Пишат черен закон, диктуван от Прокопиев
Прокарването на противоконституционно и лобистко законодателство, какъвто би се явил един побългарен „ Магнитски “, ще вкара ръководещите в борба, както с Европейската комисия, само че и още по-лошо - със страните членки на Европейски Съюз. Двете правосъдни решения на висшите съдии несъмнено са от значително значение за развиването на правото у нас
Два тричленни състава на Върховния административен съд оповестиха за незначително решението на служебното държавно управление, с което без съществуващо правно съображение бе направен „ черен лист “ с физически и юридически лица, свързани със глобените по американския закон „ Магнитски “ трима български жители, оповестява " Труд ".
Засегнатите се оказаха със замразени активи и без достъп до личните си средства, което бе еднакво на „ гражданска гибел “.
Беззаконието на служебната власт бе осъществено, с изключение на без съображение и правосъдна глоба, само че по този начин също и без никакво предизвестие. В този смисъл решенията на Върховен административен съд частично възвръщат справедливостта. „ Актът на Министерски съвет е незабележим, защото е публикуван при липса на подготвеност по смисъла на чл.146, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено условието той да е публикуван въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, български закон, Конституцията или интернационален контракт, утвърден от страната ни “, гласи доста дребна част от правосъдното решение.
Следващите последствия, които двете решения на съда може да имат, са свързани с опцията, в случай че същите бъдат обжалвани от държавното управление, откакто съвсем сигурно бъдат доказани и от втората правосъдна инстанция, то да се стигне до завеждане на каузи против страната от страна на компаниите и жителите, които се оказаха със „ замразени “ активи.
Директно виновен за своеволията на изпълнителната власт от предишното лято бе тогавашният длъжностен финансов министър Асен Василев, който под диктовката на ментора си - олигарха Иво Прокопиев, се зае с написването на „ черния лист “, разгласен от Върховен административен съд за незабележим. „ Ако ние не сложим хигиеничен кордон пред тях (санкционираните по „ Магнитски “ - бел. ред.), това значи български компании, лица и банки да се заразят “, обясняваше противоправните си дейности Василев преди половин година. Но и тогава, а и през днешния ден, към този момент като постоянен вицепремиер и финансов министър, Василев продължава да твърди, че, въпреки на никое място в Европа глобите по „ Магнитски “ да не се ползват, това следва да се случва у нас. Според Кирил Петков и Асен Василев, а и най-много съгласно „ Капитал “ на Иво Прокопиев, това следва да стане посредством приемането на изключително национално законодателство. Нищо, че е ноторно известно, че то ще опонира, както на Конституцията, по този начин и на правото на Европейски Съюз, което има наднационален темперамент по отношение на страните членки, каквато се явява и България. И тъкмо тук идва казусът на Петков и Василев със съда. Преди още да са почнали да дискутират съответни текстове и да внесат подобен план на закон за гласоподаване в Народното събрание, със правосъдните си актове Върховният административен съд им сподели да не го вършат, тъй като даже и да се одобри сходен мракобесен по своята същина законов акт, то той ще бъде в несъгласие на общностното право.
Най-добре ще е, в случай че управническият тандем от „ Продължаваме промяната “, преди да продължи да твърди, че ще прокарва нашенски закон „ Магнитски “, вземе да прочете правосъдните решения на Върховен административен съд.
Мотивите в детайли коментират, че основаването на сходно изключително законодателство, което би изкушило Четворната коалиция да се разправи с политическите съперници и съперниците на спонсорите им, опонира изначално на Европейското право. Двете правосъдни решения на висшите съдии несъмнено са от значително значение за развиването на правото у нас. По-важното е, че би следвало да имат и по този начин нужния и потребен възпиращ резултат за кавга на днешните ръководещи с съпротива и конкуренция.
Самите претекстове пък имат резултата на звучна плесница върху прясно изкачилите се на власт управленци, самозабравили се до степен, че взеха решение, че могат еднолично да слагат всеки техен конкурент в положение на „ гражданска гибел “.
Конституционният арбитър проф. Янаки Стоилов, който при правенето на „ черния лист “ бе длъжностен министър на правораздаването, следва да се срами, че позволи въобще да се повдига тематиката за правенето на сходно изключително законодателство.
Факт е, че Стоилов се дистанцира от самоуправството на Асен Василев, който в съучастничество със служебния вътрешен министър Бойко Рашков бяха „ шапката “ на междуведомствена работна група, изготвила и пуснала на уеб страницата на финансовото министерство оповестения от съда за незабележим български „ черен лист “. Но като министър на правораздаването, Стоилов бе този, който пръв следваше да се опълчи въобще на инициирането на спор за приемането на ексклузивен побългарен закон „ Магнитски “. Стоилов не го направи, с цел да не остане без място в Конституционния съд. Интересно е да се види, в случай че въпреки всичко се стигне до приемането на сходен опровержителен на Конституцията закон, каква позиция ще заеме Стоилов след сезирането на Конституционния съд.
Прокарването на противоконституционно и лобистко законодателство, какъвто би се явил един побългарен „ Магнитски “, ще вкара ръководещото болшинство и изключително „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, в борба, както с Европейската комисия, само че и още по-лошо - със страните членки на Европейски Съюз. И тук опрощение не може да има, изключително след решенията на Върховен административен съд, в които ясно се показва, че въпросът за използването на извънтериториално законодателство, признато в страна отвън Европейски Съюз, неведнъж е бил обект на разискване в общността.
Нещо повече, налице е и трайна процедура на Съда на Европейски Съюз, който по безапелационен метод е постановил, че няма по какъв начин наказания, избрани от държавен орган на трета страна, основаващи се на разпореждания на нейното вътрешно законодателство, да имат териториално приложение в Европейския съюз. В този смисъл решението на Върховния административен съд е потребно, тъй като то се базира на процедура на Европейския съд в Люксембург и това би трябвало да служи като червен сигнал за всевъзможни опити. Противното би довело не просто до осъждането на България пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург от пострадалите, само че и до това в един миг Европейската комисия да заведе дело против България пред Съда на Европейски Съюз за приемането на противоречаща на правилата на Европейски Съюз законодателна уредба.
Изкушението на кукловодите на днешните ръководещи обаче надали ще бъде сломено от сигурните вреди, които България би претърпяла във вътрешен и интернационален проект, в случай че въпреки всичко се стигне до приемането на мракобесно законодателство, което в историята има аналог само с Народния съд след 9-ти септември. Както е видно, до оповестяването за незначително на решението на Министерския съвет бяха нужни близо шест месеца, през които властта непозволено обрече на „ гражданска гибел “ почтени хора и компании. От половин до една година време ще е належащо на Конституционния съд да разгласи за противоконституционен един закон, който днешмата власт би употребила като бухалка, с цел да пазят управническия си режим.
Поне толкоз време ще отнеме и за реакция на европейските институции. И въпреки финалът да е предупреден, то самозабравилата се власт ще има задоволително време, за кавга с бизнес съперниците и с политическата съпротива. Всъщност, навръх това станахме очевидци и предишното лято, когато пред погледа на цялата юридическа общественост служебното законодателство си разреши да одобри решение, погазващо европейски регламенти, български закони и Конституцията и влизащо в прорез даже със здравия разсъдък. Вместо остра реакция видяхме безмълвно единодушие и даже злорадостно одобрение на настъпващото безвластие. В този смисъл съучастници на Кирил Петковци, Асен Василевци, Бойко Рашковци се оказаха и всички тези самоопределили се за правозащитници Екимджиевци, Кашъмовци, Атанасовци и прочие. Гробовно безмълвие за арогантното потъпкване на най-висшите европейски полезности се носеше от купищата неправителствени и професионални организации в региона на правото, чието битие сякаш се обуславя със отбрана на правата и свободите на жителите.
Заради това единственият метод да се опитат да измият срама от държанието си би бил, да се опълчват на идния опит за разпра с „ идеологическия зложелател “, този път под формата на пробутване на законодателен акт, изравен не на страната на правото и полезностите на актуалния свят, а обслужващ ползите на кръга „ Капитал “. Обратното би значело, че България няма място в Европейския съюз и отговорни за това ще са освен юридическите камикадзета от държавното управление, само че и присъдружните им „ правозащитници “.
Два тричленни състава на Върховния административен съд оповестиха за незначително решението на служебното държавно управление, с което без съществуващо правно съображение бе направен „ черен лист “ с физически и юридически лица, свързани със глобените по американския закон „ Магнитски “ трима български жители, оповестява " Труд ".
Засегнатите се оказаха със замразени активи и без достъп до личните си средства, което бе еднакво на „ гражданска гибел “.
Беззаконието на служебната власт бе осъществено, с изключение на без съображение и правосъдна глоба, само че по този начин също и без никакво предизвестие. В този смисъл решенията на Върховен административен съд частично възвръщат справедливостта. „ Актът на Министерски съвет е незабележим, защото е публикуван при липса на подготвеност по смисъла на чл.146, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено условието той да е публикуван въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, български закон, Конституцията или интернационален контракт, утвърден от страната ни “, гласи доста дребна част от правосъдното решение.
Следващите последствия, които двете решения на съда може да имат, са свързани с опцията, в случай че същите бъдат обжалвани от държавното управление, откакто съвсем сигурно бъдат доказани и от втората правосъдна инстанция, то да се стигне до завеждане на каузи против страната от страна на компаниите и жителите, които се оказаха със „ замразени “ активи.
Директно виновен за своеволията на изпълнителната власт от предишното лято бе тогавашният длъжностен финансов министър Асен Василев, който под диктовката на ментора си - олигарха Иво Прокопиев, се зае с написването на „ черния лист “, разгласен от Върховен административен съд за незабележим. „ Ако ние не сложим хигиеничен кордон пред тях (санкционираните по „ Магнитски “ - бел. ред.), това значи български компании, лица и банки да се заразят “, обясняваше противоправните си дейности Василев преди половин година. Но и тогава, а и през днешния ден, към този момент като постоянен вицепремиер и финансов министър, Василев продължава да твърди, че, въпреки на никое място в Европа глобите по „ Магнитски “ да не се ползват, това следва да се случва у нас. Според Кирил Петков и Асен Василев, а и най-много съгласно „ Капитал “ на Иво Прокопиев, това следва да стане посредством приемането на изключително национално законодателство. Нищо, че е ноторно известно, че то ще опонира, както на Конституцията, по този начин и на правото на Европейски Съюз, което има наднационален темперамент по отношение на страните членки, каквато се явява и България. И тъкмо тук идва казусът на Петков и Василев със съда. Преди още да са почнали да дискутират съответни текстове и да внесат подобен план на закон за гласоподаване в Народното събрание, със правосъдните си актове Върховният административен съд им сподели да не го вършат, тъй като даже и да се одобри сходен мракобесен по своята същина законов акт, то той ще бъде в несъгласие на общностното право.
Най-добре ще е, в случай че управническият тандем от „ Продължаваме промяната “, преди да продължи да твърди, че ще прокарва нашенски закон „ Магнитски “, вземе да прочете правосъдните решения на Върховен административен съд.
Мотивите в детайли коментират, че основаването на сходно изключително законодателство, което би изкушило Четворната коалиция да се разправи с политическите съперници и съперниците на спонсорите им, опонира изначално на Европейското право. Двете правосъдни решения на висшите съдии несъмнено са от значително значение за развиването на правото у нас. По-важното е, че би следвало да имат и по този начин нужния и потребен възпиращ резултат за кавга на днешните ръководещи с съпротива и конкуренция.
Самите претекстове пък имат резултата на звучна плесница върху прясно изкачилите се на власт управленци, самозабравили се до степен, че взеха решение, че могат еднолично да слагат всеки техен конкурент в положение на „ гражданска гибел “.
Конституционният арбитър проф. Янаки Стоилов, който при правенето на „ черния лист “ бе длъжностен министър на правораздаването, следва да се срами, че позволи въобще да се повдига тематиката за правенето на сходно изключително законодателство.
Факт е, че Стоилов се дистанцира от самоуправството на Асен Василев, който в съучастничество със служебния вътрешен министър Бойко Рашков бяха „ шапката “ на междуведомствена работна група, изготвила и пуснала на уеб страницата на финансовото министерство оповестения от съда за незабележим български „ черен лист “. Но като министър на правораздаването, Стоилов бе този, който пръв следваше да се опълчи въобще на инициирането на спор за приемането на ексклузивен побългарен закон „ Магнитски “. Стоилов не го направи, с цел да не остане без място в Конституционния съд. Интересно е да се види, в случай че въпреки всичко се стигне до приемането на сходен опровержителен на Конституцията закон, каква позиция ще заеме Стоилов след сезирането на Конституционния съд.
Прокарването на противоконституционно и лобистко законодателство, какъвто би се явил един побългарен „ Магнитски “, ще вкара ръководещото болшинство и изключително „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, в борба, както с Европейската комисия, само че и още по-лошо - със страните членки на Европейски Съюз. И тук опрощение не може да има, изключително след решенията на Върховен административен съд, в които ясно се показва, че въпросът за използването на извънтериториално законодателство, признато в страна отвън Европейски Съюз, неведнъж е бил обект на разискване в общността.
Нещо повече, налице е и трайна процедура на Съда на Европейски Съюз, който по безапелационен метод е постановил, че няма по какъв начин наказания, избрани от държавен орган на трета страна, основаващи се на разпореждания на нейното вътрешно законодателство, да имат териториално приложение в Европейския съюз. В този смисъл решението на Върховния административен съд е потребно, тъй като то се базира на процедура на Европейския съд в Люксембург и това би трябвало да служи като червен сигнал за всевъзможни опити. Противното би довело не просто до осъждането на България пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург от пострадалите, само че и до това в един миг Европейската комисия да заведе дело против България пред Съда на Европейски Съюз за приемането на противоречаща на правилата на Европейски Съюз законодателна уредба.
Изкушението на кукловодите на днешните ръководещи обаче надали ще бъде сломено от сигурните вреди, които България би претърпяла във вътрешен и интернационален проект, в случай че въпреки всичко се стигне до приемането на мракобесно законодателство, което в историята има аналог само с Народния съд след 9-ти септември. Както е видно, до оповестяването за незначително на решението на Министерския съвет бяха нужни близо шест месеца, през които властта непозволено обрече на „ гражданска гибел “ почтени хора и компании. От половин до една година време ще е належащо на Конституционния съд да разгласи за противоконституционен един закон, който днешмата власт би употребила като бухалка, с цел да пазят управническия си режим.
Поне толкоз време ще отнеме и за реакция на европейските институции. И въпреки финалът да е предупреден, то самозабравилата се власт ще има задоволително време, за кавга с бизнес съперниците и с политическата съпротива. Всъщност, навръх това станахме очевидци и предишното лято, когато пред погледа на цялата юридическа общественост служебното законодателство си разреши да одобри решение, погазващо европейски регламенти, български закони и Конституцията и влизащо в прорез даже със здравия разсъдък. Вместо остра реакция видяхме безмълвно единодушие и даже злорадостно одобрение на настъпващото безвластие. В този смисъл съучастници на Кирил Петковци, Асен Василевци, Бойко Рашковци се оказаха и всички тези самоопределили се за правозащитници Екимджиевци, Кашъмовци, Атанасовци и прочие. Гробовно безмълвие за арогантното потъпкване на най-висшите европейски полезности се носеше от купищата неправителствени и професионални организации в региона на правото, чието битие сякаш се обуславя със отбрана на правата и свободите на жителите.
Заради това единственият метод да се опитат да измият срама от държанието си би бил, да се опълчват на идния опит за разпра с „ идеологическия зложелател “, този път под формата на пробутване на законодателен акт, изравен не на страната на правото и полезностите на актуалния свят, а обслужващ ползите на кръга „ Капитал “. Обратното би значело, че България няма място в Европейския съюз и отговорни за това ще са освен юридическите камикадзета от държавното управление, само че и присъдружните им „ правозащитници “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ