Древни проклятия
Проклятията се свързват с античните нации, само че истината е, че се употребяват и до ден сегашен. Древните проклятия съставляват набор от молебствия, които, откакто бъдат направени и изречени или прочетени вярно, предизвикват зло.
Една от най-известните цивилизации, постоянно прибягвала до тази поличба, е римската. Наскоро учени от Университета в Сарагоса съумяха да разчетат две оловни плочи от античния Рим. След цялостни проучвания, те са склонни да допускат, че става въпрос за таблици с древноримски проклятия. Те са употребявани за правене на черна магия и обслужване на злокобни демонски литургии.
За да удостовери подозренията на откривателите идва и обстоятелството, че злокобните артефакти са открити в разрушена гладиаторска школа. А всички сме чували най-малко един път в живота си за безмилостната свирепост на тези бойци.
След взетите въглеводородни проби се откри, че таблиците се датират още през 160 година прочие Хр. Няма спор и какво е изобразено на двата артефакта – това е богинята Хеката.
В късната гръцка митология Хеката е изобразявана като богинята на магьосничеството и магията. В римската митология е по-позната като Тривия, т.е. " на трите пътя ". Тя е описвана като разпътна развратница, обикаляща безлунните нощи със страшна свита от демони и стигийски кучета. Най–жестокият дявол от обкръжението й е нейният наследник Емпуза. Той, сходно на познатите ни вампири, се храни с човешка кръв.
Образът на Хеката/Тривия самичък по себе си е доказателство за способа, за който са употребявани двата артефакта. Богинята от подземния свят имала позволението на владетеля на подземното царство – Хадес, при случай че я повикат, да се трансформира в змия и да убива.
На едната оловна таблица е разчетено проклинание против гладиатор с името Порчелли и цялото негово поколение, а втората е адресирана против сенатор с име Фейст. Освен облика на богинята на мрака, върху плочите са изобразени и хипотетичните жертви, показани като мумии със скръстени ръце. Надписите върху артефактите са на латински език.
Освен в Рим, още във Византия проклятията са се смятали за нещо обикновено. Там било напълно нормално да вземем за пример документите от светската документи да приключват с проклятия.
Те били наложителен свършек на всеки императорски хрисовул или сигилион, като били ориентирани против тези, които дръзнат да нарушат императорските решения.
