[Пространство за учене "Пътеки"] Статията е част от специалното издание

[Пространство за учене "Пътеки "] Статията е част от специфичното издание " Капитал Градове: Сливен, Ямбол ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември. Още по тематиката
Есен на учебно заведение

" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018
- Здравей, ти по какъв начин се казваш? - ме пита един метър, метър и малко висок човечец на към 5-6 години, до момента в който се побутва напред-назад, седнал върху малко колело.
- Здравей, споделям се Мария! - споделям. - И имам среща с някой от вашите учители.
- А, несъмнено с Теди, чакай да я извикам! Ти спри тука до вратата обаче, не си тръгвай!

Малкото момче като пружинка скача от колелото и се втурва към постройката, викайки " Тедиииии, Мария те търси, на вратата еееее! " Викът му бавно събира още деца, които след секунди към този момент са безсистемно накацали оттатък оградата и ме гледат с любознание, от което всеки миг ще наизскачат въпроси.

- А къде ти е детето? - не устоя една девойка с чипо носле.
- Ми не си го нося - давам отговор - доста е пораснало и към този момент не мога да го повеждам на учебно заведение - то си върви единствено!
- Ееее, тъпо! - тюхка се госпожицата. - Ама ти да не идваш да си учителка?
- А, не, не, аз съм журналистка и пристигам да ви видя учебното заведение, с цел да опиша по какъв начин учите тук, какво вършиме...
- Ле-лееее - дребната се плесва по челото - значи в този момент ще... но ще снимаш ли? Или ще пишеш? А ти в тетрадка ли си пишеш или в телефона? А с писалка ли? А мъчно ли ти е? Как запомняш всичко, което хората ти описват? Защо не си станала учителка? Защото те е боязън ли? Защото вуйна ми я било боязън... А твоето детенце в кое учебно заведение си върви единствено...

Стоя си аз все по този начин пред оградата, до момента в който очаквам Теди, а въпросите ме затрупват и аз съумявам единствено да подвигам плещи и глуповато да се усмихвам. Точно в този миг младежът победоносно излетява откъм постройката, сочейки ме с пръст, а след него подтичва усмихнато момиче с ключ в ръцете. " Теди ще да е ", мисля си, до момента в който общият ни еднометров другар към този момент ни среща: " Мария, ето я Теди, тя ще ти отвори! " " Благодаря ти доста - споделям му и се обръщам към младата жена - значи Вие сте преподавател! " " Абе не тъкмо - прекъсва ме детето - нали ти споделих - това е Теди, просто Теди! "

Три минути по-късно " просто Теди " към този момент ме разхожда из къщата на това място, което в действителност не е напълно вярно да назоваваме учебно заведение. Цялото му име е " пространство за учене за деца сред 5- и 14-годишна възраст " Пътеки " и в самото начало на тази среща към момента ми е мъчно да го опиша в резюме. Затова ще опитвам обстойно.

Пространството " Пътеки " и неговите водачи

Реално " Пътеки " отваря порти като място за учене преди година - с едвам трима учители и двайсетина деца. В сърцето на това учебно заведение от напълно друг вид стои един човек, който магнетично събира към себе си още индивиди, споделя им концепцията си и всички през днешния ден дружно работят по нея. Главната фигура в това начинание е Галина Недялкова - детски психолог с впечатляваща процедура - от планински детски лагери за деца с проблеми в държанието, през Демократичното учебно заведение и " Експлоаториум ", та до основаването на " Горска детска градина ", където образованието и възпитанието на хлапетата следва скандинавска методика и се основава на правилото на приемане на детето като равносилен човек. Най-важният мотиватор за Галя да основе " Пътеки " обаче са двете й деца.

[Пространство за учене " Пътеки " ]
" И аз като от ден на ден родители в последно време не желаех те да се образоват по одобрената система на Министерството на образованието и се възползвах от конституционното си право да избера различен способ ", изяснява ми тя по време на срещата ни малко по-късно. Не могла обаче да се довери напълно на нито една от съществуващите и у нас различни образователни практики. Затова и взела решение да сътвори " друго " място, където могат да бъдат заимствани най-работещите модели от всички системи (сугестопедия, Монтесори, Демократично обучение, класическото познато школско образование и т.н.), без безусловно това да се дефинира като някакъв тип образователна методология. За да центрира фокуса, в начинанието се появява и различен значим лидер в екипа - Рейчъл Петев. Тя е американка, възпитател и методолог, който съумява да балансира образователното наличие, да даде конструкция на заниманията и въобще да е " ченгето ", което държи юздите на развихреното учителско и детско въображение и го трансформира в работещо познание. Двете с Галя са нещо като Ин и Ян в " Пътеки ", където в действителност няма йерархична конструкция от познатия ни даскалски вид. Има няколко учители, напълно са отдадени на учебното заведение, както и преподаватели, идващи да водят специфични занимания по разнообразни дисциплини, които са им специалност или буйно занимание (например фотография). Основните критерии при избора им са три: да са положителни в това, което вършат, да могат съответно да го преподават на деца и на децата да им е забавно. Педагогически дипломи не са нужни - по-важна е заварката с учениците.

Децата и персоналната пътека

В този цветен екип от съидейници децата са независими персони, които имат отговорности, взимат решения и следват лични пътеки по пътя на образованието си. Не са разграничени в класове по възраст, а в групи по равнище на познание, заинтригуваност, качества. Галя и Теди ми описват за един хлапак, който непрестанно правел маймунджилъци в " дребната " група, към която в началото бил присъединен и съвсем бойкотирал заниманията й с пакостите си. Менторите обаче (по-точно е по този начин да се назовават учителите тук) решили, че това държание е подбудено от липса на интерес и мотивация, тъй като младежът бил в действителност безсънен и извънредно образован. Преместили го при по-големите и всичко си пристигнало на мястото. Респектиран, че е приет за " огромен ", пакостникът се кротнал, материалът му бил чужд, по тази причина и забавен, а и образователният развой при дребните се успокоил, тъй като " дяволчето " към този момент го нямало. Всяко дете тук има право на мнение, което да изрази обществено в ежедневните общи " кръгчета ". Това в действителност са нещо като учебни парламенти, в които всички дружно - ментори, деца, а от време на време и родители - сядат в кръг на килима в огромната зала на първия етаж и разискват всевъзможни хрумвания, проблеми или елементи от образователната стратегия. Всъщност и аз попадам на едно такова " кръгче ", на което се разисква съответен факт от учебния живот - след закуска " някой " е оставил кухнята мръсна и неподредена. За секунди двама дребосъци си признават, че това е тяхно дело, и с сексапил и детско лигавене се пробват да омаловажат виновността си. " Иска ли някой да изясни на Митко и Боби (имената са измислени) за какво не трябва да оставят кухнята в такова положение ", подканят менторите. Хлапетата се включват без терзания, като се изслушват едно друго. Изумява ме способността им да излагат тезите си в поредност от обстоятелства и доказателства със смислени заключения. Една дребна девойка извисява гласче: " Ние си имаме права и отговорности и откакто всички имаме право да ни е чисто и подредено, значи всички имаме задължението да се грижим за това! И не е прелестно да влезеш в кухнята и на всички места да е разбъркано и да ти мирише на храна! " След като е обяснен казусът, би трябвало да се откри и съответното наказване. То също се предлага от децата и се гласоподава от децата и менторите. В този случай всички се съгласяват, че е задоволително целия ден двамата провинили се да се грижат за чистотата на кухнята, с която да се заемат още след края на " кръгчето ".

В общите кръгове учителите оферират и заниманията, които са подготвили. Те, несъмнено, следват избрана стратегия, само че тя постоянно има и своя практическа устременост и не върви по нормалния модел на преподаване и изпитване. Изпити и оценки в " Пътеки " няма. Всеки се прави оценка по равнище на достижения съгласно личните си ползи и качества. Целеполагането е главно нещо, на което и децата тук се учат, тъй че триумфът им се ревизира посредством претегляне на усвоеното познание и постигнатите голове. Много значимо в това пространство е и още нещо - децата могат да изберат и да не влязат в несъмнено занятие. Тогава обаче би трябвало да обяснят на водещия го или на някой от менторите с какво тъкмо от своя кръг на ползи считат да се занимават през това време. " Имаме едно доста будно момиченце тук и тя един ден ми споделя: " Галя, аз не желая да влизам през днешния ден в заниманието по просвета, само че през това време ще прочета тринайсет страници от книгата си и ще оплитам на двора ", споделя Галя. " И ние я оставяме да прави това, което в действителност й е забавно, като ревизираме, несъмнено, дали извършва обещанието си. За нас е значимо не да стои в едно занятие, което сега не й е забавно по някаква причина и да се отегчава, а да работи върху нещо, което същински я вълнува. И в последна сметка тя отново е учила, само че не принудително, било е нейно персонално решение и отговорност. "

[Пространство за учене " Пътеки " ]
Всъщност най-важното в образованието в " Пътеки " е децата да са независими, обществено дейни и ангажирани персони, които научават самата методология на ученето, с цел да я употребяват през целия си живот. Един път седмично тук те са и учители. Разработват тематики, които сами оферират и показват на другите. Менторите се грижат да ги ориентират в работата от уточнение на тематиката, през търсене на източници, форма на показване, помощни материали до самото ревю пред останалите деца. Така, като се изключи че работят върху опциите си да показват информация и да осъществят концепция, хлапетата се учат и на емпатия. " Когато и те станат учители като нас, виждат с какво е трябвало да се оправят по време на презентацията са и след това са и доста по-добри слушатели ", твърди Теди, която води на най-малките занимания по занимателна математика и земеделие.

Програмата и дипломите

Колкото и лековато да наподобява на пръв взор, зад свободата в " Пътеки " стои сериозна обучителна стратегия. Като количество информация тя следва това, което публично се изисква от МОН като усвоени познания за избрани възрасти. Формата обаче е друга. Допреди година децата на Галя валидирали знанията си и съгласно формалната образователна стратегия на министерството и трябвало да се явяват на изпити всяка година. За да могат да показват размера от научено обаче, трябвало да са осведомени и със схемата на самия изпит - нещо, което не съществува в " Пътеки ". Галя се заела персонално да работи с тях за това и един ден зачела на глас изискването на учебникарска математическа задача: " Ани и Вяра имали пет ябълки " А кои са Ани и Вяра ", контрирала я дъщеричката й. " Ами не ги познавам, чакай да ти дочета задачата ", обяснила майката. " Ама те за какво имат единствено пет ябълки? А останалите къде са? Ма единствено ябълки ли са имали? За какво са им били? " Поредица от съответни въпроси, на които просто нямало по какъв начин да се даде отговор.

В пространството за учене тук всяка година менторите работят по няколко съществени тематики, които се сменят на три месеца. За предходната година да вземем за пример те са били " Водата ", " Домовете по света " и " Забравените хора ". Към създаването на всяка тематика се прикрепят познания, които действително са си част от съответна просвета. В тематиката за водата да вземем за пример децата на практика са говорили за физическите й свойства, за полезността и за храненето на живите организми, за използването и като енергийна мощ - ето ги физиката и биологията. В заниманията за домовете по света трябвало да измислят планове и макети на екологични домове и надлежно да създадат скици, измервания и калкулации, да вложат това в 3D изображения и най-после действително да изработят малко населено място. Така незабелязано и в игра са се занимавали с математика, архитектура, физика и екология (изчислявали топлообмена и енергийната успеваемост на материалите), компютри и практическа работа с ръце.

В тази връзка значима част от образованието тук са и гостите, които постоянно посещават учебното заведение. Това са елементарни хора, които ние, дето сме от другата страна на оградата, бихме нарекли " дребни герои ". Хора с забавна орис и история, които вършат огромни промени. Така в тематиката " Забравените хора " на посетители при децата бил един холандец, актьор, деятел и прелестен баща на малко момиченце, който от седемнайстата до двайсет и петата си година бил безприютен. Разказвал на невръстната публика за живота си, а те, както си е процедура тук, го бомбардирали с въпроси. Най-незабравимият от тях обаче бил " А теб за какво майка ти не те обича " " И той почтено описа на децата по какъв начин майка му е била наркоман, по какъв начин не е могла да поставя грижи даже за себе си и по-късно с изключение на добротата и съчувствието, което виждаш в очите на децата, разбираш, че те съотнасят това към своя живот и внезапно си дават сметка да вземем за пример какъв брой е хубаво да си имаш майка, да си имаш семейство или някой, който стои зад тила ти и те поддържа. Така децата се учат да са хора - посредством други хора, в чиито светове им оказваме помощ да попаднат ", споделя Галя.

[Пространство за учене " Пътеки " ]
Едно от главните терзания на родителите във връзка с различните учебни заведения у нас е, че те не издават дипломи и надлежно това затруднява кандидатстването във висши образователни заведения по-късно. Варианти обаче има и с всяка година те стават повече. На първо място това е полагането на изпити за приблизително обучение. Някои от децата се водят и частни възпитаници в обичайни учебни заведения, където постоянно се явяват на изпити. Други се явяват на сходно оценяване няколко пъти по време на ученическа възраст, като тези изпити са платени.

Що се отнася до университетите по света, те от ден на ден оферират обучителни стратегии онлайн, за които не се изисква класическа тапия. Самото образование също е особено. От няколко години доста сполучлив е израелският модел, при който студенти в една и съща или в близки специалности, които физически се намират близо един до различен (например пет души в София учат онлайн право в еднакъв английски университет), образуват група, която се среща няколко пъти седмично и работи екипно. Така класическите функции от нормалното студентско миниобщество са налице - има мотиватор, има шегобиец, има и подобен, който може небрежно да те вкара в картината, в случай че нещо си пропуснал. Този вид учене обезврежда възприятието за самота, което другояче учещите онлайн имат, и дава чувството за екипност, което е водещо за младежите. " Тенденциите даже и при наемане на личен състав се трансформират - изяснява Галя - от ден на ден работодатели по света към този момент получават достъп до персоналното студентско досие на претендента и могат освен да видят какво е учил, само че и да прочетат негови работи, да се срещнат с плановете му и по този начин действително да оценят подготовката му, без да се базират на някакви петици и шестици да вземем за пример. "

Мирният ъгъл и още някои полезности

Да ви опиша за Мирния ъгъл. Това е едно уютно като детска къщурка място тъкмо под снижения склон на покрива на дома на " Пътеки ", където се позволяват междуличностни проблеми. В Мирния ъгъл отиваш по свое предпочитание или по рекомендация на наставник, в случай че си влезнал в непристоен спор или кавга с някого. Там преподавател не влиза, в случай че той не е страна във взаимоотношенията с възпитаник. Един от учителите тук да вземем за пример прекарал няколко сеанса в персонални диалози с едно дете, което го извикало, поради " неуважително отношение към мен " точно на това място. В Мирния ъгъл няма нищо друго с изключение на един килим, на който да се седне. Преди време децата желали да гласоподават вътре да се вкарат играчки, " с цел да е по-интересно ", само че Галя не разрешила гласуването, мотивирайки го в " кръгчето " с обстоятелството, че по този начин всеки от сърдитковците ще си играе вътре на нещо и диалогът и помиряването няма да се случат. Тази система на оправяне на взаимоотношенията работи толкоз добре, че през днешния ден, когато усетят, че назрява скандал посред им, хлапетата сами се хващат за ръка и с " давай да вървим в Мирния ъгъл да се разберем " се насочат натам.

Принципът да се възпитават дейни хора с гражданска позиция държи учебното заведение и покрай градската среда. Всяка седмица се вършат визити на изложения, театрални постановки или знакови места за града. По-големите наблюдават интернационалните вести и са наясно с всякакви доброволчески дела по света и у нас. Затова и сами предизвикват такива - предходната година да вземем за пример с помощта на тях два великански контейнера с отпадъци напуснали вечно Борисовата градина в София. Пътуването е принцип в програмата на " Пътеки ". Не единствено като израстване, само че и физически - посредством чести екскурзии и лагери, за които децата сами си избират дестинация, вършат бюджет и разстановка и се грижат в екип. И защото, както споделих първоначално, тук не може да се приказва за единна система на образование, а по-скоро за заимстване, адаптиране и развиване на разнообразни международни практики, пътешестване в кариерата си реализират и самите учители. Идват от други учебни заведения, от скъпоплатени позиции в ай ти компании, а някои за пръв път се пробват като учители. Помагат им родителите, които са част от общия екип на това пространство, както и доброволците, които идват тук от целия свят. Тази есен да вземем за пример измежду тях ще е една бразилска двойка, която ще работи с децата и ще взе участие в така наречен Родителски вечери, в които се разискват най-новите обучителни практики, оферират се работещи тактики, измислят се интензивности или се показват хора, дръзнали да осъществят фантазиите си.

Или както споделя мотото на това учебно заведение като никое друго - " тук е място за " Малки хора - огромни промени ".