Просвещението
Произход на криптографията в остарялата българска литература.
Приема се, че криптографията в остарялата българска литература е наследила богатите обичаи на тайнописа от Византия и Рим.
Нейните Цели и функционалности
За разлика от функционалностите на криптографията във Византия и Рим, където тя се е употребила най-много за задачите на политиката и шпионажа, то в остарялата българска литература тайнописът е служил постоянно за шифроване на името на създателя /преписвача/ на книгата. Въпросът за анонимността на авторите/преписвачи/компилатори през Средновековието и за разбирането им за книгата като за тялото Божие е носителя на Божието слово, което е било необятно дискутирано. Тайнописът се употребявал също и за шифроване на преписки, маргинални бележки и др, които по една или друга причина преписвачът смятал, че не би трябвало да се виждат от непосветените очи.
Видове тайнопис в остарялата българска литература.
– Глаголица
Глаголицата е формалната българска книжовност от епохата на цар Симеон Велики до края на 11-ти в. Поради другите исторически превратности през идващите епохи тя губи смисъла си в българските земи и е сменена от кирилицата (учените към момента спорят за времето на пораждане на тази писменост). Но по всичко проличава, че въпреки всичко са останали книжовници, които са могли да четат и използват глаголическите букви, намирайки им приложение най-вече в криптографията. Така да вземем за пример в алманах Зогр№102 от 14-ти в. преписвачът Даниил се е подписал с глаголически букви. Това може би е един от дребното оригинали, основани в България с типове тайнопис в остарялата ни литература.
– Акростих
Акростихът е извънредно известен в ранносредновековната византийска и българска литература. По създание съставлява такова нареждане на стиховете в едно произведение, че сложени една след друга, началните им букви да образуват думи, изречения, фрази или цели независими литературни произведения.
Един от най-големите майстори на акростиха в остарялата българска литература е свещеник Константин Преславски, възпитаник на братята Кирил и Методий. Превеждайки от гръцки език разнообразни църковни творби, той успявал да изпише в акростих личното си име, изречения и даже цели истински къси стихотворни произведения, употребявайки освен външната, само че и вътрешната конструкция на стиховете. Неговото най-популярно произведение е „ Азбучна молитва ” – стихотворение, написано като пролог към преводния му труд “Учително Евангелие “. Всеки ред от творбата на К.Преславски стартира с писмен знак от писмеността, в възхвала на българската книжовност.
– Цифрови стойности на буквите
Всички букви и в кирилицата, и в глаголицата, по сходство на гръцката писменост са имали числена стойност, като числата в българския език са се изписвали като букви до края на 18-ти в., когато биват сменени от арабските числа.
Книжовниците отделят буквите с числена стойност от останалите в текста с помоща на хоризонтални и отвесни точки или посредством слагане на разнообразни трофеи (надредни знаци). Чрез буквите с цифрова стойност в старобългарските ръкописи се изписват ограничения, дати, години и прочие
Обаче в глаголицата
всички букви имат числени стойности, то в кирилицата не е напълно по този начин – букви като Б, Ж, Ш, Щ, които не са имали еквивалент в гръцката писменост тук нямат числена стойност. За сметка на това такава имат няколко гръцки букви, които са неприсъщи за българския език.
Докато в ранните епохи в литературата се употребявали гръцката писмен знак копта като знак с числова стойност 90, то по-късно тя е била изоставена и книжовниците почнали да използват със същото значение истинската кирилска писмен знак Ч. Същото важи и за знака сампи, който българите въобще не възприемали, а непосредствено заменяли с Ц=900.
Числовите стойности на буквите
разрешавали на преписвачите да употребяват математически комбинации, с цел да основават разнообразни типове тайнопис. Един от най-често използваните е взаимната подмяна на буквите по следната логичност:
Сборът на десетиците =10, сборът на стотиците =100, сборът на хилядите =1000.
Например буквата В може да се размени с буквата И и назад, защото числовата стойност на В е 2, а на И – 8, затова 2+8=10. Ключ за този тип тайнопис е открит в алманах №274, от 17-ти в., защитаван в сбирката на Националната Библиотека “Кирил и Методи ”.
Букви като Б обаче не са могли да бъдат заменяни с друга писмен знак по тази система, защото не са имали числена стойност. В някои случаи обаче те бивали заменяни от съответните близко звучащи букви – да вземем за пример Ш се употребявала вместо Щ и прочие (звуково уподобяване).
За задачите на тайнописа са се употребявали и числените стойности на глаголическите букви, които през 14-ти в. към този момент не са толкоз известни.
– Включване на гръцки букви в тайнописните системи
През 14-ти век във връзка със мощния интерес, проявен от българските книжовници към гръцкия език, книжнина и просвета в тайнописните системи навлизат потреблението на гръцки букви, които могли да заменят българските кирилски букви или да вземат участие в комбинации с числови стойности. Използвало се и гръцкия тайнопис.
Източник /
