан на Ларс Улрих, който е честа цел за насмешки в музикалните среди и звучи като похлупак на кофа за отпадък. Оказва се, че резултатът е съзнателно издирван.
Скоро след премиерата на 5 юни 2003 година, албумът получава унищожителни рецензии за цялостното си звучене, поради неналичието на поредност, тотално неизпипаните вокали на Хетфийлд и на моменти прекомерно семплите лирики. Въпреки някои безмилостни рецензии, St. Anger дебютира на върха в американските ранглисти и в последна сметка придобива двоен платинен статут в Щатите. А от този момент всички, забъркани в реализирането на албума, нееднократно са разяснявали по какъв начин се е стигнало до концепцията за оптимално необработено и скромно звучене. Хамет разяснява, че St. Anger не е основан, с цел да се хареса на необятната аудитория и да стане обичан на радиостанциите – става въпрос за един доста персонален за Metallica план, от който самата тайфа е имала потребност за филтриране и продължение напред.
И до през днешния ден всички в групата поддържат мнение, че това е бил албумът, който е трябвало да създадат в съответния интервал. И въпреки че те рядко извършват песни от St. Anger на концертите си, не показват отрицателни настройки към него. Всъщност за Metallica процесът по изработката на St. Anger е трогателен, тъй като той не е плод на някакви предварителни проекти и хрумвания. Когато се събират в студиото да работят по него, те нямат идея, посока или авансово записани рифове. Това е повода да се стигне и до някои кавги по време на работата. Но не липсват и моменти на взаимна поддръжка. „ А това беше последната индикация, че той в действителност се беше трансформирал след интервала на рехабилитация “, отбелязва Ларс Улрих.
St. Anger е изключително самоуверен ход и за музикалния продуцент Боб Рок, под чието управление са излизали голям брой полирани и съвършено звучащи албуми, освен на Metallica, само че и на Motley Crue, Bon Jovi, Aerosmith и още доста групи. Канадецът знае по какъв начин да прави албуми, които звучат добре, само че за St. Anger той и останалите дружно вземат решение за многообразие да създадат нещо друго.
„ Исках да основа нещо, което трансформира радио звученето и има друг тон от всичко останало. За мен този албум е музиката на четирима души, които просто са се събрали в гараж и са измислили няколко рок части “, изяснява Боб. Затова в тази ситуация той не прекарва безкрайни часове в конфигуриране на барабаните на Улрих за звукозапис, както е правил при минали албуми на Metallica. Озвучава ги по най-простия метод, а за останалата група употребява композиция от евтини и скъпи микрофони, като след това смесва записаното от тях.
Така песните в St. Anger получават мъждив и неразбираем тон, който озадачава доста почитатели. Вокалите на Хетфийлд също не минават през изпипване и обработка, а са оставени в естествения си, недопечен тип.
Боб Рок признава, че крайният резултат не звучи изключително добре и би било неуместно да отхвърля този факт. Но St. Anger си остава таман албумът, който Metallica желае да направи по това време. А дали въпреки всичко съставлява нещо качествено или не – това всеки почитател на Metallica най-вероятно от дълго време е решил самичък за себе си.
