10 български пролетни празника
Пролетта преди малко пристигна, въпреки баба Марта към момента да е в неприятно въодушевление и остатъчен зимен мирис да витае във въздуха.
Когато чуем думата „ пролет “, нормално я асоциираме с оригиналност, прохлада, цветност: празнично въодушевление витае във въздуха. Земята се пробужда, ражда, дава на света.
Именно по това красиво време честваме едни от най-християнските и най-българските празници!
1. Сирни заговезни (подвижна дата)
Този празник е въведения от зимата към пролетта. Последният ден преди Великите пости, в който да може да се хапват скотски артикули. Денят на прошката – всички по-млади членове на фамилията обикалят по-възрастните и желаят амнистия от тях. Празникът приключва с обичайното „ хамкане “ – бит, който съставлява завързването на избрани артикули от скотски генезис, нормално яйце, сирене, баница, халва с един червен конец, който е висящ от тавана. Конецът се завърта и всеки член на фамилията се изрежда в опит да хване храната във въздуха. Обикновено децата се радват изключително на празника.
2. Тодоровден (подвижна дата)
Това е по този начин нареченият още Конски Великден – на този ден се вършат конски надбягвания, наречени кушии. Мъжете сплитат и украсяват гривите и опашките на конете си при изгрев слънце, а дамите вършат обредни погачи, от които дават и на конете преди надпреварата. Правят още и жито, което се освещава в църковен храм. 
3. Кукери (подвижна дата)
Един от най-интересните обичайни пролетни празници! Кукерите правят обичаен маскарад при започване на всяка пролет – нормално при започване на Великия пост. Представляват група мъже с присъщи кожени маски, костюми, като нормално извършват функциите на баба, дядо, цар, бирник, кукерска младоженка и кукерски жених. Обикновено дружината е формирана от ергени, като единствено лидерът им е женен мъж. Танцуват обредни танци за изобилие, сеитба, както и с цел да прогонят злите сили, като издават мощни звуци с присъщите борове, които носят.
4. Баба Марта (1 март)
Може би най-българският и прочут празник – на този ден се връзват мартенички от червен и бял конец с пожелания за здраве и шанс. Баба Марта е извънредно грамотен и обичан митичен персонаж, с която стартира женския месец. Според легендите Марта е сестрата на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари) и е с извънредно непредвидим манталитет, съгласно който се трансформира и времето. 
5. Младенци (9 март)
Народен празник, в който дамите, изключително бременните, не правят женска работа. Рано сутринта те донасят прясна вода от близка река или бунар и пръскат с нея къщата. Месят се обредни хлябове: младенци, боговица, квасеник, колачета и питки. Те са четиридесет на брой, мажат се с мед и се раздават на децата, а младите булки носят от тях на родителите си.
6. Благовещение (25 март)
Навярно най-правдивата дата за празник на мама! Благовещение или Благовец е денят, съгласно който в християнските вярвания Архангел Михаил е обявил на Дева Мария, че чака дете, което ще бъде Месия. Чества се светлината на утробата, свещенодействието на износването и раждането на едно дете. Прави се рибник – ядене с риба и ориз, както и питка с мед, която се раздава на близки и съседи.
7. Лазаровден (подвижна дата)
Християнски празник, който се отбелязва осем дни преди Великден. Свети Лазар е бил другар на Исус Христос, който умира и бива възкресен четири дни след гибелта си с исусовите думи: „ Лазаре, стани! “, заради което празникът е знак на здраве и дългоденствие. На този ден се извършва обичайното лазаруване – млади девойки, наречени лазарки, берат цветя, които да сплитат за Цветница. Носят фолклорни носии и обикалят къщите, като пеят песни за благодат и здраве на стопаните.
8. Цветница, Връбница (подвижна дата)
Празнува се седем дни преди Великден. Християнството чества влизането на Исус в Йерусалим, а съгласно обичайните обреди момите, които са били лазарки, отиват на реката и пускат венчетата си по течението. Чието венче изпревари, същата мома ще се ожени на първо време. Празнува се и кумичене – избира се една „ кумица “ измежду момите и тя подготвя софра, с която ги гощава, а вечерта на площада се играе „ лазарово хоро “. 
9. Великден (подвижна дата)
Най-големият пролетен празник. Чества се Възкресението на Исус Христос. Подготовката за него стартира седмица преди този момент, която e наречена Страстната седмица – последната седмица от живота на Спасителя и всеки ден от тази седмица бива именуван Велик. Според традицията яйца се боядисват във Велики четвъртък или Велика събота, като първото яйце постоянно е алено и е за Богородица. Месят се обредни великденски сладки хлябове, познати у нас още като козунаци. Разпети петък пък е най-тъжният ден в християнската история, бележещ разпятието на Господния наследник и е ден за душевно филтриране. С Великден се бележи още и краят на Великденските постове.
10. Гергьовден (6 май)
Последният пролетен празник, граничещ с лятото. Чества се Св. Георги Победоносец, като в родните обичаи празникът е по-почитан даже и от Великден. В нощта преди Гергьовден се прави така наречен къпане в роса – хората се търкалят в росата по поляните, защото се има вяра, че всичко през годината ще е повито с „ богатства роса “. С първото алено яйце от Великден се обикалят оборите, кошарите и нивите, като се има вяра, че по този начин се подтиква раждаемостта. Най-важният празничен детайл е, несъмнено, жертвеното агне. Сутринта го извеждат на паша и го кичат с венци от цветя, прави се обредно доене на овцете, като млякото от първата овца се издоява в сребърен пръстен, кравайче или венец, а първите капки се изливат върху земята. Овцете се зареждат с ритуален самун. Трапезата се поставя на зеленина – оборище или параклис по опция. Яде се агнешко, млечни артикули, зелени салати и чесън.
